Равносметката от пожара край Бургас – изгорели са над 3500 декара пасища и 4000 декара гори. 

Към обяд в неделя огънят край селата Банево и Изворище беше потушен. Отменено беше и частичното бедствено положение.

Пожарникари, горски и военни продължават да гасят отделни труднодостъпни огнища в гората. В гасеното в неделя сутрин се включиха и военни от Ямбол и Сливен. 

Много помогна и военният хеликоптер, който направи 12 пускания на вода – по три тона всяко. Борбата с огъня продължи през цялата нощ. Над 10 екипа на пожарната, служители на дирекцията по горите от цялата област и доброволци се бориха пламъците да не стигнат до къщите     

Докато няколко екипа пожарникари следяха огънят да не прехвърли пътя, военният хеликоптер пресече опасността пожарът да стигне до Банево, съобщи бТВ.

Запалванията са били по билото на гората и са възникнали последователно на няколко места. Все още се уточнява дали са били умишлени.

Кметът на Община Бургас Димитър Николов обяви частично бедствено положение късно в събота заради разрастващия се пожар между селата Миролюбово, Банево и Изворище.

Огнената стихия обхвана голяма територия между трите селища, където са разположени и вилни зони.

Заради дима пътят между селата Изворище и Миролюбово беше затворен.

Пожарът обхвана в събота и иглолистна гора в района. 

Действията на пожарникарите бяха затруднени от силно пресечната местност и силния вятър. Само преди дни край село Изворище горя друг пожар. Огънят обхвана тогава близо 4000 декара ниска растителност и 1000 декара гора.

13 пожарни се включиха в гасенето на огъня.

Министър-председателят Бойко Борисов в събота разпореди военен вертолет да се включи в гасенето на пожара.

Премиерът проведе разговор с началника на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов, който го информира за създадената организация за овладяване на стихията, съобщиха от МС. На място са целият личен състав на бургаската пожарна и техниката на Югоизточното държавно предприятие. Действията им са затруднени от силната пресечна местност и силния вятър. Няма пострадали, по данни на пожарникарите няма опасност за жителите на близките села.

Пожар избухна и в монтанското село Славотин

Пламъци погълнаха над 15 стопански постройки. Четири пожарни гасиха огъня. По първоначални данни огънят е тръгнал от ниски треви и стърнища, но заради вятърът е обхванал и няколко къщи, в които не живеят хора. 74-годишен мъж с спихически проблеми е бил изведен от дома си преди огъна да стигне до него. Данни за други пострадали хора засега няма. 

Кметът на Община Бургас Димитър Николов обяви частично бедствено положение заради разрастващия се пожар между селата Миролюбово, Банево и Изворище, съобщава bTV.

Огнената стихия обхваща голяма територия между трите селища, където са разположени и вилни зони.

В гасенето участват екипи на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", хеликоптер. Включена е техника на общината и земеделски производители.

Заради дима пътят между селата Изворище и Миролюбово остава затворен.

Пожарът обхвана в събота и иглолистна гора в района. 

Действията на пожарникарите са затруднени от силно пресечната местност и силния вятър. Само преди дни край село Изворище горя друг пожар. Огънят обхвана тогава близо 4000 декара ниска растителност и 1000 декара гора.

13 пожарни гасят огъня.

Видеото към Despacito на Луис Фонси и Деди Янки вече е най-гледаното видео за всички времена в YouTube.  То задмина по гледаемост See You Again на Уиз Калифа и Чарли Пут. С малко под 3 млрд. гледания, с няколко милиона повече от песента на Калифа "Деспасито" продължава да е песента на лятото като прекара последните 12 седмици на върха на Billboard Hot 100, съобщава "Гардиън". Когато песента, чието заглавие означава „бавно“ се изкачи начело през май, това беше голям пробив - това е първата испаноезична песен на такава позиция от "Макарена" през 1996 г., т. е. преди 21 години.

See You Again се задържа само месец като най-гледаното видео. "Деспасито" първо детронира "Гангън стайл" на Псай от 2012 г., а две седмици по-късно и See You Again. Той има средно по 15 млн. нови гледания на седмица.

Въпреки че клипът на "Деспасито", който е сниман в Сан Хуан, Пуерто Рико, не включва Джъстин Бийбър, неговото присъствие в песента ѝ помогна да се изкачи до върха. Тя стигна до сегашните си позиции само седем месеца след премиерата си през януари.

Деди Янки публикува в инстаграма на Билборд видео, с което благодари за честта за бъде новия крал на YouTube.

„Благодаря на YouTube за успеха на "Деспасито". Осъзнавам влиянието, което платформата има. Музикалната индустрия се променя. Правилата на музиката се променят.  YouTube има голяма отговорност и аз я осъзнавам. Да счупиш рекорда е страхотно и ще се радвам да вдъхновя и други да направят същото“, казва той във видеото.

Ето и да си припомните "Деспасито" - ако сте имали случайно възможността да я забравите:

След няколкото силни заглавия през последните седмици, този уикенд можем да раззчитаме само на два премиерни американски филма, но и двата трудно могат да бъдет определени като добро кино.

Тъмната кула

Почитателите на Стивън Кинг рядко са доволни от екранизациите на романите и разказите му. А всъщност има поне десетина доста добри филма – сред тях са „Кари“ от 1976-а (първата адаптация по първия роман на Стивън Кинг, която става и първият голям хит на Брайън де Палма), „Изкуплението Шоушенк“ (1994), „Мизъри“ (1990), „Зеленият път“ (1999)… и (колкото и Кинг да не го харесва)„Сиянието“ (1980). Има и още – но „Тъмната кула“ е на път да се нареди не в този списък, а в другия – на големите разочарования.

Момче на име Джейк (Том Тейлър) сънува странни сънища, в които вижда черен стрелец (Идрис Елба), преследващ мъж в черно (Матю Макконъхи) и опустошен, пустинен свят. Мъжът в черно е зъл магьосник с изключителна убедителност – ако иска да убие някого (а той иска това често), просто му казва „Не дишай“ и човекът умира от задушаване. Но това не действа на Стрелеца.

В дистопичния му кошмар Мъжът в черно отвлича деца, с чиято помощ иска да разруши Тъмната кула, пазеща световете от нахлуването на злите сили. Е, работата на Стрелеца Роланд, разбира се, с помощта на момчето, което ще намери портал към Средната земя, е да спрат Мъжа в черно – в рамките на 90 минути.

Всичко това е разказано толкова набързо и банално, че от грандиозната история на Стивън Кинг, епос от 8 книги с пътуване във времето, между различни измерения и цивилизации, паралелни светове, магьосници, стрелци и рицари, зли сили и ужасни демони, не е останало почти нищо – нито грандиозност, нито епичност.

Опитайте се да си редставите екранизация на „Игра на троновее“, в която всичко описано в „Песен за огън и лед“ и още няколко истории, измислени от сценаристите, трябва да се разкаже в един игрален филм за 90 минути. В такъв филм няма да има място за почти за нищо от онова, което направи книгата и сериала феноменално популярни: нито героите, нито събитията, нито диалозите, нито екшъна, нито философията.

Жалко, наистина. Тази история можеше да се развие и да прерасне в цяла вселена (сега всички за това се борят), в която многобройните ужасяващи герои на Стивън Кинг да получат шанс за безсмъртие в киното – но няма да стане, не и този път. „Тъмната кула“ е просто един среден, лесно забравим семеен филм (като за неделя следобед) със среден зрителски рейтинг (6 в IMDb, който може и да намалее) – и двойно по-слаб, според критиците (с 19% одобрение в rottentomatoes и 34 от 100 точки в „Метакритик“).

Отвличане

Не бива да позволявате и на втория премиерен филм тази седмица – „Отвличане“, да ви отвлече от някое по-приятно и смислено занимание (например по-дълга вечеря или  по-ранно лягане). Както знаем, Хали Бери може всичко – виждали сме я да играе като за „Оскар“ (в „Балът на чудовищата“), гледали сме я и да се изявява като за Златна малинка („Жената-котка“). За ролята си на разярена майка в тази премиера няма да получи нито оскари, нито дори малинки, въпреки че полага големи физически усилия.

„Отвличане“ разказва за една обикновена разходка в парка, която се превръща в кошмар за Карла (Бери) – пред очите й двама непознати натикват 6-годишния й син в автомобил без регистрационни номера и изчезват в неизвестна посока. Докато тича към колата си, Карла изпуска мобилния си телефон, но се впуска в преследване на похитителите сама… Това е всичко. Преследването продължава до края на филма. Няма някакви интересни каскади или екшън сцени, но има 1-2 момента с добър съспенс, много сълзи, треперене, викове „О, божичко!“ и всичко от обичания репертоар на актрисите, играещи разтревожени майки.

Това е филм. B категория, такива обикновено излизат направо на видео, но този си има две оправдания – първото е името на Хали Бери – звезда с „Оскар“. А второто – отвличането на деца е много сериозен проблем в САЩ. Според Националния център за изчезнали и застрашени деца (по данни на Министерството на правосъдието), годишно се съобщава за почти 800 хиляди отвлечени деца – над 2000 на ден.

Филмът е сниман през 2014-та и оттогава е стоял прибран в чекмеджето. Доколкото виждам, показван е по кината само в Тайланд и има 80 хиляди долара приходи – при бюджет от $20 млн.

Тъмната кула

Aрена Deluxe Bulgaria Mall

4 август (петък), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:15, 22:30

5 август (събота), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:15, 22:30

6 август (неделя), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:15, 22:30

7 август (понеделник), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:15, 22:30

8 август (вторник), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:15, 22:30

9 август (сряда), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:15, 22:30

10 август (четвъртък), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:15, 22:30

Aрена Mладост

4 август (петък), 12:00, 12:45, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:10, 19:00, 20:10, 21:00, 22:10, 23:00

5 август (събота), 12:00, 12:45, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:10, 19:00, 20:10, 21:00, 22:10, 23:00

6 август (неделя), 12:00, 12:45, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:10, 19:00, 20:10, 21:00, 22:10, 23:00

7 август (понеделник), 12:00, 12:45, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:10, 19:00, 20:10, 21:00, 22:10, 23:00

8 август (вторник), 12:00, 12:45, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:10, 19:00, 20:10, 21:00, 22:10, 23:00

9 август (сряда), 12:00, 12:45, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:10, 19:00, 20:10, 21:00, 22:10, 23:00

10 август (четвъртък), 12:00, 12:45, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:10, 19:00, 20:10, 21:00, 22:10, 23:00

Aрена The Mall

4 август (петък), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 22:00

5 август (събота), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 22:00

6 август (неделя), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 22:00

7 август (понеделник), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 22:00

8 август (вторник), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 22:00

9 август (сряда), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 22:00

10 август (четвъртък), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 22:00

Aрена Запад

4 август (петък), 12:00, 13:00, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:00, 19:00, 20:00, 21:00, 22:00, 23:00

5 август (събота), 12:00, 13:00, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:00, 19:00, 20:00, 21:00, 22:00, 23:00

6 август (неделя), 12:00, 13:00, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:00, 19:00, 20:00, 21:00, 22:00, 23:00

7 август (понеделник), 12:00, 13:00, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:00, 19:00, 20:00, 21:00, 22:00, 23:00

8 август (вторник), 12:00, 13:00, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:00, 19:00, 20:00, 21:00, 22:00, 23:00

9 август (сряда), 12:00, 13:00, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:00, 19:00, 20:00, 21:00, 22:00, 23:00

10 август (четвъртък), 12:00, 13:00, 14:00, 15:00, 16:00, 17:00, 18:00, 19:00, 20:00, 21:00, 22:00, 23:00

Сine Grand Park Center

4 август (петък), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 21:15, 22:15

5 август (събота), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 21:15, 22:15

6 август (неделя), 12:00, 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 21:15, 22:15

7 август (понеделник), 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 21:15, 22:15

8 август (вторник), 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 21:15, 22:15

9 август (сряда), 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 21:15, 22:15

10 август (четвъртък), 14:00, 16:00, 18:00, 20:00, 21:15, 22:15

Grand Sofia Ring Mall

4 август (петък), 11:00, 12:45, 13:45, 15:00, 16:10, 17:20, 18:30, 20:00, 21:00, 22:15, 23:10

5 август (събота), 11:00, 12:45, 13:45, 15:00, 16:10, 17:20, 18:30, 20:00, 21:00, 22:15, 23:10

6 август (неделя), 11:00, 12:45, 13:45, 15:00, 16:10, 17:20, 18:30, 20:00, 21:00, 22:15

7 август (понеделник), 13:45, 15:00, 16:10, 17:20, 18:30, 20:00, 21:00, 22:15

8 август (вторник), 13:45, 15:00, 16:10, 17:20, 18:30, 20:00, 21:00, 22:15

9 август (сряда), 13:45, 15:00, 16:10, 17:20, 18:30, 20:00, 21:00, 22:15

10 август (четвъртък), 13:45, 15:00, 16:10, 17:20, 18:30, 20:00, 21:00, 22:15

Сinema City Paradise

4 август (петък), 12:40, 13:30, 14:40, 16:40, 17:40, 18:40, 20:40, 22:40

5 август (събота), 12:40, 13:30, 14:40, 16:40, 17:40, 18:40, 20:40, 22:40

6 август (неделя), 12:40, 13:30, 14:40, 16:40, 17:40, 18:40, 20:40, 22:40

7 август (понеделник), 12:40, 13:30, 14:40, 16:40, 17:40, 18:40, 20:40, 22:40

8 август (вторник), 12:40, 13:30, 14:40, 16:40, 17:40, 18:40, 20:40, 22:40

9 август (сряда), 12:40, 13:30, 14:40, 16:40, 17:40, 18:40, 20:40, 22:40

10 август (четвъртък), 12:40, 13:30, 14:40, 16:40, 17:40, 18:40, 20:40, 22:40

Cinema City Paradise 4DX

4 август (петък), 15:00, 19:45, 21:50

5 август (събота), 15:00, 19:45, 21:50

6 август (неделя), 15:00, 19:45, 21:50

7 август (понеделник), 15:00, 19:45, 21:50

8 август (вторник), 15:00, 19:45, 21:50

9 август (сряда), 15:00, 19:45, 21:50

10 август (четвъртък), 15:00, 19:45, 21:50

Cinema City Sofia

4 август (петък), 12:30, 13:30, 14:30, 15:30, 16:30, 17:30, 18:40, 19:40, 20:40, 21:40, 22:40

5 август (събота), 12:30, 13:30, 14:30, 15:30, 16:30, 17:30, 18:40, 19:40, 20:40, 21:40, 22:40

6 август (неделя), 12:30, 13:30, 14:30, 15:30, 16:30, 17:30, 18:40, 19:40, 20:40, 21:40, 22:40

7 август (понеделник), 12:30, 13:30, 14:30, 15:30, 16:30, 17:30, 18:40, 19:40, 20:40, 21:40, 22:40

8 август (вторник), 12:30, 13:30, 14:30, 15:30, 16:30, 17:30, 18:40, 19:40, 20:40, 21:40, 22:40

9 август (сряда), 12:30, 13:30, 14:30, 15:30, 16:30, 17:30, 18:40, 19:40, 20:40, 21:40, 22:40

10 август (четвъртък), 12:30, 13:30, 14:30, 15:30, 16:30, 17:30, 18:40, 19:40, 20:40, 21:40, 22:40

