Световната хакерска атака, засегнала над 200 хиляди компютъра в 150 страни, днес може да причини нови неприятности. Според специалистите вирусът ще се разрасне, когато днес хората си включат компютрите след двата почивни дни.

Компании по цял свят изпратиха IT отделите и системните си администратори на извънредна работа през уикенда, за да оценят и овладеят щетите от вирусната атака в петък, поразила стотици хиляди компютри.

Вчера и "Европол" предупреди, че опасността от нова вълна на атаката нараства.

Европол: Опасността от кибер атаката нараства

Започналата в петък зараза с вируса WannaCry, който заключва файловете на компютъра срещу откуп, временно беше спряна през почивните дни, но късно в неделя се появиха нови две версии на зловредния код, едната от които е значително подобрена.

Размерът и икономическата стойност на вредите от петъчната атака са неясни. Много експерти обаче твърдят, че случилото се през последните дни не е сравнимо с други подобни атаки. Една от причините е, че WannaCry не се крие в подвеждащи електронни писма или съобщения в социалните мрежи, а сам сканира за уязвими машини в мрежата.

МВР със съвети срещу хакерската атака. Ето ги

Жертва станаха болници във Великобритания, автомобилни заводи във Франция, мобилни оператори в Испания и Русия и др.

"Майкрософт" обвини за случилото се американското правителство. По думите им те са съхранявали софтуерни кодове, които могат да бъдат използвани от хакери. Има сериозни съмнения, че WannaCry е базиран на технологии за проникване на Агенцията за национална сигурност, които бяха публикувани от хакери по-рано през годината.

От NSA не коментират нищо, а "Ройтерс" цитира анализатори, според които Shadow Brokers най-вероятно действа от Русия - един от основните източници на т.нар. ransomware програми и която стана една от първите жертви на атаката. Те също така смятат, че на базата на Eternal Blue може да бъдат опитани атаки за кражба на данни и превземане и контрол на важни системи.

Големите щети са от разходите за прочистване и защита на информационните системи или опитите за разбиване на криптирането. Още по-големи са загубите от решението на компании като Renault, която в събота спря заводите си в Сандувил във Франция и Миовени в Румъния, където се произвежда Dacia. Засегнат е и заводът на Nissan в Съндърланд, но компанията твърди, че "няма значителен ефект върху бизнеса ни".

Кибер атаката засегна и автомобилни заводи

"Майкрософт" се принуди да предприеме необичайна стъпка – подготви мащабно обновление за спрения от поддръжка преди 3 години Windows XP. Именно тази вече 16-годишна операционна система е най-податлива на кибератаките. Оттам разпространиха и защита за WindowsXP, макар че тази система вече не се поддържа, тъй като се оказа, че в британското здравеопазване например все още тя масово се използва.

Световната хакерска атака, засегнала над 200 хиляди компютъра в 150 страни, днес може да причини нови неприятности. Според специалистите вирусът ще се разрасне, когато днес хората си включат компютрите след двата почивни дни.

Компании по цял свят изпратиха IT отделите и системните си администратори на извънредна работа през уикенда, за да оценят и овладеят щетите от вирусната атака в петък, поразила стотици хиляди компютри.

Вчера и "Европол" предупреди, че опасността от нова вълна на атаката нараства.

Европол: Опасността от кибер атаката нараства

Започналата в петък зараза с вируса WannaCry, който заключва файловете на компютъра срещу откуп, временно беше спряна през почивните дни, но късно в неделя се появиха нови две версии на зловредния код, едната от които е значително подобрена.

Размерът и икономическата стойност на вредите от петъчната атака са неясни. Много експерти обаче твърдят, че случилото се през последните дни не е сравнимо с други подобни атаки. Една от причините е, че WannaCry не се крие в подвеждащи електронни писма или съобщения в социалните мрежи, а сам сканира за уязвими машини в мрежата.

МВР със съвети срещу хакерската атака. Ето ги

Жертва станаха болници във Великобритания, автомобилни заводи във Франция, мобилни оператори в Испания и Русия и др.

"Майкрософт" обвини за случилото се американското правителство. По думите им те са съхранявали софтуерни кодове, които могат да бъдат използвани от хакери. Има сериозни съмнения, че WannaCry е базиран на технологии за проникване на Агенцията за национална сигурност, които бяха публикувани от хакери по-рано през годината.

От NSA не коментират нищо, а "Ройтерс" цитира анализатори, според които Shadow Brokers най-вероятно действа от Русия - един от основните източници на т.нар ransomware програми и която стана една от първите жертви на атаката. Те също така смятат, че на базата на Eternal Blue може да бъдат опитани атаки за кражба на данни и превземане и контрол на важни системи.

Големите щети са от разходите за прочистване и защита на информационните системи или опитите за разбиване на криптирането. Още по-големи са загубите от решението на компании като Renault, която в събота спря заводите си в Сандувил във Франция и Миовени в Румъния, където се произвежда Dacia. Засегнат е и заводът на Nissan в Съндърланд, но компанията твърди, че "няма значителен ефект върху бизнеса ни".

Кибер атаката засегна и автомобилни заводи

"Майкрософт" се принуди да предприеме необичайна стъпка – подготви мащабно обновление за спрения от поддръжка преди 3 години Windows XP. Именно тази вече 16-годишна операционна система е най-податлива на кибератаките. Оттам разпространиха и защита за WindowsXP, макар че тази система вече не се поддържа, тъй като се оказа, че в британското здравеопазване например все още тя масово се използва.

Кристиан Костов е втори на „Евровизия“ с песента Beautiful Mess, и това е чудесно: поздравления! (Добре, че патриотите още не са забранили на българите в чужбина да гласуват на „Евровизия“.) Но още по-големи поздравления и повече внимание заслужава победителят Салвадор Собрал и неговата песен. Струва ми се, че много хора не знаят или забравят официалното названиe състезанието – „Песенен конкурс „Евровизия“ (Eurovision song contest), а не „певчески конкурс“, нито Х-фактор. А девизът му е Сelebrating diversity (празник на разнообразието).

Песента на Салвадор Собрал бе първа и според националните журита, и според зрителите. Победи, защото е необичайно добра и различна за този конкурс. Amar Pelos Dois („Обич за двама“) е тъжна и красива любовна балада, която не звучи модерно и съвременно, а извън ограничаващи времеви категории. Повлияна е от вечните евъргрийни от златната ера на американската музика – а те са класиката, най-доброто, създадено в попа досега. Amar Pelos Dois има джаз хармонии, боса нова настроение и аскетичен „аналогов“ аранжимент само с щрайх и пиано. Тя се отличава и защото е португалска песен с текст на португалски, в конкурс, на който мнозина участници се опитват да звучат актуално и модерно, вместо различно. Накрая повечето пеят сходно звучащи песни на английски.

Песента на Салвадор Собрал е толкова добра, че преодоля дори обичайното геополитическо гласуване при което Молдова гласува за Румъния, Кипър за Гърция, а Австралия за Великобритания. Това няма да изчезне, но този път повечето зрители и журита гласуваха не според политическата, а според музикалната си съвест.

И разбира се, никакви болестни слухове, верни или хибридни, обясняващи победата като като вот на съжаление, нямат място в този успех (от екипа на изпълнителя заявиха, че слухът за заболяване е измислица на португалски таблоид. Салвадор Собрал няма проблеми със сърцето – претърпял е операция на херния през март*). Ако допуснем за момент такова мислене, значи още отсега знаем името на победителя на „Евровизия 2018“: руската избраница Юлия Самойлова. Каквато и песен да изпее, момичето е в инвалидна количка, а това трябва да бъде признато направо за допинг в музикалните състезания. Подобна гнусна мисъл би обяснила и успехите на Рей Чарлс, Чарлс, Стиви Уондър и Хосе Фелисиано – хората ги слушат от съжаление (нищо, че някои от тях вече не са между живите), заради слепотата на първите трима и проблемите със затлъстяването на четвъртия…

Да го кажем направо: докато повечето хора смятат, че понеже сме българи (гърци, румънци), музикалните състезания трябва да бъдат печели не от най-добрите, а българи (гърци, румънци), те няма да са музикални състезания, а политически и националистически. И няма да спомагат за сближаването, а за раздалечаването на народите.

Салвадор Собрал е на 27 години, следвал е психология, но е намерил щастието си в музиката. И е благодарен, че с гласа си може да прави и други хора щастливи. Първият му албум е повлиян от джаза, също както и песента-победител на „Евровизия“.

Победител е Португалия, Кристиан с голям успех - втори (ВИДЕО)

„Откривам нови интересни неща, които харесвам – като „Бон Ивер“, Патрик Уилсън и дори Кание Уест. Но все още джазът е любимата ми музика и тази, която слушам най-често – напоследък много слушам Джанго Райнхард и мисля, че също ми влияе“, казва Салвадор в едно от последните си интервюта.

И със съжаление признава, че както и в много други страни, в музикалния бизнес в Португалия най-важното са продажбите. Музиката остава на втори план:

„Много често артистите са просто продукт, а продуктът трябва да бъде продаден…“.

На пресконференцията преди първия полуфинал Собрал се появи с тениска с надпис: „S.O.S. за бежанците“, която бе разчетена от организаторите като неправомерно политическо послание. Певецът възрази, че посланието е хуманитарно и иска да използва пресконференцията, за да каже, че не е редно от хора, преплували морето в пластмасова лодка, да бъдат искани кръщелни свидетелства, за да бъдат допуснати в страната.

„Тези хора не са мигранти, те бягат от смъртта. А в бежанските лагери в Гърция, Турция и Италия ги посрещат с ужасна бюрокрация“, добави Собрал под аплодисментите на журналистите.

Отворете си ушите и душите и чуйте прекрасната песен на Салвадор Собрал:

* Според британското издание „Метро“, Салвадор Собрал е имал усложнения сред операция за премахване на две хернии по време на полуфинала на селекцията в Португалия, но се е завърнал навреме, за да спечели финала.

Сестрата на Салвадор – Луиза, е потвърдила слуховете за „сърдечно състояние“ на пресконференция в Португалия миналата седмица. Брат й се опитвал да запази новината в тайна, за да не засенчи силата на песента му.

"Площад Славейков"

Регионът на Източна и Централна Европа не е силно религиозен като за преобладаващата част от хората религията се свързва повече с национална и културна идентичност, отколкото с лична вяра. За мнозинството религията не е нещо много важно в техния живот. Това е много по.-разпространено в страните с преобладаващо православно население. Същевременно там средно 70 на сто от хората смятат, че да си православен е важна част от това да си истински гражданин на съответната държава. Така 66 на сто от българите са на мнение, че истинският българин трябва да е православен. Освен това културата, свързана с православието е по-висша,  според мнозинството  от хората в тези държави. Делът на религиозните хора расте в страните от бившия СССР, както и в България след 1991 г. 

Това показват данните от мащабно сравнително изследване на изследователския център „Пю“ за региона на Източна и Централна Европа.

Проучването "Религиозните вярвания и националните принадлежности" е проведено в 18 държави в региона между юни 2015 и юли 2016 г.

Православието е доминиращата религия в Централна и Източна Европа и религията на мнозинството в 10 от 18-те държави в региона. 57 на сто от хората в региона се идентифицират с християнската традиция. Най-висок е процентът на хората, които се заявяват като православни в Молдова и след това в Гърция. Русия и Украйна са двете страни с най-големи населения, които изповядват тази религия. В региона живее и многобройно население, което изповядва католицизма, както и и исляма, има дялове от лутерани в някои държави. Чехия е единствената държава, която е включена в изследването, в която мнозинството от пълнолетните й граждани заявяват, че са без религиозна принадлежност – те описват своята религия като атеизъм, агностицизъм или „нищо конкретно“.

Кой как се идентифицира религиозно

Най-висок е процентът на хората, които са религиозни и изповядват православието в Молдова – 92%, Гърция – 90%, Грузия – 89%, Армения – 89%  и Румъния – 86%.

Католически мнозинства има в Полша – 87%, Хърватия – 84%, Литва -75% и Унгария – 56%. В тези държави сравнително малко хора се идентифицират като православни.
В Чехия – страната, изключение в региона, мнозинството от хората- 72 на сто, са без религия. Около една пета от чехите са католици. 
Три държави – Босна и Херцеговина, Естония и Латвия – са религиозно многообразни и нито едно религиозна група не формира мнозинство. И трите имат православни малцинства – 35% в Босна, 25% в Естония я и 30 на сто в Латвия. Латвия и Естония имат и големи дялове на нерелигиозни хора и на лутерани. 45 на сто от естонците не са религиозни.  23 на сто от латвийците са католици. В Босна 53 на сто от пълнолетните са мюсюлмани и 8 на сто са католици.

В България като православни се определят 75 на сто от хората.

В проучването се задава въпросът дали християните приемат религиозната си идентичност като въпрос на лична вяра или по-скоро на семейна традиция и национална култура. Отговорите се различават в отделните държави, но като цяло най-голям е делът на респондентите, които отговарят, че става въпрос за културна идентичност по -скоро отколкото за персонална вяра. Това е по-проявено при хората, които се определят като православни християни и в по-малка степен се проследява при католиците. 

Големите мнозинства в религиозно определените общности във всяка страна казват, че изпитват гордост от религиозната си идентичност. По-малко, но почти половината във всяка изследвана държава, твърдят, че чувстват здравите връзки с хора от тяхната религия в други държави по света. 
Много по-малък е процентът на анкетираните, според които религията играе много важна в техния личен живот.

В държавите от бившия Съветски съюз хората са по-склонни да твърдят, че сега религията е много по-важна за тях, отклокото в семействата им, когато са били деца. В други страни – някои от католическите особено – процесът е в обратна посока – сега значението на религията в личния живот отслабва в сравнение с мястото, което е заемала в детството. 

В православните държави религиозните се увеличават, в католическите намаляват

Повечето хора отговарят, че са възпитани с религията, която сега изповядват. Или ако са нерелигиозни – че са възпитани по такъв начин.  В държавите от бившия СССР най-вече се наблюдава процесът, при който сегашни религиозни хора обясняват, че са били отгледани като атеисти. Най-вече това е характерно за Беларус, Русия и Украйна.

За почти 25 години в България, макар и в по-малка степен от държави като Русия и Украйна, е нараснал делът на възрастните, които се определят като православни. През 1991 г делът на българите, които се считат за православни, е бил около 59% от населението, на базата на организацията предшественик на центъра "Пю" - The Times Mirror Center for the People and the Press. Това е повече, отколкото в други две православни държави, Русия и Украйна, където съответно като православни в този период се определят 37 и 39 на сто от населението.
Към 2015 г. делът на българите, които се определят като православни, е 75 на сто от населението. В Украйна те са вече 78 на сто.

В католическите държави се наблюдава обратната тенденция - по-малко хора се самоидентифицират като католици. В Чехия, и   в по-малка степен в Полша има отлив от католицизма.

Нерелигиозните

По много стандарти този регион е доста по-малко религиозен в сравнение с други части на света, отбелязват от изследователския център. В повечето държави дяловете на хората, които се определят като нерелигиозни са под 10 на сто. В България хората, които казват, че нямат религия са 5 %.
В Русия процентът е 15% – въпреки че е сравнително по-висок, спадът спрямо времената на СССР, когато всички трябваше да са атеисти, е огромен.

Фамилните традиции и националната култура vs личната вяра

Големият процент от хората в региона изповядват една или друга религия, защото такава е била традицията в семейството или националната култура. По-рядко отговорът е личната вяра. Като по-често така отговарят католиците.

В България процентите са разпределени горе-долу по-равно – по около една трета са хората, които казват, че вярват по лични убеждения и другите, които следват традициите. Най-висок е процентът на лично убедените вярващи в Полша. Там и в Унгария само 3 на сто смятат, че да бъдеш католик е въпрос на национална култура. Като цяло около и по-малко от 10 на сто от анкетираните католици са на това мнение.
За контраст – в Армения 39 на сто от православните приемат, че верската принадлежност е свързана с културната идентичност, 22 на сто в Естония, 17 на сто в Русия.

И католици, и православни са много горди с религията си

99 на сто от православните в Грузия, 97 на сто в Армения, 95% в Сърбия, в Босна – 93%, Гърция – 91%, Молдова – 91%, Румъния – 90 на сто, отговарят, че са горди с вероизповеданието си. За България този процент е 88 на сто. В Русия е 77 на сто. 
Католиците също изпитват гордост, но една идея чувството им е по-слабо. В Босна това са 95%, Хърватия – 90%, Чехия – 86%, Украйна – 86%, Беларус – 83%, Полша – 82%, Унгария – 72%, Латвия -71% и Литва -66%.
 

Религиозните връзки с други държавите

Много католици и православни в държавите от региона се чувстват обвързани с едноверци в други страни по света.
Православните християни в държавите от бившия СССР са по-малко склонни да чувстват връзка с други православни извън техните граници. Само 44 на сто от православните християни в Русия усещат обвързаност с други православни  народи, докато в Босна и Сърбия  процентът е 76 на сто.

Точно половината от българите са отговорили, че усещат специална връзка с други православни по света.
В изследването се задава въпросът и дали пълнолетните католици и православни смятат, че имат специални отговорности да подкрепят хора от същото вероизповедание в други държави. Като цяло мнозинството от православните отговарят утвърдително на подобен въпрос. Картината е по-смесена при католиците.

Мюсюлманите изпитват гордост, свързаност и отговорност

Въпреки че в региона доминират християните, в четири от страните има големи мюсюлмански малцинства.  99 на сто от мюсюлманите в Грузия, 97% в Босна, 92 на сто в България и 90 на сто в Русия заявяват, че се гордеят с религията си. 
Макар и с по-малки дялове, но и в четирите държави мнозинството от мюсюлманите казват, че поддържат силни връзки с едноверците си по света. Две трети са Босна и Грузия, 60 на сто в Русия и най-малко – 54 на сто в България. 

В региона обаче религията „не е много важна“

По-малко от половината от респондентите в повечето държави от региона смятат, че религията е важна за тях. Според повечето тя не от голямо значение. Само в Гърция, Босна, Армения, Грузия и Румъния половината от хората твърдят, че религията е много важна за тях. Най-малко от анкетираните, които са съгласни с подобно твърдение, има в Естония – 6% и Чехия – 7%.

Малко по-важна е за католиците, отколкото за православните.

Сред мюсюлманите само тези в Босна – 59%, минават половината в отговор на въпроса дали религията е важна за тях.

Вярват в Бог, но рядко ходят на църква

Малко от възрастните православни и католици в региона казват, че посещават редовно църковни служения, че се молят или че религията има централно място в живота им. Едва 10 на сто от православните например казват, че ходят на църква всяка седмица. В България такъв отговор дават 5% от запитаните и така страната се озовава в долната част на таблицата (начело е Румъния, където 21% казват, че ходят на църква всяка седмица).

Регионът, сравнен с резултатите от проучвания в САЩ, Латинска Америка, Субсахарска Африка или Близкия изток, показва сравнително ниски нива на религиозност. Независимо от това в повечето държави (с изключение на Унгария, Чехия и Естония) повечето респонденти заявяват, че вярват в Бог. В България (която отново е в долната част на таблицата) 77 на сто са дали този отговор.

Православните и "висшата им култура"

Средно 70% от респондентите в страните твърдят, че е важно да си православен, за да споделяш истински националната идентичност на страната си. Според тези данни България не се нарежда сред страните, където най-много хора смятат религията на мнозинството за жизненоважна част от националното самосъзнание (в Сърбия подобен отговор са дали 78% от респондентите, в Гърция – 76 на сто, а в Армения са най-внушителните 82%.). Подобна тенденция не се наблюдава в страните с католическо мнозинство, където средната стойност е 57 на сто.

Две трети от хората в България или 66 на сто смятат, че да си православен е важна част от българската идентичност.

В страните с православно мнозинство хората са по-склонни да твърдят, че културата им е "по-висша" от другите и че "много се гордеят" с националната си идентичност.

Най-висок е този процент при гърците - 89% от тях смятат, че културата им е по-висша. Висока е самооценката и в Грузия и Армения. По този критерий България е на четвърто място, в страната 69 на сто са отговорили утвърдително на този въпрос. Колкото и руснаци.

Интересно е, че в католическите страни Полша, Чехия или Унгария са доста по-скромни в оценката на величието на националната им култура.

Средно 56% от респондентите в православни държави подкрепят идеята да има държавно финансиране за националните църкви. Средно 42 на сто твърдят, че правителствата трябва да участват в промотирането на релииозни ценности и вярвания. В държавите с католическо мнозинство делът е съответно 42 и 28 на сто.