Джордж Фридман:Напрежението между национализъм и либерална демокрация не е това , което ни преследва днес

03/05/17 09:10
(http://www.klassa.bg/)

Джордж Фридман:Напрежението между национализъм и либерална демокрация не е това , което ни преследва днес

Национализмът в Западния свят се надига и много хора виждат в него врага на либералната демокрация. Подобна гледна точка има своите основания, доколкото европейските войни, водени от 1914 до 1945 г., бяха сред най-варварските в историята. Тези войни бяха водени между държави, много от които бяха отхвърлили принципите на либералната демокрация. Някои видяха в разпространението на национализма причина за възхода на тираниите, унищожаването на либералните демокрации, воденето на войни за възстановяване на либералната демокрация в Европа. Мнението, че европейските войни са произлезли от национализма стана общо, заедно с вярата, че национализмът е довел до фашизма, и че запазването на либералната демокрация изисква потискане на национализма. От това Европейският съюз възникна като морален проект, заедно с идеята, че завръщането на национализма ще върне Европа и евроамериканската цивилизация обратно към варварството. Исторически това може да бъде убедителен аргумент. Но той пропуска да разбере, че национализмът - обаче изкривен, колкото може да бъде - е в основата на либералната демокрация, не само исторически, но и морално. Двете понятия са интелектуално неразделни. Либералната демокрация като политическа доктрина възниква през XVIII век като предизвикателство към монархията. По онова време монархиите се основават на идеята, че крале и императори са имали божествено право да управляват. Карти на Европа от XVIII век, а дори и отпреди, показват резултатите от този подход. Владенията на монарсите или по-ниски по ранг благородници са били изградени по време на войни, с пари и бракове, и вероятно са включвали много народи. Много народи, от своя страна, са били разделени между различните монархии. Ето защо кралства и народи не е задължително да съвпадат, и режимите не са били свързани с хората нито на теория, нито на практика. Историята на XIX и XX век включва борбата на нациите да се освободят от монархиите и империите, за да вземат своите разпокъсани части и да ги направят едно цяло. Революциите от 1848 г. са резултат от стремежа на нациите да се освободят от империите. В по-голямата си част те не успяха да постигнат тази си цел, но успяха в друга: Национализмът се превърна в морален императив. Нациите се появиха от хаоса на Първата световна война, след като четири империи се сринаха. До голяма степен това се дължи на ръководството на Удроу Уилсън във Версай. След това, през 1991 г., повече народи се появиха от разпадането на Съветската империя. След Втората световна война, тъй като европейските империи се сринаха, нации - и често общности, претендиращи да са народи - се появиха от развалините, за да отстояват правото си на национално самоопределение. Каквото и да са направили Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, защитници на либералната демокрация празнуваха световната появата на нации, които ще се управляват сами. Една нация е група от хора, които споделят история, култура, език и други атрибути. Това е наличието на обща идентичност, съгласувано чувство за себе си и държавност, което прави възможно самоуправлението, защото това е смисълът за себе си, който позволява самоуправление. А случайно събиране на хора без един основен набор от общи ценности не може да образува съгласуван режим, защото нищо не би държало режима единен или да предотврати вътрешния хаос. Принципът на правото на национално самоопределение може да се универсализира, но практиката на национално самоопределение трябва да се корени в нацията. Без това сходство една нация може да се разкъса. Видяхме това да се случва в Югославия и когато чехи и словаци любезно се разведоха. Видяхме хаоса на бившите европейски империи, когато веднъж разделени един от друг народи с имперски граници и принудени да живеят заедно с непознати бяха обхванати от постоянна нестабилност. Без хора, които имат самостоятелна идентичност, правото на самоопределение не може да съществува. Без демокрацията, която произтича от това, либералната демокрация не може да съществува. Либералната демокрация изпъква с две основни неща. Първо, това е правото на национално самоопределение. Второ, това самоопределение трябва да се проявява във вида на популярно управление, и хората, управляващи себе си, имат право да избират и одобряват формата и съдържанието на правителството. Важното е, че демокрацията е разбираема само през призмата на нацията. Централното място на нацията произлиза от нейната липса на отношение към стария режим. Монархиите не признават правото на хората да се самоуправляват, и те не виждат концепцията на един народ като важна. За да оспори деспотизма, трябваше да бъде създаден политически инструмент, който може да се размахва като мощно оръжие. От политическа гледна точка, единствената последователна политическа сила, която може да се противопостави на монарсите, е нацията. Американската революция е изгряването на една нация, създадена като колонии, срещу английския монарх. Френската революция е изгряването на френския народ, толкова фрагментиран, колкото е бил, срещу френския монарх. Либералната демокрация също има очевидна опасност по рождение: Тя празнува демокрацията и либерализма, система от ценности, която определя личността като морално ядро и му гарантира свобода. Това е основното напрежение в либералната демокрация. От една страна, либералната демокрация изисква правото на хората да определят тяхното собствено правителство. От друга страна, тя изисква от хората да спазват либерализма. С други думи, либералната демокрация иска хората да управляват, но настоява, че ако хората разбират вселената на морала, в която живеят, те винаги ще гласуват по определен начин. Съвременно напрежение в либералната демокрация не е с нацията, а по-скоро между демокрацията и либерализма. Ако хората имат право на самоопределение, а след това те имат право да избират лидери със стойности, които те предпочитат или споделят. Проблемът е, че някои хора ще се противопоставят на избраните лидери, които нарушават принципите на либерализма. Битката е между правото на национално самоопределение, от една страна, и една фракция от хора, които са потресени от пътя, който са избрали хората от другата страна. Нация след нация биват разкъсвани от тези, които приемат либералната демокрация, узурпирана от други, правейки демократични избори. Основателите на Америка са разбирали този проблем и са търсели начини за разрешаването му чрез ограничаване на демокрацията по няколко начина. Най-важното сред тези ограничения е конституцията, и нейното предназначение е било да определи как държавата работи и проверява себе си, какви са неприкосновените права на всички граждани, и каква система би направила извънредно трудна промяната на конституцията. Въпросът с конституцията винаги е дали хората ще я уважават и дали тираните ще я отменят. Демокрацията и либерализмът живеят в опасно напрежение помежду си. Демокрацията може да унищожи либерализма, ако мнозинството го пожелае. А либерализмът има тенденция да иска да се ограничи демокрацията, ако тя взема решения, които са обидни за него. Ключът към либерална демокрация е мощна конституция - мощна, в смисъл, че хората, през поколенията, я уважават с благоговение, приближаващо се до поклонение. Въпросът тук е, че напрежението между национализъм и либералната демокрация не е това, което ни преследва и днес. По-скоро това, което ни преследва, е напрежението между либералните принципи и демокрацията. Единственото нещо, което може да сдържа това напрежение, е конституция, която не търпи намеса. Без това всичко се разпада. В края на краищата, проектирането на конституция е най-фундаменталното решение, което трябва да направи самоуправляваща се нация. Разбира се, конституцията трябва да бъде достойна за своята власт.

БГНЕС Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс".

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/277607_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6+%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BC%D0%B0%D0%BD%3A%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83+%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B

Публикувана на 03/05/17 09:10 http://www.klassa.bg/News/Read/article/277607_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6+%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BC%D0%B0%D0%BD%3A%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83+%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B