08/10/17 06:58
(http://www.klassa.bg/)

За българските и другите евроатлантически цигани

 Досега покрай корупционните стратегии и проекти за ромското включване забогатяха, изучиха деца в чужбина, „извоюваха“ научни титли и постове в администрацията дузина активисти от „правозащитни“ НПО, на аутсорсинг. Нeколцина „интегрирани“ цигани усвоиха доста средства, но се откъснаха от своя етнос без да станат примери на подражание. Освен българеещите се без външни пари.

Спомням си как през 2007 г. посланикът на САЩ в Словакия опитваше да ни назидава на форуми, вкл. НПО-тата, защо още нямаме министри-цигани. Бидейки политическо назначение, той се придържаше към щатската мантра на полит-шаблона за правата на човека, антидискриминацията, антирасизма, шарения имигрантски характер на САЩ и успехите във внедряване на афрощатски граждани в администрацията !? При изразходвани до тогава над 600 млрд. долара само за преки програми с резултат адаптирани едва към 25% от чернокожите граждани на Съединените щати, си позволих по-различно дипломатично тълкуване. Допусках, че останалите живеят в гета на хаос, наркотици, престъпления. Посланикът прие за сведение, че „роми“ е расистко самоназвание на част от циганските групи. Поспорихме по темата дали «gypsy“ освен етнически идентификатор не означава също специфичен мироглед, свързан с начин на живот и битово устройство. Мирогледна практика (циганство), допаднала на някои протоиндуски демоси, преселили се в Европа, а през XIX век и на Западното полукълбо, частично.

Хуманитарните проромски Хелзинкският комитет (БХК), «Oтворено общество“ (ОO) и други покровителски настроени към циганите организации; неформални групи и мрежи като дявол от тамян избягват социално-битови и психологически анализи на този мироглед и преобладаващо паразитен начин на живот. Добър е опитът на специалиста по темата Кирил Стаменов, аз бих откроил 3 основни взаимно преплетени групи на проявление:

1. Житейската философия „Живот ден за ден“. Т.е. по логиката „да живеем като за последно“, красиво облечени, в максимум възможно охолство, забавления и удоволствия. Без оглед и грижи за бъдещето. Но тъй като целта оправдава средствата: култ и страст към парите и златото + методологията за постигане: традиционната престъпност, свързана с незачитане на институцията “чужда собственост“, предразположеност към кражби, лъжливост, нахалство, бруталност, цинизъм, егоизъм и безотговорност към семейство, деца, държава.

2. Мързел, фобия към образованието. Протестиращи цигани не скандират “Искаме работа!“, не търсят и не искат земя за обработване. Известна е и липса на хигиенни привички и навици.

3. Своеобразен южноазиатски темперамент, допускащ синдрома на генетичното сексуално привличане и кръвосмешение.

4. Циганският расизъм и „ромската“ самоидентичност, се основават на разделението „ние (ромите = право по рождение) — срещу другите, нециганите“ — вж. Алексей Пампоров, „Ромското всекидневие в България“, 2006. Гяур (неправоверен) на турски език и гоя (езичник) на иврит звучат евфемистично в сравнение с циганските расистки лексеми за нециганин — „гаджо́“, „гаджьé“ или „дас“ (за българин), звучащи в превод обидно. Мнозинство от западноевропейски изследователи са убедени, че именно този расизъм срещу мнозинството е причината за изгонването им през 1500-та година от Холандия, преследванията през 18-ти век в Англия, проблемите на циганите в Австро-Унгария, стерилизирането им през миналия век в скандинавските държави, екстрадирането им от Италия.

Циганите се изолират сами, вкл. в непристъпните гета, дори по времето на социализма, когато бяха принудени да се трудят. След поредния преход, когато останалите работещи у нас поеха издържката на нежалаещи да се трудят, циганите придобиха държавно-правова база да продължат да спазват расистките си традиции. И да разширяват сегрегацията под слабоумния лозунг на ООБХК и прочие Соросови европейски и отвъдатлантически блюдолизци: „интеграция“ или ромско включване: чрез изучаването на цигански език в училище и „запазване на ромските традиции“. Без приобщаване към културата на българската нация, която трябва да бъде унитарна, по Конституция. Тоест, характерните процеси на социализация и инкултурация на гражданското общество (постепенно приемане от малцинствата на националната култура и на националния дух) при циганите у нас въобще отсъстват.

Дори напротив, по култура и дух българското мнозинство се циганизира. В момента България била на етап акултурация (изменение на националната култура). В обозримо бъдеще ни очаквали процесите миксация (смесване на етноси) и асимилация (в нашия конкретен случай) просто циганизиране на българите. Дано греши!

От години циганофилските НПО ни натрапват небезуспешно няколко мита:

1. Вследствие от стотиците години живот заедно с българите по нашите земи има смесване между българи и цигани. Имахме такива политици, но не се гордеем с тях. Както и с десетките чисто цигански босове. Затова пък имена като проф. Чирков, Усин Керим, тези на десетки боксьори, футболисти, музиканти и дузини обикновени трудови хора ме изпълват с гордост, че са мои български съграждани!

2. Че циганите са бедни, затова крадат и че се нуждаят от помощ и грижи. Този мит ми изглежда нееднозначен. И циганското общество се разслои, а страната плаща ненужно висока цена за необмисления неолиберален преход. Част от циганите, както и от българите обедняха, но кражбата при много от циганите за жалост е заложена в тях генетично, като традиционна форма на битие. Около 80% от осъдените по българските затвори са цигани. Подобни са етническите данни за Чехия, Словакия, Румъния и други държави.

3. Че циганите са консервативно непоправими по схемата „Ти, българино, вече си длъжен да се съобразяваш с нас. А не ние — с теб“! — Но все още не е разпусната държавата, нали? А тя има конституция, законодателство, силно набъбнали през последните 23десетилетия администрация и правоохранителни органи. Както и спомени и от близкото минало, когато законите се прилагаха по-строго и с отговорност, в т.ч. и към малцинствените етноси и групи.

По словашки данни към 1 юли 2012 г. Словакия е на 2-ро място в света по броя на нециганската част от населението, заето със социално-икономическото прехранване на 1 словашки циганин — с 10 души. По този показател първа е България с 8,9 души, трета Македония — с 10,2. За сравнение: 1 циганин във Франция бива социално-икономически обезпечаван от 203,7 души от мнозинството; в Австрия от 223,8; в Холандия от 416,9; в Италия от 468,0; в Обединеното кралство — от 627; в Германия от 6823; в Белгия от 862,0. Е, има и по-щастливи държави по този индикатор, ако не се стопли климатът: Норвегия — с 991 души, Естония — 1071; Полша — 1178; Ирландия 1525,3.

Сред първите 10 европейски държави по броя на циганите 7 са от Югоизточна и Централна Европа, както следва: 1. Румъния 1 950 000души (при общо население от 21,4 млн.) 2. България 750 000 д. 3.Испания 700 000 (при общо население 47 млн.) 4. Унгария 600 000 5. Словакия 500 000 6. Сърбия 500 000 7. Франция 310 000 8. Германия 120 000 9.БЮРМ 185 000 10. Гърция 175 000.

Защо, обаче, броят на БГ-циганите е равен на броя на живущите във Франция, Италия, Германия, Великобритания, Холандия и Австрия взети заедно.

Бруталната истина има две лица: 1. Мнозинството цигани в Западна Европа са унищожени физически през средните векове и през Втората световна война. 2. Циганите виреят там, където има търпимост към тях и асоциалното им поведение. Въпреки, че ще продължат да емигрират от Югоизточна и Централна Европа (ЮИЦЕ) на запад. Въпреки мърморенията на циганолюбите, в големите столици в ЕСса наясно, че циганите се чувстват много добре в България. По-добре, отколкото в съседните източноевропейски страни, въпреки ниския български жизнен стандарт. Ключовата причина е вековната българска толерантност, граничеща с от примирение до мазохизъм.

В условията на постлиберализма неадаптираните цигани се маргинализираха тотално, отчуждиха се още повече от българите. Традиционните цигански умения се деактуализираха. Много млади цигани, не без манипулациите на турски партии и ислямистки проповедници като пазарджишките, се настроиха крайно враждебно към българската държава. Вместо благодарност към държавата, която преди 75 години не позволи да бъде изпратен в лагерите на смъртта нито един от 300 000-те български цигани. За разлика от другите съюзници на Берлин.

Циганите схващат нихилизма и апокалиптичността на обществото, и че са нужни на управляващата ни неолиберална паплач за фалшифициране на изборите.

Бръщолевиците, че „… в циганския проблем се оглежда цялото уродство на българския преход.…, „няма ясна държавна стратегия за интегриране на циганите“, са поредното откриване на топлата вода. Децата трябва да се изкарат от криминогенната среда на гетата, а приобщаването следва да се реализира чрез „трудова интеграция“ и въвеждане на трудова повинност, особено за циганите“. Подобни мисли споделяше с мен преди 78 години словашкият вицепремиер Душан Чаплович, но Брюксел пасуваше заради елемента „принуда“…

Събарянето на незаконните цигански постройки в пострадалите от наводнения бургаски квартали Победа (Комлука), Меден рудник и Горно Езерово е добро начало и конкретен пример за действия. Стара Европа си е решила подобните проблеми още на времето, но безпардонно ни пробутва и нови преселници от бившите си колонии, в т.ч. вероятно и спящи, терористични клетки. САЩ също не успяват да интегрират негрите си, тъй че е по-добре Сорос да си запази съветите за тях…

И още една интересна тема за размисъл: Индия от времето на министър Иван Башев пожела за първи път да приеме индоподобни цигани като прародина. Защото 510 млн. души население за милиардна Индия не е от съществено значение.

Броят на циганите в отделните държави ни показва нееднозначно с кои от тях да търсим единодействие.

Д-р Огнян Гърков

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване