Ще властва или ще моли за милост Западът през 2017 година?

Какво ни очаква в световен мащаб следващата година? Някои от последните събития, случили се в различни точки на света, ни карат да мислим, че 2017 година ще бъде много трудна за държавите на Запад, коментира Марк Ърбън, дипломатически редактор на Би Би Си "Нюзнайт". В края на 2015 година виждах как националистическия популизъм направи работата на дипломатите по-трудна през 2016 г., а сега има знаци, че способността на Запада да диктува международната игра започва да отслабва. "Ерата след Студената война на западна глобализация, доминацията на САЩ и удобното надмощие на либералните международни ценности приключи", каза сър Саймън Фрейзър, глава на Дипломатическия институт на Великобритания в периода 2010-2015 година.  "Ударенията в международните отношения се сложиха след края на Втората световна война", пък каза американският генерал Стенли Маккристъл, командвал силите на НАТО в Афганистан през 2009-2010 година. Някои ключови събития за 2016 година бяха: - Обвиненията към Русия в манипулиране на информацията от вота в САЩ на изборите за президент; - Изтласкването на бунтовниците от Източен Алепо от силите на Асад и неговите съюзници, използвайки оръжия срещу цивилното население; - Решението на Китай да игнорира конференцията на ООН за арбитража в морското право, което бе в полза на Филипините в териториалния спор с Пекин; - Решението на някои страни, включително Русия и Южна Африка, да се оттеглят от Международния криминален съд; - Нестабилността на някои международни договори, като например този на Транс Пасифик партньорството след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ; Събитията в Сирия подчертаха провала на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - Китай, Франция, Русия, САЩ и Великобритания, които не успяха да се споразумеят, за да бъде овладяна кризата от гражданската война. В действителност откакто ООН беше основана през 1945 година, най-големите играчи рядко се обединяват около работата по преодоляване на международни кризи и особено тогава, когато някой постоянен член чувства интересите си застрашени.  Доскорошната ни концепция за международен ред "беше базирана на нетипично висока американска доминация, която обаче беше винаги ограничена", казва професор Патрик Портър от Ексетърския университет и допълва: "Този ред се разпада отвън с изместването на икономическата тежест от запад на изток, което пречи на Запада да наложи волята си".  Разбира се, много хора приемат радушно залеза на американската хипердоминация, чувството за която се наложи в годините след падането на комунизма. В много африкански и азиатски страни има тенденция за овластяване на държавници, завършили западни университети и им се "дава път", особено на тези със собствена гледна точка за света. В случая с Южна Африка и някои други африкански страни напускането на Международния криминален съд беше резултат от възприеманото като несправедливост отношение, а информационният министър на Гамбия каза пред съда, че институцията "се използва за преследването на африканците и техните лидери". Русия и Китай, и двете част от ООН, поставиха под въпрос компетентността на организацията относно териториални спорове, които силно настъпват интересите им. Ако старите правила бяха продиктувани от "колонизаторите" или от мощните западни страни, сега изглежда, че те имат тежест в много по-малък мащаб. Силните нововъзникващи идеологии като тази на Китай, която обединява посткомунистически идеи и такива от конфуцианството, руското православие и чувството за национална съдба или много различните идеи на исляма, които са база за саудитската и иранската политика, може би привличат собствените им граждани, но не и някой друг. Отхвърлянето на международното статукво е де факто ключът към тези национални или религиозни сюжети, но и наднационалните групи като Хизбула и Боко Харам също представляват голямо предизвикателство.  В сигурността, финансите или технологиите те нарушават установения ред, твърди генерал Маккристъл, "създавайки визията за постапокалиптичния свят, където оцелява по-силният". Докато тези мощни предизвикателства дебнат отвън, има и такива, които идват отвътре. Например Западът в момента приютява едно много голямо несъгласие. Например изборът на Доналд Тръмп отключи множество страхове от пазарни войни. Ако той изпълни предизборните си обещания, то ние сме изправени пред труден период, в който силата ще се задвижва от националния интерес, а не от концепцията на международната общност, твърди сър Саймън Фрейзър. В такава обстановка ударението ще се сложи върху двустранната дипломация вместо върху международната - а това може да доведе до чувство за международни отношения, подобни на тези през 19-и век. Връзката между президента на Турция и Владимир Путин е интересен пример за постидеологическо държавно управление. Те бързо преминаха от стадий на конфронтация, когато Турция свали руския изтребител, в стратегическо сътрудничество за Сирия през 2016 година. Но могат ли европейските държави или САЩ с техните демократични традиции и различни групи от интереси да настигнат държавите, чиито лидери имат автократична власт. Сър Саймън Фрейзър вярва в това - "Правото, организацията, договорите и други правила ще останат от съществено значение, но най-вероятно ще поемем по пътя на общоприетите правила, за да има някаква достоверност". Но в момента настоящата световна тектоника превръща западните общества в губещи: докато те уважават международните правила, Русия и Китай си позволяват да ги игнорират - като например случаите с Крим и Южнокитайско море. Икономическата стагнация, протекционизма и популистката реторика ни карат да се запитаме сериозно за това дали международните организации като НАТО и ЕС вече влизат в определението на "Запада" и дали ще оцелеят през 2017 година в същата форма. Изборите в Италия, Холандия, Франция и Германия ще изпитат сериозно ЕС и еврото, както и сътрудничеството, което канцлерът на Германия предложи на САЩ, с уговорката да "бъдат спазвани правата и достойнството на човека". През този период ще има много възможности и опасности, на въпросът е как западните държави ще го овладеят и ще бъдат ли техен господар, или ще се надяват на милост? Освен журналист Марк Ърбан е автор на 11 книги и радио водещ. През 1983 година са присъединява към екипа на Би Би Си, после за кратко е кореспондент на "Индипендънт", от 1994 г. до 1995 г. е кореспондент на Би Би Си от Близкия Изток. Той е правил репортажи от най-горещите чуждестранни точки в последните две десетилетия: войната в Персийския залив, опитът за държавен преврат от 1991 г. в Москва, Босненската война, войната в Косово и неотдавнашните военни кампании в САЩ в Афганистан и Ирак.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_643133.html

Свързани новини: