- Г-н Игов, до учебната 2020-2021 година би трябвало да отпадне моделът на двусменно обучение. Вие неведнъж сте изтъквали това като проблем, какво ще се промени според вас?

- Нека първо направим ретроспекция на проблема. В средата на 70-те години, когато у нас бе отчетен бейби бум, училищата не можеха да приемат толкова много деца. Затова и тогава в някои градове беше въведено двусменно обучение. Според наредбата е трябвало тази мярка да е временна. За съжаление обаче в повечето от тези градове се е запазила вече 50 години. На практика това означава, че някои деца учат с година и три месеца по-малко в сравнение с другите ученици. Реално 1,3 г. е отнето от образованието им, което означава, че нямат равно право на образование. Причината е, че при двусменното обучение часовете са по 40 минути. В същото време дори учителите не успяват да предадат огромното учебно съдържание. Това налага двусменното обучение да бъде премахнато възможно най-скоро. Другата причина е, че при този режим на децата почти не им остава свободно време. Също така смяната на учебното време изисква дълги периоди на адаптация. Така че този проблем трябва да бъде решен възможно най-скоро. Съгласен съм със синдикатите, че в големите градове и при сегашния брой училища това няма как да се случи. Причината е, че там учат над 60% от децата. Мога да дам пример със София. През 2001 година е имало 9500 първолаци. През 2011 година са 10 500, а за миналата година - 13 000. Разбирате, че това не се дължи на повишена раждаемост, а е заради вътрешната миграция. Главно млади хора се преместват да живеят в столицата. А от 2001 година досега в София е построено само едно ново училище. Разбира се, има и частни училища, но там не учат много деца. В същото време 300 деца отпаднаха от класирането. Разбира се, те ще бъдат „натикани“ някъде да учат, но това означава, че паралелките ще надхвърлят масово 30 деца, което понижава качеството на обучението. Затова и наскоро отново изтъкнах, че реформата в образованието не се състои в това само да се увеличат учителските заплати, защото дори и двойно по-високо възнаграждение не би мотивирало един млад учител да преподава в такива училища. Това са сгради, строени за по 500 деца, а в момента в тях учат по 2000. Необходимо е да се направят няколко важни неща, и то максимално бързо. Единственият проблем не е само двусменният режим. По-големият са училищата от типа на СОУ-та, където учат деца в шест възрастови групи, струпани в много малко пространство. Това засилва агресията. Можете да направите разлика. Все още децата са във ваканция. Чули ли сте за случай с насилие между тях? Няма такива от два месеца. Децата и сега са заедно, но не проявяват агресия помежду си. Повярвайте ми, още след 15 септември ще питате отново какво се случва с учениците. Така че средата, която напряга децата, е училищната система. Оптималната бройка деца в едно училище е, когато всички деца и учители в сградата се познават поне по физиономия. Това е единственият начин да имаш респект от възрастния и да знаеш, че каквото и да направиш, ти не си анонимен. В сегашните училища децата са като в мрежата – анонимни, и смятат, че могат да правят каквото си поискат, знаят, че няма кой да ги контролира.

- Всъщност проблемът със струпването на много деца на едно място важи и за градините. На много места в една група са събрани над 30 деца от различни възрастови групи.

- Така е. Този проблем важи и за градините.

- Често дори се спори и по въпроса дали едно дете трябва да може да чете и да пише, когато постъпи в първи клас?

- Преди време изтъкнах пред педагози, че предучилищната група не е съкратен вариант на съдържанието в първи клас. Дори направихме изследване сред деца, в което те заявиха, че най обичат да играят, а най не обичат да работят в тетрадки. Така че има деца, които изпреварват развитието си и може да се научат да четат по-рано. Това обаче не означава, че всички трябва да го правят. Това е друг проблем на образованието ни - максимализмът. И понеже това не може да бъде постигнато, изоставяме съвсем децата, които отпадат от училище. Затова в момента неграмотността расте и я докарахме дотук, че около 50% от учениците са функционално неграмотни. Не защото не изискваме от тях, а защото изискваме прекалено много. Така че преди да увеличим учителските заплати и да преминем към едносменно обучение, трябва да се свършат още много други неща. Трябва да се построят нови училищни сгради и да се ремонтират стари. В София има 5-6 такива стари сгради, не знам дали могат да бъдат възстановени. Но в следващите 3-4 години в столицата трябва да бъдат построени 3-4 нови училища. Все още има квартали, в които няма училище на разстояние от 10 км от тях. Друг проблем е учебното съдържание. То трябва да е съобразено с възрастта на децата. Не може да се изисква от учениците да знаят всичко във възраст, в която не са подготвени за това. Много е важно да се въведат и практически умения за справяне. Ние реално не ги учим на нищо от живота освен да спазват правилата за движение. Сега се говори за обучение по интернет безопасност - все неща, които са заложени в часовете на класа. Това обаче не е достатъчно, нито материалът е преподаден както трябва. Така децата излизат без социален опит за справяне в живота, справят се хаотично. Планирането на семеен живот и кариерното развитие са част от това. В други страни от 4-ти клас децата се учат как да планират своята кариера. У нас се появи синдромът на отложения живот. Така младите нямат конкретна перспектива за живота си. Затова и имаме толкова много свободни работни места и хора извън пазара на труда. Друго важно нещо - трябва да има конкретни училищни политики за справяне с насилието. Училищата трябва да имат възможност да правят собствени програми. И накрая, но не на последно място, имаме нужда от нов тип учители, които да разбират различията между децата. Знаете ли, че 20% от преподавателите у нас имат дискриминационни нагласи. Те смятат, че децата от малцинствата са с по-ограничени способности. Така че няма как един учител да интегрира ромчетата, когато ги смята за втора категория.

- С вас често си говорим за отговорно родителство. Явно обаче още не можем да осъзнаем какво точно е то, след като само за по-малко от месец имаме три захвърлени бебета. Как си обяснявате тази тенденция в обществото ни?

- Затова казах, че има много социални умения за живот, които училището не преподава. Прието е, че едва ли не родителите трябва да се погрижат за това. Много от тях обаче може да са в чужбина или да са социално незрели. Така децата се учат на сексуално поведение от интернет и е очаквано да има толкова нежелани бременности. Неслучайно сме първи по раждания под 16-годишна възраст. В други страни има специални часове по тази тематика - планиране на живота и семейството ти. Започва се от ранна детска възраст. В Холандия например наблюдавахме един такъв час, в който раздадоха на децата по едно яйце. Учителят обясни на учениците, че то трябва да стои на топло и че не бива да се чупи. Оказа се, че след седмица само две деца са успели да върнат здраво яйцето. Оттук е връзката - вие не сте успели да се погрижите за яйцето, а как ще се погрижите за бебе, което се нуждае от много повече неща. У нас това го няма. Така че не бива да обвиняваме тези жени, че са изоставили децата си, а обществото, че не се е погрижило тези хора да бъдат социално зрели.

Визитка:

Роден е във Варна

Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология

Повече от 25 години работи като училищен психолог. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници