"Да обвиним интернет" просто не е достатъчно добър отговор, Тереза Мей

Можем да бъдем напълно сигурни, че нападателите на Лондонския мост са направили следните неща: притежавали са смартфони и са използвали Гугъл, Ютюб, Фейсбук и Уотсап. Това е така не защото притежаването на тези неща и използването на тези услуги показва, че си терорист, а защото то показва, че си човек, живеещ на Запад в 21 век. Проблемът, както установяват тези компании (всъщност само две: Гугъл притежава Ютюб, а Фейсбук притежава Уотсап), е, че това разграничение до голяма степен убягва на политиците. В изявление пред Даунинг стрийт 10 в неделя сутринта Тереза Мей говореше с доста по-агресивен тон от преди. Тя отбеляза, че нападението на Лондонския мост се е кореняло в ислямския екстремизъм: "Не можем да даваме на тази идеология безопасно пространство, в което да се развива. Но тъкмо това осигуряват интернет и големите компании, предоставящи основани на интернет услуги." И продължи: "Необходимо е да работим със съюзнически демократични правителства за постигане на международни споразумения, които да регулират киберпространството с цел предотвратяване на разпространението на планирането на екстремизъм и тероризъм." Това идва да покаже, че когато имате нужда от изкупителна жертва, интернет винаги ще бъде на разположение, както и големите интернет компании. Процесът вече им е познат: има нападение; точките се свързват, за да се види как техните услуги са били използвани за обучение и/или планиране; правителствата изискват "действие"; компаниите подобряват методите си за премахване на екстремистко съдържание; и очакваме следващия цикъл. Но нищо съществено не се променя. Въпросът е дали въобще е възможно това. Германия иска да приеме закон, който налага тежки глоби за твърде бавни действия за отстраняване на езика на омразата. Това обаче не е същото като предотвратяването му или спиране на планирането. "Рефлексът "да обвиним интернет", който се проявява след всеки терористичен акт, е толкова очевиден, че става смущаващ", коментира преподавателят по право в Университета на Източна Англия Пол Бърнал, който работи с полицията. Той казва, че натискът идва от политиците. Вземете например депутата Джон Ман, представляващ от 2001 г. Басетло, който заяви в неделя сутринта: "Отново повтарям призива си да се търси правна отговорност за съдържанието от интернет компаниите, които терористите отново използват за комуникация." Той вероятно е забравил 70-те години на 20 век, когато в епохата преди появата на мобилните телефони ИРА използваше телефони, за да организира нападенията си, без някой да отправя подобни призиви (нито имаше онлайн социални мрежи, които да "радикализират" евентуалните членове на ИРА, но все пак те се присъединяваха). Авторитарният размах на идеята на Ман е страховит: тъй като правната отговорност има за цел да възпира, компаниите ще имат нужда от хора, които да следят всяка дума, която сте написали, всяко видео, което сте гледали, и да правят справка с някакъв наръчник на несъгласието. Това прилича на сценарий за антиутопията Гилиъд от "Историята на прислужницата" (която, доста странно, най-много наподобява налагания от "Ислямска държава" начин на живот). Проблемът е, че нещата могат да бъдат направени, но това ще отвори кутията на Пандора. Британското правителство може да настоява да бъде предавана самоличността на хората, които търсят определени свързани с тероризма думи в Гугъл, Ютюб или Фейсбук. Но тогава какво би спряло турското правителство или посолство да изисква същото за кюрдите, които търсят материали по "опасни" теми? Вътрешният министър Амбър Ръд може да настоява Уотсап да предава имената и данните на всеки потребител с телефонен номер. Но тогава какво би станало в Иран или Саудитска Арабия? Как да направим преценка за нашата свобода в сравнение с тази на другите? По същия начин на Мей, Ръд и всеки вътрешен министър назад до Джак Стро непрестанно се казва, че кодирането (използвано особено от Уотсап) не може да бъде анулирано, защото при него става дума за математика, а не за нещо веществено. Хората могат да пишат приложения, чиито съобщения не могат да бъдат четени от никой друг, освен от изпращача и получателя. Забранете Уотсап и евентуалните терористи ще намерят друго приложение - както и тези, които се борят срещу диктатори. Вярно е, че бизнес моделите на интернет компаниите да предлагат реклами на вашето внимание означава, че те никога не са имали стимул да бъдат предпазливи към това, което се качва на техните платформи. Ние живеем с неволните последици. Все пак, когато говорите с хората в тези компании, все още чувате огромна съпротива срещу идеята за предварително филтриране. Вместо това се приема убеждението, че "изкуственият интелект" или "машинното самообучение" ще се научат да откриват тези неща и да действат. Това обаче съвсем не е доказано. Тези компании се борят със създаден от тях проблем, който надхвърля техните способности в момента. Тогава какво може да се направи? Може да изглежда очевидно, но (ако цитираме известен хакер) макар да "не можете да арестувате една идея", със сигурност можете да потиснете нейната привлекателност. Изтласкването на ИДИЛ от Мосул към пустинята ще спре нейното финансиране и гласа й. Също така би било разумно да не се помага на страни, които помагат на дхихадистки групировки. Тереза Мей спомена за сътрудничество със "съюзнически демократични правителства". Но всъщност може да се започне със сътрудничество именно с недемократичните - например Саудитска Арабия. Идеите избледняват. Интернет обаче няма да изчезне. По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/da-obvinim-internet-prosto-ne-e-dostatachno-dobar-otgovor-tereza-mei-news264792.html

Свързани новини: