"България не е залята от бежанци"

Доколко основателни са подобни страхове? Отговор на този въпрос даде не друг, а зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. В интервю за печата той посочи, че до септември в страната са били задържани 2 653 мигранти - два пъти по-малко, отколкото през миналата година. Министърът призна, че центровете за настаняване на бежанци са пълни, но добави, че същото е било и през 2013 и 2014 година. И още данни от интервюто на Гунев: за четири години молбите за статут са били 60 хиляди, като в България са останали под 1 000 души. „Някои от кандидатите за президент не познават фактите или ги изкривяват, за да се заиграват със страховете на хората. България не е залята от бежанци“, заяви още Гунев.

На този фон е редно да се запитаме: какво печелят българските политици от насаждането на страхове? И кого в крайна сметка обслужва това заиграване с тревогите на хората?

Светла Енчева, правозащитничка и журналистката от сайта „Маргиналия“, е убедена, че целта на тази пропаганда е българското общество да се намира в състояние на постоянна „бойна готовност“ за отбрана срещу нашествениците отвън. „Предупреждението за надвисналата опасност се развява от почти всички кандидат-президенти. С изключение на един, който все пак обърна внимание, че човешките права също имат значение”, казва Енчева и продъжава: „Тази тема, също както и ромската, която също се експлоатира преди избори, се използва доста успешно за отвличане на вниманието от сериозните проблеми. А такива са например ширещата се тежка корупция и несъстоялата се съдебна реформа“, посочва Енчева.

Неудобните теми

Борислав Димитров, юрист и доброволец, който работи с бежанци, е на същото мнение. „През последните три години власти и медии не спират да плашат българите как бежанска вълна щяла да залее страната им, а през този период, както помним, фалира КТБ, излязоха наяве куп факти за тежки зависимости в съдебната система, случиха се редица други остри скандали”, припомня юристът и обобщава: „Разиграването на мигрантската карта е отклоняване на общественото внимание от нелицеприятните теми, които политическите играчи очевидно не желаят да обсъждат".

И още нещо важно казва Борислав Димитров: „Днес фактите са толкова подменени и дебатът е толкова изопачен, че друга гледна точка за мигрантите вече просто не съществува. Така политиците и безкритичните медии сами се превърнаха в заложници на сътвореното от тях. Вече е създаден образ на врага и сега всички са едва ли не принудени да говорят колко опасен е той. Представете си как след такава тригодишна обработка някой кандидат-президент ще тръгне да говори хуманно и да се основава на факти и на реални данни. Ако го направи, ще бъде обречен на тези избори, защото няма как да получи електорална подкрепа“, коментира юристът.

Журналистката Светла Енчева обръща внимание на един друг аспект на проблема: „Местата за настаняване на хората, които търсят убежище, са твърде малко и затова те биват насочвани към т.нар. „затворени центрове“, които обаче са равносилни на затвор. В центровете от „отворен тип“ пък условията са лоши, а и съществува риск от болести и епидемии. И още нещо много важно: не се полагат усилия бежанските деца да бъдат интегрирани в образователната система", посочва правозащитничката.

Бежанският център в Харманли е препълнен

И Борислав Димитров предупреждава, че липсва работеща интеграционна система. „След като им бъде даден статут, бежанците биват изхвърляни от центровете и буквално остават на улицата. За тях няма езикови курсове, няма посредничество за намиране на работа и на жилище. Държавата де факто им казва: Оправяйте се сами!“, отбелязва Димитров.

"Аз съм българче"

Но за каква интеграция на хора от чужда култура може да се говори, след като вече десетилетия България не е в състояние да интегрира собствените си роми? „Да, в случая става дума за почти едно и също нещо”, казва Светла Енчева и продължава: „Интеграцията се получава, когато приемеш другия за равен на себе си, когато осъзнаеш, че той също може да ти даде нещо, че притежава някакви умения, които могат да бъдат полезни на всички. Както и когато си дадеш сметка с какво тези хора са ощетени и как могат да бъдат подпомогнати, за да дадат онова, на което са способни”.

Журналистката си спомня за свой разговор с тийнейджър от Сирия. На въпрос дали в българското училище някой се е поинтересувал за неговата култура, за знанията му, за родната му страна, момчето отговорило: “Не, никой не ме пита за всичко това. Важно е единствено дали мога да декламирам наизуст стихотворението „Аз съм българче“.” Според правозащитничката, българите гледат на бежанците като на хора, които нищо не умеят и на които трябва само да се дава. „Това е погрешно. Трудностите у нас ги поставят в ситуация на безпомощност, но те всъщност не са безпомощни хора“, заключава Енчева.