Реализацията на АЕЦ "Белене" може да върне икономиката на България десетки години назад. Така бившият премиер и настоящ ръководител на Центъра за анализи и управление на риска (ЦАУР) Иван Костов коментира рисковете от проекта пред сайта на Българския енергиен и минен форум. До момента в непостроената Втора атомна, започната още по времето на тоталитарния режим, са вложени над 3 милиарда лева, въпреки че първият кабинет на Бойко Борисов я спря с решение, одобрено и от парламента.

Според Костов, в случай че бъде взето решение за реализацията на Втора атомна, проектът подлежи на нотификация пред Европейската комисия, тъй като не може да бъде използвана нотификацията от 2006 година. Той определя като "безотговорно и некомпетентно звучащи" подобни твърдения на представители на изпълнителната власт.

Това означава, че българските власти трябва да доказват, че са налице фундаментални икономически предпоставки за изграждането на нова електрогенерираща мощност. Иван Костов посочва кои са те: нарастване на потреблението на електроенергия на вътрешния пазар и на потребностите за износ; строго съблюдаване на баланса на електроенергийните мощности за управление на системата при високо пиково и ниско вътрешно потребление, и висок дял на променливата генерация от ВЕИ; отсъствие на алтернативни доставчици, отговарящи на европейските изисквания за защита на климата – основен принцип в предстоящия за приемане през 2018 г. пакет "Зелена енергия" на ЕС, които да предлагат на пазара електроенергия на по-ниски цени от предлаганата нова мощност.

Наред с това ръководителят на ЦАУР посочва още няколко условия:себестойността на електроенергията от евентуална Втора АЕЦ да е толкова по-ниска от пазарната цена на борсите, че да позволява формиране на печалба за погасяване на главницата на кредита, възстановяване на направените от инвеститора инвестиции, включително и всички допълнителни, "непопулярни" за ядрената енергетика разходи за управление на радиоактивните отпадъци, отработеното ядрено гориво и извеждане от експлоатация, както и редица непредвидени разходи за преодоляване на пазарни несъвършенства – като например, възникване на доминиращо положение на един пазарен участник, който може да създава изкуствен недостиг на пазара и извлича прекомерни печалби. По думите му необходима е и адекватна нормативна рамка и стимули за приоритетно инвестиране в енергийни спестявания и енергийна ефективност. 

Според Иван Костов инвестицията в един такъв проект не трябва да води до възникване на рискове за бюджетните параметри на държавата, както и други геополитически рискове, породени от прекомерна обвързаност с един доставчик на горива, съоръжения и услуги.

Досега нито Министерство на енергетиката, нито БАН са представили публично, подлежащи на проверка доказателства за икономическата целесъобразност на проекта АЕЦ "Белене", посочва Костов. Наскоро Българската академия на науките излезе с доклад, подготвен след запитване от правителството, с който потвърди необходимостта от изграждане на Втора атомна, като представи различни сценарии. Документът обаче не е публичен.

Изразеното желание на министъра на енергетиката да се организира "широко обсъждане и постигане на консенсус" не може да се изпълни, докато не се публикуват аргументите "за" , а позоваването на конфиденциален доклад е спекулация. Според нашите анализи не съществува проблем с адекватността на генериращите мощности в енергийната система на България на хоризонта 2027, посочва Костов.

По поръчка на Електроенергийния системен оператор (EСО), Центърът е разработила прогнози за крайното електропотребление в България до 2035 г. Изводите на ЦАУР са, че страната ще се нуждае от неголямо количество електроенергия, което може да осигури нова мощност от 630 MW. Предвидената за АЕЦ "Белене" е близо два пъти по-висока - 1100 мегавата.

  1. Неголямо нарастване на крайното електропотребление в страната от 28.3 ТWh в 2015 на 30.98 ТWh в 2035 г. Допълнителното търсене от  2.678 ТWh годишно могат да се задоволят само с една нова  допълнителна генерираща мощност от 630 MW;
  2. Намаление на нетния износ (износ-внос) от страната от 10.45 ТWh в 2015 на 5.84 ТWh (при минималния сценарий - на 2.21 ТWh) в 2035 г. Отчетните данни на НСИ засега потвърждават нашата прогноза - през 2017 нетният износ е спаднал до 5.65 ТWh, т.е. траекторията на износа на електроенергия от България засега следва прогнозния минимален сценарий на ЦАУР. В резултат на настъпилите промени на местния електроенергиен пазар и на регионалните пазари, а в резултат и на намаления износ през 2017, 1130 MW от инсталираните в страната електрогенериращи мощности през м.г. се оказаха излишни.

Костов припомня, че до 2026 година ЕСО планира въвеждането на 1506 MW нови мощности, в това число от ВЕИ - 1119 MW, от ТЕЦ – 187 MW, от увеличаване на номиналната активна мощност на двата блока в АЕЦ "Козлодуй" - общо 200 MW. Така разполагаемите мощности в системата към 2026 г. ще варират между зимен максимум от 9918 MW и летен максимум от 9365 MW, като в този период не се предвижда извеждане на други значими мощности от ЕЕС. Към 2026 г. прогнозата на ЕСО е за брутно потребление от около 40 ТWh. Това ще означава излишни, или работещи с непълно натоварване мощности от около 20% от разполагаемите мощности тогава, или между 1873 и 1983.6 MW.

И така се налага въпросът: коя разумно планирана европейска икономика може да си позволи такова разхищение на ресурси? А в резултат на това се налага и нашият извод, че към 2026 година няма да бъде налице такова пазарно търсене на електроенергия в България и региона, което да оправдае решението за изграждане на нова ядрена мощност и пускането й в експлоатация в този период. Оценката на ЕСО за системната адекватност е за излишни мощности от порядъка на почти 2000 MW към 2026 година. Големият проблем на българската електроенергетика всъщност е все по-очертаващата се силна необходимост от изграждане на нови регулиращи мощности на природен газ или биогаз, които да балансират ръста на ВЕИ с вариращо производство, за което никой не говори.

Костов се позовава н анализи на Центъра, според които е изключително трудна реализацията на АЕЦ "Белене". Първо, посочва той, оценката на британската банка HSBC отпреди 8-9 години за инвестиции в проекта до €10.5 млрд. трябва да се актуализира; ако изобщо е постижим, кредит при лихва в границите между 4-5% е възможен само при държавна гаранция; борсовите цени на електроенергията в България и ЮИЕ през 2027 г. следва да са не са по-ниски от 72-73 €/MWh. На българската борса усреднената цена за 2017 е 38.4 €/MWh, т.е. цената трябва да се повиши с 89% в следващите 10 години, което е невъзможно.

Важно е да отбележа, че цената на електроенергията в България за последните 10 години е нараснала само с 43%, припомня Иван Костов. Той посочва, че изтеклата за доклада на БАН публична информация показва, че и при шестте разработени варианта за реализация на проекта той е безспорно губещ. Според него почти невъзможно е да се привлече чуждестранен инвеститор предвид посочените дотук предпоставки, тъй като почти сигурно той ще поиска държавни гаранции за кредита или за цената и количествата, гарантирано изкупувана от НЕК електроенергия (по дългосрочен договор – неизбежно изискване на банките-кредитори).

Допълнителен пазарен риск за хипотетичния инвеститор представлява и бъдещото премахване на функцията "единствен купувач", изпълнявана досега от НЕК - неизбежна промяна в законодателството, свързана с либерализацията. Кой ще бъде новият пазарен "партньор”, който задължително ще изкупува тези огромни количества енергия по фиксирана цена за минимум 15 години напред, пита Костов.

Известно е, че в Европа се лансират проекти, които нямат икономическа логика, но биват реализирани политически, но за всеки един от тях са публично ясни мотивите, казва Костов и изброява няколко такива геополитически  проекти като газопроводите "Син поток", "Турски поток" и "Северен поток“. На практика и АЕЦ "Белене“ е политически проект без икономическа целесъобразност, но с вече похарчени 1.5 млрд. евро, констатира той.

И възможностите дори само за лансиране и подготовката за реализация на такива неефективни проекти (свързани с огромни харчове на публични средства!) се коренят в редица дефекти на българското общество, като: държавния контрол върху енергийния сектор и липсата на ефективен контрол върху инвестиционните политически решения; липсата на върховенство на закона, което е основната предпоставка за свързването на политически и икономически интереси, реализиращи частен или страничен политически интерес; липсата на свободни медии, в които да тече рационален дебат за ползите и вредите от дадени политически решения, на базата на който гражданите да се информират и да формират позиция.