Този текст се превърна в тотален хит в социалните мрежи и се споделя от хиляди българи. Ако сте активен потребител, възможно и да сте го чели. Нека го прочетем пак, защото има смисъл да се замислим върху това, за което авторът пише.

 

 

 

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.

 

Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме.Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

 

Да-а-а, такива бяхме ние, децата на 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век

 

Животът тогава бе…

 

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

 

Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

 

Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

 

Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

 

Да пишеш писма на руско другарче.

 

Да идеш на градска баня.

 

Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

 

 

Да сложиш тебешир в кафето на даскалицата.

 

Да ти напишат забележка: Ходи с дънки на училище.

 

Да цомбиш девойките по коридорите.

 

Да играеш на водна война и да се пръскаш с пръскачка от биберон.

 

Да запалиш огън в мазето.

 

Да събираш червеи след дъжд и да ги хвърляш в прозорците на партера.

 

 

Да слушаш Лили Иванова на…. плоча.

 

Да играеш физическо по шорти.

 

Да имаш пионерско поръчение – да си мил и вежлив.

 

Да си носиш ключа от вкъщи на ластик на врата.

 

Да отключиш с ключа, както ти е на врата.

 

Да си оставяш Балканчето без заключалка пред супера 

 

Да върнеш ресто от хляба на баба.

 

 

Да си влизаш вкъщи през прозореца.

 

Бележка на вратата: “бабоу, кючът е под пьочата”.

 

“На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”

 

Да събираш салфетки, картинки от дъвки и станиоли от шоколадови яйца.

 

Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели…

 

Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.

 

Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

 

 

Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.

 

Да участваш в Ленински съботник.

 

Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.

 

Да слушаш рано сутрин: “Дела и документи” и приказката.

 

Да гледаш Лека нощ деца.

 

 

Да изгледаш цялата “Всяка неделя” заради Розовата пантера.

…и списание Дъга

 

Да имаш “видео”.

 

Да си лягаш в 19:30 в деня преди родителска среща.

 

Да викаш на вашите дъртаци, а те да са на сегашната ти възраст.

 

Да ходиш на театър хванал вашите за ръка.

 

 

Да си купиш боза за 6 стотинки.

 

Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

 

Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

 

Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

 

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

 

Да ядеш луканка по празници.

 

 

Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”.

 

Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.

Да ревеш, че те прибират в 8 вечерта.

 

Да играеш на 21 и народна топка

 

 

 

Най-тежката заплаха: “ще кажа на баба ти”.

 

Да направиш котка парашутист.

 

Да държиш книжка под учебника и да заспиш с разтворен учебник на лицето…

 

Да те изправят пред цялото училище и да те накажат.

 

Да гледаш 10 пъти Междузвездни войни.

 

Да стреляш на стрелбище с въздушна пушка.

 

 

Да записваш най-новия диско хит с два касетофона един срещу друг.

 

Да ходиш на село през лятото.

 

Да се обръснеш за първи път.

 

Да те целуне за пръв път момиче.

 

Да имаш едни маратонки и да не ти пука.

 

Да гледаш всеки петък “руската телевизия”.

 

 

Да ядеш банани само по Коледа и Нова година.

 

И да прочетеш “Ян Бибиян” през лятото!!!

 

Да се прибираш от вън, за да гледаш поредната серия на Синьо лято.

 

Да тръгваш на училище 1 час по-рано, за да скачаш на ластик.

Да тичаш в междучасията за един фас в “пушкома”.

 

 

Да си бродираш буква на якичката, на престилката.

 

Да чакаш рождения си ден, защото тати ще ти купи джинси от кореком за 16$.

 

Да се правиш на заспал на Нова година, за да издебнеш, кога ще дойде Дядо Мраз.

 

Да се пързаляш с найлонов чувал на кварталния хълм.

Да караш колело Балканче.

 

 

Да играеш със стъклени топчета

 

Да пътуваш седнал до кенефната врата във влака.

 

Да няма по-вкусно от баничка с боза.

 

Да ходиш много пъти до Шипка 6, защото там има нещо дето е било в Космоса.

 

Да знаеш, че няма Дядо Мраз ама да продължаваш да вярваш в него щото ти е кеф.

 

Да крадеш дини от плод и зеленчука.

 

Да завираш картофи в аспусите на колите.

 

Да няма нито една кола по тротоарите.

 

 

Да ходиш до Бакалията за Загорка – зелена бутилка.

 

Да пиеш мляко Ягода в пликче само за 6 ст.

 

Да чакаш с нетърпение да ходиш на лагер, бригада или на Военно.

 

Да ядеш Морени в опаковка от станиол.

 

 

Да ходиш на кино на :”Банда БМХ” и после да си тунинговаш Балканчето.

 

Да играеш на фунийки.

 

Да имаш 2 варианта за сладолед – Ескимо бял или с шоколад.

 

Да се събираме на “видео” на “Дърти дансинг”.

 

Да си счупиш зъбите с дъвка ИДЕАЛ.

 

 

Да събираш снимки на Модърн Толкинг и СС Кеч по стрелбищата.

 

Да правиш кестенови човечета с клечки за зъби в парка.

 

Да избягаш от къщи…. и връщането….малееййй.

 

Да имаш касетофон и ВЕФ

 

Да имаш само дрехи с ластици, без копчета.

 

 

Да изяждаш по 12 “ескимо-та” едно след друго.

 

Да играеш на стражари и апаши цял ден и после да бълнуваш цяла нощ” стражарска марка бум печат…”.

 

Да ти се събере лентата на касетката и да я навиваш с молив.

 

И да викаш духове

 

 

Да пускаш хвърчила.

 

Да викаш: Ехооооооо – дори и там където няма ехо.

 

Да ходиш на екскурзия и в една чанта и лютеницата и гуменките.

 

Да те викат при директора на училището щото носиш хипарски дънки.

 

Да трябва да пишеш съчинение, какво е искал да каже автора рисувайки картина.

 

 

Да играеш тенис на маса в парка.

 

Да слушаш приказки от плочи.

 

Да свириш на стрък трева, хванат между палците ти

 

Да четеш книга с фенер в леглото

 

Да гледаш филм на диапозитиви

 

Да ядеш “шоколад” от тубичка

 

Да тракаш с 2 топчета на връв

 

Да имаш много приятели

 

 

Войната да е просто игра на карти.

 

Да ми викат “цайс”

 

Да ридаеш на тати за 60 цента за копринени салфетки от кореком

 

Да си менкаш салфетките с другарчетата

 

Да те водят на алианс

 

Да ревеш в планетариума, защото си представяш, че излиташ с ракета и тя се взривява

 

 

Да правиш кестенови човечета с клечки за зъби в парка

 

Да дефилираш с пембяна рокля и токчетата на мама до бакалията и обратно уж, за да си купиш “байкалче”

 

Да ревеш като магаре на “Белият Бим черното ухо.”

 

Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс

 

 

Да си оплетеш блуза по образец от списание “Бурда”

 

Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”

 

Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне

 

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.

 

 

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма “Гугъл”

 

Майка ти да вика от балкона да се прибираш за вечеря, а не защото е тъмно или страшно

 

Да ходиш до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зелечук” за чушки и домати, до ”Млад техник” за детски играчки, до ”Битовия комбинат” за …

 

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш

 

Да си дадеш чорапогащника на “ловим бримки”

 

Да си вариш домашна кола-маска

 

 

Да познаваш мириса на “Кореком”

 

Да цъкаш пред величието на новия “Москвич”

 

Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде

 

Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече

 

 

Най-големият магазин, който си виждал, да са Централните хали

 

Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел

 

Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

 

Да чакаш 1-ви юни, защото дават по 1-ва програма „Милион и едно желание“ с бати Влади

 

 

Да трошиш новите и връзкарски алуминиеви антени по покривите на блока, за да си направиш тръба за фунийки (финки) , ако може двуцефка

 

Да се съберете и да играете на джамини на дупка, ако няма стотинки (1,2,5,10) за триъгълник

 

Да играете на война срещу съседната махала с бамби (павета)

 

 

 

Да се скриеш някъде и да пушиш

 

Да си направите къща на някое дърво.

 

Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

 

Да си купуваш плочи с музика.

 

Да знаеш, че колело се спира с контра, а не със спирачка.

 

 

Да се надяваш да срещнеш оня, който пусна слуха за наркотиците в миришещите листчета и ти прецака „търговията“.

 

Да се опитваш да пренесеш печата на училищната лекарка върху извинителна бележка с варено яйце.

 

Да си купуваш въшки в кибритени кутийки, или поне си се замислял да го направиш.

 

 

 

Да знаеш много добре какво е взаимодействието на молива с MC касетката.

 

Да си недолюбвал съседите с дуплекса.

 

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

 

Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.

 

Още помниш регистрационния номер на първата кола на вашите

 

…..и още и още……..