Путин на власт: от бедняшките улици до Кремъл

Като дете, израснало в неприветлив съветски апартамент-комуналка, Владимир Путин бил буйно момче, което мечтаело да стане военен или летец, и затова усърдно тренирал бойни изкуства, а веднъж нахакано влязъл в един офис на КГБ и попитал как може да стане шпионин.   Като лидер на Русия през 21-и век той е въплъщение и на двете наклонности: хвърли се в битка срещу чеченските бунтовници, ръководеше анексирането на Крим, а сега се твърди, че стои зад една масирана и потайна кампания за подкопаване на американската демокрация.   Съобщението, което направи, че ще се кандидатира за четвърти мандат като президент, идва доста късно - малко повече от три месеца преди изборите на 18 март, но едва ли е изненада. В случая човекът и постът му са неделими.   Като лидер на Русия от края на 1999 г. (той смени президентския с премиерския пост за 4-годишен период между 2008 и 2012 г., но въпреки това очевидно бе силната фигура в ръководството) Путин явно харесва да е в светлината на прожекторите. Вече на 65 години, той избягва привичните си преди демонстрации на физическа форма и мъжкарство - например гол до кръста на кон, но продължаващите часове наред негови ежегодни пресконференции и разговори на живо в ефира с народа са израз на енергичност и дисциплина. Той все още обича да се развлича, играейки хокей на лед, макар че веднъж сам квалифицира пързалянето си като "крава на лед".   Малко политици, ако изобщо има такива, са успявали така бързо да излязат от сянката и да застанат в центъра на вниманието в страната и в чужбина. Преди да бъде посочен за премиер от президента Борис Елцин през август 1999 г., той оглавяваше Националната служба за сигурност (ФСБ) - една от агенциите наследнички на КГБ, което само по себе си не е пост с широка публичност.   Много наблюдатели го смятаха за човек от "сивата маса", като насмешливо намекваха, че службата му за КГБ в приятелската територия на Източна Германия е показател, че не е бил много кадърен като разузнавателен агент. Елцин сменяше премиерите в обезпокоително темпо и Путин можеше да се окаже просто последният на ветровития пост.   Но още следващия месец той обърна внимание върху себе си, когато, коментирайки в ранния етап на втората чеченска война, каза: "Ние ще преследваме терористите навсякъде.. Извинете ме, но ако ги хванем в тоалетната, ще ги натикаме в нужника на двора". С твърдостта си, с мачовския си груб език тази забележка сякаш разкриваше същността на Путин, формирана в младостта му.   Когато изведнъж се въздигна до и.д. президент след оставката на Елцин, езикът му стана по-префинен, но поведението му си остана все така безкомпромисно. "Искам да предупредя, че всякакви опити да се нарушават руските закони... ще бъдат решително смазвани", каза той с една ръка върху бюрото, изглеждайки като лихвар, разправящ се с клиент нарушител.   Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в семейство на заводски работници в Ленинград, сега Санкт Петербург - град, в който са живи спомените от ужасяващите страдания по време на близо 900-дневната нацистка блокада през Втората световна война. Един от по-големите братя на Путин е починал от дифтерит по време на блокадата, а другият е починал няколко месеца след раждането. Според "От първо лице" - книга с интервюта, публикувани след като той стана и.д. президент, Путин и неговото родители са живеели в комуналка с мизерен общ клозет на етажа.   Путин казва, че в отговор на тези трудни обстоятелства е станал дете-"хулиган" - едно от малцината в училище, което не било прието за октомврийче (пионерче). Той успява да укроти агресивните си наклонности чрез занимания с бойни изкуства - спорт, който практикува с огромна охота до късна средна възраст.   Като юноша Путин кандидатства за работа в КГБ - вероятно повече от авантюризъм, отколкото по идеологически съображения, и успява, след като завършва право в Ленинградския университет през 1975 г.   Той работи в контраразузнаването, наблюдава чужденци в Ленинград, а през 1985 г. поема поста си в Дрезден. Завръща се в Ленинград през 1990 г. и започва работа при реформаторския кмет на града Анатолий Собчак. Напуска КГБ година по-късно, на втория ден след неуспешния опит за преврат срещу съветския лидер Михаил Горбачов, който бе подкрепен от КГБ.   През 1983 г. Путин се оженва за Людмила Скребньова - стюардеса в Аерофлот, която после става университетски преподавател по немски. Тридесет години по-късно двамата се появяват по държавната телевизия и в привидно случайно интервю обявяват, че се развеждат с аргумента, че Путин е твърде отдаден на работата си, за да бъде грижовен съпруг.   Въпреки слуховете за негов флирт с красива известна гимнастичка, Путин се представя пред публика като почтен и сдържан човек. Той рядко е виждан с чаша водка и фактически почти не пие. Въпреки някои твърдения, че е натрупал огромно богатство, той не демонстрира вкус към показност и разкош извън позлатените зали на Кремъл. Публичният му образ е на застаряващ, подобрен вариант на някогашния необуздан юноша от лош квартал на града, пълен с решимост да се налага.   По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/putin-na-vlast-ot-bednyashkite-ulitsi-do-kremal-news272811.html

Свързани новини: