Българската академия на науките (БАН) оповести коментар по повод репликата на руския президент Владимир Путин, че славянската писменост е дошла в Русия от македонските земи. В становището на БАН се изтъква, че учениците на Св. св. Кирил и Методий са приети в България, след което възникват две книжовни школи - Охридската и Преславската. А създадената от тяк кирилица се разпространява в славянския свят.

Путин: Славянската писменост дойде в Русия от македонската земя

От БАН напомнят и за академичната дискусия, проведена заедно с Академията на науките на СССР през 1985 г. Един от изводите в тази дискусия е, че "народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век". Името на Путин обаче не се споменава.

Ето пълния текст на становището на БАН:

"Във връзка със засиления през последните дни обществен интерес към Кирило-Методиевото дело, Българска академия на науките напомня, че през втората половина на IX век Българската държава, представлявaна от цар Борис I, извършва два съдбовни акта: първо,  християнството е прието като държавна религия; второ, прогонените ученици на св. св. Кирил и Методий са приети в България и са им създадени условия да продължат делото на своите учители. В резултат на тази подкрепа в България възникват две книжовни школи – Охридската и Преславската. Създадената в тях кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят.

Учени от много страни са изследвали и изследват делото на св. св. Кирил и Методий. Особено място между тях заема и световноизвестният руски учен акад. Дмитрий Лихачов, чиито научни публикации върху създаването и разпространението на славянската писменост се ползват с широка популярност и днес. Освен това,  през 1985 г. по инициатива на ръководствата на БАН и Академията на науките на СССР, в София е проведена академична дискусия с участието на известни учени от двете академии. Дискусията завършва с официален протокол, в чието заключение е записано:

1.Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век.

2.Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език.

3.Езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици"