За да замаже един гаф на администрацията си и служебното правителство, президентът Радев направи друг, по-голям.

Първо, в телевизионното си обръщение той не застана открито зад конкретни идеи за промяна на законодателството, а само прехвърли на бъдещия парламент горещия картоф, който сам следизборно опече. Уж подкрепи служебното правителство за "смелостта" да отвори "дебат", а не застана категорично зад предложенията (си?) в проектозакона. Спомена само "уседналостта", но дори по отношение на нея нямаше конкретика. За останалите идеи имаше само намеци, че са нужни промени и в много други закони, включително в този за гражданството. Тази обтекаемост показва,че Радев хем иска да бута политическия процес в определена посока, хем обаче се страхува от отговорността за евентуален провал на спорните си предложения.

Второ, обяснявайки защо е решил да пече този картоф, Радев демонстрира доста объркано и тенденциозно разбиране за ситуацията в страната. Отново руската опорка, че България "разхищавала” суверенитета си, намери говорител на най-високо ниво. Наистина ли през тези години на “отнемаща-ни-много демокрация” (по Корнелия Нинова) и "безотговорност и междупартийни сметки" (по Радев) сме разхищавали суверенитет? Сигурно като сме излезли от Варшавския договор и като сме били приети за членове на ЕС и НАТО, сме станали по-малко независими и сме загубили контрол върху съдбата си? Наистина ли?

Радев защити проекта за уседналостта. Укрепвал "разклатения ни имунитет"

Точно подобна употреба на думите не е безобидна: тя показва, че под "възстановяване на суверенитет" може и често се мисли отклоняването на България от ясен европейски път, изолирането й от партньори и съюзници и постепенното й вкарване в друга орбита. Неслучайно всеки руски пропаганден материал за България играе точно на тази струна. Ако Радев не разбира тези реторически игри, той е просто неопитен и непохватен политик. Ако ги разбира, нещата са по-лоши.

Трето, демокрация без “междупартийни сметки” е невъзможна. Ако съветниците на Радев са му казали друго, да ги смени.

Четвърто, най-опасното подмятане в речта на президента беше за "целенасочени опити за систематично и дълбоко проникване и влияние върху обществото и политическия живот на страната". За какво става дума тук? Радев очевидно иска да яхне модерната параноично-патриотична вълна, като преувеличава реалните опасности и създава плашила. Какви са фактите? ДОСТ се отцепи от ДПС и Ердоган и неговото правителство я подкрепят, поне в заявления. Същевременно спрямо ДПС същото турско управление има негативно отношение, което стига може би дори до визови ограничения за лидерите на движението. Част от българските турци гласуваха за ДОСТ на изборите.

Вместо тези факти обаче в речта на Радев намира място някаква голяма конспирация за “дълбоко проникване”. И за да се борим с тази конспирация, явно няма други начини, освен да лишим от право на глас българите в чужбина и да прекратим наложилата се практика с двойното гражданство.

Преди да се скочи на такива мерки, може би е редно да се припомни, че България има служби. И ако засекат неправомерни влияния, те трябва незабавно да рагират. Също така, ако има съмнения за измами при изборите в Турция, България просто може да увеличи наблюдателите в 35-те секции (нали затова ги намалиха) и да касира резултата, ако има нужните доказателства. И накрая, гласовете на 60 000-70 000 души не могат да бъдат нито “дълбоко проникване”, нито “систематично влияние”. Да се етикетират тези хора като “пета колона” на Ердоган е контрапродуктивно в средносрочен план. Ако ние сами ги наречем такива, ако ги вкараме в ъгъла и им залепим значката на “нелоялни граждани”, те със сигурност ще станат такива. В крайна сметка два или три мандата от гласове в чужбина няма да променят баланса на силите в парламента, но забраната за гласуване може да конфронтира общностите в България и да разпали настроения, които бяхме почнали да забравяме.

Пето, предложените в проектозакона мерки са ограничаване на права. Това са права, придобити през тези 27 години на омразна за някои демокрация. Да напомним и един текст на конституцията, който все пак значи нещо:

Чл. 26.

(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази конституция.

Когато едно фундаментално право се ограничава, трябва да има железни аргументи в полза на подобни действия. Вместо това в момента имаме подмятания и недопечени инсинуации за “дълбоко проникване” и “опити за системно влияние”.

Шесто, Радев изтъкна като “аргумент” за своите предложения факта, че партиите са призовавали по време на кампанията за крайни мерки, нарушаващи дори действащите закони, вкл. отмяна на двойното гражданство, затваряне на изборни секции и на граници. Всъщност очевидно не става дума за всички партии, а най-вече за патриотите и донякъде съпартийците (в широк смисъл) на президента от БСП. И вместо да заклейми недостойните сцени по границата, президентът всъщност ги използва едва ли не като извинение за ограничаващите права предложения. Едно зло не може да оправдае друго зло обаче.

В заключение, един ненужен президентски гаф с недомислен законопроект е на път да стане извор на цяла поредица от недоразумения и емоционални, но безсмислени дебати. Щеше да е много по-просто да се признае грешката и да се насочи президентската енергия в позитивна посока.

Текстът е написан за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.