Отвличане

Aрена Mладост

4 август (петък), 14:30, 16:30, 18:30, 20:30, 22:30

5 август (събота), 14:30, 16:30, 18:30, 20:30, 22:30

6 август (неделя), 14:30, 16:30, 18:30, 20:30, 22:30

7 август (понеделник), 14:30, 16:30, 18:30, 20:30, 22:30

8 август (вторник), 14:30, 16:30, 18:30, 20:30, 22:30

9 август (сряда), 14:30, 16:30, 18:30, 20:30, 22:30

10 август (четвъртък), 14:30, 16:30, 18:30, 20:30, 22:30

Aрена The Mall

4 август (петък), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:30

5 август (събота), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:30

6 август (неделя), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:30

7 август (понеделник), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:30

8 август (вторник), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:30

9 август (сряда), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:30

10 август (четвъртък), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:30

Aрена Запад

4 август (петък), 12:15, 16:30, 18:30, 20:30, 22:45

5 август (събота), 12:15, 16:30, 18:30, 20:30, 22:45

6 август (неделя), 12:15, 16:30, 18:30, 20:30, 22:45

7 август (понеделник), 12:15, 16:30, 18:30, 20:30, 22:45

8 август (вторник), 12:15, 16:30, 18:30, 20:30, 22:45

9 август (сряда), 12:15, 16:30, 18:30, 20:30, 22:45

10 август (четвъртък), 12:15, 16:30, 18:30, 20:30, 22:45

Cine Grand Park Center

4 август (петък), 11:30, 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

5 август (събота), 11:30, 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

6 август (неделя), 11:30, 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

7 август (понеделник), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

8 август (вторник), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

9 август (сряда), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

10 август (четвъртък), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

Cine Grand Sofia Ring Mall

4 август (петък), 11:15, 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:15, 23:15

5 август (събота), 11:15, 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:15, 23:15

6 август (неделя), 11:15, 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:15

7 август (понеделник), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:15

8 август (вторник), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:15

9 август (сряда), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:15

10 август (четвъртък), 13:15, 15:15, 17:15, 19:15, 21:15

Cinema City Paradise

4 август (петък), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

5 август (събота), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

6 август (неделя), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

7 август (понеделник), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

8 август (вторник), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

9 август (сряда), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

10 август (четвъртък), 13:30, 15:30, 17:30, 19:30, 21:30

Cinema City Sofia

4 август (петък), 12:20, 14:20, 16:20, 18:20, 20:20, 22:20

5 август (събота), 12:20, 14:20, 16:20, 18:20, 20:20, 22:20

6 август (неделя), 12:20, 14:20, 16:20, 18:20, 20:20, 22:20

7 август (понеделник), 12:20, 14:20, 16:20, 18:20, 20:20, 22:20

8 август (вторник), 12:20, 14:20, 16:20, 18:20, 20:20, 22:20

9 август (сряда), 12:20, 14:20, 16:20, 18:20, 20:20, 22:20

10 август (четвъртък), 12:20, 14:20, 16:20, 18:20, 20:20, 22:20

Euro Cinema

4 август (петък), 18:15

6 август (неделя), 15:30

8 август (вторник), 16:30

9 август (сряда), 21:45

10 август (четвъртък), 15:15

G-8 Cinema

4 август (петък), 20:15

5 август (събота), 20:30

6 август (неделя), 20:30

7 август (понеделник), 13:15, 20:30

8 август (вторник), 13:30, 20:30

9 август (сряда), 17:15

10 август (четвъртък), 20:45

"Площад Славейков"

Добре е да кажем добра дума за българското и македонското правителство, за дипломатите, за всички, които направиха възможно подписването на договора за приятелство между двете страни. Не е въпрос само на куртоазия или на добро възпитание.

Зная колко огромен труд, който остава зад кадър, има зад тези няколко минути, в които премиерите на двете страни подписаха този важен документ. Сам по себе си, договорът за приятелство и добросъседство с Македония не е самоцел, той е път. Рядка възможност за преодоляване на демоните на миналото, които разделяха семейства и хора, и толкова пъти изправяха балканските народи един срещу друг. 

Най-много изглежда страдат националистите и русофилите, които се стремят да вкарат бъгове на съмнение в успеха на подписването на договора, като противопоставят историята на настоящето и бъдещето. Както винаги, обилно гарнирани с високи фрази като "национално достойнство","интереси" и идеали. Или тривиалното - "договорът е в интерес на другия".

Проблемите на осмислянето на случващото поставиха политиците ни пред голямо изпитание, особено на онези, които правят собствената си политика производна на руската. Неслучайно нашите западни съюзници единодушно подкрепят подобряването на отношенията между Македония и България и приветстваха подписването на договора в Скопие от Заев и Борисов.

Лявата Йотова, в качеството си на вицепрезидент, осмя "признаването" на македонския език, въпреки изричното позоваване "подписването на конституционните езици на двете страни". Президентът Радев чака дълго, вероятно оглеждайки си за ориентир по реакцията на Москва, но тя не дойде изобщо. Нито от руския МИД (Министерство на външните работи на Русия - б.р.), нито от Кремъл. Не се заблуждавайте - имат реакция, тя просто няма да бъде публична, а хибридна. И ще я проследите както в Македония, така и в България - в противниците на ратификацията на договора.

Най-голямата ни опозиционна партия, която има претенции за власт, няма официална позиция. Добре, че Кристиан Вигенин не чака разрешение от Нинова. 

Историци от всякакъв калибър не пропускаха да споменат историческите грехове на македонските си колеги, включително на политиците от двете страни. "Класикът" Георги Марков се тюхка как ще пише обща история с македонските си колеги, без да съзнава, че сам се поставя в капан. Увлечени в щампите на общата ни история, ние пропускаме да забележим, че тази страна се е развивала самостоятелно в продължение на десетки години и е развила, поне в част от нейното общество, чувство на идентичност, различна от нашата. 

За това и договорът се подкрепя от 80% от гражданите на Македония, ако се вярва на социологическите проучвания, а не от 100%. И у нас не всички подкрепят.

Идеята да празнуваме общите празници, герои и исторически събития означава, че ще измъкнем жилото на противопоставянето. Като искат да рецитират Вапцаров в техен вариант, да го правят, но ние ще си го рецитираме по начина, по който поетът го е написал. Не виждам историците да имат работа тук.

Или цар Самуил - рано или късно историците ще трябва да стъпят върху самоопределението му, че е цар на българите. Другото е от лукавого. Със сигурност ще има "скърцане", обвинения в национално предалство, но с времето хората ще започнат да отделят сеното от плявата, пропагандата от фактите. 

Намериха се български политици, от ляво и от дясно, които да противопоставят общото направление в българската външна политика и фокус на европредседателството ни - Западните Балкани - което е стратегическо важно и нужно, на конкретния договор с Македония. 

Възпроизвеждат класически рефлекси и народопсихологически щампи в българската външна политика от миналото столетие - онези, от които сме си патили в продължение на години. 

Оспорването на историята на Македония се противопоставя на факта на реалното съществуване на държавно образувание в продължение на повече от 73 години. Това постоянно ни кара да блуждаем във виртуалния свят на нашите несбъднати идеали и да пренебрегваме реалните възможности за прагматична политика. 

Фактът на съществуването на Македония не може да се промени, трябва да свикнем, че колкото и хора там да се определят с българско самосъзнание, значителна част ще бъдат или албанци, или с "македонско" самосъзнание. 

Факт е, че има влиятелни кръгове, които или бавно смилат факта на този договор или търчат пред вятъра. За свръхентусиастите - особено сред патриотите - той е просто тактическа стъпка към интеграцията на Македония. Както въжделенията на румънските националисти да "присъединят" Молдова. Този път е тотално противопоказен както за националното ни здраве, а така също за репутацията и ресурсите на България в рамките на ЕС и НАТО. На практика ще задраскаме всичко, което сме постигнали до този момент. 

Очаквайте скоро емисари от Москва, които да ни гъделичкат по националното самочувствие, като ни призоват да си върнем "достойнството", "честта", националните си идеали. И няма да се смущават, че същите приказки шушнат в ухото на лидерите в Сърбия, Македония, Гърция, Хърватия, Румъния, Албания, Черна гора и Турция. 

Особено роля в този процес играе тотално пленената от руски интереси Българска православна църква, която, вместо да насърчи автокефалната Македонска църква, както и  Украинската православна църква, се държи като враг. Могат да пишат писмо до президента Порошенко, за да защитят интересите на Руската православна църква в Украйна, а не могат да намерят време да укрепят връзките си с Македонската православна църква, нищо, че монасите от Бигорския манастир пеят "Изгря зората на свободата" на български. 

България може да направи много в Западните Балкани, като формира и провежда общоевропейската и натовска политика в района. 

Имаме изключителен "прозорец от възможности", именно защото сме в ЕС и НАТО, със стабилна икономика и относително стабилен политически процес. Вътре в страната може и да не сме доволни, но от Брюксел, Вашингтон и Москва не могат да не си дават сметка, че на фона на турбулентността в района се отличаваме със стабилност, прогнозируемост, последователност. Когато става реч да се прилагат европейските стандарти и политики в Западните Балкани - район на бушуващи и конфликти националистически страсти, Европа може и разчита на нас. Извън контекста и "шапката" на ЕС и НАТО, България не може да провежда друга своя "национална" политика спрямо Македония, защото претенцията ще "виси" във въздуха със старите си координати, ще възроди страхове и опасения в съседите и ще доведе до същите печални резултати.

Решението на всякакви национални, етнически, исторически, политически и прочие амбиции и конфликти в Западните Балкани минава през дисциплинирането на носителите на национализма  в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Покриването на критериите за членство и приемането на стандартите и ценностите на общия дом са именно този изпит по европеизъм, в който всяка страна трябва да приеме, че европейските и общи интереси стоят по-високо от национал-центричните, особено онези, които са за сметка на съседа. В този смисъл наследственият национализъм на страните от Западните Балканите е несъвместим изобщо с членството в ЕС и НАТО. Не на последното място защото територията на Балканите е прекалено малка, за да вмести индивидуалните националистически ексцесии на всяка една страна.

Отказваш се от първичния си национализъм, този, дето те прави по-велик и значим от съседите, влизаш в ЕС. Не го правиш, чакаш в предверието, докато узрееш.

Шансовете на България да провежда и да бъде носител на европейската политика до голяма степен е свързан с историческия регрес в развитието на Сърбия, която предпочете първо да защитава величието на Югославия, след това на Велика Сърбия и накрая се отзова на опашката на интеграционните процеси. 

Но това по никакъв начин не означава, че България има сметка от това да пречи на западната ни съседка да стане член на ЕС и НАТО. Какво в последна сметка ще реши Сърбия да прави със съдбата си, е нейна работа. Сръбските националисти и югослависти направиха достатъчно, за да ликвидират предимствата, които имаха в отношение на връзки със Запада и близост до модернизма в Европа. Вместо това предпочетоха да търсят опора в славното си минало и да бранят претенциите за лидерство на постюгославското пространство. Това са си техни грешки, но и благодарение на тях, България има историческа инициатива, която не трябва да пропуска.

Тезата, че България има сметка да проявява незаинтересованост към откъсването на Сърбия от руска орбита и поемането й по пътя на евроатлантизма, е, меко казано, умствено дефицитна и във висша степен непрагматична. В страната има толкова много натрупани исторически предразсъдъци, толкова мощни течения, които я дърпат в източна и разрушителна националистическа посока, извън каноните на ЕС и НАТО, че нашите "спирачки" са не само излишни, но и във висша степен недалновидни. 

Пътят, който съседите ни трябва да извървят, за да изведат на преден план евросъвместим модел на собственото си развитие и ценности, е доста дълъг. Не само заради Косово и Република Сръбска, не само заради икономическите и полувоенни "бази" на Русия на сръбска територия, които разделят крехкото европейско начало от почти отсъствуващото атлантическото направление в нейната политика.  Белград все още трудно приема, че отношенията между София и Скопие не са игра с нулева сума, при която всяка полза за България е нетна загуба за Сърбия и обратното. 

Принципът не е важно на мен да е добре, важното е на съседа да и е зле, изобщо не може да бъде основа на добра политика. 

Но и ние имаме уроци за учене. 

Поставянето на цел да "откъснем Сърбия от Македония" е дълбоко погрешна теза, защото е негативна, а не позитивна политика, базирана на трезв анализ "разходи-ползи". 

Единственото, от което трябва да се тревожим е да няма "скъсени писти" и компромиси при приемането на Македония и на Сърбия. Но такава опасност няма, защото пречките и от субективен /извън България/ и от обективен характер за прекалено много, за да добавяме и собствените си обременени от историята инстинкти.

Македония е постоянно изправена пред екзистенциална криза и членството и в НАТО и ЕС е единствената гаранция за запазването на нейната цялост и за избягване на гражданска война. На този фон всяка претенция за "събиране на българските земи", по жаргона на Путин, е самоубийствена. Предизвикателствата, които Македония трябва да преодолее са гигантски, и от гледна точка на вътрешната кохезия в по-голямата етническа група, така и от гледна точка на мирното и продуктивно съжителство с албанското малцинство.

Всъщност, подписаният Договор между България и Македония открива пистата за подобни споразумения с всички нейни съседи и дезактивиране на етническата бомба в югозападната ни съседка. Всяка крайна деструкция на албанското малцинство и особено взаимодействия, заплашващи единството на Македония, със сили в Албания и Косово, автоматично блокират пътя на всяка една от посочените страни към НАТО и ЕС,което ражда позитивна взаимозависимост и конкуренция между тях.

Сърбия си има достатъчно противотежести, особено вътрешни, за да има нужда от външни пречки. Битката на моите приятели европейци там, да не говорим на атлантиците, да измъкнат страната си от лапите на великосръбския шовинизъм и проруската гравитация, е твърде трудна и неравностойна, за да наливаме "масло в огъня". Да не забравяме, че Хърватска ще има своите резерви по пътя на Сърбия към ЕС.

Не трябва да обещаваме повече на Македония, отколкото можем да й дадем. Членството й в ЕС изисква много повече компромиси, воля, вътрешен консенсус и най-вече работа, отколкото бяха нужни за договора с България. 

Спорът за името с Гърция изобщо не е във финална фаза, макар да има напредък. Никак не е сигурно, че има изобщо решение на този проблем, поне в обозримо бъдеще. Каквото и да имаме да казваме по темата, трябва да бъде оф дъ рекорд - извън медиите.

Трябва добре да развием тезата, че сигурността на ЕС зависи от Западните Балкани,и ЕС трябва да отдели внимание и ресурси, ако не иска да види Франкенщайн в задния си двор. Турция и Русия имат достатъчен ресурс, да не говорим за ислямските радикали и терористичните мрежи. 

Имаме нужда от приземеност, рационален и прагматичен дневен ред в отношенията си с Македония и другите страни от Западните Балкани, защото приятелството и добросъседството, за да бъдат устойчиви, трябва да стъпват върху здрави материални фундаменти, за да създават заинтересованост в народите, да удовлетворяват потребности и интереси.

Това, което винаги ни е липсвало в отношенията с Македония, е прагматизмът. Прекалено много емоция, прекалено много история и липса на рационалност. Дръпнете историците на по-заден план, оставете хората и бизнеса да ни свържат. След това винаги ще се намери място за "историческите компромиси".

Няма свестен път, няма ж.п. връзка, няма достатъчно български бизнес, представен там. Имаме газопровод, който се използва едва на една десета част, и не можем да сглобим в едно възможностите на новите газови проекти в Македония и възможността за изграждане на газов интерконектор с Косово.

По същият начин стои въпросът и с енергийния мост през Македония за съседните страни - Албания и Косово.

Това, от което най-много се страхувам е, че отново ще чакаме европейско финансиране, без да финансираме разработването на проектите и предпроектните проучвания, за да има какво да се финансира. Това е Ахилесовата пета на българската дипломация в този договор - зад нея няма икономика и бизнес, няма проекти, които да се реализират от компании, няма експерти и професионални групи, които да превръщат добрата възможност в добър бизнес. Ако чакаме само ЕС пари и това да е предусловие за случването на проектите ни с Македония, няма да има никаква разлика от предишните двадесет и пет години, в които се говори много за коридор номер осем и няма свършена работа за два лева.

С 246 милиона долара внос от Македония /трето място/ и 312 милиона долара износ /седмо място/, трудно може да говорим за здрава материална база зад сключения договор за приятелство и добросъседи. Зле търгуващите съседи трудно стават приятели.  

Без разширяването на материалната база на сътрудничеството между двете страни, подписаният договор ще остане просто добра воля, мимолетна дипломатическа въздишка и политически пиар.

Прагматизъм, повече прагматизъм.