Какви ще са политическите превъплъщения на генерала като президент

Ден преди Румен Радев да положи клетва пред парламента и да изнесе първата си реч като държавен глава, политически анализатори коментираха пред Mediapool какви са очакванията за неговия вътрешнополитически и външнополитически курс. Преидизборните му заявки за сближаване с Русия и фактът, че кампанията му бе издържана в популистко-националистическия репертоар на БСП, дадоха основания на чуждестранните анализатори да го разпознаят като проруски и популистки политик. Според български анализатори обаче стои въпросът до каква степен Радев ще се припокрие с този първоначално изграден образ – тоест, доколко и какви ще са нюансите. Всички обаче са единодушни, че в сравнение с мандата на Плевнелиев промяна в облика на институцията ще има. Част от потърсените от Mediapool анализатори смятат, че Румен Радев ще бъде по-активен от Плевнелиев и ще опита дори да търси посредническа роля между политическите сили. Според други пък тепърва трябва да се види как ще действа той, особено като се има предвид, че "цял живот или се е подчинявал, или е командвал" – тоест е следвал модел, далечен на "хоризонталната демокрация". Как ще се промени институцията По думите на Първан Симеонов от социологическата агенция "Галъп" подобна промяна е съвсем очаквана и обяснима. "Винаги, когато в длъжност встъпва нов президент, доверието в институцията се покачва. Има и допълнително обстоятелство – институцията в мандата на Плевнелиев достигна до историческо ниско ниво на подкрепа. Причините за това са комплекси, не на последно място бяха трудни и неблагодарни политически времена и президентът Плевнелиев стана една от съпътстващите жертви. А и той зае по-непопулярната в българското общество позиция – директно евроатлантическа. Като начало при Радев по тези причини ще имаме скок на доверието", коментира Симеонов в интервю пред Mediapool. Сходна позиция изказва и социологът Живко Георгиев. Според него обаче президентството в бъдеще ще играе като цяло по-амбициозна роля, защото "ситуацията на безвластие го изисква". По думите му най-вероятно президентът ще се опита да посредничи "в разумни граници на диалога между политически сили с разнородни щения". Според него, ако Радев успее изиграе умело тази посредническа роля, ще наблюдаваме мирен и спокоен преход към едно също нестабилно правителство след парламентарните избори: "Президентът има шанс да бъде стабилизиращ елемент на фона на плаващите пясъци, в които ще бъдем още няколко години – с трудни и компромисни парламентарни мнозинства." В армията действа принцип обратен на демокрацията Според политолога Евгений Дайнов заявките на Радев до момента са твърде разнопосочни и неуверни, за да могат да се правят категорични съждения. "За да видим ще промени ли и как президентската институция и как ще участва в политическия живот, трябва да почакаме делата", смята той. "Този човек цял живот е бил в униформа. Изпълнявал е заповеди по вертикала, а с напредването на кариерата - все повече е издавал заповеди, пак по вертикала, само че надолу. Ще рече: докато ние, които само временно сме били в униформа, живеем в свят на (предимно) хоризонтално общуване, той е от света на вертикалите", смята Дайнов, според когото анализът на президентската фигура трябва да започне именно оттам. "Освен това, в армията действа така нареченият "принцип на единоначалието” – на концентрацията на власт в един човек. Това е точно обратното на принципа, на който стъпва демокрацията – максимално разпръскване на властта между максимално количество субекти. Събираме двете съображения и изводът е ясен: "по природа” Радев ще е склонен към събиране на власт. Дали, ако следваме разсъжденията на Аристотел, тази природа може да бъде преодоляна с мобилизация на разума – това предстои да видим", казва той в отговор на въпрос дали Радев ще е по-близо до профила на Първанов като президент или до този на Пленвлиев. По-близо до Първанов, отколкото до Плевнелиев Според Живко Георгиев пък полезната позиция и активност на президента би трябвало да е малко по-близка до тази на Първанов, отколкото до тази на Плевнелиев, тъй като според него Плевнелиев е бил по-пасивен. "Трудно ми е обаче да гадая какъв точно президент ще бъде Радев, защото до момента не е дал особена заявка за това", казва социологът. Той обаче смята, че самата политическа ситуация в момента ще го застави да бъде по-активен. "Но не мисля, че ще се бори за по-големи правомощия и ще се прави на автономен център. По-скоро смятам, че ще посредничи и ще се мъчи да събира", твърди той. Предположенията на Първан Симеонов пък са, че на първо време Радев ще опитва да докаже институционална последователност и дисциплина и "няма да посяга към неща отвъд функциите му". "Но в същото време той ще акцентира върху това, че има собствена политическа стойност. Той има политически качества, но засега съдим само по косвени източници, защото в изборите ние видяхме по-скоро приказката за Румен Радев." "Със сигурност ще се появят много хора, които веднага ще интерпретират действията му като действия извън правомощията. Обектно обаче предполагам, че той ще внимава, защото със сигурност си е дал сметка, че не бива да понася цялата отговорност. До този момент разсъдливите хора стоят далеч от властта. А той е от разсъдливите хора и според мен би се предпазил от излишни движения", допълва социологът. В едно обаче повечето анализатори са единодушни – Радев ще води по-различна външна политика от тази на Плевнелиев. "Една крачка по-близо до Москва" "Не съм склонен да вкарвам Радев в някакви руски схеми, без да имам категорични доказателства. Според мен този човек, нямайки необходимите социални умения – и най-вече политически, т.е. на целенасочено общуване с гражданството и медиите – най-вероятно в момента си мисли, че с периодичните си послания от типа "вечна дружба с братска Русия” поддържа някакви баланси. Може би – баланс между непартийната си същност, от една страна, и лоялност към БСП (която го издигна) от друга", коментира Евгений Дайнов, визирайки досегашните изяви на Радев. Според него обаче липсата на социални умения си казва думата: "Отстрани изглежда или изгубен в либретото, или – неспособен да формулира и отстоява принципни и устойчиви позиции." По думите на Първан Симеонов пък България в последните години винаги е имала два курса във външната политика: "Единият курс бе Плевнелиев и Митов, които следват ясен курс, по устав. Другият курс е този на Борисов – да сме добре с всички. Истината е, че с избора на Радев някак си президентската институция зазвуча като като Борисов. Сега да видим как ще зазвучи правителството след изборите." "Колкото до ролята на президента – тя е по-скоро знакова, а не толкова съдържателна. Той няма кой знае какви правомощия. Но ако трябва да бъда честен, България в момента вече е една идея по-близо до Москва. Просто Радев звучи по-различно от Плевнелиев", коментира още социологът. Според колегата му Живко Георгиев не можем отсега да кажем дали Радев ще има разминавания с външнополитическите виждания на следващия кабинет, но във всички случаи спрямо водената от Плевнелиев външна политика заявките са да има промяна. "Междувременно се промени и светът. Но още по време на предизборната кампания Радев заявяваше, че ще се мъчи да води по-балансирана външна политика, като под по-балансирана разбирам лоялност към ЕС и НАТО, но ще се стреми да изгражда мостове и с Русия", смята той. Според него можем да очакваме от Радев и по-голяма активност от Плевнелиев на Балканите: "Но подобно поведение няма да е само негов личен порив, а ще бъде благоприятствано от промяната в геополитическата ситуация. Подозирам, че следващото правителство – каквото и да е то – ще следва същата линия, така че не ми се вярва да има разминавания в тази област." Когато видим състава на служебното правителство отново ще възникнат въпроси "какви точно баланси се опитва да поддържа президентът", коментира Евгений Дайнов. Според Живко Георгиев обаче от служебния кабинет не би трябвало да се правят особени изводи за вътрепнополитическата ориентация на Румен Радев:"И този, а и всеки един служебен кабинет има за задача да осигури нормалното функциониране на администрацията и да осигури нормални, порядъчни и честни избори." Първоначално лоялен към БСП, после - с шанс за еманципация Очакванията са на първо време новоизбраният държавен глава да бъде лоялен към БСП, благодарение на която стана президент. "Предполагам, че той ще остане лоялен на БСП, която го подкрепи и без която нямаше как да стане президент, макар че и БСП без Радев не би успяла да спечели изборите. Той има шанса обаче да бъде кажи-речи първият български президент, който не е обвързан политически. Досега всички са били чисто партийни кандидати и с много строги партийни ангажименти. Това е шанс за него", смята Живко Георгиев. Според колегата му Първан Симеонов балансът ще бъде сложен, защото ако Радев много се еманципира от БСП, ще има "скърцане със зъби в самата партия". "Ако пък се долепи твърде до БСП, Радев веднага ще загуби обаянието, с което спечели – на надпартиен кандидат. Все пак нека не забравяме, че на втория тур на президентските избори едва 42% бяха от БСП", напомни Симеонов. Търсейки отговор на този въпрос, Евгений Дайнов обясни: "От една страна, в началото на живота си на пълнолетен, Радев е свикнал да се подчинява. От друга, в последните десетилетия е свикнал предимно да командва. Трудно си представям ситуация, в която той да не е обиден на Йотова заради онази вулгарна комунистическа заплаха (от типа "Партията те създаде, Партията ще те унищожи, ако я предадеш") по време на кампанията." "Така че очаквам, след период, в който се опитва да балансира (което ще изглежда като неувереност и липса на посока), в някакъв момент да му писне и да застане на политическата арена като самостоятелен фактор", прогнозира Дайнов. Той не изключва Илияна Йотова да поеме вече познатата от Маргарита Попова роля на контрапрезидентша. "Това, мисля, е гарантирано от момента, в който Радев, вече като президент, повтори нещо на тема "аз съм натовски генерал”, коментира политилогът. Според него "благодарение на смайващото, но все пак очаквано плиткоумие на ГЕРБ, победата на Радев на изборите категорично започва да се превръща в перспектива за победа на БСП на парламентарните избори". Политологът е на мнение, че "през ноември Корнелия Нинова се превърна в най-важния политик, макар никой да не иска го признае, защото изработи президент от нищото – и то президент с над два милиона гласа". "Очертава се перспективата, благодарение на ГЕРБ и лично на Борисов и Цветанов, Нинова да стане и премиер. А, за разлика от случая с Радев, ние вече сме категорично наясно в коя посока тя ще се опита да задърпа страната", заключи Евгений Дайнов.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/kakvi-shte-sa-politicheskite-prevaplashteniya-na-generala-kato-prezident-news259032.html

Свързани новини: