Вярно или не? ВСС: Кадруваме по ясни стандарти

[div class='center_orange']"През изминалото десетилетие Висшият съдебен съвет (ВСС) в различните си състави успя да постигне безспорен напредък по отношение на магистратурата и да създаде ясни критерии и стандарти по отношение на кадровата си политика". Така в петък представляващият на ВСС Димитър Узунов мотивира искането на съвета за прекратяването на мониторинга на Европейската комисия пред висш представител на тази комисия – Параскеви Миху. Миху е заместник-генерален секретар на Европейската комисия с ресор "Механизъм за сътрудничество и оценка".[class='center_orange' div] Вярно ли това твърдение? За да разберем дали думите на Узунов кореспондират с истината, ще разгледаме голяма част от най-важните кадрови решения на ВСС през последните 10 години. През януари 2006 г. ВСС избра председателя на правния съвет на президента Борис Велчев за главен прокурор. Преди това Велчев бе председател на правния съвет на президента Георги Първанов. Той никога не e бил практикуващ магистрат. Избирането на Борис Велчев бе ясно още преди гласуването във ВСС, тъй като кандидатът вече бе подкрепен с подписите на 17 членове на съвета. Точно толкова са необходими, за да има успешен избор. Други кандидати нямаше. Много преди процедурата по избор да стартира, информацията, че Борис Велчев е готвен за главен прокурор, изтече от средите на управляващата тогава тройна коалиция (БСП, НДСВ, ДПС). Заедно с него бе спрягано и името на Лазар Груев, също от екипа на Първанов. През следващата година бе овакантен председателският пост на Върховния касационен съд и кадровиците на Темида избраха Лазар Груев. Процедурата се разви абсолютно идентично с тази за избора на нов главен прокурор. Още преди избора бяха събрани 17 подписа в подкрепа на Груев. Нямаше други кандидати. През ноември 2010 г. ВСС избра наказателния съдия Георги Колев за председател на Върховния административен съд (ВАС). По изпитания вече подход кандидатурата му събра необходимите 17 подписа в съдебния съвет още преди изслушването. Нямаше други кандидати. Георги Колев е завършил право в Академията на МВР и никога в своята кариера не се е занимавал с административно право. За разликата от Велчев и Груев, които към момента на избора им са поне уважавани преподаватели от Софийския университет. Георги Колев бе главен герой и в друг ключов избор на ВСС. Близо година преди да оглави ВАС, той бе назначен за председател на Софийски градски съд. По този повод тогавашният шеф на ВАС Константин Пенчев каза: "В съдебната система кадрува приятелски кръг, съставен от членове на ВСС и други високопоставени и не чак толкова високопоставени юристи, които от години си плетат пъзела". Тогава Пенчев обяви, че в съдебната система решенията се взимат върху "бели покривки". В интервю пред Mediapool Пенчев обясни по-подробно: "Това за "белите покривки" аз го казах по конкретен повод и за конкретен ресторант. Самият избор за председател на Софийския градски съд не беше свободен. Не тези хора трябваше да се кандидатират, а други, които можеше да направят нещо ново. Някои не посмяха да се кандидатират, може би, защото не вярваха, че е възможно да бъдат избрани. "Белите покривки" са лобизмът, а той е основен начин за кадруване в съдебната система от началото на прехода". В края на декември 2012 г. ВСС избра окръжния съдия от Пловдив Сотир Цацаров за главен прокурор. Той все пак имаше някаква конкуренция и бе предпочетен пред двама прокурори - Галина Тонева и Борислав Сарафов. Изборът на Цацаров изглеждаше силно повлиян от политическата подкрепа на Бойко Борисов (премиер) и Цветан Цветанов (вицепремиер, вътрешен министър). Бойко Борисов обяви преди избора на ВСС, че иска съдия да стане главен прокурор, а сетне, че Цацаров е "най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР". Цветан Цветанов определи Цацаров за "стабилен съдия". Той каза: "Сотир Цацаров има безупречна репутация в Пловдив и това мисля, че е достатъчно, за да бъде избран за главен прокурор". ВСС нагоди правилата за избора на Цацаров и той бе избран от раз, за да няма разколебаване на мнозинството зад него. ВСС вече бе създал традицията да се избират външни на съдебната система хора за най-влиятелните постове в нея. Традицията продължи и преди две години съветът избра административния съдия Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд (ВКС). ВКС не се занимава с административно правно. Венец на цялата процедура бе изказването на члена на ВСС Милка Итова пред Mediapool месеци преди избора: "ВСС първо трябва да изгради консенсус за успешния кандидат за председател на Върховния касационен съд и тогава да открие процедурата за избор. Иначе рискуваме отново да няма избран кандидат". Така тя призна, че кандидатът първо трябва да се договори, а след това да се гласува проформа. Така и се случи. След това мнозинството горчиво съжали за решението, защото Лозан Панов стана едно от лицата на прореформаторската опозиция във ВСС. Изборът обаче се случи по познатия сценарий. Негов конкурент бе заместник-председателят на ВКС Павлина Панова. Тя е уважаван съдия, точно като Панов, но бе още и наказателен съдия, и съдия ад хок в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По всички възможни критерии, ако имаше изобщо такива, ВСС трябваше да избере Панова. Другите избори През 2009 година военният съдия Веселин Пенгезов бе назначен за шеф на Софийския апелативен съд. Негови конкуренти бяха съдиите от Софийския апелативен съд Даниела Петрова и Ирина Петрова, които се ползваха с доверието на колегите си и бяха наясно с работата. ВСС игнорира това и назначи военен съдия. В момента Пенгезов е подсъдим по делото за аферата "ОПАК". През 2011 година Владимира Янева - "семейна приятелка" на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов – бе избрана за наследник на Георги Колев в Софийския градски съд. Общо 18 членове на ВСС я подкрепиха. Нейн основен конкурент бе съдия Величка Цанова, която бе с 20-годишен професионален опит и почти нямаше отменени актове. Отделно 109 столични съдии излязоха с открита декларация в нейна подкрепа. За сравнение Янева имаше 8 години съдийски стаж (от тях половина са отпуск по майчинство) и значително повече отменени актове. Срещу подкрепата на 109-те съдии бе изправена подкрепата на един – Цветан Цветанов. Вицепремиерът надделя. Сега Владимира Янева е осъдена на две инстанции за издаване на незаконни разрешения за специални разузнавателни средства. Най-фрапиращият пример за "ясните критерии" на ВСС бе отхвърлянето на Нели Куцкова. През април 2015 година ВСС за първи път отказа да я избере за председател на Софийския апелативен съд, без да има изказан нито един открит глас срещу нея. Общо 40 от всички 58 съдии в апелативния съд я подкрепиха открито. Тя се ползва с безупречна репутация в системата. ВСС ги игнорира всичко това три пъти. Нели Куцкова обжалва пред ВАС първото "немотивирано" гласуване и спечели делото. Наложи се втори вот. Тогава се намеси намеси премиерът Борисов, който каза за нея: "Тя беше кандидат за президентска двойка (с Петър Стоянов). Изведнъж след това почва да се изживява за последна инстанция като независима съдийка, но тя е била вече избирана или е кандидатствала от политическа сила". Пет дни по-късно с аргументите на Борисов ВСС пак отхвърли Куцкова Третият път тя имаше конкуренция в лицето на нейната колежка от апелативния съд Даниела Дончева. ВСС избра Дончева. Mediapool вече направи подробен анализ на този избор. Междувременно Калоян Топалов без избран за шеф на Софийския градски съд. Той бе подкрепен от председателя на ВКС Лозан Панов, който още не беше разкрил картите си пред ВСС. Съдия Топалов се ползва с добра репутация сред колегите си, но за "ясни критерии" в случая не може да се говори, защото бе единствен кандидат. През август миналата година в сила влязоха поправките в съдебния закон, които се опитаха да въведат все пак някакви критерии при избора на шефове в системата. Преди това ВСС беше свободен да избира всеки съдия и прокурор на всяка позиция в системата. Заради натрупалия се през години "безспорен напредък" на ВСС при кадруването, парламентът наложи някои ограничения. В съдебния закон бе записано, че за шеф на съд или прокуратура трябва да се избере магистрат същото или по-високо ниво. Още при първия си избор ВСС прегази закона. За шеф на окръжния съд в Перник бе избрана районната съдийка Десислава Ахладова при положение, че кандидат за позицията бе окръжният съдия Ивайло Нинов. От избора на Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд досега Европейската комисия не пропуска да отбележи порочната кадрова практика на ВСС. Този въпрос неизменно присъства в докладите на Брюксел през последните седем години, а отделно от Европейската комисия са излизали и с позиции по много от изброените по-горе казуси. [div class='center_orange']Заключение Представляващият ВСС Димитър Узунов не просто е представил една изкривяваща фактите позиция на Пленума на ВСС, той буквално е предал една лъжа на представителя на Европейската комисия. Нещо, което би трябвало да е добре известно на Параскеви Миху, ако е чела докладите на службата, която ръководи. Следователно твърдението на Димитър Узунов, че ВСС кадрува по ясни стандарти, може да се определи като невярно.[class='center_orange' div]   

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/vyarno-ili-ne-vss-kadruvame-po-yasni-standarti-news258983.html

Свързани новини: