Между предстоящия президентски вот в България и САЩ има 1 милион разлики, и само една прилика. Тя е, че и американските, и българските избори няма да променят нищо. Който и да стане президент отвъд океана, САЩ ще продължат да бъдат най-могъщата страна в света. Който и да стане президент у нас, ще си останем най-бедната държава в ЕС. Защото Съединените щати имат работещи политически и икономически институции, а ние нямаме. Това е цялата философия и разковничето на проблема. Затова и конкретната личност, представена на избирателите, и там и тук, е само живописна подробност от пейзажа.

САЩ са станали толкова богати, не защото притежават колосални залежи от нефт, газ, злато и природни ресурси/ в това отношение Русия ги превъзхожда значително/. Не защото са експлоатирали безогледно векове наред свои колонии по света/като Англия, Холандия и Испания/. Не просто защото са се родили богати /през 19 век, например, Мексико е по-богата държава от Щатите, а Аржентина една от най-богатите/, а защото в течение на около 250 години американските граждани са отстранили елитите, които са контролирали само в свой интерес властта, и са създали политическа система и общество, в което политическите права са разпределени между максимален брой хора - оттам и максимален брой хора се възползват от икономическите възможности за личен и обществен просперитет. И щяха да бъдат още по-богати, ако не беше маниакалната им страст да изнасят демокрация по света /дори там, където тя посмъртно не може да се прихване/, и да разпалват периодично дълготрайни военни конфликти, поглъщащи стотици милиарди долари.

Христоматиен пример за двата типа държави е град Ногалес, разделен от ограда на две половини. Едната, северната част, е град Ногалес, щата Аризона, САЩ. Тук населението живее, общо взето, спокойно и доволно със среден доход на домакинство от 30 хил. долара годишно. Престъпността е ниска, улиците чисти и асфалтирани, продължителността на живота е дълга. Когато видят, че управниците им не си вършат работата или възникнат случаи с дразнеща корупция, да кажем, жителите на Ногалес, Аризона свободно избират друг кмет, конгресмен или сенатор, и дори президент, когото да натоварят с определени отговорности.

От другата страна на оградата, южната част, е град Ногалес в област Сонора, Мексико. Само на няколко метра от оградата тук действителността е коренно различна. Доходът на населението е около 10 хил. долара годишно/ при все, че северната част на Мексико е най-малко бедната в страната, а Аризона е най-малко богатата част на Щатите/, улиците са мръсни, престъпността висока, законът и редът се престъпват поголовно, хората живеят много по-кратко понеже нямат достъп до качествено здравеопазване, а да започнеш бизнес е цяло приключение, поради всеизвестният факт, че трябва да платиш маса рушвети по цялата верига.

Това са две половини на един и същ град. Те не се различават по климат, природни дадености, болести, които се срещат в района. Хората имат общи родове, ядат еднаква храна, слушат еднаква музика, много от тях са роднини, които живеят от двете страни на оградата. Каква е причината за това огромно различие в стандарта на живот? Институциите – това е обяснението. Едните живеят в държава с работещи институции, с върховенство на закона, с големи политически права на гражданите, които могат ефективно да търсят отговорност от своето правителство. Другите живеят в държава с неработещи политически и икономически институции, с корумпирани правителства, с могъщи олигарси /мексиканският телекомуникационен бос Карлос Слим е най-богатия човек на планетата, но неговите сънародници са в редиците на бедните/, с огромна престъпност и всесилна мафия.

България има всички природни и географски дадености да не е бедна държава: плодородна земя, прекрасен климат, красиви планини и равнини, хиляди лечебни минерални извори, гъсти гори, изобилие от питейна вода, топло море, кръстопътно географско положение, благоприятстващо търговията и транснационалните комуникационни и енергийни проекти, допреди двайсетина години и добре образовано население по евростандартите. Но за съжаление всичко това отиде на халост, тъй като през последните 130 год. нашият малък, героичен, но и доста егоистичен народ така и не успя да премахне корумпираните политически касти, обрасли властта, а оттам и не успя да изгради работещи институции, които да му гарантират просперитет.

Разбира се, едва ли качеството на българските институции е сравнимо с тези на държавата от южната страна на оградата в Ногалес. Но ако кажем, че нивото им е на светлинни години от тези в държавата от северната страна, ще сме доста близо до истината.

Какво е състоянието, например, на най-важната институция в нашата държава - парламента? Той се радва на доверие на около 10 процента от българите. Какви депутати пращат в Народното събрание партиите е по-малкото зло. По-голямото е, че партия вече стана мръсна дума у нас.

Ами съдебната система? Кой не се изказа, че тя изначално право седи, но криво съди – от баба Пена на село до френския посланик. Кой ще дойде да вкарва пари в държава, в която да се купи съдията и да му откраднат бизнеса е фасулска работа?

Корупцията е най-големият бич в България. Това е ясно. Дали навремето Тодор Живков е построил две Българии, както самият той се хвалеше, не е сигурно. Но, че след като го свали от власт, новият елит открадна цяла една България, е вън от съмнение.