Руската подривна дейност против българската система за отбрана

След разпадането на СССР и разпускането на Организацията на варшавския договор преди близо три десетилетия Русия, следва преднамерена и планирана политика да съхрани достатъчно влияние в България, за да може да контролира процеса на вземане на национални решения. Тази своя цел тя постига предимно чрез икономически инструменти (най-вече в енергетиката), както и чрез активната експлоатация на останала в наследство широка мрежа от лични взаимоотношения и зависимости, формирани по времето на комунистическия режим и които са култивирани и разширявани през цялото време от 1989-90 г. до момента.

Руската дестабилизираща дейност в България, по понятни причини, досега имаше своите както върхови, така и по-малко интензивни резултати, в зависимост от политическите приоритети на ръководството на Кремъл и относителната мощ на Руската федерация през годините от падането на Берлинската стена до днес. След възхода на Владимир Путин и консолидирането на персоналната му власт, руската дестабилизираща активност спрямо нашата страна получи обновен фокус и съществен тласък. Тази дейност се интензифицира и изостри особено след незаконното и нелегитимно анексиране на Крим и началото на хибридната война (2) срещу Украйна и държавите от НАТО, най-вече тези, разположени по източния фланг на Алианса.

Заедно с идентифицираните напоследък предимно икономически(3) (особено енергийни), политически(4) и информационни (вкл. кибер) инструменти, използвани от Русия в нейната хибридна война срещу България, целяща постигане на продължително и трайно превземане на държавата (state capture)(5) , подкопаването на сектора за отбрана се явява допълнителен критичен поддържащ фактор, който позволява гладката реализация на целенасочената стратегия на Москва да упражнява контрол в България до такава степен, че страната ни да не бъде в състояние да следва истински суверенна външна политика и политика за сигурност като пълноправен и надежден член на НАТО и ЕС. Под завладяване на държавата тук се разбира фактическа загуба на контрол върху посоката на политическо развитие(6).

Това положение води до ограничена възможност, в най-добрия случай, или до никаква такава, в най-лошия, да се вземат независими национални решения. Със съжаление може да се изведе заключението, че в това отношение Москва до момента е постигнала голяма част от стратегическите си цели спрямо България. Тези цели са активно преследвани от Москва през последните почти три десетилетия, през които тя е реализирала своята стратегия, която може да се дефинира като “България – троянски кон”(7) в НАТО и ЕС. Това наименование на стратегията е формулирано в съответствие с циничното изказване на руския постоянен представител в ЕС Владимир А. Чижов от ноември 2006 г.(8) за ролята на България в ЕС такава, каквато я вижда Москва. Според логиката на думите на Чижов и в духа на същата тази необявена стратегия, България би била толерирана да се присъедини формално към ЕС от 1 януари 2007 г. (както и към НАТО, което е факт от 29 март 2004 г.), но при условие, че Москва продължи да упражнява достатъчно ниво на контрол върху вътрешната и външната политика на София.

Това, на свой ред, би отворило възможности Русия да получи в даден момент известна степен на влияние върху процеса на колективно вземане на решения, а дори в някои случаи да е в състояние да обезсилва инициативи на НАТО и/или ЕС, които противоречат на руските интереси. В такъв случай, българското членство в НАТО и ЕС може да бъде употребено от Москва като своеобразен актив, предоставящ ѝ фактически дял в процеса на колективно вземане на решения или най-малкото – като пасивно препятствие пред съществени съюзни инициативи.

Като действа целенасочено в изпълнение на стратегията си “България – троянски кон” в пълния спектър на националната мощ, познат днес в НАТО като DIMEFIL (9), отбраната се явява отчетлива и важна мишена за Москва. Безспорно, може да се признае, че значимостта на икономическите връзки и особено на търговията с енергийни ресурси, предвид обема на финансовите потоци там, днес се ползват по-широка публична известност и по-голямо медийно внимание, в сравнение с отбраната. Военният инструмент досега остава като цяло незабелязан и извън обхвата на общественото внимание що се отнася до руското въздействие. Въпреки това, този ключов елемент на националната мощ определено остава обособена цел на руското подривно влияние, независимо че в тази област през последните над 27 години след края на Студената война са изразходвани по-малко финансови средства, в сравнение с търговията с енергийни ресурси.

Отбраната е интегрална част едновременно от системата за национална сигурност и от системата за колективна отбрана на НАТО. Следователно, слаба отбранителна система означава по-малко сигурна държава, която съвсем логично се превръща в тежест, отколкото в източник на сигурност в Алианса. България, разглеждана в този случай повече като бреме за НАТО, отколкото като източник на сигурност, като държава, живееща на гърба на съюзниците си (free rider), перфектно обслужва целите на политиката на Москва, насочена към внасяне на разделение, отслабване и в крайна сметка – разпад на Алианса.

Завладяването на държавата, имайки взаимообвързани икономически и политически измерения и подкрепено със силен информационен елемент може да се разглежда като начин за предотвратяване на възможността да бъде изградена стабилна национална отбрана. От друга страна, обаче, една подкопана система за отбрана служи като още един ключов подкрепящ фактор за постигане на целта да бъде постигнато завладяване (state capture) на българската държава.

В търсене на отговор как точно руските умишлени действия в изпълнение на стратегията “България – троянски кон” саботират изграждането на силна българска отбрана като част от системата за колективна отбрана на НАТО, може да се представи обобщен списък с действия, които са довели до осезаеми резултати, наблюдавани и изпитани до момента. Следва обаче да се признае, че някои от тях точно в този момент не биха могли да бъдат приписани на Москва с достатъчно високо ниво на сигурност. Техният деструктивен потенциал обаче съществува и произвежда вреден ефект. Следователно, те много добре обслужват целите на стратегията “България – троянски кон” и оттук – България да продължи да бъде слаб и дори провален съюзник в НАТО. 

----------

(1) Позициите и вижданията, изразени в този анализ ангажират единствено и само автора в негово лично качество. Те по никакъв начин не следва да се разглеждат като обвързващи Министерството на отбраната или българското правителство.

(2) Повече за хибридната война й използването от Русия на този непрекъснато развиващ се феномен, използван за постигането на стратегическите й цели, вж. “NATO’s Response to Hybrid Threats”, NATO Defense College Forum Paper Series, Forum Paper 24, 2015; Руският термин, използван за описание на този подход е „нелинейна война”. Той е употребен в разказ на Владислав Сурков, един от най-близките политически съветници на Владимир Путин, публикувал под псевдонима Натан Дубовицкий, дни преди незаконното анексиране на Крим. (Вж. Peter Pomerantsev, “How Putin Is Reinventing Warfare”, Foreign Policy, 5 May 2014  ). Същността на този подход най-добре е обяснена в статия на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация армейски генерал Валерий Герасимов, публикувана във «Военно-промышленный курьер», № 8, 27.02.2013 

(3) За детайлна и основана на фактите информация за икономическото и политическото влияние на Москва в България вж. “The Kremlin Playbook: Understanding Russian Influence in Central and Eastern Europe”, Bulgaria: What State Capture Looks Like, p. 42, Center for the Study of Democracy and Center for Strategic and International Studies, October 2016,

(4)Пак там.

(5) Пак там. За дефиницията на превземане на държавата (state capture), вж. с. 1, бел. под линия 1. “…суверенният контрол над бъдещата посока на политическо развитие е премахнат.”
(6)Ibid.
(7)Михаил Найденов. “Особености на хибридната война срещу България”. Статия на български език, публикувана в бюлетина на George C. Marshall Association – Bulgaria, “Problems of Security and Security Sector Reform”, бр. 35, юли 2016.; и в електронното издание „Гласът на младите хора”, 18 юли 2016 г.
(8)“…Вие сте нашият троянски кон в ЕС…”, интервю на руския постоянен представител в ЕС Владимир Чижов за в. „Капитал”, 10 ноември 2006.

DIMEFIL – Diplomatic/Political, Informational, Military, Economic, Financial, Intelligence, and Legal/Law Enforcement – дипломатически/политически, информационен, военен, икономически, финансов, разузнавателен и правен/правоприлагане.

---

На базата на лични и основани на практиката наблюдения, могат да бъдат посочени списък с най-значими действия, насочени към отслабването на българската национална отбрана и следователно – към превръщането на страната в неблагонадежден съюзник в Алианса. Списъкът не претендира за изчерпателност, нито да бъде възприеман като универсална истина. Все пак, обаче, много факти от практиката днес са очевидни и техният ефект е забележим. Нашата система за отбрана все още е неспособна да изгражда, поддържа и развива най-необходимите отбранителни способности на въоръжените сили, с които да бъдат посрещнати предизвикателствата на коренно променената среда за сигурност. България все още поддържа една отслабена система за отбрана, която не осигурява необходимото ниво на сигурност както за обществото, така и за съюзниците ни.

Най-ясно различимите примери за подкопаване на системата за отбрана(10) , независимо дали са дирижирани от Москва или все още не могат на 100% да бъдат определени като такива, са следните:

• Стимулиране на разделение в обществото и сред основните политически партии/лидери по отношение на евроатлантическата идентичност и ценностната ориентация на страната. Тук в най-добрия случай се поставя под въпрос изпълнението на поетите ангажименти в рамките на НАТО или в най-лошия – идеята за самото членство. Най-явен пример в това отношение са позициите на политическа партия АТАКА и лидера ѝ Волен Сидеров, добре приет в Москва и защитаващ руските действия в Сирия(11) . По време на посещението си в Крим през февруари 2015 г. Сидеров заяви, че полуостровът е част от Русия и че ще направи опит за инициира референдум за българското членство в НАТО(12).

• Усилия за манипулиране на медиите и общественото мнение с използване на пълния спектър от информационни операции, за да се стимулира недоверие и разделение по отношение на НАТО и състоятелността на направения цивилизационен избор за присъединяване към Алианса.

Тук се поставя под въпрос отбранителната ни политика, най-вече по участието в ръководени от НАТО операции и изграждането на съюзна инфраструктура на българска територия (включително и по темата за съвместните българо-американски съоръжения). В някои случаи се наблюдават опити да се създаде изкуствено разделение в обществените възприятия и нагласи относно НАТО и ЕС. Влагат се и усилия ЕС да бъде позициониран в обществените представи като алтернатива на НАТО, респективно на САЩ. Последното е насочено към интелектуално по-комплицирана, но иначе традиционно ляво ориентирана аудитория. Следвайки очертаната логика, сред традиционно носталгичните ляво ориентирани сегменти от населението също така се промотира евразийската идея – България да напусне ЕС и НАТО и да стане част от геополитическия проект за изграждане на Евразийски съюз.

• Манипулативни опити изграждането на отбранителни способности и усилията за заздравяване на националната и колективна отбрана да се представят като действия, водещи до подготовка за война против Русия. Следвайки тази изкривена логика, укрепването както на националната отбрана, така и на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО се представя като подготвителна дейност за осъществяване на последваща агресия против Москва. Като примери могат да се посочат опитите на някои медии да представят изпълнението на решенията на НАТО от срещите на високо равнище в Уелс (13)и Варшава(14) като умишлени действия, насочени към подготовка за война(15) срещу Русия. Мащабните съвместни съюзни учения (напр. Anaconda 2016 )(16) също са определяни като подготовка за война с Русия.

Същевременно обаче широкомащабните и внезапни учения на Руската федерация биват игнорирани или получават благоприятно медийно отразяване у нас. В някои случаи дори предварително договорения транзит на военна техника на съюзници или партньори през българска територия за провеждане на планирани съвместни учения (особено с използване на българо-американските съвместни съоръжения) или пък самите учения стават мишена на медийни спекулации, като отново се внушава идеята за измислени подготвителни действия за война срещу Москва. Особено активни в разпространението на дезинформация е свързаната с партия АТАКА телевизия АЛФА . В началото на 2015 г. имаше широки медийни спекулации, особено в социалните мрежи, относно напълно измислена „мобилизация на армията“ за започване на война с Русия(17). Това се случи на фона на лошо подготвени и като правило неприятно изненадани национални институции, вкл. едно първоначално пасивно Министерство на отбраната. Националните институции не можаха бързо да се противопоставят на потока от дезинформация и на време да разяснят на хората цялостната картина, така че да предотвратят въздействието на спекулациите по медиите. Впоследствие бяха положени усилия и имаше известен успех в преодоляването на проявените слабости.

• Оказване на подкрепа на евроскептични, антизападни, псевдонационалистически и проруски политици и партии е друго средство за дестабилизиращо въздействие. Особено когато в перспектива те биха могли да се издигнат до позиции, които да им позволят участие във вземането на решения по отношение на отбраната. Такива политици защитават позиции против НАТО и САЩ в парламента. Като пример отново може да се посочи партия АТАКА.

В този контекст смущаващото е, че не само политически крайни и маргинални партии и политици защитават проруски позиции. Това правят и някои от утвърдените основни политически партии. БСП също отстоява позиции в подкрепа на Русия и следователно – на политиката ѝ, като например премахването на санкциите срещу Москва. Това е факт, независимо, че лидерите на БСП се обявяват принципно „ЗА“ НАТО и ЕС и повтарят, че по никакъв начин не поставят членството в двете организации под въпрос. Това, което обаче те поставят под въпрос е конкретният национален принос към Алианса и следователно – същността на солидарността и идеята за справедливо разпределяне на тежестите и отговорностите. Линията на БСП спрямо НАТО и съюзните инициативи може да се обобщи с формулата: „Принципно сме „ЗА“, но в конкретния случай се въздържаме“. Тревога будят също така някои заявени позиции по отношение на Русия (особено по санкциите) и по въпроса за присъствието на НАТО в Черно море от страна на ГЕРБ.

-------------

(10)Действията също така са представени в таблица където три отчетливи фактора са взети под внимание: руско директно или индиректно въздействие; слабости на националните институции, които могат да бъдат експлоатирани; остатъчно наследство от комунистическо/съветско време.

(11)Русия спасява Европа с действията си в Сирия, обяви Сидеров в Москва

(12)На посещение в Крим Волен Сидеров поиска референдум за излизане на България от НАТО

(13)Напр. изграждането на Щабния елемент за интегриране силите на НАТО в София и още седем държави по Източния фланг

(14)Напр. четирите батальонни бойни групи в Полша и балтийските държави и адаптираното предно присъствие в югоизточната част на Алианса

(15)Например, решенията от срещата на върха на НАТО във Варшава са представени като подготвителни за предприемането на измислена операция “Barbarossa-2” относно използването на социалните мрежи за подобни манипулативни цели .

(16)Пак там.

(17)Как България се озова във "война" с Русия

---

Ръководството на ГЕРБ, особено по време на предизборни кампании, като например при предсрочните парламентарни избори от пролетта на 2017 г., се опитва да достигне до някои от ляво-ориентираните гласоподаватели. В усилията си да привлече част от потенциалните избиратели на БСП, Бойко Борисов се обяви против засилването на присъствието на НАТО в Черно море (18), независимо от официално заявената пронатовска позиция на партията. Този ход очевидно беше мотивиран от контекста на предсрочните избори, като надеждата е, че това не води до реална промяна в ориентацията. Тези изказвания бяха насочени към част от избирателите, очевидно с надеждата те да не бъдат вземани под внимание от съюзниците в НАТО.

Ето как темата за НАТО и въпросът за реалния принос на България към Алианса бяха превърнати в заложници на вътрешния, тясно ориентиран политически дебат, както и на необходимостта да се спечелят допълнителни проценти при предсрочните избори. Крехкото коалиционно правителство на Бойко Борисов, сформирано на 4 май 2017 г., се основава на компромис и е продукт на философията „търсене на средния път“. Това, което държи кабинета за момента заедно са дълбоко вкоренените взаимни интереси на неговите идеологически хетерогенни елементи. Предстоящото през първата половина на 2018 г. българско Председателство на Съвета на ЕС служи като последната спойка, която може да задържи коалицията заедно поне в средносрочен план. Това, което обаче е съществено е, че партия АТАКА сега е част от управляващата коалиция. Към момента Волен Сидеров изглежда достатъчно „умиротворен“ и поддържа относително по-малко видими публични изяви, в контраст с някогашната му линия на поведение.

• Лансиране на нереалистични и носталгични идеи за отбраната. Тук особено се откроява идеята за връщане на наборната военна служба, позната ни от недалечното минало. Подобни идеи отклоняват вниманието от най-наболелите въпроси, стоящи пред българските въоръжени сили сега. Тези идеи могат да доведат до пропиляване на ограничени ценни ресурси, ако някога въобще им бъде дадена възможност за реализация. Друг пример в това отношение е лансирането на идеи за нереалистично голям брой военнослужещи, които би следвало в момента да са на служба във въоръжените сили. Същото важи и за количеството въоръжение и техника. Това става чрез промотирането на екстравагантни и нереалистични визии за развитие на въоръжените сили от страна на различни автори и неправителствени организации на резервисти и запасни.

Друг пример в това отношение е идеята да бъде премахнато Съвместното командване на силите, а неговите функции бъдат прехвърлени на Щаба на отбраната, като по този начин напрактика се елиминира оперативното ниво на командване и управление. В рамките на това ретроградно мислене, съществуват също така идеи за възстановяване на Генералния щаб, така че той да се ползва отново със статута си, с който разполагаше преди да бъде трансформиран в Щаб на отбраната през май 2009 г. Посочените идеи са ретроградни и реализацията им би изтрила дори и неголемия напредък, който системата за отбрана е постигнала по пътя на трансформацията си до момента.

• Подхранването на носталгия, особено сред пенсионираните военнослужещи и различните неправителствени организации на резервисти и запасни. Централен елемент в инженерството на манипулативната носталгия е фикцията, че по време на Студената война българските въоръжени сили са били достатъчно силни, за да могат да противодействат на всички видове (!) заплахи от всички страни, като разчитат само на собствените си сили.

Тази логика манипулативно твърди, че сега въоръжените сили не могат да постигнат този резултат, защото след 1989 г. съществено са били редуцирани числеността на личния състав и въоръжението и техниката. Тук обаче се премълчава факта, че и преди 1989 г. комунистическата диктатура е разчитала на СССР (и други страни-сателити от социалистическия лагер) в случай на война с държавите от НАТО, възприемани тогава като наши противници. Хората, особено от запасното войнство, които разпространяват тази фикция услужливо премълчават колко време тогавашната комунистическа Народна Република България реално е разчитала сама да издържи да се отбранява, например при война с натовска Турция, преди да ѝ се притекат на помощ силите на Организацията на Варшавския договор. Факти, които на някои от тези хора са добре известни.

• Манипулиране на страхове чрез слухове и дезинформация сред военнослужещите, особено що се отнася до възможни допълнителни орязвания на техните социални придобивки и компенсации. Например, това са спекулации относно възможно орязване на броя на заплатите, получавани като компенсация при пенсиониране; промени във възрастта и условията за пенсиониране и др. Този подход получи значителен тласък при опитите за реформи при първото правителство на ГЕРБ, особено в периода 2011-2012 г. Уебсайтовете в този случай бяха главното средство за разпространение на дезинформация и подклаждане на страхове сред военнослужещите. Тези сайтове, наред с чисто социалните въпроси, имат потенциала паралелно да покриват също и носталгичната, и проруската тематика.

• Нарочно и предварително планирано се използва Интернет (19), най-вече социалните мрежи за целите на дезинформацията, насочени към подкопаването на водената отбранителна политика и към внасяне на разделение по отношение на приноса на страната към НАТО и изпълнението на съюзните ангажименти. След незаконното анексиране на Крим особен тласък получи разпространението на проруската гледна точка по кризите в Украйна и Сирия. Поддържат се специализирани уебсайтове, ориентирани изключително към въпросите на отбраната, чиято таргет аудитория стават предимно военнослужещи и цивилни служители, резервисти и представителни на запасното войнство. Подобни сайтове култивират носталгия и разпространяват проруска пропаганда (напр. по Крим, Донбас, Сирия, „чудните“ постижения на руското оръжие и др.) Ясно отличим пример в това отношение е pan.bg (20).

• Действия против засилването на присъствието на НАТО в региона, особено в Черно море. Добър пример за илюстрация тук са медийните и политически манипулации по т.нар. Черноморска флотилия на НАТО. Това компрометира имиджа на България като надежден съюзник. Тук все още историята остава в развитие и следователно потенциално може да донесе нови поражения върху репутацията на страната ни пред съюзниците. Независимо от публично заявената позиция(21) на 16 юни 2016 г. от тогавашните президент, премиер и министър на отбраната, че България наистина подкрепя присъствие именно на НАТО в Черно море (а не на регионален формат извън рамките на Алианса, воден по всяка вероятност от Турция), неловката реакция на властите тогава изпрати определено негативен сигнал към Алианса. Това доведе и до спиране на постигнатия до тогава напредък по инициативата.

• Насърчаване на политика, насочена към избягване на ангажименти, които биха довели до по-значително присъствие на НАТО в България и в региона. Тук дадени политически субекти следват линия на поведение, която може да се охарактеризира като „ЗА“ НАТО на думи, но по своята същност фактически насочена против укрепване на ролята на Алианса, особено в регионален план. Отличен пример в тази връзка е традиционната линия на поведение на БСП. Тя има като последствие предотвратяване на вземането на каквито и да било решения, които биха довели до постигане на конкретни резултати по укрепването на отбранителните позиции на НАТО в региона. Освен примера с т.нар. черноморска флотилия, ретроспективно като негативен резултат от политиката „ЗА“ НАТО на думи, но "ПРОТИВ“ на дела, може да се посочи и липсата на достатъчно критична политическа воля преди години България да успее да се пребори за изграждане на част от системата за противоракетна отбрана на НАТО на наша територия. В крайна сметка тогава от това спечели Румъния, а България изгуби потенциално много ценен актив за нуждите на колективната отбрана, което в съюзен план можеше да ѝ донесе дивиденти. Не е изключено подобно развитие да се повтори в бъдеще, особено при евентуалното реализиране на конкретни инициативи за засилено присъствие на НАТО в Черно море.

----------------

(18) Предизборната кампания затъна в антинатовска истерия

(19)Списък с уебсайтове на български език, които разпространяват руска пропаганда

(20)Пак там

(21)Изявления на държавния глава Росен Плевнелиев, на министър-председателя Бойко Борисов и на министъра на отбраната Николай Ненчев

---

• Саботиране на реформите в отбраната и на лидерите, работещи за ефективна трансформация на отбранителния сектор. Същността на това поведение е подкрепа за статуквото, като се застава зад унаследените традиции и практики от миналото.

Усилията са насочени към продължаване на влиянието и укрепването на властта на вече традиционно установени структури, механизми, влияния и зависимости, което води де факто до трайно завладяване на институцията (institution capture).

Изключително полезни за поддържане на статуквото и следователно за целите на руското подкопаване на отбраната са хората, които преди 1990 г. са били част(22) от службите за сигурност на комунистическия режим. Най-трудното е да се докаже, че тези действия са провокирани именно от Москва. Независимо от това, опитът показва, че до момента реформите в отбранителния сектор в България са вървели бавно и нерешително. Може да се обобщи, че досега реформите в най-добрия случай са се развивали по следната схема: две крачки напред и една (ако не и повече) назад. Първите години след края на Студената война на практика бяха изгубени(23). След това бяха приети и изпълнявани План 2004 и План 2015 (и актуализиран), които реализираха приличен успех, особено предвид ниската стартова база. Дори най-успешната в качествено отношение реформа в отбраната, предприемана до момента, реализирана в резултат на Прегледа на структурата на въоръжените сили от 2010 г. (24), може да се оцени като отиваща твърде далеч в очакванията. Всъщност тогава някои от най-смелите и качествени предложения в крайна сметка бяха пренебрегнати или бяха частично реализирани(25). Това се случи поради тогавашната политическата ситуация, склонността да се избягва високата степен на риск от тогавашното ръководство на Министерството на отбраната и силните, дълбоко вкоренени противостоящи интереси, които е много трудно да бъдат преодолени веднага.

Последвалите усилия за реформи от 2013/2014 г., наподобяващи Преглед на структурата на въоръжените сили, не прибавиха никаква съществена стойност към това, което беше постигнато до тогава. Затова с основание те могат да бъдат разглеждани като консолидиращи вече постигнатото през 2011 г. Тези действия проправиха пътя за изработването на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 (26), приета от Народното събрание в края на 2015 г. (и на нов План за развитие на въоръжените сили до 2020 (27) ). Програма 2020 е наследник на положителните достижения на Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България от 2010 г., приета от Народното събрание след провеждането на Прегледа на структурата на въоръжените сили през 2010 г., който, независимо че е само частичен успех, все пак си остава успех.

• Останалите в наследство концепции и мислене в системата за отбрана остават сериозен проблем. Те са противоположни на концепциите в НАТО(28) и в резултат на това обезсилват системата за отбрана, като я правят неспособна или лошо подготвена да постигне това, което трябва, а именно – изграждане на достатъчно реални отбранителни способности.

Останалите в наследство концепции редовно вземат „тежък данък“ върху способностите на въоръжените сили, като те продължават да съществуват съвместно с новите натовски концепции в системите за отбрана на съюзниците от Централна и Източна Европа, включително и у нас. Към момента този проблем остава като цяло извън фокуса на вниманието на НАТО и водещите съюзници, които вместо това остават съсредоточени върху сътрудничеството и контактите на тактическо ниво и провеждането на съвместни учения. По този начин те продължават да игнорират важността на промяната на стратегическо ниво и значението на изграждането на модерни отбранителните институции(29) . Промяната на стратегическо ниво ще направи възможен успеха на трансформацията на секторите за отбрана на съюзниците от Централна и Източна Европа, включително и нашия, които сега сме поставени под интензивен руски натиск в една фундаментално променена среда за сигурност и пълномащабна руска хибридна война.

В резултат на опустошаващата упоритост в оцеляването на старите унаследени концепции бива обезсилван процесът на изграждането на реални отбранителни способности. Това води до една отслабена система за национална отбрана, превръщаща страната по-скоро в консуматор на сигурност в Алианса, отколкото в източник на такава.

• Неспособност за изработване на реалистични програми(30) за развитие на въоръжените сили. Този дефицит води до липса на възможност за изграждане, поддържане и развитие на реални и използваеми отбранителни способности. По правило у нас амбициите за изразходване на средства за отбрана никога не са отговаряли на реалността. Недофинансирането на програмите за развитие на отбранителните способности води до дефицит на способности и оттам – до ограничена възможност въоръжените сили да изпълнят възложените им мисии и задачи. Практиката показва, че са били приемани амбициозни програми, но поради последващ недостиг на финансови средства и в резултат на пожелателно финансово мислене се е стигало до тяхното неизпълнение или частично изпълнение, както и до отлагане на важни решения за модернизация.

Всичко това има един резултат – дефицит на реално необходими критични способности. Това се отнася не само за България но и за други страни от НАТО от Централна и Източна Европа. Независимо че тук е трудно да се идентифицира пряка руска намеса, остатъчното унаследено мислене от преди 1989 г., заедно с остарелите концепции и схващания от съветско време, продължават да възпрепятстват процеса на реалистично и финансово осигурено целеполагане.

Изработването на нереализуеми програми за развитие на въоръжените сили от страна на отбранителните ведомства в региона „трябва да се оцени като едно от най-сериозните предизвикателства пред тези институции и това е основен провал при предоставянето на методологическа помощ и подкрепа от страна на Западните държави.(31)“ Що се отнася до нашата страна, понастоящем усилията са насочени към това Програма 2020 да бъде изпълнена, независимо от неголемите шансове за това, като надеждата е тя да не послужи като поредния пример за планиращ документ, несъответстващ на реалността.

-------------

(22)Под въпрос е дали съществува такъв феномен като „бивш” агент, т.е. който вече не е зависим.

(23)Jeffrey Simon. „Bulgaria and NATO: 7 Lost Years“, 1998

(24)Методологически подкрепена от специалисти от Центъра за гражданско-военни отношения, Монтерей, САЩ от 2010 до края на 2011 г.

(25)Например като идеята за създаването на безпрецедентно модерно и функциониращо Министерство на отбраната, обединяващо усилията на гражданската и военната експертиза, организирано около структура, основана на три отделни функциониращи стълбове: политически (отбранителна политика, policy), военен и ресурсен, с обща административна поддръжка. 

(26)websrv.mod.bg

(27)План за развитие на въоръжените сили

(28)Относно съвместното съществуване на противоположни по своя дух и характер концепции, както и въздействието на останалите в наследство от преди 1989 г. мислене и хора в отбранителните ведомства на страните от централна и Източна Европа, вж. Thomas-Durell Young (2016): “Impediments to Reform in European Post-Communist Defense Institutions, Problems of Post-Communism”, DOI: 10.1080/10758216.2016.1220256.

(29)Вж. Thomas-Durell Young and his vision on “Honest defense”. “Responding to Russia’s Challenge to Eastern Europe: The Imperative to Adopt a Policy of “Honest Defense”. 30 April 2016. Paper prepared for: The Russian Military in Contemporary Perspective Conference Organized by the American Foreign Policy Council Washington DC, May 9-10, 2016.

(30)Под програми тук се имат предвид различни като наименование стратегически документи, определящи развитието на въоръжените сили в перспектива, като напр. Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на РБ (2010), Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на РБ 2020, План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. (също и Атуализирания План 2015), План за организационното изграждане на Въоръжените сили на Република България до 2004 г. и др.

(31)Thomas-Durell Young (2016): “Impediments to Reform in European Post-Communist Defense Institutions, Problems of Post-Communism”, p. 6, DOI: 10.1080/10758216.2016.1220256. 

---

• Използване на корупцията и лошото управление като фактори за отслабване на отбранителните системи. В действителност, това е най-трудно да бъде доказано, без влезли в сила осъдителни присъди в резултат на работата на ефективна и справедлива съдебна система. Всъщност, корупцията, неправомерното харчене на средства и лошото управление на отбраната може и да не са нарочно стимулирани от Москва. Трябва все пак да се признае, че те идеално се вписват в амбициите ѝ да подкопава изграждането на силни отбранителни системи в страните-членки на НАТО от Централна и Източна Европа, включително и България.

Местните култури на всепроникваща корупция в бившите комунистически държави, лошото управление и склонността да се вземат решения „на парче“ могат да послужат като добра „хранителна среда“ за вземане на повлияни от Москва решения. Едва ли Русия ще срещне значителни трудности, ако реши да действа целенасочено в тази насока, за да наклони баланса в своя полза при формирането на определени решения. Не на последно място, дори да не са стимулирани от Москва, корупцията и лошото управление водят до пропиляване на ценни ресурси, особено когато е критично важно да се градят способности за противодействие на предизвикателствата на коренно променената стратегическа среда.

• Предотвратяване на възможността да се използват многонационални решения за изграждане, използване и развитие на отбранителни способности в рамките на ЕС и НАТО. Това са обикновено способности, от които страните-членки най-много се нуждаят сега и за които средствата не достигат. По тази логика обект на саботиране са възможностите за многонационални решения по инициативите на НАТО “Интелигентна отбрана” и на ЕС “Обединяване и споделяне”. Като пресен пример за саботиране на ефективно съюзно решение за преодоляване на критичен дефицит от необходими способности могат да бъдат посочени усилията за насаждане на страхове относно възможността за осъществяване на мисия за съвместна охрана на въздушното пространство на страната (т.нар. „air policing“), заедно със сили и средства на съюзници. Съвместният „air policing“ с държави от НАТО бива погрешно и тенденциозно представян като загуба на суверенитет и дори на способности.

Това е практично и необходимо решение, което осигурява възможност за изпълнение на тази критично важна задача

Свързани новини: