Какво главният прокурор винаги пропуска в препоръките от Брюксел?

"Докладът е повече от реалистичен, но докладът не е - за съжаление може би на някои елементи на политическия спектър или за съжаление на наши бивши колеги - не е унищожителен, но това не бива да ни успокоява." Така главният прокурор Сотир Цацаров коментира в края на януари последния доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи, в който се настояваше за изготвянето на независим анализ на дейността на прокуратурата. В доклада имаше сериозни констатации за липсата на ефективност в разследването на корупцията по високите етажи на властта, както и конкретни препоръки за "безпристрастно разследване" на всички твърдения, свързани със системно прилагани корупционни практики на високо ниво в Софийския градски съд (СГС), включително и скандалните разкрития от изтеклите разговори по аферата "Яневагейт". Главният прокурор обаче упорито продължи да омаловажава данните за търговия с влияние по върховете на съдебната и изпълнителната власт, които междувременно бяха допълнени и от подчинения му столичен следовател Бойко Атанасов. Все пак Цацаров декларира готовност за сътрудничество с европейски прокурори, които в рамките на мониторинговия механизъм да изготвят независим анализ на прокуратурата. В нейна официална позиция по последния евродоклад се отбелязваше, че "такъв подход на партньорство на международно експертно ниво се оценява положително от прокуратурата". От положителна оценка към поход срещу мониторинга Едновременно с това обаче Цацаров мълчаливо отхвърли всички критики и съмнения за липсата на същинско разследване на записаните разговори между бившите съдийки Владимира Янева, Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки и реши да втвърди тона към Брюксел. "Механизмът за сътрудничество и проверка отдавна се е превърнал само в механизъм за проверка. Сътрудничеството го няма, то се прояви за първи път едва с този доклад. И понеже се е превърнал в такъв, той дава само умозрителни оценки, резултатът от които е подхранване на вътрешни политически борби. А това е вредно, колкото е вредно съд или прокуратура и техните ръководители да се изживяват като бъдещи участници и играчи в политическата сфера", обяви Цацаров в края на февруари, давайки да се разбере, че смята всяка критика към себе си за политическа атака. Въпреки убеждението му, че е "вредно" висши магистрати да участват в политически игри, месец по-късно той направи именно това, включвайки се в конференция в Европейския парламент, организирана от евродепутати на ГЕРБ, БСП и ДПС. Там Цацаров, председателят на Върховния административен съд Георги Колев и главният съдебен инспектор Теодора Точкова неуспешно опитаха да убедят ЕК, че наблюдението й върху българското правосъдие е дискриминационно, изчерпано и се използва само за вътрешнополитически битки. "Моето усещане е, че в последните години механизмът действа повече като средство за проверка, отколкото като средства за сътрудничество. Казано по друг начин "verification" дейностите са заели почти цялата територия на приложение на CVM (The Mechanism for Cooperation and Verification – бел.ред.) за сметка на възможната "cooperation". Практически действието на механизма се изчерпва с публикуването на мониторинговите доклади, които имат изцяло констативен характер. Липсват ефективни форми на сътрудничество, които да подпомогнат, както българските институции, така и самата комисия при формулиране на оценките", разви познатата си теза главният прокурор, отказвайки за пореден път да обсъжда критиките по същество към дейността на държавното обвинение. Отхвърляне на предложения под предлог, че са "крачка назад" Подобен двойнствен подход прозира и в коментарите му от този вторник, изпреварили публикуването на резюмето от доклада на петимата европейски прокурори, изпратени от Брюксел по молба на България, за да реализират основната препоръка на ЕК. "По отношение на устройството на прокуратурата се виждат препоръки, които са свързани с една посока, която за нас би била доста голяма крачка назад. Знаете, че от времето на утвърждаване на стратегията (за съдебна реформа), през проектите на Закона за съдебната власт, до настоящия момент, общо взето сме в посока на т. нар. децентрализация. Има препоръки, които са свързани със засилени правомощия на административните ръководители, включително и при решаване на досъдебните производства и на засилени правомощия, включително и на главния прокурор – нещо, което за нас поставя въпроси, които трудно можем да приемем", заяви Цацаров. Той обаче пропусна да уточни, че препоръките за разширяване на правомощията на главния прокурор, включително за взимане на решения от него по хода на конкретни производства, бе в контекста на концепцията той да отговаря лично за развитието на знакови разследвания и действията му да могат да се проверяват чрез въвеждането на нови контролни субекти. Подробност, която липсваше в коментара на Цацаров и в последвалата официална позиция на прокуратурата по доклада. Съзнателното й премълчаване поражда съмнения, че точно тези конкретни идеи могат да се окажат квалифицирани като "крачка назад" и да отпаднат от дневния ред на съдебната реформа. Без коментар по идеите за независим зам. главен прокурор и нов инспекторат Малко след това лаконично изявление стана ясно, че наред с положителните констатации за независимостта в работата на редовите обвинители и напредъка, отбелязан от прокурорското звено "Антикорупция", в доклада присъстват и директни предложения за повишаване на отчетността на главния прокурор и ограничаване на безконтролността му. Така например е предложено функционалното отделяне на един от заместниците на главния прокурор, оглавяващ националното следствие. Идеята е именно този независим заместник главен прокурор да може да образува разследване срещу ръководителя на държавното обвинение при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление. Това предложение бе отбелязано в официалната позиция на прокуратурата по доклада с лаконичното: "Ръководството на прокуратурата приема предложенията за повишаване отчетността на главния прокурор пред Народното събрание (пред нарочна парламентарна комисия, но "не и по конкретни дела"), както и за създаване на механизъм за отстраняване при обвинение за тежко престъпление". Липсва конкретна позиция и по другата конкретна идея за повишаване на отчетността спрямо обвинител №1 – да се разширят правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), така че да може да извършва независими оценка на решенията, взимани от прокуратурата по отделни знакови дела. "В случай че българските органи счетат, че настоящият Инспекторат към ВСС разполага с необходимия капацитет и опит, за да поеме подобни разширени функции, ние бихме предложили следните изменения в неговата структура. Бихме препоръчали в бъдеще той да се ръководи от главен инспектор, който да е пенсиониран висш национален съдия или прокурор с общопризнат опит и почтеност и който да се назначава за петгодишен мандат (и да не подлежи на избор). Считаме също така, че главният инспектор следва по своя преценка да може да включва в проверяващите екипи командировани опитни прокурори от системата на прокуратурата и поне един чуждестранен юрист с познания за българската система и с признат международен опит като прокурор. Докладите на тази нова форма на Инспектората ще се предоставят на главния прокурор, министъра на правосъдието и ВСС. Резюметата на докладите биха могли да бъдат публикувани, когато главният инспектор счете това за важно от гледна точка на обществения интерес. При спазване на тези условия бихме подкрепили по този начин да бъдат разширени правомощията на сегашния инспекторат", пише в анализа на европейските обвинители. Тъй като, на практика, това представлява нова конституционна промяна, те дават и алтернативно предложение – "създаването на допълнителен, малък външен инспекторат, който да бъде ръководен по същия начин от бивш висш служител от средите на съдиите или прокурорите с обществено признат опит и почтеност, да работи с малък екип от опитни действащи прокурори от по-горна инстанция, командировани от прокуратурата, и също така да бъде подпомаган при необходимост от опитни чуждестранни прокурори, добре запознати със системата на българското наказателно правосъдие". Дали тази възможност попада сред одобрените от Цацаров или с времето ще се окажат в графата "крачка назад", засега не става ясно нито от думите му, нито от позицията на прокуратурата. Хвалбите се отчитат, липсата на дела срещу корупцията се премълчава Ръководството на държавното обвинение засега оставя без коментар и поредните констатации за липса на достатъчно дела срещу корупцията по високите етажи на властта, предпочитайки да се фокусира само върху положителните оценки в доклада. "Позитивно е отчетена работата на Специализираното звено "Антикорупция". Експертите приветстват и действията на главния прокурор за създаване на "по-ефикасна съдебна карта", се казва в позицията на прокуратурата по повод заключението в доклада, че "от създаването му през 2015 г. досега звеното към Софийска градска прокуратура е отбелязало известен напредък в разглежданата област – 31 от наказателните преследвания, които звеното провежда срещу магистрати, се намират в досъдебна фаза, а 8 се намират в съдебна фаза". "За 2016 г. има висящи досъдебни производства срещу заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия и 2 военни командири (твърди се, че става въпрос за значителни суми), но няма образувани производства във връзка с корупционни престъпления, извършени от политици по високите етажи на властта. Това е изненадващо, като се има предвид, че по наше разбиране две трети от подозрителните трансакции, за които Звеното за финансово разузнаване е получило информация от финансови институции се отнасят до местни видни политически личности. Изглежда ясно, че предоставянето на правоприлагащите органи на информация от Звеното за финансово разузнаване, отнасяща се до видни политически личности, не води до образуване на наказателни производства", пише обаче съвсем малко по-надолу. Преведена от традиционно дипломатичния тон, предпочитан от мисиите на Брюксел в София, тази констатация може да се тълкува и като съмнение за търговия с влияние, упражнявана от вископоставени разследващи. "Ето защо е трудно да бъдат посочени случаи, при които е наложено наказание лишаване от свобода за продължителен срок и които да дават сигнали за енергична борба срещу политическата корупция по високите равнища на властта. Заключението е, че основният успех на наказателното преследване на корупцията се отнася до това, което може да се опише като "лесно постижим резултат", заключват европейските прокурори, с което дават да се разбере, че и за тях е станал видим стремежът на прокуратурата да отчита дейност с дела срещу "дребни риби". Неефективността на ДАНС и бездействието по "Яневагейт" също са подминати Друга известна слабост в противодействието на политическата корупция у нас, която очевидно е направила впечатление на авторите на доклада, е латентната роля на ДАНС, която по принцип трябва да проверява, анализира и изпраща на разследващите всички данни за престъпления по високите етажи на властта, на които се натъкне, но на практика следа за това няма. Затова и европейските прокурор препоръчват "българските органи спешно да проучат какви са пречките пред това разузнавателните доклади, които правоприлагащите органи са получили от Звеното за финансово разузнаване по евентуални случаи на корупция, да бъдат превърнати в доказателства за целите на наказателното преследване". Тази част от доклада обаче също не попада по никакъв начин в позицията на прокуратурата. Подминати с мълчание са и препоръките за ново "цялостно разследване" на "Яневагейт" след приключването на досъдебното производство за незаконни записи, възобновено неотдавна от прокуратурата след изненадващото и доста закъсняло разкритие на адв. Мондешки, че разговорите му с Янева и Ченалова били инсценирани. "Сред твърденията, появили се в медиите, са твърденията на съдийка (самата тя също е била обект на разследване), че прокурорите редовно "подбирали" съдии от Софийски градски съд, за които са смятали, че биха били благосклонни по отношение на техните дела. Има оплаквания, че вместо да разследва реални твърдения (за корупция в съдебната власт), прокуратурата е съсредоточавала усилията си в разследването на твърдения за незаконно записани разговори. Ние, разбира се, не сме в състояние да коментираме истинността на тези твърдения. Отбелязваме факта, че ВСС е гласувал да не започне по своя инициатива разследване по тези въпроси и че тези въпроси понастоящем остават нерешени", посочват европейските прокурори. След което, подобно на ЕК, заключват, че "след приключване на всички наказателни производства в тази връзка действително е необходимо цялостно разследване на тези твърдения било от независимо лице или орган, било от инспекторат към ВСС с повече правомощия в сравнение със сегашните". На фона на тази позиция на Брюксел по казуса, независимо дали е изразена в официалните мониторингови доклади или в независим анализ за прокуратурата, главният прокурор Сотир Цацаров упорито предпочита да мълчи, а когато реши да говори, обикновено омаловажава аферата "Яневагейт" до "пропагандна бомба" и "разговор между две дами".

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/kakvo-glavniyat-prokuror-vinagi-propuska-v-preporakite-ot-bryuksel-news258039.html

Свързани новини: