Ангел Симеонов кани музите на една маса

Надява се Лили Иванова да изпее песен по негови стихове

Изкушават ли се музите от чаша червено вино? Не отказват, когато Ангел Симеонов ги покани на своята маса. Известният бизнесмен, меценат и колекционер умее дискретно да се грижи и за душата, и за тялото на творци, около които витаят тези капризни създания, и споделя с тях вдъхновението им. Тогава те не бързат да си тръгнат... Отпиват от чашата... Добре са дошли!

Легенди се носят за тази маса

Мнозина са около нея, но един е домакинът, който ги събира. Самият той е изкушен от перото и римите, а багрите са неговата страст. Не им се съпротивлява, отдава им се... И прави четири в едно. Събира в обща компания поезия, музика, живопис и пластични изкуства. В книга, в диск, в галерия, на брега на морето, на сцена...

Ангел Симеонов не обича прозата. Разбира отлично, че я има, не го крие - това е всекидневието ни. Защото, ако перифразираме поговорката, в основата на всяка колекция стои един успех в бизнеса - да си на точното място, в точния момент, да имаш куража да защитиш постигнатото, да си спокоен, че всичко е според закона и нямаш грижа с данъчните. Затова сега може

да бъде разумна опозиция на всички

и всичко в името на по-доброто, да не се бои да рискува. И в крайна сметка да събере всички на една маса... Да си кажат “Наздраве!” Защото е разбрал, че може да не пожелаеш да вложиш спечеленото в мощен майбах примерно. Не само защото има възможност да избира кой лев накъде, а защото усеща, че има мисия. Не да гледат след него със завист: “Ах, каква кола!”, а да има кой да каже: “Ах, какъв шедьовър!” “Излезе филмът “Орденът на асасините” - за хора, обречени да пазят доброто. Аз бих основал “Орденът на дъгата” - на хора, посветили се да пазят изкуството през вековете, шегува се Симеонов с щампите на масовата култура. Картините на Светлин Русев, Вежди Рашидов, Емил Стойчев, Николай Янакиев, Георги Божинов-Слона, Димитър Казаков-Нерон, Атанас Яранов, Генко Генков, Енчо Пиронков, Михалис Гарудис... Скулптурите на Павел Койчев, Крум Дамянов, Иван Славов, Емил Попов... Те са разположени по най-подходящия начин на открито край морето. Докоснете ги, усетете ги, препуснете с конете на Емил Попов, вземете хвърчило със мечтателя на Павел Койчев, докоснете жеравата с нестинарката на Величко Минеков... Скоро по созополските брегове ще заприпкат и козите, изваяни от Вежди Рашидов - те със сигурност ще са забавни, по Рашидовски надсмивайки се над света с хитрите си муцунки... Наздраве! Това е арткръгът на Ангел Симеонов. Някой да каже нещо за вкуса му? Световният колекционер и меценат със скулптурен парк Уго Вутен май трябва да се замисли дали да не разгледа внимателно колекцията “Симеонов” и да потърси нови имена. “Ангел израсна като колекционер пред очите ми - сподели акад. Светлин Русев. - Тръгна плахо, имаше нужда от съвет, но после категорично реши какво да събира! Не съм щедър на комплименти, но Ангел ги заслужава. Бързо се ориентира. Вече няма нужда от моите съвети - сподели маестрото - неговият избор е безупречен, безспорно избира най-доброто. Изкуството се нуждае от хора като него, за да оцелее”. Спира ли се обаче Ангел Симеонов? Обажда се друга муза. И на белия лист реди: “Започнах да пиша не просто от скука -/ в мен животът забързан пулсира/ и времето бърза, не спира и за минута. И стихове тъжни в мене напират - спомени зли в житието ни смутно./ Не зная хората дали ме разбират... Все някой трябва за живота да пише... Дали съм се справил с тази задача? Думата имаш, читателю свише.” Но няма да е Симеонов, и то Ангел, ако не се опита да изкуши музите да пропеят Орлин Горанов има свой “Спомен” и “Нова любов”, дует “Ритон” тръпне в “Очакване” и мечтае за “Пристанище”, където да имат “Мечти край морето”. Йорданка Христова моли: “Не тръгвай, остани”, и потъва в “Спомени за едно болеро”. “Дядовата къща” и “Моряшка песен” вдъхновяват Панайот Панайотов. Идва “Циганско лято” за Марги Хранова. “Като на кино” става хит на Силвия Кацарова (А филмът още продължава - с актьори нови с роли същи, и епилогът наближава...). Нашият Синатра - Васил Петров, избра през есента да изпее стихове за музата: “Беше в облачна дреха облечена, с разпилени лъчисти коси, несънувана, бяла, обречена - невидяна от други очи”... Какво може да се каже за тази певци, изкушени от Ангелсимеоновите рими - най-добрите в нашата естрада, които са се вдъхновили от стиховете му по музика на чудесния автор на попшлагери Росалин Наков? При този композитор всичко е истинско, когато текстът става на песен! Наема най-добрите музиканти, най-добрите студиа с отлична техника! Нищо не се спестява в името на добрия запис. Всичко е на живо. Рядко композитор пише по готов текст. В случая тандемът Симеонов-Наков е успешен. Първо композиторът търси поета, впечатлен от неговите настроения и рими. После единият римува, другият - просвирва на пианото - ражда се шлагер... Мънички поправки в името на ритъма... Прозвучава, запява се, запомня се. Кой още от най-добрите в нашата естрада не е изкушен да изпее песен по текст на Ангел Симеонов? Нещо се пази още на белия лист, нещо може би ще съблазни самата Лили Иванова... Дано! Авторът може само да се надява... Дали пък примата да не прочете “Има те” и да не реши, че този стих може да го има и като песен... Ще чакаме да чуем... Има те! За да те има в моя свят, сънувах сънища красиви – в красива пролет с вишни-цвят, дъждовни капки тихо скрили. За да те има в моя свят, целувах аз очи мечтани – звезди във вeчерния хлад негаснещи, неразгадани… За да те има в моя свят, преминах през морета, океани и с птиците над тях летях, от вятъра на юг отвяни… За да те има в моя свят, от залеза запалих огън и търсих те, към теб вървях сред мрак, от огъня прогонен. Припев:Има те във моя свят и утрото изгря в косите ти, и слънцето във тях видях, и сбъднати видях мечтите ни… Има те във моя свят! Ако ви се случи да седнете на една маса с Ангел Симеонов заедно с неговите приятели и с техните (и с неговите) музи, ще сте сигурни, че сте добре дошли и добре посрещнати. Просто трябва да си кажете: “Животът на земята е кратък. Раждаме се грешни. Отиваме си рано. Прераждаме се, продължаваме нататък...” (по неговото стихотворение “Прераждане” - б.а.) Дано да продължа напред с приятели и музи, пожелава си Ангел Симеонов в навечерието на новата 2017 г. А на тях обещава да им бъде верен.

24 Часа

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител