"Къде ми е името?"

/КРОСС/ Изглежда ви невероятно, нали? Да нямате име. Нищо да не се свързва с вас като личности, като индивидуалност, като жени. Името е ценност, която приемаме за даденост, но тази ценност на мнозина не просто е отнета - тя изобщо не е давана. Без акт за раждане, без лична карта, без надгробен надпис на плочата... Имало ли ги е изобщо... тогава - това е истинският въпрос. Ако нищо не се свързва с името ти - съществувал ли си? Живял ли си? И за какво си живял? Създал ли си нещо или още преди самият му замисъл, то ти е било отнето? Свикнали сме да поставяме подписът си под нещата, които създаваме. Той ни идентифицира. Прави ни истински, действителни... легитимни... Представете си само за миг свят, в който тази „привилегия" ви е отнета. /... 1... 2... 3 ... колко трае „миг" в свят без име? / Съществуване, в което вие не съществувате като личност с име, данни и идентичност. Свят, в който сте подвластни и напълно зависими от волята на мъжката част от обществото. Свят, в който нямате лице, защото е забулено и нямате глас, защото никой не иска да го слуша. Дори да бъде извисен в порив на агония и крайна нужда от това да бъде чут, от кого всъщност идва този глас? От същество без име, тяло, лице, свободна воля, право на избор, любов, мечти... същество, което обитава пространство, към което по никакъв начин (легитимно) не принадлежи. Този свят си има име - Афганистан! Но там жените нямат имена

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/zhenite-prosto-svyat-1551464.html

Свързани новини: