Голямата пенсионна подмяна (част I)

Този текст прекалено се забави поради множество причини. Въпреки това, той разкрива начина, по който в България се правят и приемат закони и как явни и скрити за обществото интереси и мотиви оказват влияние върху законодателния процес. Самият факт, че толкова сериозна промяна в законодателството, касаеща пенсионноосигурителната система в страната може да бъде предложена, а по-късно и оттеглена без сериозни мотиви е показателно за непрозрачния начин на правене на политика в България. На 22 април в късният следобед Министерството на финансите качи на сайта си проектозакон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Първите реакции на експерти и медии бяха изключително критични, като за основен проблем в предложения законопроект се сочеше предложението за обединяване на индивидуалните партиди в частните пенсионни фондове за допълнително задължително осигуряване в общ пул за тези осигурени лица, които вече са започнали да получават своите допълнителни пенсии, което премахва възможността собствениците на пенсионни вноски да се разпореждат с натрупаните по техните партиди средства след пенсионирането им, както и с невъзможността тези обединени вече средства да се наследяват. В публичното пространство започна масово да се говори за национализация на пенсионните вноски на хората и за унищожаване на втория пенсионен стълб. Разбира се, тези коментари са нормална реакция, имайки предвид начина, по който промените в КСО бяха направени публично достояние, както и сериозното напрежение и недоволство, което породиха предишните промени на КСО, инициирани в края на 2014 г., малко преди коледните и новогодишните празници и окончателно договорени през април 2015 г.. За разлика от предишните промени обаче, последните предложения в никакъв случай не могат да се нарекат изненада, особено за пенсионните фондове. Всъщност предложеният от Министерството на финансите законопроект за изменение на КСО [i] копира в огромна част един друг законопроект за изменение на Кодекса [ii], качен на сайта на Комисията за финансов надзор през юли 2015 г. (ако се съди по наименованието на качения файл на сайта на комисията), чийто срок за обществено обсъждане, е минал отдавна, на 28 август 2015 г. Разбира се, между двата варианта има известни разлики, които ще бъдат разгледани по-долу в текста, но няма как пенсионните фондове да не са били информирани за готвените промени. Следва да се отбележи високото ниво на правните текстовете, пълнотата на промените, засягащи абсолютно всички части на кодекса, както и много други законодателни актове, имащи отношение към промените и не на последно място техният огромния обем (предложеният от КФН вариант е с обем от 71 страници, за разлика от оттегления вече вариант на МФ, който е „само“ 64 стр.). Интересно е също така, че за разлика от останалите законодателни инициативи на КФН, които са съпътствани с мотиви за тяхното предлагане, предложеното изменение на КСО не съдържа такива. И накрая, не е възможно заинтересованите поднадзорни на КФН лица да не са били наясно с промените, имайки предвид липсата на каквато и да било публична реакция, след като предложеният законопроект е престоял на сайта на КФН повече от девет месеца, а подготовката на промените е започнала значително по-рано, може би още в края на 2014 г., съгласно изтекла информация в медиите за среща, проведена на 17 ноември 2014 г. между вече бившия председател на КФН Стоян Мавродиев и финансовия министър Владислав Горанов (и може би други представители на властта) [iii] . Една от засегнатите теми на срещата, преди тогавашното (или във връзка с него) изменение на КСО, който предизвика предишния обществен дебат по темата, е и създаването на гаранционен фонд, гарантиращ изплащането на пенсии, по подобие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, но с различно предназначение, което ще бъде дискутирано по-долу. Официалното предложение от страна на КФН за създаване на такъв гаранционен фонд става на 18.02.2015 г. на заседание на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. Тогава това и останалите предложения, появили се в изменението на КСО, публикуван на сайта на КФН през август 2015 г. не са част от пакета предложения за изменение на предишния вариант на кодекса и съответно не привличат сериозно обществено внимание. Това в някаква степен е разбираемо, тъй като документите, публикувани от КФН не се следят толкова отблизо, както тези, публикувани от МФ. Всъщност единственият, който публично критично реагира на предложените от КФН промени във връзка с обединяването на пенсионните вноски в общ пул и произтичащите от това проблеми с наследяването е Любомир Христов, който още през март 2015 г. публикува материали по темата на блога си, препечатани и от в-к „Капитал“ [iv] . Предложенията на КФН за изменение на КСО Защо всъщност е важно да се проследи еволюцията на предложените изменения на КСО? На първо място, за да се придобие представа за контекста, в който тези изменения се случват и какви са били въпросите, на които предложените промени търсят отговор. На второ място, за да се прецени какви допълнителни промени са били направени, от което може да се придобие представа какви политически или икономически позиции са надделели в процеса на процедурата и защо. В противен случай анализът на законопроекта има опасност да се затвори единствено в неговата нормативна същност, даваща възможност за сравнителен анализ с подобни нормативни актове и тяхното приложение на държавно ниво, който анализ обаче няма как да вземе под внимание специфичните национални особености и съответните мотиви, стоящи в основата на предложенията. При сравняване на двата варианта на законопроекта за изменение на КСО, още веднъж трябва да се отбележи, че вариантът на МФ лежи изцяло върху предложението на КФН, като в предложения от МФ липсват някои основни правни постановки, залегнали в предложението на Комисията. Всъщност между двата законопроекта, на КФН и на МФ, има две фундаментални разлики и това са съответно текстовете относно: Предложенията за създаване на т.нар. мултифондове, като тази идея в предложението на КФН е развита в чл. 133. Това предложение предвижда всяко пенсионноосигурително дружество да има право да учреди и управлява два фонда с различен рисков профил: един балансиран и един консервативен. Предложенията за създаване на споменатия вече гаранционен фонд, като за целта са създадени нови разпоредби на мястото на отменената през 2003 г. глава 17 от кодекса и са създадени нови членове от чл. 194 до чл. 200а. Останалите по-сериозни разлики между предложенията на КФН и на МФ касаят следното: В предложението на МФ е премахната възможността за инвестиции в инвестиционни имоти, като в мотивите към законопроекта се уточнява и причината за това, а именно констатирани редица проблеми, най-вече с тяхната оценка и ликвидност. Запазва се обаче възможността инвестиции в имоти да става непряко, чрез придобиване на акции в дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). В предложението на МФ е отпаднало изискването за по-бавно и по-продължително намаляване на таксите, които пенсионните фондове събират от осигурените лица. Това намаление беше договорено през 2015 г. и беше отразено в последните промени на КСО, като се предвижда да приключи през 2019 г. В предложението на КФН периодът за намаление на таксите е удължен до 2020 г., като същевременно стъпките за намаление на са по-малки, въпреки че крайните нива са идентични. Удължаването на срока за намаление на таксите и по-малките стъпки, поне в началото на периода, всъщност облагодетелстват пенсионните фондове. Една от основните критики към предишните промени на кодекса бяха именно тези, свързани с бавното намаление на тези такси. От тази гледна точка е странно защо КФН в качеството си на регулатор де факто разхлабва едно вече договорено и постигнато подобрение в условията за осигурените лица, за което подобрение пенсионните фондове са се съгласили. Обяснение за това предложение може да бъде търсено както в лобистки натиск, така и в определени отстъпки в полза на поднадзорните лица срещу определени ангажименти, което всъщност противоречи на ролята на регулатора в полза на обществото. Останалите разлики в предложението на КФН и в това на МФ касаят различните прагове на инвестиции в определени инвестиционни инструменти, както и някои промени в контрола и регулаторния режим, упражняван от КФН. Всички останали предложения, фигуриращи в редакцията на МФ са налични и в предложените промени на КСО в редакцията на КФН. Това включва както създаването на технически резерви, в които отиват част от пенсионните вноски на осигурените лица след пенсионирането им, така и ограничените възможности за наследяване, включително и промяната в капиталовите изисквания към фондовете, които са разделени на два вида: такива, които само събират пенсионните вноски на осигурените лица и се грижат за тяхното инвестиране в подходящи финансови инструменти и такива, които освен тези дейности има право да изплащат различни видове пенсии. В групата на дружествата, които имат право да изплащат пенсии вече са включени и застрахователните дружества, като тази възможност фигурира и в предложението на КФН. Ако трябва да се обобщи казаното до тук в едно изречение, то е че предложените промени от МФ в своята огромна и най-съществена част са почти напълно идентични с предложените промени в КСО, направени от Комисията за финансов надзор още в началото на миналата година и поставени за обществено обсъждане през лятото на 2015 г., срокът за което е изтекъл още в края на август същата година. За целия този период нито една от заинтересованите страни, най-вече самите пенсионни фондове, не е повдигнала въпроса за някакви бъдещи проблеми с втория стълб на пенсионното осигуряване в България. Всъщност, имайки предвид промените, които са отпаднали от предложението на МФ, основният дебат би следвало да се съсредоточи в премахването на гаранционния фонд и на т.нар. мултифондове, а не в прехвърлянето на пенсионните вноски в общ пул или пък в ограничаването при наследяване, които предложения са направени още преди една година. С внасянето на последното предложение за промени в КСО МФ в случая изигра ролята на лошия вестоносец, въпреки че явно експертите в министерството са съгласни с направените предложения. Всъщност това, което експертите на МФ и министърът са направили е просто да премахнат от предложенията за промяна на КСО тези клаузи, които не съответстват на интересите на самото министерство и на фиска, без да засягат обаче останалите предложения, по които явно е постигнато съгласие с пенсионните фондове. Отпадналите промени в КСО и възможните причини за тяхното отпадане Както вече беше посочено, основните разлики между предложението на КФН, направено още през миналата година и това на МФ е отпадането на института на гаранционния фонд, както и на така наречените мултифондове. Мултифондовете всъщност представляват различни инвестиционни портфейли, в които пенсионните вноски се разпределят на базата на риск и очаквана доходност, като в отпадналите промени от предложението на Комисията се предлагат два типа такива фондове, които всяко инвестиционно дружество да може да управлява, а именно консервативен и балансиран. В своята същност това предложение е смислено, защото дава възможност, при правилно управление на инвестираните средства и при правилен избор на ценни книжа, инвестициите да носят по-голяма доходност, при тяхното инвестиране в по-рискови ценни книжа и следователно да доведат до увеличение на средствата на осигурените лица, когато става въпрос обаче за по-дългосрочно управление. Концепцията е, че в началото на своето пенсионно осигуряване за едно лице е допустимо неговите пенсионни вноски да бъдат инвестирани в по-рискови ценни книжа, което да донесе по-голям доход, като с наближаване на пенсионната възраст постепенно натрупаните в индивидуалната партида средства да се прехвърлят в по-консервативен инвестиционен портфейл, с по-малък риск, като се разчита вече не толкова на значително увеличение на натрупаните средства от инвестиционен доход, а по-скоро тяхното запазване и съхранение с цел гарантиране на бъдещите пенсионни плащания. Чистият вид на системата от мултифондове разчита единствено на избора на осигуреното лица, което избира портфейл с предпочитаното ниво на риск и смяната на портфейла става само по негово желание. В този случай нивото на въвлеченост на осигуряващото се лице относно инвестиционните решения е голяма, което предполага и сериозна финансова култура. При системите с намаляващ риск в продължение на живота се говори за фондове или портфейли, съобразени с жизнения цикъл на осигуреното лице ( т.нар. life styling) и прехвърлянето във фондове с по-нисък риск става автоматично от пенсионното дружество, при изпълнението на определени критерии. От тази гледна точка предложената законодателна промяна във варианта на КФН е смислена, още повече че подобна възможност за съществуване на мултифондове е налична в 13 от държавите-членки на ЕС. Нещо повече, във своите препоръки до Европейската комисия във връзка с дебатите около изменението на Директива 2003/41/ЕО, регламентираща дейността на институциите, предоставящи професионални пенсии (ИППО), Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), по известен с английската си абревиатура EIOPA многократно изтъква, че наличието на мултифондове, включително възможностите за избор на фонд по подразбиране и, също така, на инвестиционен модел, съобразен с жизнения цикъл на осигурените (life styling) са основни характеристики, които подпомагат контрола на риска и здравословното развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, когато осигурените лица поемат инвестиционния риск. Същевременно ЕОЗППО насърчава установяването и разпространението на най-добри практики в това отношение, като след провеждането на дебати някои аспекти на тези функции могат да станат задължителни и/или част от регулациите на европейското законодателство [v] . Разбира се, подобни препоръки са свързани по-скоро със загриженост за финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества, отколкото за бъдещите пенсионни плащания към осигурените, защото от една страна какъв е смисълът да се осигуряваш в пенсионен фонд, плащайки сериозни такси за неговата издръжка, ако в края на краищата целият риск остава за сметка на осигуряващия се. От друга страна обаче флуктуациите на финансовите пазари и намаляващият брой осигуряващи се за сметка на увеличаващия се брой пенсионери създава сериозни проблеми пред преобладаващия до скоро модел на дефинирани пенсионни плащания (defined benefits), което поставя на сериозно изпитание финансовото здраве на пенсионните фондове. Въпросът обаче, на който би следвало да се търси отговор е защо Министерството на финансите се е отказало от предложението за създаването на мултифондовете, което всъщност е една от фундаменталните промени, които са предложени в законопроекта на Комисията. Разбира се, отговорът трябва да бъде даден от самото министерство, като едно логично обяснение е опасението, че при диверсификация на портфейлите си пенсионните дружества ще продадат част от държаните от тях ДЦК, както и ще инвестират по-малки суми в тях, което ще намали търсенето и съответно техните цени, като същевременно увеличи доходността по тях. Подобно развитие е нежелано за МФ, тъй като ще повиши цената, на която министерството финансира дефицитите в бюджета, което в крайна сметка ще увеличи разходите на държавата за лихви. От друга страна за отпадането на предложението може би стои страхът, че инвестициите с по-голям риск, които се очаква да бъдат направени от балансираните фондове могат да доведат до съществени загуби, имайки предвид че голям дял от опериращите на българския пазар пенсионни фондове инвестират предимно в ценни книжа, издадени от български емитенти и търгувани на Българската фондова борса. Всъщност от опериращите в България девет пенсионно-осигурителни дружества, пет от тях инвестират предимно в активи в България (издадени от български емитенти) и само четири дружества притежават повече активи в чужбина, отколкото в страната. Това означава, че при нисколиквидната българска фондова борса, при големите и в много случаи необосновани флуктуации на борсовите цени, както и при съществуващия и нерешен проблем за инвестиции в свързани лица, по-големите експозиции в акции и облигации, издадени от български корпоративни емитенти биха могли да доведат до съществени загуби, като по този начин пенсионните дружества биха получили напълно легитимно оправдание за своите загуби, които в крайна сметка да доведат до намаляване на натрупаните в индивидуалните партиди пенсионни средства. От тази гледна точка решаването на проблема с инвестициите в свързани лица става основна предварителна стъпка, преди законодателното решение за създаване на мултифондове. Много по-важен от гледна точка на цялостната концепция на пенсионната реформа е въпросът за гаранционния фонд, предложението за който е отпаднал от крайния вариант на вече оттегления проектозакон. Всъщност още в първия член от новата глава Седемнадесета, която разписва същността и действието на гаранционния фонд, а именно в чл. 194, ал.3 от законопроекта на КФН се посочва, че целта на гаранционния фонд е „гарантиране на нетния размер на осигурителните вноски, постъпили по индивидуалните партиди на осигурените… лица. Фондът… изплаща суми, с които покрива разликата между нетния размер на постъпилите осигурителни вноски и наличните средства по индивидуалните партиди.“ Този текст par excellence разкрива опасенията, както на самите пенсионни фондове, така и на Комисията, че инвестицията на натрупаните в индивидуалните партиди осигурителни вноски не само няма да е постигнала някаква доходност, но де факто има вероятност наличността в индивидуалните партиди да бъде значително по-ниска от номиналната стойност на направените през годините вноски. Принципно предложеният текст цели на пенсионерите да бъде гарантирана поне номиналната стойност на платените през годините осигуровки, но тази гаранция общо взето е безсмислена, тъй като за 40 години инфлацията може да е изяла огромна част от тези вноски, а същевременно не се предвижда направените номинални вноски да бъдат коригирани с натрупаната инфлация. Нещо повече, в настоящия чл. 70 от КСО, който остава без промяна според предложението за промени, в неговата ал. 7 се казва следното: „За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет.“ Този текст всъщност казва, че пенсията, която един пенсионер следва да получава от универсален пенсионен фонд (УПФ) представлява фиксирана част от общата му пенсия, която е изчислена от НОИ и която част се определя от МС. По-надолу ще стане дума отново за този текст от закона, но в случая е важно да се коментира, че номиналния размер на направените през годините вноски няма никакво значение, тъй като УПФ, първо, трябва да осигурява определена, предварително фиксирана част от пенсията на пенсионерите и, второ, тази част се определя от МС и може винаги да бъде променена. Следва да се отбележи, че законопроектът на КФН предвижда гаранционният фонд да се финансира от еднократни встъпителни вноски за сметка на пенсионните дружества, които се признават за разход на дружествата, както и с текущи вноски, удържани от осигурителните вноски на осигурените лица. Тези текущи вноски обаче са допълнителни и се събират извън начисляваните към момента такси и удръжки. Т.е. в случая, освен че в законопроекта на КФН се предлага по-голям срок за намаляване на съществуващите вече такси, се предлага и нова такса, с която де факто осигурените лица да финансират гаранционния фонд, който да се грижи да покрива разликата по техните индивидуални партиди до номиналния размер на направените от тях вноски. Тази нова такса, чийто размер не е дефиниран в проектозакона на КФН, а се определя ежегодно от управителния съвет на гаранционния фонд може дори да е по-голяма от кумулативния размер на предложеното намаление на другите такси. С една дума от осигурителните вноски се приспада една част, за да постъпи в гаранционния фонд, която част след години осигуреното лице да получи като допълнение към средствата в индивидуалната си партида, ако те са по малко от номиналния размер на направените през годините вноски. Това е наистина интересен подход, според който за разлика от вноските, които банките правят във Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ) и които вноски се изчисляват на агрегирана основа и се отчисляват от общите приходи на банката, в случая всеки осигурен се грижи за собствената си вноска в гаранционния фонд, с които вноски някой ден гаранционният фонд ще дотира евентуално неговата собствена пенсия. И накрая във връзка с гаранционния фонд следва да се отбележи, че съгласно чл. 198б от проектозакона на КФН, ако средствата на гаранционния фонд не са достатъчни за покриване на задълженията му, той може да ползва заеми от банки, както и от държавния бюджет. Тази разпоредба създава сериозно притеснение, че върху държавния бюджет може да бъде прехвърлена евентуалната невъзможност на пенсионноосигурителните дружества да осигурят поне номиналния размер на направените през годините осигурителни вноски по индивидуалните партиди на осигурените лица. В този случай възниква въпросът каква би била разликата между Държавното обществено осигуряване (ДОО), чийто дефицит се покрива от директни субсидии от държавния бюджет и частните пенсионноосигурителни дружества, които очакват получаването на дотации от държавата, покриващи неефективно управление на натрупаните по индивидуалните партиди средства. В случая много ясно трябва да бъде подчертана разликата между ФГВБ и Фондът за гарантиране на вноските на лицата, осигурени във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ФГВЛОФЗДПО), каквото е пълното име на предложения в законопроекта на КФН гаранционен фонд. За разлика от ФГВБ, който изплаща депозитите на вложителите в банките до определен минимален размер, когато една банка изпадне в несъстоятелност, ФГВЛОФЗДПО по задължение покрива винаги и непрекъснато разликата между натрупаните средства в индивидуалната партида и кумулативния номинален размер на направените през годините осигурителни вноски в пенсионните фондове. Т.е. докато ФГВБ се намесва само и единствено при пазарен провал, за да осигури средства, които преди това акционерите и облигационерите на една банка в несъстоятелност не са успели да осигурят, с цел защита на депозантите, или кредиторите на банката, ФГВЛОФЗДПО поема винаги и изцяло негативните пазарните флуктуации, както и неефективното управление на инвестициите на пенсионноосигурителните дружества на базата на натрупаните пенсионни вноски на осигурените лица. Не е учудващо от тази гледна точка, че МФ не е одобрило тази глава от промените в КСО и тя е отпаднала в окончателния вариант. Предложеният вариант за създаване на гаранционен фонд очертава наистина една много иновативна схема за правене на бизнес. Създава се частна структура, която се издържа от такси върху вноските на клиентите си (осигурените лица), които вноски са задължителни по закон и които де факто се намаляват със събираните такси. В случай че тази частна структура не успее да осигури съответния доход от инвестициите на тези вноски, вместо нейните мениджъри да претърпят санкция за сметка на капитала на дружеството или други активи, изгубената доходност се покрива от държавна структура, която се финансира от допълнителни такси върху вноските на същите клиенти, както и от данъците на всички граждани. В този случай не е много ясно защо изобщо трябва да има посредник между вноските на осигурените лица и държавата, след като в крайна сметка недостигащите средства отново ще се поемат от държавата? Промените в КСО, останали в последните предложения за промяна Всички останали предложения за промяна на КСО с изключение на гореизброените, включително и свързаните с изискването за по-голям капитал към фондовете, изплащащи пенсии в своята същност са идентични с предложени от КФН миналата година. В това число т.нар. обединяване на пенсионноосигурителните вноски в общ пул и частичното премахване на възможността за наследяване. По отношение прехвърлянето на натрупаните социално-осигурителни вноски в т.нар. общ пул, или според дефиницията на проектозакона – в техническите резерви, следва да се отбележи следното. Предвидено е прехвърлянето да става след пенсионирането на човек, което означава, че пенсията вече е определена, сумите, които пенсионноосигурителното дружество ще изплаща на пенсионера вече са фиксирани и от този момент нататък пенсионерът не би трябвало да се интересува какво се случва с парите му. Той има сключен договор с фонда, който може да включва или да не включва кзаузи за онаследяване, по който договор произтичат определени права и задължения за двете страни. В този договор пенсионноосигурителното дружество е поело ангажимент да изплаща определени суми месечно на съответния пенсионер и в случая, когато се изплаща пожизнена пенсия, целият риск от преживяването на пенсионера пада върху дружеството Голямата съпротива, която породиха текстовете на проектозакона, касаещи прехвърлянето на средствата в техническите резерви беше резултат на следните няколко конкретни причини: На първо място, разбира се, беше напълно неприемливата практика на Министерството на финансите да предлага на общественото внимание проектозакони и други нормативни актове без абсолютно никакво предварително разяснение за очакваните промени и изменения. В случая беше пропусната възможността на публиката да бъде обяснено, че прехвърлянето на средствата в т.нар. технически резерви представлява всъщност акт, равнозначен на закупуване на анюитет от съответния пенсионер, което е вид финансов инструмент за гарантиране на финансови плащания с определен вид и размер за бъдещи периоди на базата на еднократна първоначална парична вноска или инвестиция. Разбира се, не особено високата финансова култура на българина може да създаде неудобства по време на една разяснителна кампания, но това всъщност при всички случаи щеше да е от полза за обществото, защото най-малкото щяха публично да се дебатират въпроси, които иначе почти не се разискват. Именно тази липса на информираност създава и сериозните конфликти, които възникват не само при предлагането на ново законодателство, но и изобщо при провеждането на всякакъв вид реформи. Отделно разбира се стои въпросът за умишленото укриване на информация, което е в основата на прокарването на всякакви лобистки законови разпореди, нямащи нищо общо с обществения интерес. На второ място трябва да се има предвид, че именно ниската финансова култура в страната възпрепятства създаването и развитието на пазар за различни видове финансови продукти, какъвто например е пазарът за анюитети, който е сериозно развит в Западна Европа и основно в англосаксонския свят. В това отношение проектозаконът прави плаха стъпка в посока повече свобода по отношение на инвестициите в пенсионни продукти, предлагани от застрахователни дружества, но по начина, по който е направено предложението в чл. 168а тази възможност по-скоро няма да сработи, защото задължава застрахователните дружества да предлагат само пожизнени пенсии (анюитети). Прехвърлянето на натрупаните пенсионни вноски от пенсионен фонд в застрахователно дружество обаче не може да е безплатно, а всякакви допълнителни разходи ще доведат до допълнително намаляване на натрупаните суми по индивидуалните партиди, така че в този случай рационалният избор би бил осигуреното лице да остане в пенсионноосигурителното дружество. А и този текст противоречи на коментирания по-горе чл. 70, ал. 7 от настоящия кодекс, защото не е ясно как можеш да задължиш независима трета страна, която до този момент не е участвала по никакъв начин в управлението на пенсионните вноски на осигурените лица да изплаща точно фиксирана сума, която сума се определя с акт на МС. Ясно е че това е мъртвороден текст и че много по-вероятно е застрахователните дружества изобщо да откажат да предлагат подобни финансови услуги и инструменти. По-надолу допълнително ще бъде представена аргументация за разходите по управление на средствата по индивидуалните партиди и на какво е базирано очакването за недостатъчната доходност по натрупаните средства в пенсионните фондове. Припомняне на първоначалните цели на пенсионната реформа Преди да засегнем проблема с онаследяването на пенсиите е важно да обърнем повече внимание на не толкова явната цел, която законопроектът преследва с предложените промени в КСО. В тази връзка следва да се припомни, че целта за създаването на втория стълб на пенсионната система в България през далечната вече 1999 г. се уповаваше на разбирането, че демографската картина в страната ще постави държавно-общественото осигуряване (ДОО) пред сериозно изпитание по отношение на неговата възможност да посреща все по-големите разходи за пенсии на бъдещите пенсионери при все по-намаляващ брой работещи и съответно намаляващ размер на техните вноски като обща сума (категорично потвърдено от излезлия последен актюерски доклад на НОИ за 2016 г) . Понастоящем този проблем е изключително добре видим и дотацията на ДОО от държавния бюджет вече надхвърля 50% от необходимите разходи за пенсии. Създаването на пенсионни фондове, опериращи на капиталов принцип, натрупващи пенсионно-осигурителни вноски в индивидуални партиди на осигурените лица и управлявани от частни дружества се базираше на разбирането, че този модел, първо, ще доведе до значително увеличаване на натрупаните средства от пенсионни вноски в следствие на получената допълнителна доходност от успешното тяхно инвестиране и, второ, ще замени в дългосрочен план ДОО, което е безнадеждно да се справи с влошаващите се демографски показатели на страната. В света са познати два основни модела, по които оперират пенсионни системи на отделните държави – единият е т.нар. модел на дефинирани ползи (Defined Benefits), а другият – модел на дефинирани вноски (Defined Contributions). Това са двата крайни варианта на пенсионни модели от гледна точка на риска, който осигурените лица поемат, като между тях съществуват множество хибридни такива, опитващи се да съчетаят техните предимства и ограничат недостатъците им. При модела на дефинирани ползи (DB) водещата характеристика е предварително известното ниво на пенсия, която пенсионно-осигуреното лице ще получава след пенсионирането си. При този модел a priori е зададено нивото на заместващия доход, който бъдещата пенсия ще покрива и в развитите държави това ниво е около 50%, като рядко достига до 70% от последната заплата (или осреднената заплата за някакъв дефиниран период), която служителят е взимал преди пенсионирането си. За източноевропейските държави това ниво е доста по-ниско и е от порядъка на 30% до 40%, като за България този дял е между 35.8% (съгласно Ageing Report 2015 на Европейската комисия) [vi] и 45% (съгласно Актюерски доклад 2016 г. на НОИ) [vii] По този модел обикновено работи първия стълб на пенсионните системи във всяка държава, известен като Pay-as-you-go или PAYG, по който модел работи и държавното ДОО. Големият проблем на модела с дефинирани ползи, извън случая на държавното ДОО е, че целият риск от пазарните флуктуации се поема от т.нар. спонсор на пенсионната схема, който в западните страни е работодателят или някакво обединение на работодатели. Тъй като волатилността на капиталовите пазари през последното десетилетие, а и преди него, стана изключително висока, не са един и два случаите, когато такива пенсионни схеми са фалирали. Поради тази причина през 90-те години на ХХ век и особено през последните десетина година моделът на дефинираните ползи масово се изоставя и се заменя с модела на дефинираните вноски, или с хибридни модели, които от една страна да увеличат отговорността на осигуряващите се лица, а от друга – да намалят финансовата тежест върху спонсора. В тази посока са и препоръките на EIOPA, за което стана въпрос в началото на анализа. Хибридните модели също се разделят на два основни вида, в зависимост от това коя компонента на плана доминира – дефинираните ползи или дефинираните вноски. Както вече става ясно, пенсионният модел на дефинираните вноски прехвърля почти изцяло риска от управлението на пенсионната схема на вносителите на пенсионни вноски. Това са така наречените незащитени или „чисти“ схеми на дефинирани вноски, при които пенсионният фонд не гарантира никаква инвестиционна възвращаемост или полза по време на периода на натрупване на осигуровките. По време на фазата на изплащане на пенсията осигуреното лице може да закупи анюитет, с който акт вече инвестиционният риск и рискът свързан с продължителността на живота на пенсионера се прехвърля върху фонда. Каква е всъщност целта на предложените промени в КСО? Това, което всъщност предложенията на КФН, подкрепени със споменатите вече промени от МФ на КСО правят е да гарантират, че след своето пенсиониране осигуреното лице ще получава някакъв предварително дефиниран процент от своята бъдеща пенсия, но този процент не се изчислява след пенсионирането, каквото е изискването на модела на дефинирани вноски, а е закрепен в КСО предварително, още в процеса на натрупване на осигуровките. Както беше споменато, това изискване беше въведено с последните промени в КСО, които влязоха в сила от 15 август 2015 г. Новите предложения продължават тази линия, като в крайна сметка променят същността на втория стълб на пенсионната система в страната, като от чист модел на дефинираните вноски се опитват да я превърнат в класически модел на дефинираните ползи, по който модел работи ДОО. Де факто пенсията, която едно осигурено лице би следвало да получи след пенсионирането си става напълно зависима от пенсията, която това лице ще получава от НОИ, защото пенсията от втория стълб е предварително дефиниран процент от нея. С колкото се промени пенсията от ДОО, пропорционално с толкова (запазвайки процентната пропорция) би следвало да се промени пенсията от втория стълб. Да, но това де факто е същият механизъм, по който работи ДОО, като единствената разлика е, че осигуровките постъпват в частни пенсионни фондове, а не в НОИ. И да, пенсията зависи от направените инвестиции, но тя не може да бъде по-малка от сумата на направените вноски по време на трудовия стаж. И тъй като има реална вероятност (дължаща се на начина на управление на частните пенсионни фондове в България) наличността по индивидуалната партида да бъде по-малка в края на осигурителния период за едно лице от сумата на направените от него вноски, то разликата трябва да бъде покрита от пенсионноосигурителното дружество или от гаранционен фонд. Текстът е публикуван на блога на Юлиан Войнов и препечатан с негово разрешение КЪМ ЧАСТ II

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_636149.html

Свързани новини: