Ами ако балонът се спука?

 Често пазарите бушуват и се надуват, но бумът в дигиталната валута биткойн е изключителен. Цената му скочи над два пъти само за два месеца. Ако някой достатъчно умен или късметлия е купил биткойни за 1000 долара през юли 2010 г., когато цената бе едва 0,05 долара, сега би притежавал състояние от 46 млн. долара. И други криптовалути отбелязаха ръст, като общата им пазарна стойност  е около 80 млрд. долара.

Толкова резки скокове рядко са устойчиви. По-често от всякога сега думата „биткойн“ се асоциира с „балон“. Важен е обаче въпросът какво му качи цената. Дали това е само спекулация, или доказателство, че биткойнът влиза в по-съществена роля като средство за обмен или склад на стойност? С други думи, дали биткойнът е като лале, злато или долар – или нещо съвсем различно, пита в свой анализ по темата The Economist. 

Да започнем с това, че е нищо повече от мания по лалетата, спекулативна истерия, при която покачващата се цена стимулира повече купувачи независимо от същността на актива. Сегашната траектория на биткойна наистина изглежда маниакална. Натрупаха се дребни инвеститори. Мнозина запознати с инвестирането в биткойни прехвърлиха залози на етерий и „първични монетни предлагания“ (ICO), при които фирмите емитират собствени дигитални жетони.

Прилича на рай за мошеници, но за разлика от лалетата биткойните имат широка реална употреба. Сега с тях се купува всичко – от пици до компютри. А какво да кажем за златото? Със сигурност биткойните имат повече от временна прилика. Златотърсачите не се доверяват на правителствата и на тенденциите им да печатат пари; така е и с познавачите на биткойни: нито една централна банка не отговаря за криптовалутата. 

Но един склад на стойност не би трябвало да скача толкова, колкото този: биткойнът се срина от над 1100 долара в края на 2013 г. до под 200 година по-късно, преди да скочи на пресекулки до сегашните си смайващи върхове. Вместо да бъде само вид дигитално злато, биткойнът се стреми към по-благородни цели: да бъде обменно средство като еврото, йената или долара. Регулаторите започват да го приемат сериозно. Скокът в цената му може до известна степен да се обясни с решението на Япония да го третира като всяка друга валута.

Но системата на биткойните оперира на лимита си и разработчиците му не могат да се разберат как да увеличат броя на обменните сделки, които системата може да поддържа. В резултат една трансакция сега струва почти 4 долара и отнема часове, за да бъде потвърдена.

Ако биткойнът и други криптовалути не приличат на нищо друго, тогава какво са? Най-доброто сравнение може би е с интернет и дотком бума, който той създаде в края на 90-те години. Подобно на интернет, и виртуалните валути въплъщават иновация и я пораждат още повече. Сами по себе си те са експеримент как да се поддържа публична база данни („блок-веригата“), без никой, примерно банка, да отговаря за това. А блок-веригите са платформи за по-нататъшни експерименти. Да вземем етерия. Той позволява всевъзможни проекти, от видеоигри до онлайн пазари, да събират фондове с емитиране на жетони – в основата си частни капитали, които могат да бъдат търгувани и използвани в рамките на тези проекти. Това може да е опасен начин за иновативност, но при криптовалутите рисковете изглеждат ограничени.

Ако има термин като здравословен балон, този е именно такъв. Със сигурност регулаторите трябва да внимават криптовалутите да не станат средство за престъпна дейност като наркотрафика. Но те трябва добре да помислят, преди да ударят твърдо, особено първичните монетни предлагания. Прекалената твърдост може не само да спука балон, но и да затвори пътя на голяма част от полезната иновация, която вероятно може да бъде постигната заедно с него.  

 

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/280313_%D0%90%D0%BC%D0%B8+%D0%B0%D0%BA%D0%BE+%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82+%D1%81%D0%B5+%D1%81%D0%BF%D1%83%D0%BA%D0%B0%3F

Свързани новини: