Ако искате да хвърлите трезв поглед на войната в Източна Украйна, отрезвяването идва бързо. Войната започна през 2014 година, като оттогава досега взе близо 10 хиляди жертви и обърна в бягство милиони цивилни граждани. Споразуменията от Минск поставиха само капак върху конфликта, но не го прекратиха. Войната щеше бързо да приключи, ако не беше руската подкрепа за сепаратистите. Дотук добре, и по-точно – лошо. Освен това обаче мнозина в Украйна явно не искат да се примирят с факта, че конфликтът е "замразен".

Едно ново допитване показва, че 70% от украинците искат компромис, че са склонни на някаква договорка, само и само да се тури край на стрелбата и кръвопролитията в източната част от страната. Но управляващите в Киев сякаш не са в състояние да предложат такъв компромис. Вместо това украинският парламент строи патриотични въздушни кули и обсъжда законопроект за връщането на Донбас. И всеки, който посмее публично да дава нестандартни предложения по въпроса, веднага бива нарочен като изменник на родината и политическа мижитурка.

Правителството срещу гражданите 

Още по-лошото е, че Киев като че ли с всички сили се опитва да дразни хората в окупираните територии. Списъкът с греховете на украинските управници е дълъг. Киев спря например всички енергийни доставки за двата окръга Луганск и Донецк и им наложи мащабна търговска блокада. Хората там вече не получават пари от социалните каси. Към всичко това се добавят грубостите и обидите. Така например министърът на културата в киевското правителство наскоро намекна, че жителите на Донбас имали генетични увреждания. И още е на поста си! Но с подобни приказки едва ли ще спечели умовете и сърцата на своите съграждани…

Политиката на ръководството в Киев налага все по-силно впечатлението, че териториите в Източна Украйна вече са отписани. И че правителството сякаш иска не да спре, а да ускори отцепването им. Сепаратистите и техните московски спонсори най-безцеремонно използват тази тенденция. Мафиотските структури на властта в Луганск и Донецк вече издават свои паспорти, които Русия признава. Това може да бъде първа крачка към официално признаване на държавност. Твърди се даже, че в кулоарите на Г-20 руският президент Путин дори заплашвал с такъв вариант. Миналата седмица лидерът на сепаратистите Александър Захарченко дори провъзгласи нова държава на име "Малорусия", която има претенции към територията на цяла Украйна. Дали го е съгласувал с Москва? И какво се крие зад подобни идеи – мегаломания или пък хладни сметки?

Киев няма визия

Нямаше да се налага да гадаем, ако правителството в Киев имаше ясен курс по отношение на източните територии – за техния бъдещ статут, за пътищата към национално помирение. Да протегнеш ръка не означава да се откажеш. Протегнатата ръка е предложение да се действа с разум. Защото, освен всичко друго, много хора отвъд демаркационната линия все още са лоялни към Украйна. Според едно проучване на германски демоскопи, около 56% от гражданите там си представят политическото бъдеще на своя регион в границите на Украйна.

Но в момента Украйна сякаш няма достатъчно сили за един истински, голям жест на помирение. Такива сили нямат най-вече онези украинци, които изгубиха свои близки във войната. Но работа биха свършили и по-малки жестове от страна на хората в Източна Украйна, на посредниците и дори на Русия, която претендира за двойствена роля – хем като посредник, хем като закрилник на рускоезичните хора. И която и до днес отрича, че участва във военните действия. Тъй че онези, които – с пълно основание - настояват Русия най-после да заеме честна позиция, спокойно могат да направят първата крачка. Тъкмо защото имат пълно основание.

Дойче веле