След срещата на Г-20 на 7 и 8 юли германските политици си размениха удари за това кой е виновен за безредиците на антиглобалистите, които потрошиха части от центъра на Хамбург. Но голямо световно събитие в сърцето на град със силна анархистка традиция винаги означава и протести. Други са причините за дълбокото раздразнение на германските политици – Доналд Тръмп и отношението му към Русия и към Полша.

За някои в Берлин срещата на Тръмп с Путин беше „Ялта 2.0” – съвременен еквивалент на срещата от 1945 г., на която американците и руснаците разделят Европа. Ангела Меркел гледа на тупането по рамото и хиленето пред руския президент като на подкопаване на нейните усилия да поддържа твърда позиция спрямо Русия заради Украйна. Вътрешни записки на Министерството на външните работи на Германия отбелязват:

„Срещата премина много добре за Русия… Докато САЩ се цепят от отбора, Русия може да плува в първи коридор”.

Всичко това засилва страховете на Меркел, че многополюсният ред, от който нейната страна се възползваше досега, е под заплаха. „Други бяха изолираните – нещо, на което Путин видимо се радваше”, пише още в записките. Текстът отбелязва с недоумение, че консервативните руски анализатори като Андрей Кортунов и Фьодор Лукиянов оценяват срещата като „ребалансиране” на международните отношения – от старото съперничество между развитите и развиващите се страни към ново съперничество между глобалисти и националисти.

Въпреки това Берлин до голяма степен вече бе калкулирал сближаването между господата Тръмп и Путин.

По-притеснително бе посещението на Тръмп във Варшава преди Г-20, където речта на президента звучеше като идеологиите на Путин и на полското популистко-националистко правителство на партията „Право и справедливост”. Записките на външното министерство описват речта като „изумителен тектоничен трус” в американската външна политика.

Първата дама на Полша отказа да се ръкува с Тръмп. Ами ако не е вярно?

По-поразително бе мястото, където Тръмп се появи – срещата на Инициативата „Три морета”. Замислен от Полша и Украйна, този нов централноевропейски проект напомня на предложеното от маршал Йозев Пилсудски „Междуморие”. Бащата на втората полска република (от 1918 до 1939 г.) мечтаел да обедини държавите от Балтийско, Черно и Адриатическо море, за да се противопоставят на доминацията и на Русия, и на Германия. Варшава вижда своето възраждане като опит да подобри енергийните връзки в региона и транспортните коридори север-юг. Но Берлин подозира нещо по-враждебно.

Да погледнем фона. Германия вече е притеснена от инициативата на Китай с държавите от Централна и Източна Европа „16+1” – серия от инвестиционни проекти, които Китай се надява да му донесат влияние в региона. Германците също притискат полското правителство заради антилибералната атака срещу медии, съдии и неправителствени организации. И също се стараят да предотвратят критиките на Полша, че предложеният от тях газопровод от Русия до Германия „Северен поток-2” ще направи Европа още по-зависима от Русия.

Така че Тръмп не можеше да направи повече, за да вбеси бюрократите в Берлин. Той подкрепи Инициативата „Три морета”. Гарантира на президентите на Полша и Хърватия американски доставки на втечнен газ и подкрепи изграждането на коридор, който да свърже газопреносните системи на двете държави. Полша откри първия си терминал за втечнен газ на Балтийско море през 2015 г. и първите американски доставки пристигнаха миналия месец. Във Варшава Тръмп пожела бързо завършване на терминал за втечнен газ на хърватското адриатическо крайбрежие.

Въпреки че всичко това е обяснимо, за политиците в Берлин то изглежда като опит за разделяне на Европа и отслабване на влиянието на Германия върху нейните съседи. В Берлин обмислят как да отговорят. Един вариант би бил нов Европейски фонд за инфраструктура, за да проверят дали Полша и съседите й просто искат повече чужди инвестиции и дали Инициативата „Три морета” наистина има за цел да промени геополитическите баланси.

Досега Германия си представяше единен ЕС, управляван от Брюксел, направляван основно от Германия и гарантиран от силата на Америка. Сега се страхуват от бъдеще, в което властелините във Вашингтон, Москва и Берлин ще разделят Европа и ще разместват парчетата. Германия водеше срещата на Г-20 с увереност, но Берлин вече се чувства все по-несигурен.

...

Анализ от последния брой на списание "The Economist". Преводът е на Клуб Z.