Родният партиен пейзаж и ерозията на неолибералния ред

Едно популярно клише гласи, че китайската дума за криза се състои от два йероглифа. Единият означавал „опасност”, а вторият „възможност”. Това обаче е неточен превод, който за първи път е включен в една реч на президента Кенеди в Индианаполис през 1959 г., и оттам безкритично се възпроизвежда и до днес. По-коректният превод гласи „опасност” и „критична точка”. Казвам това, защото мнозина у нас привиждат във възникналата политическа криза опасност от дестабилизация и в същото време възможност за козметично преформатиране на управлението. Струва ми се обаче, че подобна интерпретация на процесите от политическата 2016 г. е по-скоро „изгубване в превода”.

Ако приемем оптиката, която дава точният превод на китайската дума за „криза”, сме изправени пред опасност и критична точка. Опасността е от запазване на изчерпаното неолиберално статукво, а критичната точка е изтънялата обществена търпимост към омагьосания кръг на бедност и корупция, от който старите партии и техните глашатаи не могат да изведат страната. Това състояние съвсем не означава, че при предстоящите предсрочни избори статуквото ще се смени. Тъкмо обратното – ще станем свидетели на неговото временно препотвърждаване, без оглед на това кой точно ще сформира мнозинство. Но ерозията вече е необратима.

Неолибералният ред, установен през последните четири десетилетия като едва ли не безалтернативна форма демокрация и икономика, ерозира и това все по-силно ще засяга и България. Първите индикации вече са налице. От техният правилен прочит ще зависи не само съдбата на старите партии и върхушки, но и стабилността в средносрочен план. Хората искат промяна. Не толкова на лицата, колкото на политиката. Не става дума за „бунт срещу елитите”, а за началото на края на доминацията на една идеологическа концепция.

Неолибералното статукво в света се опитва да стигматизира всяка друга доктрина като „популизъм” и „радикалност”. Отзвук от това беше и определянето на резултатите от националния реферeндум у нас като „популизъм”. Бързо се затъна в острастени и често спекулативни дебати за детайлите на избирателната системата. Има обаче един безспорен факт – гражданите на България (тези, които гласуват и които формират политическия избор на страната!) гласуваха информирано и убедено. Доказателство за това е, че те не се вслушаха в изричните директиви на основните партии, гласящи „гласувайте с „не” или пък „не гласувайте”.

Вярно е, че с общи усилия на леви, десни и всякакви други този вот ще бъде заметен под килима. Но това е пирова победа на старото партийно статукво. Достатъчно е да видим скоростта, с която стават неадекватни, а в много държави и непотребни, старите партии на десницата и левицата. Ще оцелеят тези, които съумеят да се адаптират към реалните нужди, страхове и искания на хората.

Непосредственият въпрос на родната политическа сцена е служебното правителство, съставено от президента Радев. Тема, твърде чувствителна за БСП. Ако партията остави впечатление за „кадровик” на служебния кабинет, това може да се обърне срещу нея в хода на предизборната кампания, доколкото всеки проблем или евентуален текущ неуспех ще може да се приписва на БСП.

Но да погледнем по-далеч, в един условен 4-годишен мандат, без претенция за изчерпателност или прогноза. Възможни се четири сценария. Първият е „Борисов прим”. Ако ГЕРБ не допусне повече тактически провали, предсрочните избори могат да доведат до ново издание на тяхното управление. Към момента електоралните сондажи сочат крехка преднина на ГЕРБ пред БСП и ако това се материализира в изборни резултати, ключовият фактор ще бъдат Патриотичния фронт и евентуалната партия на Марешки. При такъв сценарий страната ще продължи да се движи с все същата позната инерция от последните години.

Вторият възможен сценарий е „старата песен на нов глас”. Евентуалното сформиране на ново парламентарно мнозинство около БСП, например с участието на патриотите или на ДПС, ще даде нов импулс за страната. Смяната на основните играчи в управлението ще има своя положителен, макар и краткотраен психологически ефект. Целият въпрос е, че смяната на местата или пък включването на „нови лица” все още не е смяна на политиката. Естествено, отделни нюанси ще бъдат различни. Но поне на този етап БСП не излиза извън рамките на неолибералната доктрина, а предлага кърпеж на вече лющещата се фасада на неолиберализма.

Третият възможен сценарий е „левицата – флагман на новото време”. Ако световните процеси на деглобализация и засилване на националната държава се задълбочат, те несъмнено ще предизвикат промени и у нас. Ключова роля за такова развитие ще има управлението на президента Доналд Тръмп и това дали то ще се окаже критичната точка за неолибералния модел, отвъд която американската политика ще изостави интервенционизма, конфронтацията по оста САЩ-Русия и неолибералното разбиране за свободна търговия. Ако това се случи в рамките на мандата на Тръмп, тласъкът, който ще получат новите десни и леви партии в Европа, които са отрицание на неолибералните догми, ще даде отражение и у нас.

От способността на БСП и една широка констелация от прогресивни интелектуални и партийни среди да превърне в политически факт една нова национална доктрина, ще зависи доколко в България ще се отвори вакуум за нови формации, които са по-адекватни на духа на времето. Същото се отнася и до десницата, макар че там засега не се наблюдава критично мислене към неолибералния модел.

Четвъртият сценарий е „крах на старите партии”. Вече гледахме този „филм” в редица европейски държави – от Италия, през Полша, Унгария и до възхода на нови леви и нови десни в Испания, Германия, Холандия, Франция, Гърция и пр. Колкото и сегашните партии да са вкоренени в олигархичните мрежи и зависимости, тази конструкция може да рухне за часове под напора на световните събития. Защото, ако продължават имитацията на борба с бедността и корупцията и гнусливото отношение към нарастващите страхове от мигрантски взрив, това ще изведе на преден план нови идеи, а вероятно и нови политически субекти.

* Авторът е председател на Института за модерна политика.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител