На една и съща дата - 1 януари 1999 г., били родени всички бежанци, оцелели в тежката катастрофа на 97-и км на автомагистрала "Тракия" на 4 юни. При пътното произшествие тогава на място загинаха 10 души - деветима мигранти от Афган

Съединените щати и Турция призоваха за смекчаване на дипломатическата и икономическа блокада срещу Катар. Общо девет държави скъсаха отношенията си с емирството, а други две понижиха степента на двустранните дипломатически връзки, припомня bTV. Американският държавен се

Турция ще продължи да оказва всякаква помощ на Катар, както е постъпвала досега. Това заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган на ифтар (вечеря по време на свещения месец Рамазан, бел.ред.) снощи, организиран от областната организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Истанбул.

Германският футболен клуб "Херта" е готов да вземе суперзвездата Златан Ибрахимович. Нападателят, който вече е свободен агент, получи покана от берлинчани.

Това се случи посредством забавен туит към Ибрахимович. От столичния тим признаха, че нямат пукната пара, но пък могат да помогнат на шведа да спечели титлата на Германия, след като той вече има такива в Холандия, Италия, Испания и Франция.

През този сезон Ибрахимович игра за...

Иранската държавна телевизия съобщи, че властите са арестували седем души по подозрение, че са имали подпомагаща роля в двойния атентат в Техеран, за който отговорност пое ”Ислямска държава” и при който загинаха 17 души, предаде Асошиейтед прес.

Катар е благодарен на Русия за предложената помощ в конфликта с арабските страни, заяви катарският външен министър шейх Мохамед бен Абдулрахман Ал Тани.

Обявиха се в защита на символи на българската народна традиция

Има два пътя, две алтернативи. Да се уплашим (или по-точно - да се уплашите) от моето падане от високо като лидер на ДСБ и да решим да пълзим ниско през следващите години, заяви Радан Кънев в последната си реч като председател на ДСБ, малко преди избора на нов лидер на партията. 

В речта си Кънев отчете постигнатото от партията, но и допуснатите грешки, приетите компромиси, влизането в кабинета на Бойко Борисов с Реформаторския блок и излизането на ДСБ от управлението. В речта си Кънев засегна и неуспеха на последните избори, който стана причина за неговата оставка като лидер на партията. 

Според Кънев създаването на Реформаторския блок е било без алтернатива и въпреки направените компромиси, не е накарало много избиратели да оттеглят подкрепата си, което си е проличало на последните избори. 

"Нашето предложение да има коалиционно управление с друг премиер нямаше подкрепата не само на лидерите на ДБГ и СДС, но и на широката гражданска, медийна и протестна общност, която днес ни критикува за направените компромиси. Този двоен морален стандарт е една от големите беди на демократичната и реформаторска общност в България", подчерта Кънев. 

"Платихме огромна цена за подкрепата на един кабинет, на едно мнозинство, в което интересите на ДПС и Делян Пеевски бяха често по-добре защитени от тези на десните избиратели и почтения бизнес. Но искам да подчертая оценката си, че тази цена си струваше, защото работата на политика е да плаща със собствения си публичен образ за защита на обществения интерес. Когато започнеш да жертваш обществения интерес, за да защитиш образа си, се превръщаш в Бойко Борисов, дори и да се мислиш за много повече от него…", каза още Радан Кънев. 

"Ключов момент в участието ни в управлението беше т.нар. исторически компромис от юли 2015 г. и последвалото му проваляне от ГЕРБ през декември. Постигането на компромиса предопредели оставането ни във властта, провалянето му - нейното напускане. Този компромис беше момент, в който ДСБ и партньорите ни от ГС, с ресурса на девет народни представители, променихме дневен ред, около който се бяха обединили всички останали. В деня преди края на преговорите, единствени защитници на първоначално внесения законопроект бяхме ние и министър Христо Иванов. Активно се опитваха да ни убедят да отстъпим ГЕРБ, ДПС, лично премиерът Борисов и президентът Плевнелиев, партньорите от Патриотичния фронт, главният прокурор Цацаров. В края на следващия ден, всички те бяха приели първоначалната версия", допълва той.

Радан Кънев засяга и въпроса за решението на Петър Москов да остане във властта, независимо от решението на ДСБ да я напусне, което Кънев определя като свой провал. 

"Приемам го като личен лидерски неуспех, защото това беше ключовият момент пред реформаторската десница в България - тази оставка щеше да повлече напускане на целия Реформаторски блок и заслужена правителствена криза, от която - със или без предсрочни избори - дясното щеше да излезе и по-силно, и по-единно. В политиката има моменти, в които или си на висотата на отговорността си, или не си. ДСБ не беше. Подчертавам - не един човек, не д-р Москов, защото той представляваше във властта партията, а не себе си, неговото решение беше представително за политическата отговорност и дисциплина на партията, а не неговата лична. Този момент беше проигран, с него и шансът на цяло поколение десни лидери да играят важна роля в българската политика", коментира темата той.

Ето и цялата му реч:

Скъпи приятели и съмишленици, уважаеми гости

Днес се изправям пред вас за последното си обръщение като председател на ДСБ. И това щеше да е факт, дори последните избори да бяха успешни - неслучайно поисках от вас само едногодишен мандат преди година. Независимо от резултата през месец март, но особено предвид слабото представяне на изборите, политическите цели на моето лидерство останаха непостигнати и партията има нужда тази промяна.

Винаги преди 2013 г. съм спазвал регламента за изказване от три минути. Ще го спазвам и в бъдеще. Днес обаче ще си позволя да говоря по-дълго и напълно откровено, ще направя опит за безкомпромисен анализ на последните години и перспективите пред ДСБ, дясното и нацията.

Преди четири години поех отговорността да застана начело на Демократи за силна България след много тежко поражение и в условията на тежка организационна и финансова криза. За съжаление, отстъпвам поста в същите условия, въпреки сериозните успехи, които имахме през тези години.

1. Неизбежно, първият въпрос е - Защо се стигна дотук?

Моят отговор е - защото през целия четиригодишен период, ДСБ държа политическия залог и съответно - политическия риск много високо. Нито за момент не се примирихме с ролята на малка, конформистка партия, която се съобразява със силните на деня. Нито за ден не възприехме политическите цели и политическото битие на малка партия, която се лашка по течението и се съобразява с конюнктурата. Поехме рискове и влязохме в битки, които не са по силите ни и не отговарят на обществената ни подкрепа, на медийните реалности и на безпощадно търговския характер на българската политика.

Грешка ли беше това “надскачане”?

Моето мнение е - не, не беше. ДСБ е създадена с големи и амбициозни цели няма право да се отказва от преследването им. В дълбоката институционална и морална криза, в която трайно се намира българското общество, отказът от амбиции е предателство, примирение с баналността на властващото зло, пасивно съучастие в завладяването на властта от местни мафиотски и чужди геополитически интереси. Ние поддържахме залога пред партията непосилно висок, защото такива са залозите пред обществото.

И многократно през тези години успяхме да изпълним политическа роля, надхвърляща нивата на влияние, които имаме и да преодолеем враждебната медийна и политическа среда. През тази призма ще дам моята оценка на основните събития в мандата си:

1.1. Първо - създаването на Реформаторски блок. Това беше решение без разумна алтернатива, което беше взето по инициатива на ДСБ, с цената на тежки компромиси. Създаването на блока промени българската политика, даде глас на най-активните и независими обществени групи, отне на ГЕРБ монопола върху дясното, а на БСП и ДПС - шанса да получават мнозинство в българския парламент. РБ беше силен политически ход и несъмнен успех. Всички гласове, че направените при създаването му компромиси гонят избиратели, бяха опровергани на последните избори, за съжаление.

Провалът - и аз го приемам като личен провал, за който нося отговорност - беше неспособността да изпълним обещанието за организационно единство на РБ. Смисълът на политическата дейност не е в разделението, а в обединението зад разумни и полезни за обществения интерес цели. Но простото коалиране не постига този ефект. Реформаторският блок влезе в 43 НС и в управлението лишен от единство, което да го направи смислен и полезен не за партиите в него, а за избирателите си и преди всичко - за цялата нация.

1.2. Второ - влизането в кабинета Борисов-2. През ноември 2014 г., ДСБ имаше само два варианта - да подкрепи коалиционно управление на малцинството с подкрепата на ДПС, или да напусне ПГ на Реформаторския блок като група изолирани независими депутати без влияние върху политическия процес и евентуално така да предизвика незабавни избори, на които десницата да остане непредставена (т.е. да стигнем до днешната ситуация години по-рано…).

ДСБ не се подчини на тази алтернатива, дори когато ни я свеждаше лично г-н Жозеф Дол, а застана в центъра на политическия дебат за нуждата от мнозинство, което да изолира ДПС от политическата власт и да постави реформата на съдебната система в центъра на програмата си. Отново на цената на тежки преговори и компромиси, постигнахме тази цел и извоювахме влияние, далеч надхвърлящо петимата народни представители от ДСБ.

Неуспехът ни беше в съгласието г-н Борисов да получи нов мандат като премиер на България. За съжаление, ние от ДСБ бяхме оставени съвсем сами в защитата на тази уж обща позиция на РБ. И тук искам да припомня, че нашето предложение да има коалиционно управление с друг премиер нямаше подкрепата не само на лидерите на ДБГ и СДС, но и на широката гражданска, медийна и протестна общност, която днес ни критикува за направените компромиси. Този двоен морален стандарт е една от големите беди на демократичната и реформаторска общност в България, но за това - по-нататък…

1.3. Трето - участието във властта и борбата за правосъдна реформа. За едногодишния си престой във властта, ДСБ, заедно с колегите от Гражданския съвет, беше единствен гарант на опитите за реформи в мандата на Борисов-2.

Ние, и само ние, давахме пълна и безрезервна подкрепа на министрите Москов, Ненчев, Митов и Иванов, в опитите им да придадат десен, реформаторски и проевропейски характер на едно по съществото си криминално балканско управление.

Ние и само ние до последния ден на 43 НС искахме разкриване на истината за КТБ и за вторичния грабеж на активите й в рамките на процедурата по несъстоятелност.

Ние и само ние се противопоставяхме, често успешно, на опитите за кадруване на мафията във всички държавни регулатори и администрации, на лобистките законопроекти или на финансовия комунизъм на министър Горанов (мога да спомена само КЗК, БНБ, втория пенсионен стълб, данък “Уикенд”, Закона за концесиите). Съчетавахме тази роля на коректив с непрестанна законодателна инициатива, голяма част от която остана незабелязана и неоценена.

Но днес, когато народните представители от ДСБ и ГС ги няма, виждаме и вакханалията на мафиотски назначения във всички ешелони на властта, и пълната законодателна безплодност на 44 НС…

Платихме огромна цена за подкрепата на един кабинет, на едно мнозинство, в което интересите на ДПС и Делян Пеевски бяха често по-добре защитени от тези на десните избиратели и почтения бизнес. Но искам да подчертая оценката си, че тази цена си струваше, защото работата на политика е да плаща със собствения си публичен образ за защита на обществения интерес. Когато започнеш да жертваш обществения интерес, за да защитиш образа си, се превръщаш в Бойко Борисов, дори и да се мислиш за много повече от него…

Ключов момент в участието ни в управлението беше т.нар. исторически компромис от юли 2015 г. и последвалото му проваляне от ГЕРБ през декември. Постигането на компромиса предопредели оставането ни във властта, провалянето му - нейното напускане. Този компромис беше момент, в който ДСБ и партньорите ни от ГС, с ресурса на девет народни представители, променихме дневен ред, около който се бяха обединили всички останали. В деня преди края на преговорите, единствени защитници на първоначално внесения законопроект бяхме ние и министър Христо Иванов. Активно се опитваха да ни убедят да отстъпим ГЕРБ, ДПС, лично премиерът Борисов и президентът Плевнелиев, партньорите от Патриотичния фронт, главният прокурор Цацаров. В края на следващия ден, всички те бяха приели първоначалната версия.

Влизам в тези детайли, тъй като съм убеден, че отричането на това политическо съгласие е белег или на недобросъвестност, или на краен политически наивитет.

1.4. Четвърто - напускането на властта през декември 2015 г.

Не смятам, че - след тежките преговори през юли - този ход имаше алтернатива. Приемам обаче критиката, че той не беше публично добре обяснен, нито достатъчно обсъден вътре в ДСБ. Тежкият политически провал на ДСБ, който предопредели кризисния режим през цялата 2016 г., беше отказът на единствения ни министър да последва решението на партията си. Приемам го като личен лидерски неуспех, защото това беше ключовият момент пред реформаторската десница в България - тази оставка щеше да повлече напускане на целия Реформаторски блок и заслужена правителствена криза, от която - със или без предсрочни избори - дясното щеше да излезе и по-силно, и по-единно.

В политиката има моменти, в които или си на висотата на отговорността си, или не си. ДСБ не беше. Подчертавам - не един човек, не д-р Москов, защото той представляваше във властта партията, а не себе си, неговото решение беше представително за политическата отговорност и дисциплина на партията, а не неговата лична.

Този момент беше проигран, с него и шансът на цяло поколение десни лидери да играят важна роля в българската политика.

1.5. Пето и последно - годината в опозиция и подготовката на ново политическо обединение, което да даде дясна алтернатива на ГЕРБ.

Независимо че често бяхме единствена опозиция и в много случаи изиграхме ролята на реален коректив на недъзите на управлението, този период отчитам като политически неуспешен за ДСБ. Не постигнахме голямата си цел да обединим политическите и граждански общности, които да дадат алтернатива от десноцентристки и реформаторски позиции на Борисов. Не предвидихме скоростта, с която той ще предизвика предсрочни избори. Преди всичко - допуснахме да бъдем подведени в безкрайни преговори с хора, които - поради суета и неопитност, или част от тях - поради предразсъдъци и зависимости, в крайна сметка избраха политическия егоизъм. Допуснаха грешка, която мнозина са допускали в миналото, и която трябва да се избягва в бъдеще, защото цената се плаща от стотици хиляди, а не от единиците, които вземат решенията.

Тук може би погрешно говоря в първо лице множествено число. Тази грешна преценка беше моя и за нея аз трябва да понеса отговорността си. Но това не означава, че съжалявам, че съм се предоверил. Без доверие няма общо действие, без риск няма стратегически успех.

И сега, когато обръщам поглед към бъдещето, към периода, в който други ще носят основната отговорост за най-тежките решения, искам да тръгна именно от тук:

2. Ще продължи ли ДСБ да преследва амбициозни политически цели и да поема рискове?

Има два пътя, две алтернативи. Да се уплашим (или по-точно - да се уплашите) от моето падане от високо като лидер на ДСБ и да решим да пълзим ниско през следващите години. Зад прикритието на мантрата “Да помислим първо за партията”, да се откажем от амбициозни политически цели и да се отдадем на сметки за малки порции от политическата власт, които отговарят на скромното ни политическо влияние и тежкото ни организационно състояние. Да приемем, че защитата на тесен периметър в рамките на поредната неискрена коалиция, може да бъде политически успех.

Аз се надявам, че почти никой в тази зала не иска това. Ние сме изправени пред ключов момент в историята си като партия - за първи път ще има състезателен избор на председател. Аз се надявам, че никой от кандидатите за лидер на ДСБ няма да възприеме пораженския подход “Да си гледаме нашата градинка”. По една много проста причина - в политиката никой не се интересува от нашата градинка. Партиите не съществуват, за да си решават вътрешните разногласия, а за да решават обществените проблеми, не за да си играят на демокрация на общинско ниво и да симулират клуб по дебати във Фейсбук, а за да защитят демокрацията и свободата за всеки член на обществото. Не за да уреждат собствените си партийни членове, а за да осигурят благоденствие и сигурност за всеки гражданин.

Колкото и да ни е трудно, днес целите пред нас са по-високи от всякога:

В целия западен свят, към който - поне ние - безспорно принадлежим, либералната демокрация, индивидуалната и свободата на словото, пазарната икономика и сигурността, са изправени пред заплаха. Както от вътрешни, така и от външни врагове.

И ако последните месеци показват, че Западна Европа се изправя срещу тази заплаха и печели трудни отбранителни битки, в почти цяла Източна Европа демокрацията, свободата и пазарът са в отстъпление. Това отстъпление е особено видимо на Балканите. Днес България е заобиколена от юг и запад от държави в дълбока криза на демокрацията, застрашаваща социалния и граждански мир. Защото либералната демокрация не е процедура, а единственото познато успешно средство за трайно поддържане на мира и сигурността в обществото.

България на Борисов и Сидеров, с основна опозиция Нинова и Карадайъ, е заплашена да остане изолирана на Балканите, докато Европа върви по отдавна отлагания път на консолидация и федерализация. Ние трябва да бъдем лидер на Балканите, да задаваме пътя към Европа, а не да следваме модела на Груевски в Македония или Изетбегович в Босна…

България със съветска прокуратура и правосъдие не може да излезе от посткомунизма и постсъветската сфера на влияние, колкото и да удържа наследницата на БКП извън властта. Границата на Европа ще мине по Дунава, ако ние не последваме Румъния в политиките й на категорична борба с корупцията във властта…

България с комунистически по същността си контрол върху бизнеса от страна на властта и с нива на финансова и административна централизация, характерни за диктатура от Централна Азия, никога не може да влезе истински в Европа и не може да спре връщането на комунизма, просто защото той в много отношения и в много региони на страната никога не ни е напускал.

И най-сетне, България, в която хората се мерят не според заслугите, образованието, усилията и таланта си, никога не може да бъде богата - защото тя гони хората, които могат да създадат нейното богатство.

Единствено власт, осигуряваща справедливост, местно самоуправление, качествено образование и администрация, изградена според заслугите на гражданите, може да ни направи част от Единна Европа.

Това са целите, които ние заложихме в Договора за Нова българска Република. Това са целите, в името на които Демократи за силна България трябва да определят политическото си поведение и приоритети.

И трябва да бъдем наясно, че тези цели не можем да постигнем сами. Нещо повече - за тях дори не можем да се борим сами, защото изглеждаме несериозно в очите на хората.

Борбата за тези политически цели изисква на първо място запазването и развиването на проекта Нова Република като средство за обединяване на граждани, бизнес, граждански и политически организации с несъмнени десни разбирания около Договора, който ДСБ предложи. Този проект не е неуспешен - той е неразвит, твърде закъснял за изборите през 2017, но изпълнен с политически смисъл, качествени личности и десни политически ценности. Той има нужда от развитие в цетъра и по региони, като основа за пробив в местната власт и изграждане на истинска национална дясна мрежа от авторитетни местни лидери.

Изисква и готовност за партниране с организации, които не се определят задължително в дясното пространство, но споделят общите ценности на либералната демокрация, пазарната икономика и защитата на националната сигурност през пълноценно членство в Западните политически съюзи.

Изисква едно такова обединение да предложи общи законодателни, в т.ч. и конситуционни решения на основните проблеми на обществото, много преди да започне подготовка за парламентарни избори. Да излъчи силен кабинет в сянка - с личности и екипи, готови да поемат властта, когато избирателите пожелаят това. Да се позиционира трайно и последователно позициониране спрямо ГЕРБ въз основа на програми и ценности, а не на политическа и властова конюнктура.

Но преди всичко, борбата за тези цели изисква амбиция, риск и готовност за компромис отвъд зоната на безопасност и комфорт. Аз приех поканата на господата Атанасов и Малинов да бъда част от тяхното ръководство, ако някой от тях бъде избран. Благодаря им за поканата. Моето съгласие обаче не е безусловно. То зависи от готовността на бъдещия председател да поеме риск и да влезе в битка в името на общите ни ценности. Гласът ми зависи от моята преценка кой е готов да влезе в тази битка и да не отстъпи и е доказал тази способност. Преценката си ще направя след изказванията на кандидатите.

Преди много време първият председател на ДСБ г-н Костов ми каза:

“Лидерът не е знаме. Той е човекът, който носи знамето”

Нашето знаме днес е ясно - това са ценности, записани във всичките ни документи от Възванието за силна България до Договора за нова Република. Ще повторя нещо, което казвам на всички събрания досега: Ние сме консерватори, но и реформисти. Ние знаем, че няма революционни решения. Но знаем и пътя напред и не лъкатушим по него. Благодаря ви за шанса да нося знамето по този път четири години. И ви моля да продължим по него, за да мога да продължа да се боря под това знаме.

Винаги сме с протегната ръка към всеки жител на област Кърджали. Радостен съм, че тук сме създали едно голямо и сплотено семейство. Вие, младите хора, сте бъдещето. Благодарение на вас, отборът на ГЕРБ има визия, има дългосрочна перспектива. Ще направим регионална академия за младежи в Кърджалийско, за да общувате,

Тогава целият Реформаторски блок щял да напусне Борисов, а десницата - да излезе по-силна  Оставката на Петър Москов като здравен министър щеше да повлече напускане на целия Реформаторски блок и заслужена правителствена криза на второто правителство на Бойко Борисов. След тази криза - със или без предсрочни избори,

/КРОСС/ В силно активна вулканична област в Нова Зеландия, където температурите на почвата може да достигнат 98.5° С, са открити няколко растителни вида, които могат да оцелеят в такива екстремни условия, съобщи NewScientist. Проучването на растенията-екстремисти е публикувано в Journal of the Royal Society of New Zealand, DOI: 10.1080/03036758.2017.1322619 . Геотермалните полета, областите, където почвата се нагрява от разтопените скали долу, са известни със своите горещи извори и гейзери. Но там вирее и различна растителност. Научен екип, ръководен от Марк Смейл (Mark Smale) от Landcare Research, изследва 15 такива полета във вулканичната зона Таупо на Северния остров на Нова Зеландия. Те вземат образци от растителността, измерват температура на почвата и анализират почвените проби за определяне на нивото на рН и на съдържанието на метали. Геотермалната почва често има екстремни стойности на рН и необичайно високи, а понякога и токсични, нива на метали като алуминий, за които се смята, че влияят на растежа на растенията. Учените откриват, че за разлика от околните гори, най-високите растения в геотермалните зони са храсти. Растения с плитки корени като обикновени и чернодробни мъхове, са единствените оцелели в зоните с много гореща почва, температурата на която се измерва 10 см под повърхността. Смейл и колегите му установяват, че един дребен мъх Campylopus pyriformis, вирее в най-гореща почва - в нея температурата достига 72° С

Българският евродепутат Емил Радев иска по-строги промени в дъблинските регламенти от тези, които ЕК предлага. За граничните държави, те влошават ситуацията, коментира той пред News.bg. По думите му дъблинските регламенти не работят в настоящите реалности.

Новото правителство е изправено пред редица предизвикателства, пише Bloomberg

В петък анонимен ентусиаст плати 2,6 млн долара на благотворителен аукцион в САЩ, за да може да си спечели правото да обядва веднъж с американския милиардер Уорън Бъфет, предава ТАСС. Търгът, който се организира ежегодно от самия Бъфет, се проведе онлайн на интернет платфо

Трябва да се имат предвид и негативите от него

Прокуратурата им повдигна обвинение за грабеж Пловдивската окръжна прокуратура повдигна обвинение за грабеж на двама полицаи, които са арестувани за кражба на бус с контрабандни цигари. Те са задържани за 72 часа, казаха от държавното обвинение. Обирът е станал в края на май, а служителите на реда били закопчани едва в петък.

/КРОСС/ Мария Шарапова ще пропусне предстоящия тенис турнир в Бирмингам, който се провежда между 17 и 25 юни, съобщава Daily Mail. Рускинята ще пропусне турнира за който получи "уайлд кард", заради контузията в Рим от 16-ти май, когато беше принудена да прекрати двубоя срещу Миряна Лучич-Барони в третия сет. В момента Шарапова е № 178 в света, след като прекара 15 месеца извън кортовете заради наказание. Бившата №1 е с болки в бедрото и едва ли ще успее да се възстанови за 1 седмица.  

Не всеки може да плете, но всеки може да се научи. Плетенето има силно социално значение, тъй като сближава хората. В това са убедени участниците в инициативата

От днес е възстановено движението в локалните платна на столичния булевард "Гоце Делчев", а след седмица ще бъде отворено и едното платно на булевард "Патриарх Евтимий".
 
Това съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова, след като пров

За месец се преустановява дейността на вертолетите "Пантер" и, ако се наложи, морското пространство на България ще се охранява от вертолетите "Кугър". В този срок трябва да се произнесе комисията, която разследва инцидента с хеликоптера "Пантер", паднал вчера при в

19-годишният Георги Каратенев е новият Цар на минералната вода в Павел баня, предаде репортер на Actualno.com. Той бе избран на специална церемония след проведен спортен празник на плувния комплекс в курортния град. Царят, коронясан от новата Царица Роза Маргарита Христова, став

Над 250 природозащитници са се подписали в петиция до Министерството на туризма, в която настояват да бъде прекратено строителството на дървена стълба и заведения на плаж "Делфин" край Ахтопол, съобщи БНТ. Протестиращите твърдят, че наемателят на плажа е изсякъл две големи просеки, за да изгради дървена стълба и да постави генератор за ток.

Руски концерн създава ракета с радиоелектронна система, имитираща масиран ракетен удар.

Този месец Държавното горско стопанство-Добрич, ще изгради общо 35 км минерализовани ивици и лесокултурни прегради, които имат важна роля в борбата с горските пожари – съобщават оттам. Предвидени са 25 000 метра минерализовани ивици в землищата на град Добрич и селата Долина, Дончево, Одринци, Опанец и Самуилово.

„Виртуалните приемни” са една наша идея, която смятаме, че ще бъде полезна за потребителите. Тя ще даде възможност за много по-облекчен контакт с екипите ни. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов при официалното откриване

Плачът е късен признак на глад

Премиерът Бойко Борисов заяви, че очаква в понеделник указ от президента за отстраняването на съветника на държавния глава Пламен Узунов. Борисов каза това пред журналисти при проверката по изграждането на третия лъч от метрото. Коментарът му е във връзка с излезлите в медийното пространство снимки на бившия служебен министър на вътрешните работи и съветник на президента – Пламен Узунов с нацистки поздрав.

Красимир Маринов-Големият Маргин е сред задържаните на Марината в "Св. Влас", заедно със сина на алкохолния бос Миньо Стайков-Стайко, научи "24 часа". Големият Маргин е бил в един от четирите автомобила, влезли с екшън на Марината тази нощ малко след полунощ. Според посветени той е пътувал в луксозен джип мерцедес, а Стайко в ролсройс.

Тъкмо у нас обявихме световната победа над глобализацията и гнилия либерализъм, тъкмо създадохме институти за нова, модерна, дясна, Тръмп и православно-путинска политика, тъкмо вкарахме в управлението всички възможни патриоти и консерватори … и консервативната "революция" взе, че увехна и се спаружи по най-високите си клони в световен мащаб. Пръв усети това, разбира се, Бойко Борисов и предприе спешни мерки за неутрализиране на собственото си консервативно манясване. За целта патриот-консерваторите в неговото правителство бяха вербално напръскани със син камък и – по-важното – беше им отнета думата. През седмицата така и не чухме нищо за връщането на казармата, нямаше и нови свежи идеи като възраждане на студентските бригади и ленинските съботници. Никой не се появи и в народна носия на политическо мероприятие. С две думи, Симеонов и Каракачанов (да не говорим за Сидеров) бяха заключени в шкафа на "политическата коректност", който стои в гостната за посетители от ЕС. Нещо повече, с двама други премиери – Станишев и Сакскобургготски – Борисов препотвърди европейския път на България на голяма конференция, даде подкрепа за по-задълбочена интеграция на Европа и разгроми безотговорността на Тръмп по въпросите с глобалното затопляне. И то в присъствието на министър Нено Димов! А след това Борисов направи и две бързи визити до Франция и Германия. Оттам дойдоха добри новини: Макрон и Меркел ще дойдат в България, Франция ще ни подкрепи за Еврозоната, а Германия започна да вижда у нас напредък и там, където всъщност го няма – тоест в съдебната реформа. Тези позитивни новини безспорно са плод на скоростната метаморфоза на Борисов от консерватор в либерал. За двигателя на ЕС (Германия и Франция) това е безспорно здравословен противовес на събитията във Вишеградската четворка, където консервативното манясване продължава с пълна сила. Но дали Борисов е прав? Да не става дума за грешка и Великата консервативна революция да се окаже не просто менте, а да тръгне отново да прави Брекзити и други пакости в световен мащаб? Да не се озовем пак на грешната страна на историята? Тереза Мей Британският клон на консервативната революция на 8 юни загуби значителна листна маса. Преди два месеца Мей опортюнистично обяви избори с идея да консолидира гласовете на брекзитърите и да анихилира лейбъристите в техните крепости из Северна Англия. Някои смятаха, че така Мей иска да си създаде удобно мнозинство, за да може да договори по-мек Брекзит. По-вероятно е обаче, че тя искаше да се бетонира като водач на консервативната революция в страната, а пък Брекзитът щеше да е такъв, какъвто е удобен за основната й цел. Като цяло планът се провали драматично, а лейбъристите успяха да мобилизират над 40% подкрепа и то с лидер – социалистът Джеръми Корбин, за който почти всички бяха съгласни, че не става за премиер. Мей загуби и някои свои крепости на юг, като големият куриоз е, че лейбъристите спечелиха в лондонските квартали Челси и Кенсингтън – две от най-богатите места в целия свят. В резултат Мей загуби мнозинството си и ще управлява само благодарение на подкрепата на десет северно-ирландски демократични юнионисти, за които е по-сигурно, че са северно-ирландски, отколкото, че са демократични. Нещо повече, шотландската част на консерваторите – с 13 члена в парламента – има опасност да се отдели под ръководството на решителната Рут Дейвидсън. Самата Дейвидсън, вярно, не е типичен нов консерватор от български тип. Тя подкрепя гей браковете, сгодена е за ирландката Джил Уилсън, и има твърда позиция против „твърд” Брекзит. Но пък сравнена с демократичните юнионисти или някои техни инкарнации у нас, тя е много по-близо до Едмънд Бърк или Уинстън Чърчил като политика и идеология. Всичко това превръща „консервативната революция” в голяма купа овесена каша, която Тереза Мей ще трябва да консумира в странна компания. Позицията й в преговорния процес с ЕС беше отслабена, премиерството й е с неясен хоризонт, характерът на Брекзит – мек, твърд или газообразен – остава неопределен. По-важно е какво става в страната обаче. Левите видяха в успеха на Корбин ренесанс на идеите на класическата социалдемокрация. Такъв ренесанс вече видяхме и във Франция с Оланд, но той бе по-кратък даже от консервативната революция. Фактът, че младите масово гласуваха за лейбъристите е значим обаче. Младите също така бяха масово и против Брекзит, макар че не отидоха толкова организирано да гласуват. Сега Корбин успя да ги мобилизира чрез материални обещания (като намаляване на студентските такси), но и с факта, че лейбъристите представляват единствената (макар и неохотна) преграда пред „твърд” и безотговорен Брекзит, диктуван от таблоидите. Дали Корбин ще оправдае някоя от двете надежди на младежта предстои да видим, но така или иначе той успя да смени политическия климат в Обединеното кралство и отне вятъра от консервативните платна. Което може би е за добро, защото страната се носеше в опасна, изолационистка посока. Доналд Тръмп След изборите в Австрия, Холандия, Франция и Англия, САЩ останаха основната опора на консервативната революция. И то силно персонализирана такава. Доналд Тръмп все още не е опитомен от републиканците и макар че възприе някои от основните им политики – рязко намаляване на данъците, огромни военни разходи, лобиране за сделки с оръжие – запази и елементи на революционен плам. Основният такъв елемент е Стивън Банън, който укрепи позицията си в администрацията на Тръмп и най-вероятно е отговорен за Брайтбартовите идеи в устата и туитовете на президента. А те включват отрицанието на нуждата от действия по промените в климата, скептицизмът по отношение на НАТО и ЕС, танците със саби в Саудитска Арабия, хомофобията и ксенофобията, прикрити като „борба с политическата коректност”. Черешката на тази торта е необяснимата и подозрителна любов на Тръмп към Русия и то не към Достоевски, а по-скоро към Путин. Тази любов между московските „монтеки” и вашингтонските „капулети” определено не се вписва в дневния ред на републиканците и е на път да вкара президента Тръмп в сериозна, конституционна беля. Свидетелството на Коми пред сенатската комисия, обективно погледнато, съдържа достатъчно материал за започване на процедура по импийчмънт. Всъщност ако един от двамата Клинтън бе в подобна ситуация, тя щеше да е вече започнала със сигурност. Все пак става дума за политическо решение на републиканците, които все още смятат, че импийчмънтът за тях ще е по-неизгоден, отколкото оставането на Тръмп на власт. И, разбира се, републиканците не са хомогенна формация: при тях има и идеологически поддръжници на Тръмп, но повечето по-скоро търсят ползи от присъствието на „съпартиец” в Белия дом. Изслушванията на Коми показват и силата на една система с разделение на властите: дори и най-силната фигура – тази на президента – ще трябва да се представи пред подобна комисия, а вече има и независим прокурор (приемлив и за двете основни партии), който разследва обвиненията за руски връзки на администрацията на Тръмп. Контрастът с нашия ВСС, който даже отказа да проверява Цацаров при абсолютно аналогични обвинения ("дума срещу дума”), е потресаващ. “Имаш хубава работа, а вместо да и се радваш, се занимаваш с добри момчета от моите. Защо ти трябва всичко това? Виждам, че искаш да останеш, но затова се изисква лоялност, ако ме разбираш…” Общо взето това са диалозите, представени пред комисията, и ако ви звучат познато – не се чудете. Сашо Дончев също май ги е чувал и то от първа ръка. Тези диалози у нас са невинни, но навсякъде другаде са квалифицирани като „възпрепятстване на правосъдието” или нещо по-лошо. И това прави положението на републиканците много сложно. Още повече, че Тръмп вече сам се похвали на руския външен министър Лавров и на посланик Кисляк, че е отстранил „откачалника” Коми, с което е „намалил напрежението”, идващо от разследванията за връзки с Русия! Как тази драма ще завърши за влюбените е трудно да се каже. Но в нейния ход имиджът на консервативната революция пострада доста тежко и ако Тръмп е шампион по нещо, то към момента дисциплината му е „нисък рейтинг”. А и далеч не само възможният импийчмънт е причина за тази беда. Тръмп обърка всички: стена с Мексико няма да има, милиони останаха без здравни застраховки, данъците за най-богатите ще се смъкнат безпрецедентно, което сигурно ще отвори нови дупки в бюджета и ще увеличи държавния дълг и т.н. А съюзниците от НАТО и ЕС се споглеждат неловко и търсят изход в стил "направи си сам”. Ако има хора, които се чувстват по-сигурни и по-обнадеждени в една такава ситуация, те очевидно не са особено много дори в САЩ. А това всичко обяснява и малко неочаквания "либерален" обрат на Бойко Борисов.  Текстът е публикуван първо в "Портал Култура".

Министерството на външните работи на Испания съобщи, че според британската аутопсия испанският гражданин Игнасио Ечеверия, който влезе в схватка с един от нападателите при атентата в Лондон, е починал в резултат на удар с нож в гърба, предаде БТА. Говорител на ведомството, пожелал анонимност, заяви,