Близо 28 години след рухването на ГДР за пръв път учени документираха трагичната история на загиналите на вътрешногерманската граница. 327 души са били застреляни при опит за бягство от комунистическия режим или са били разкъсани от сухопътни мини.

80 на сто от жертвите са били на възраст под 35 години.

Това става ясно от оповестено изследване на научен екип от берлинския Свободен университет. Те са работили в продължение на пет години. Изследователите са проучили 1500 случая на избити или загинали в периода от основаването на ГДР през 1949 г. до рухването на Берлинската стена през 1989 г.

При предишно поручване, публикувано през 2009 г., се сочеше, че при опит да преодолеят Стената загиналите са 139 души.

Сегашното проучване обхваща жертвите, простили се с живота си по вътрешногерманската граница от близо 1400 км – разделителната линия между ГДР и ФРГ, пазена от комунистичекия режим на Източен Берлин.

Според сега публикувания тъжен списък най-младата жертва е Емануел Холцхауер, чиято съдба е била реконструктуирана от учените. Родителите са дали на шестмесечното бебе на пръв поглед невинно сънотворно, за да заспи и да не плаче. Пеленачето е било поставено в багажника на автомобил със западногерманска регистрация, с който родителите са планирали бягство.

Малко отклонение – много западногерманци са помагали по този начин да измъкнат роднини или приятели от ГДР. В отделни случаи това е било и бизнес – помощ за бягство срещу пари.

Такъв е бил случаят с родителите на бебето. Те са платили 25 000 марки на трафикант. Пътуват под парещо слънце. Когато пристигат на граничния пункт в Мариенборн, бебето е мъртво.

Мариенборн, тогава на територията на ГДР, беше най-големият ГПП на вътрешногерманската граница. Сега там се издига мемориал в памет на жертвите, има и музей.

“Тази граница, колкото и да е цинично, беше още по-брутална и от Берлинската стена”, каза ръководителят на научния проект Клаус Шрьодер. Хора, които са се натъквали на мини, буквално са били разкъсвани.

Най-възрастната жертва е 81-годишен земеделски стопанин от западногерманската провинция Долна Саксония, граничеща с източногерманската Саксония-Анхалт.

През 1967 г. мъжът попада на минирано поле.

“Сухопътни мини са откъснали двата му крака. Битката му със смъртта е продължила 3 часа. Той е починал от кръвозагуба пред очите на лекар от ГДР, който е бил от източната част на границата, но не е събрал кураж да пресече браздата и да окаже помощ на ранения”, се посочва в проучването.

Според съавтора Йохен Щаад са били установени над 200 самоубийства, най-малко 44 от тях по служебни причини – това ще рече, че граничари не са понесли избиването на невинни хора и сами са слагали край на живота си.

“В Гранични войски е имало много млади мъже с кураж, които са отказвали да употребят оръжие срещу мирни граждани”, допълни Щаад.

При представянето на проучването държавната министърка по култура (това е пост, равняващ се на зам.-министър, ФРГ няма министър на културата – б. р.) Моника Гютерс призова да не се забравят ужасите на режима на ГДР. Благодарение на изследването жертвите вече не са зловеща бройка, нито анонимни, сега всички имена са известни.

"Точно това дължим на онези, които са загубили живота си в стремежа им да живеят на свобода и сами да определят съдбините си", допълни Гютерс.

Тя оповести, че изследователският проект е бил дотиран от държавата с 450 000 евро.

Все още не се знае колко граждани на ГДР са загинали при опит за бягство през Балтийско море и през други държави от Източния блок. По първоначална оценка те са около 500, но на тях ще бъде посветено отделно проучване.