Захарий Стоянов: Ех, народ, народ, кога ще да погледнеш на своята изпокъсана черга?

/Поглед.инфо/ Кажете ми, може ли човек да не кълне, когато над гробовете на Левски, на Бенковски, на Волова, на Икономова, на Коча и пр. е пораснало див бурен (на последния лозе), като че народът, за който са се жертвували, се е потурчил? Но само това ли е? Накъдето и да се обърнеш, печатът на позора блещи във всичката своя голота. Може ли съвременникът, бил той който и да е, да се не увлича и вълнува, когато единствената сестра на Ст. Караджата подава ръка за позорна проситба? Има ли милост за всеки чувствителен човек, когато старият баща на А. Кънчев умря на пътя, който се погреба без свещеник? Когато двете му сестри киснат във вертепа на калното блато, скитат се гладни и боси?

Прочети цялата новина http://pogled.info/bulgarski/zaharii-stoyanov-eh-narod-narod-koga-shte-da-poglednesh-na-svoyata-izpokasana-cherga.84912

Свързани новини: