Бохемските кафенета на соца

В новата книга “Бохемските кафенета на соца” журналистката Мариана Първанова за първи път разказва за легендарните софийски заведения “Кристал”, “Кравай”, “Яйцето”, “Феята” и “Бразилия” като важни артистични средища на София. Авторката тръгва по стъпките на софийски кафенета от средата на 40-те до края на 80-те години на ХХ век, за да установи, че са повече от 40 на брой.

Любопитно е, че в книгата Мариана Първанова дава думата на някои представители на интелектуалния и артистичен елит, като Кирил Маричков, Богдана Карадочева, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов и Дамян Обрешков, които си спомнят кои са били тогавашните любими места за срещи и каква роля са играли не само в техния живот, а и в общата културна атмосфера на столицата.

Идеята за книгата възниква от понятието “литературните кафенета” на Европа. Те са известни в старите европейски столици и са свързани с традицията на писатели, поети, театрали, критици, художници, артисти и музиканти да се събират на чашка кафе или питие в определени заведения. Тя е жива и до днес и задължително намира своето отражение в туристическите пътеводители на Виена и Париж, Мадрид и Мюнхен, Прага и Краков.

Предлагаме ви откъс от любопитното четиво:

От средата на 50-те години на ХХ век

нощният живот на София се мести на ул. “Раковска”

Който прегледа списъка на популярните заведения от средата на 50-те и през 60-те години, ще види как “стъргалото” на вечерния софийски живот постепенно се измества към ул. “Раковска”, детронирайки безспорния дотогава бул. “Цар Освободител” (”Руски” по това време). Това е процес, който започва през 50-те, но през следващото десетилетие вече е ясно оформен. За изместването на центъра на бохемския живот към “Раковска” допринася и фактът, че улицата се оформя като “българския Бродуей”. По протежението й се подрежда огърлица от театри, някои от които разполагали със собствени заведения. Особено популярен бил ресторантът на Сатиричния театър, както и барчетата на “Сълза и смях”, Театър “Българска армия” и бар “Космос” над Театър 199. Да не забравяме близкия “Бамбук”, който също привлича много интелектуалци.

Затова, ако искаме да разберем къде са си прекарвали вечерите културтрегерите, то трябва да тръгнем по техните стъпки по “Раковска”. На ъгъла с пл.”Славейков” (т.нар. хотел “Кооп” от 1935 г., по-късно преименуван на хотел “Севастопол”) и до днес се намира солидна сграда, в чието приземие се намирала известната “Кафява американска сладкарница” на бай Кольо Сарафов, превъзходен сладкар, живял в САЩ и предлагащ на своите клиенти екзотичния тогава американски пай. Тук по-късно се открива бирхале. На седмия етаж на сградата се намирала прочутата по това време “Терасата”, в която ходели вечер софиянци.

След нея, до НАТФИЗ идва сградата на БИАД (на ъгъла с “Гурко”), в чийто сутерен (откъм “Раковска”) се намирал клуб-ресторант БИАД, т.нар. старият БИАД. През 60-те години в съседство с първата сграда на БИАД, с лице към ул. “Генерал Гурко”, е изградена нова постройка и оттам е изместен входът на ресторанта. “БИАД беше дървена кръчма. Ама не сегашната, на следващия ъгъл лъскавата попфолк гнусотия, а просто едно чудесно заведение с невероятни студентски цени. Какви само кебапчета правеха – сок отвсякъде течеше!”, си спомня певецът Боян Иванов, който за съжаление вече не е между нас.

Дълго време лидерството на “Раковска” държат кафе-аперитив “Прага” и Унгарският ресторант (”Будапеща”, в момента популярна верига ресторанти за бързо хранене), които се намирали непосредствено един до друг, срещу НАТФИЗ на ул. “Раковска”.

Кафе-аперитив “Прага” и Унгарският ресторант се намирали в кооперация, хлътнала малко по-навътре от улицата. Затова през лятото изваждали пред тях на тротоара по няколко маси със столове, над витрината спускали тента. През 1956 г. Държавното висше театрално училище (ДВТУ), сега НАТФИЗ, се премества от Попа в сегашната си сграда на ул. “Раковска” и веднага кафе-аперитив “Прага” (до днешното “Хепи”) става най-актуалното заведение за студентите. Наричали го дори “първа аудитория”. “Там даже ни посрещаше ректорът Д. Б. Митов. Тогава не се пиеше толкова, колкото сега. Две бутилки на една компания бяха напълно достатъчни.

В „Прага“ се събираха най-много студенти

Много рядко се мяркаше някой актьор, идваха и най-бедните писатели и поети. Журналисти също го посещаваха. Сервираха се торти, пиеше се чай, кафе и коняк. Тогава не беше модно да се пие ракия. Смяташе се за каруцарско питие. А водката още не беше излязла на мода”, разказва актьорът Стефан Илиев-Чечо. Легендата гласи, че дълго време в “Прага” се пазела масата, на която Пеньо Пенев е изписал името си.

Актьорите най-често се събирали в “Славянка”, на ъгъла на улиците “Славянска” и “Раковска”. Барчето не било голямо, само с 5-6 маси и винаги било пълно. Другото много посещавано заведение било наблизо, сгушено в къщите, зад днешното министерство на икономиката, срещу хотел “Славянска беседа”, откъм улица “Славянска”. Наричали го “Производството”. Това кръчме ще се запомни с келнерката Кева – здрава българка, много симпатична жена, която била като майка за всички. “Там главен герой беше Иван Пейчев и поетите от неговото поколение. Посещаваха го анархисти и един от тях бе особено интересен. Това беше Антоний – огромен мъж, лежал по затворите – продължава г-н Илиев. – Масите бяха малко и ние, студентите, не можехме да седнем на някоя от тях, защото тя беше “на еди-кой си”. Затова придърпвахме по някоя табуретка, вземахме по чаша вино и слушахме какво се приказва. А те говореха за абсолютно всичко. Беше безкрайно интересно, защото научаваш неща, които нямаше къде да ги прочетеш и да ги видиш. Тук имаше атмосфера на някаква общност. Тук ние научихме някои от най-важните правила на живота – че трябва да си пръв и най-добър, ако искаш да успееш. Да идваш пръв на репетициите, гладко избръснат, изгладен, да си знаеш репликите, а не да заекваш. Никой от “Производството” нямаше да разговаря с теб, ако се изложиш по какъвто и да е повод – да се напиеш и т.н. Това не бе повод за лигавене и извинения. Такъв беше неписаният кодекс на “Производството”.”

“Тогава в Унгарския беше пълно. Имаше унгарски ястия – шамло и гулашки. Бяхме млади, беше евтино и ни беше хубаво. Там имаше и цимбал, и цимбалист, и оркестър, който свиреше, а претенциите бяха, че се свири унгарска музика, всъщност тя беше циганско-унгарска, но беше много хубаво!”, спомня си от своя страна и певецът Боян Иванов.

Освен с гулаша Унгарския бил прочут и с токайско вино, коронен номер бил запалването на палачинка “Гундел”. През 80-те хит е бифтекът “Добра жена” и десертът “Шомлой”. “Тогава една вечеря излизала сравнително скъпо, към 30-35 лв., като се има предвид, че заплатата на млад специалист била в рамките на 175- 200лв.”

„Бамбука“

Всички съвременници говорят за софийския “Бамбук” като за първото интелектуално кафене на соца, но то е създадено на почвата на “Луката”, на Клуба на културните дейци на “Цар Освободител” 10 и Клуба на журналистите. Подхранвано от спомена за писателкото кафене “Цар Освободител” и за сладкарница “България”. “Бамбука” обаче винаги е било известно като първото, може би защото неговото откриване неизменно се свързва с “размразяването” след смъртта на съветския лидер Йосиф Сталин и либерализацията в българската култура. Наистина за първи път то е направено в нов, разчупен и модерен интериор и с малко познатите дотогава напитки като коктейлите.

“Бамбука” е открит на 24 май 1956 г., спомня си писателят Атанас Славов. Заведението отваря врати на същото място, където преди 1944 г. се е помещавало кафене “Народен театър” – в партера в сградата на барон Гендович (по името на бившия собственик на сградата, построил я през 1914 г.), до Народния театър. То е било елегантно, изискано и културно за времето си заведение. “Докато “Бамбука” от самото начало си беше задушна литературна джунгла, зашумена от дивите издънки на нови радикални идеи и дивите крясъци на споровете, така че новото му име по му подхождаше”, пише Атанас Славов.

Всъщност официалното име на “Бамбука” е точно кафене “Народен театър”, но всички го знаят с тръстиковото наименование, което идва от вида на бара, който бил украсен с пръти от бамбук. Заведението се прочува с два свои специалитета – с коктейлите си и с екстра коняк с бучка захар и лимон, както го пиели тогава за шик. Тайната на коктейлите донася в София барманът на бар “Опера” бай Владо, който веднага се прехвърля в новоотрития “Бамбук” и тук разгръща цялата листа от питиета, чиито рецепти усвоява през дългите години, прекарани в Америка. Кралят на всички негови табиети бил джин фисът. Много още заведения имало в София, където са се събирали писатели и артисти, смята Атанас Славов, “но нищо не можеше да се сравнява с “Бамбука” по интензивност на бохемщината му, продуктивността на идеите му, глупащината и жизнеността му”.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител