Ангел Симеонов: ЛЮБОВ

ЛЮБОВ


Аз срещнах те съвсем случайно –

залутан търсех някакъв адрес

във някакво градче незнайно.

Пристигнал бях със влак нощес.

 

Бе тъжен мрак, лампите не светеха.

На уличката кална бе сама.

И сякаш търсеха очите ти утеха,

изпълнени със болка и тъга.

 

Спрях, ръка протегнах.

В погледа проблесна светлина

и със загадъчна усмивка лека

подаде своята ръка:

„Здравей, аз дълго чаках те!“ –

прегърна ме и тръгнахме в нощта...

И тъмните прозорци бавно светнаха –

съвсем случайно срещнах Любовта.

 

Ангел Симеонов
 

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/268744_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB+%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%3A+%D0%9B%D0%AE%D0%91%D0%9E%D0%92

Свързани новини: