Представете си перфектната обстановка за разработване на изкуствен интелект. Съставките са: много компютърни системи за обработка на информация, много специалисти по електроника, много пари и огромно количество данни, с които да обучиш машините да разпознават и отговарят на повтарящи се модели. Тази обстановка може да напомня на Америка – настоящият лидер в тази сфера. Но много повече приляга на Китай.

Страната бързо изгражда своята облачна система. По обема на изследванията в областта на изкуствения интелект, ако не по качеството, китайските учени задминават американските си колеги. Заявленията за патенти в тази област в Китай се утроиха между 2010 и 2014 г. в сравнение с предишните пет години. Китайските стартъпи привличат милиарди рисков капитал. Преди всичко, Китай има над 700 милиона потребители на смартфони, повече от всяка друга страна. Те потребяват дигитални услуги, използват гласови приложения, плащат за разни неща само с едно замахване с телефона си – по този начин те генерират огромни количества данни. Това дава на местните фирми като Alibaba, Baidu и Tencent възможността да сглобят най-добрите на пазара системи с изкуствен интелект от разпознаване на лице до ботове, изпращащи съобщения. Правителството в Пекин вярва в този потенциал. На 20 юли то обяви стратегия за развитие, чиято цел е до 2030 г. Китай да стане лидер в областта на изкуствения интелект.

Такъв бум в най-населената страна има огромен потенциал. Нито една друга страна не може да събере такова количество данни, необходимо на машините, за да научат моделите – например симптоми за редки болести.

Развитието на новите технологии трябва да е бързо също така. И понеже писането с китайски йероглифи е пипкаво, услугите с разпознаване на гласа са по-популярни отколкото на Запад. Системите настройват автоматично светофарите според записите от камерите край пътя – това вече се тества. Според „Маккинзи“, автоматизацията на базата на изкуствен интелект може да ускори растежа на икономиката на Китай с над един процентен пункт годишно.

Но плановете на Китай будят и притеснение. Едното притеснение е, че ползите от китайските открития ще бъдат недостъпни заради защитата на данните. През юни влезе в сила Закон за кибер сигурността, който изисква от чуждите фирми да съхраняват събраните от тях данни за китайски клиенти в рамките на страната, а външни лица да не могат да използват китайските данни, за да предлагат услуги на трети страни. Не е трудно да си представим какви пречки ще създаде това. Ако данните не се обменят, алгоритмите за автономните автомобили (които се управляват сами – б.р.) няма да могат да работят ефективно.

Втората притеснителна област е етиката и безопасността. Технологичните гиганти в Силициевата долина на САЩ си подадоха ръце, за да са сигурни, че създаваните от тях продукти на базата на изкуствен интелект са безопасни. Те ще използват техники като „затваряне в кутия“, в която машини с изкуствен интелект ще бъдат изолирани от околната среда, за да не доведе някое неочаквано действие до нещастен случай. Всички водещи изследователи на Запад подписаха отворено писмо през 2015 г., с което поискаха забрана за създаването на автономни оръжия. Ако такава дискусия изобщо започне някой ден в Китай, не можем да очакваме тя да бъде прозрачна.

Китайските компании имат стимули да мислят в тази посока – изкуствен интелект „хулиган“ ще е проблем за планетата, където и да е създаден. Всички имат интерес от световни стандарти за безопасност. Но третото притеснение е, че постиженията в изкуствения интелект в Китай ще бъдат използвани основно в полза на правителството – това е вън от съмнение.

Авторитарен интелект

Новият план говори открито за ползите за държавата. Той предвижда използване на технологии във всичко – от насочването на ракети до превантивен контрол на пътя. Изкуственият интелект е перфектен за намирането на модели на повторение в огромните масиви с данни, които китайските цензори трябва да обработват, за да държат гражданите си под контрол. Лесно е да си представим как тези данни ще ускорят зараждащите се планове на правителството да въведе система за оценка на гражданите според тяхното поведение. Веднъж изработени, тези алгоритми ще събудят интереса на авторитарните режими по света. Китайските технологични фирми не могат да попречат на правителството да се възползва от тези инструменти. На Baidu, например, бе възложено да води националната лаборатория за „дълбоко учене“ (машинно самообучение – б.р.).

Западните фирми и правителства също не са ангели, когато става дума за събиране на данни и шпионаж. Но западните фирми поне участват в дебати за етичните аспекти на изкуствения интелект, а разузнавателните агенции са ограничавани от демократичните институции. Нито едно от тези неща не е валидно за Китай. Изкуственият интелект има потенциала да промени живота на милиарди хора. Ако Китай заеме водещата роля, тогава държавата, а не гражданите, ще бъде най-големият печеливш.

...

Статията е от последния брой на списание "The Economist". Преводът е на Клуб Z.