(http://frognews.bg)
Нашите управници бият европейския тъпан на думи, не на дела!
Предлагам да гледаме по-практично на политическата суета! От една страна, Турция няма минимален шанс да бъде член на Европейския съюз.Това се знае от всички актьори на сцената, включително от бащата на ислямските народи. Причините са твърде много – от липсата на всякакви допирни точки в ценностно отгношение, до пълно противоречие във формата на управление на държавите, членки на ЕС.
Свързани новини:
-
Каква данъчна система е нужна на България? - от 30.11.2016г.
секи бюджет има две страни: приходна и разходна. Когато се говори за бюджет, у нас обикновено се има предвид разходната част и се разсъждава как тя да бъде съкратена. Далеч по-малко внимание се обръща на приходите на бюджета, т. е. данъците, таксите и другите държавни вземания. Това е половинчат анализ. С него не се достига до пълната истина и до обосновани решения. С настоящия анализ и с препоръките си искам да направя скромен принос за запълване на тази празнина в публичната дискусияи в стопанската ни практика.
Всички искания на лекари, учители, учени, дейци на културата, работници; на общините, полицията, армията, съдиите и много други за по-високи доходи и по-добри условия на живот и на труд през последните години, нашите управници посрещат с клишето „НЯМА ПАРИ” или със циничния израз „кажете от кого да вземем, за да дадем на вас”.
Съкращенията на доходите се превърнаха в синоним на понятието „реформа”. Думата „съкращения” е любима за неолибералите по света и у нас. Спомене ли се за реформа разбирайте, че искат съкращения. Започнат ли съкращения политиците си въобразяват, че пристъпват към голяма реформа с цел – оптимизация. Хората, които жонглират с понятието „оптимизация” у нас, дори не познават истинското му съдържание и не си дават сметка за какво говорят. Това е тесногръд деструктивен подход. Между съкращения на доходи и орязване на социални програми, от една страна, и реформи, от друга, няма нищо общо! Съкращенията също нямат нищо общо с оптимизацията. Или само случайно могат да съвпаднат с оптималното. Най-често дори ни отдалечават от оптимума. Съкращенията по-скоро дискредитират реформите и ги правят невъзможни. Защото истинските реформи обикновено изискват допълнителни разходи на първо време, а не започване със съкращения.
Точно така се постъпва напоследък с нашите органи на сигурността, което води до тяхната дестабилизация и деморализация. И то в особено опасна обстановка, когато те са ни най-необходими. Защото над България и Европа е надвиснала огромна заплаха от предизвиканото от САЩ и нейните съюзници преселение в Европа на 1,2 млн. души само за десетте месеца на тази година. А кой ще се справя със задаващите се милиони имигранти от Турция към Европа през следващите години, след като се парализират и дори разрушават органите на националната ни сигурност, за да се спестят 15-20 млн. лева? И особено сега, при допълнително усложнената обстановка в и около Сирия, след непредизвиканото сваляне от турски изтребители на руския самолет над сирийска територия, близо до границата с Турция. Това действие на българското правителство е безотговорна постъпка и дори престъпление срещу националната сигурност на България!
Твърденията на българските власти, че „няма пари”, не са верни! Въпреки че все още не се е съвзела от кризата, нашата икономика произвежда повече нови блага, отколкото личи от бюджета. Проблемът не е в липсата на пари, а в ниската събираемост и най-вече – в неправилното първично разпределение на новосъздадените доходи между труда и капитала и по-нататъшното им също неправилно преразпределение между нетен доход на труда и капитала, от една страна, и данъци в полза на държавата, от друга.
Данъчната система е един от най-важните инструменти на държавната политика за въздействие върху поведението на стопанските субекти и на отделните граждани. За разлика от инструментите на паричната политика, които задействат бързо, но действат по-краткотрайно, данъците започват да действат след известен лаг от време (от няколко месеца до една година) и действат дълготрайно. При липса на разгърната парична политика, както е у нас, поради режима на валутен борд, данъците и другите инструменти на бюджетната политика, са едно от малкото ефикасни средства, останало в ръцете на държавата за макроикономическо регулиране и значението им нараства.
Данъците изпълняват няколко много важни функции: Първо, като инструмент за преразпределение – набиране на финансови ресурси за изпълнение на държавни програми в здравеопазването, образованието, науката, културата, социалната сфера, демографията, екологията, отбраната, сигурността и т.н. Специално внимане тук заслужават образованието и науката, които са приоритет над приоритетите за нашето развитие както в тактически, така и в стратегически хоризонт. Това е най-важната и незаменима роля на данъците. Никакви пазарни механизми не могат да изпълняват пълноценно такива функции. Второ,преразпределение на доходи между социалните групи за смекчаване на много големи доходни и имуществени неравенства, както е сега у нас. Трето, изпълнявайки първата и втората функция, те са важен инструмент за стимулиране на вътрешното и външното търсене, а чрез тях – за постигане на по-висок икономически растеж. Това ги прави много важен инструмент за ускоряване на социално-икономическото ни развитие. Още повече при липса на разгърната парична политика и продължаваща икономическа стагнация, в която живеем от 7 години. Четвърто, изпълнявайки изброените функции, данъците стават важен интеграционен инструмент на България за постепенно догонване на другите страни членки по социално-икономическо равнище и за превръщането ни в пълноценен член на ЕС, при условие че са съобразени с данъчните системи в другите страни от общността. При избора на данъчна система сме длъжни да се сближаваме с данъчните системи на другите страни членки на ЕС, които имат много по-голям опит от нас и в тази област. Недопустим е данъчен дъмпинг от наша страна спрямо други държави от общността.
При оценка на една или друга данъчна система, трябва да се държи сметка за данъчните основи и за данъчните ставки. Само двете заедно определят характера на данъчната система и величината на данъчното бреме. При широка данъчна основа (размерът на дохода или оборота, върху които се изчислява данъкът) бремето може да е тежко, дори при ниски данъчни ставки, и обратното. Поради целта на настоящия анализ и ограниченото място ще се спра само на данъчните ставки, още повече, че те са по-видими и разбираеми за масовия читател.
Данъците сега са още по-важна тема поради протичащото обсъждане на проектобюджета за 2016 г. и на бюджетните рамки за 2017 и 2018 г. и свързаното с това масово недоволство от поголовната ограничителна политика на правителството в различните сектори, разчитащи на бюджетно финансиране за своето развитие и дори за оцеляване. Напоследък на тази тема се пише много от икономисти и финансисти, които се надпреварват да доказват предимствата на своите данъчни философии, като някои от тях използват противоречиви, тенденциозни и дори неверни аргументи. Рекордьори в това отношение са пазарните фундаменталисти. Българските медии дават простор главно за техните публични изяви и с това заблуждават читателите, слушателите и зрителите и правят много лоша услуга на България.
Колкото по-успешно държавата мобилизира наличните финансови ресурси, толкова по-добре ще изпълнява своите функции чрез бюджета и по-рядко ще прибягва до оправданието, че „няма пари”. Размерът на мобилизираните ресурси зависи от величината на данъчното облагане и от ефикасността на данъчната администрация. При 10% пропорционален („плосък”) данък върху доходите и върху печалбата, както е сега у нас, с бюджета за 2014 г. бяха събрани 4,3 млрд. лв., които не достигнаха за задоволяване дори на най-острите обществени потребности. Ако облагането с „плоски” преки данъци беше с 20% (както е в някои други страни, прилагащи „плоски” данъци) щяха да се съберат около 8 млрд. лв. Представете си колко повече обществени потребности можеха да се задоволят през 2014 г. с допълнителните 4 млрд. лв. и да се повиши икономическият растеж, без да се повишава бюджетният дефицит и да се увеличава публичният дълг.
През последните 6-7 години нашата държава се самолишава ежегодно от 3,0-3,5 млрд. лв. приходи чрез прекалено ниското облагане с преки данъци. Ако повишението на основната данъчна ставка до 20% се съчетаеше с въвеждане на необлагаем минимум и умерено прогресивно облагане (за което ще стане дума по-долу в т. 5.), бюджетът щеше да получи около 2,0-2,5 млрд. лева допълнителни приходи и да задоволи много повече обществени потребности. Българската държава обаче оставя този ресурс на работодателите, като лишава работещите от по-високи заплати, възрастните хора – от по-високи пенсии, младите семейства и децата – от повече помощи, здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, екологията, демографията, отбраната, сигурността – от по-добро финансиране. За сметка на това създава по-голям финансов уют на работодателите.
По приблизителни мои оценки през последните 10 години държавата е подарила на капитала по този начин около 30 млрд. лева. И е ощетила със също толкова трудовите хора, малкия и средния бизнес, интелигенцията и пенсионерите. С други думи, ощетява 80% от населението и облагодетелства 8-10% и особено, най-богатите 4-5% от най-крупния капитал. В някои страни ги наричат олигарси.
Като се изказвам против облагодетелстването на капитала за сметка на труда, аз не пледирам да се отива в другата крайност – да се изолира, потиска и експроприира капитала. От години настоявам за разумно съчетаване на интересите на труда и на капитала, вградено в моето предложение за умерено прогресивно данъчно облагане, изложено в т.5. Всеки средно грамотен човек, надявам се, разбира, че обществото се нуждае както от труда, така и от капитала. Възпроизводственият процес е възможен само при съединяването и едновременното участие на труда и на капитала в него. Техните интереси са общи в най-важното –стабилността и успешното социално-икономическо развитие на България, но се различават по разбиранията си за начините на постигането им. Между тях дори възникват конфликти, понякога много остри. Интересите им обаче не трябва да се изострят до крайност, а да се балансират чрез взаимни компромиси.
Държавата е призвана да играе изключително важна роля като арбитър и балансьор между интересите на труда и на капитала. За съжаление, нашата държава не го прави през последните 26 години! И с това, в крайна сметка, вреди на всички. Както вече посочих, тя прави твърде много реверанси пред капитала и пренебрегва интересите на наемния труд.
Организациите на капитала, в съюз с правителствата, отиват твърде далече в защитата на интересите на работодателите и в пренебрегването на интересите на наемния труд. Много по-далече отколкото си позволяват правителствата на останалите страни членки на ЕС. В това число и в сравнение с нашите съседи. Нашият крупен капитал изглежда не разбира, че с настоящото си егоистично социално-икономическо поведение вреди и на собствените си стратегически интереси, защото дестабилизира българското общество и държавата и ограничава възможностите за социален и политически мир в България през следващите години и десетилетия. А без такъв мир крупният капитал не може да разчита на своето нормално развитие! Дори на съществуванието си. Капиталът се нуждае от спокойствие, а не от напрежение. Спокойствието се постига чрез взаимно разбиране и балансиране на интереси. Конфронтацията ражда напрежение и желание за реванш.
Синдикалните организации, лишени от достатъчно разбиране и подкрепа от страна на правителствата, не проявяват необходимата твърдост в защита на интересите на наемния труд. С това, до известна степен, могат да се обяснят социално-икономическите своеволия, а често пъти дори и произвол, на едрия капитал и на управляващите политици спрямо интересите на наемния труд. Вгледайте се, например в основните контури на политиката по доходите. През 2014 г. България има 45% от средния БВП на човек от населението в ЕС, но едва 20-25% от средните им доходи. При изпреварващо нарастване на обществената производителност на труда у нас през последните 26 години, ако се прилагаха нормалните европейски стандарти в политиката по доходите ние трябваше да имаме поне 40% от средните доходи в ЕС. Главно с това аз си обяснявам растящото недоверие на наемния труд към синдикатите, защото хората не виждат в тяхно лице ефикасни защитници на своите фундаментални интереси. Българските синдикати правят повече от допустимите социални компромиси в отношенията си с правителствата и с капитала.
Пазарните фундаменталисти твърдят, че трябва да харчим толкова, колкото създаваме, за да не изпадаме в бюджетни дефицити и да трупаме държавен дълг. Това е правилно. Но големият въпрос е колко създаваме, за да преценим колко можем да мобилизираме с данъците? Ако приемем с някои уговорки, че косвените данъци (главно ДДС, акцизи и мита) у нас са на нормално европейско равнище, да отправим поглед към преките данъци (върху печалбата и върху доходите). Дали през 2014 г. нашата икономика е създала такава нова стойност, че може да мобилизира само 4,3 млрд. лева, колкото са събрани с 10 процентните „плоски” преки данъци? Дали това е максимумът, който държавата е могла и е трябвало да събере, за да се отговаря с клишето, че „няма повече пари”?
Преобладаващите проценти за преките данъци в ЕС са около 3,0-3,5 пъти по-високи от нашите. Делът на преките данъци в структурата на общите данъчни приходи в ЕС е 33-34%, а у нас 18,6%. Ако това е грубо мерило за подлежащия за мобилизиране чрез преките данъци потенциален ресурс у нас, той би възлизал на 7,7 млрд. лева. Ако тази практика на европейските страни подсказва нещо, то е че нашата държава мобилизира чрез преките данъци далеч по-малко (едва 55%) от нормалното, което би трябвало да мобилизира по европейските стандарти. То показва, че икономиката ни създава много повече, но с изкуствено поддържаните ниски преки данъци нашите правителства мобилизират за обществени нужди едва половината, а другата половина подаряват на работодателите, особено на най-едрия капитал.
На това основание допускам с някои условности, че през 2014 г., прилагайки европейските стандарти и при нашето равнище на производителност на труда, сме могли да мобилизираме с преките данъци, около 7,7 млрд., а не 4,3 млрд. лева, колкото са събрани в действителност. Ето това е жестоката истина, която се скрива от народа. Представете си колко още обществени потребности можеха да се задоволяват ежегодно с тези допълнителни ресурси от 3,4 млрд. лева през последните години. Повтарям – ако се прилагаха европейските стандарти. И това се прави година след година, като хората биват заблуждавани, че „няма пари”. И се отказва на БАН, когато тя моли отчаяно за финансови трохи – допълнителни 15 млн. лева за 2016 г. И в същото време най-висши държавни чиновници декларират, че науката е приоритет за България.
Може да ми се възрази, че нашата икономика не е подготвена за европейско равнище на облагане с преки данъци, веднага след присъединяването си към общността. В това има някакво основание. Приемам, че следва да се ориентираме към постепенно сближаване с европейския данъчен модел, като увеличаваме година след година размера и дела на преките данъци. Българските власти обаче отказват категорично такъв подход и се придържат фанатично към свръхниските „плоски” преки данъци. Ето вече 9 години сме член на ЕС и не сме се приближили дори с милиметър към техния данъчен модел. А постоянно ни убеждават, че сме за европейска интеграция. Ако допуснем условно постепенен подход на сближаване вместо 4,28 млрд. лева от преки данъци през 2014 г. бихме могли да събираме 5,5 млрд. лева, а през 2016 г. – 6,5 млрд. лева. В проектобюджета за 2016 г. обаче са предвидени само 4,5 млрд. лева от преки данъци, т.е. почти на равнището на 2014 г.
Пазарните фундаменталисти и управляващите политици укриват тази истина от обществото. Помагат им и сервилните медии, като допускат главно тях до камерите, микрофоните и весникарските страници. Въпреки ограниченията, чрез изявленията на обективни социално ориентирани икономисти, частици от тази истина достигат до все повече хора, главно чрез сайтовете в интернет. Не разбирам защо мнозинството от нашия народ търпи покорно това безобразие вече години наред! Нещо повече, защо на изборите гласува за тези, които го лъжат и ограбват!
Пазарните фундаменталисти и правителствата в България си въобразяват, че имат много силен аргумент за този начин на регулиране на нетните доходи на труда и на капитала чрез данъците. Те убеждават неинформираните хора, че „частният бизнес е по-рационален от държавния, че частникът винаги е добър стопанин, а държавата винаги е прахосник”. „На това основание, казват те, се предприема поголовна приватизация, а преобладаващата част от новосъздадената стойност се оставя на добрия стопанин – частния предприемач, а не се предава на държавата – прахосник чрез данъците”. Така се стига до решението за свръхниските преки данъци (10% у нас, при средно около 30% за данъка върху печалбата и 40-45% за данъка върху доходите в Западна Европа) и свръх ниското преразпределение на средства с държавните разходи чрез бюджета (33-35% от БВП у нас, при 50-52% в западноевропейските страни).
Тези числа пораждат въпроса: защо западноевропейските парламенти не гледат на държавата като на прахосник и й предоставят повече ресурси чрез по-високите данъци и по-активната преразпределителна роля на бюджета с държавните разходи, а нашият парламент е на обратното мнение. И поради това приватизира поголовно и създава изключителен данъчен уют на частния сектор чрез свръхниското облагане на печалбата и доходите? Кой е прав при тези фундаментални различия в управлението на икономиката чрез данъчната система, като най-важен преразпределителен механизъм? Дали правителствата на Западна Европа, САЩ, Канада и Япония са слепи и глупави, а нашите управници са прозорливи и умни! Или обратното! Нека читателят сам прецени.
Тези въпроси нямат лесни отговори. Макар че след малко повече размисъл може да се стигне до някои задоволителни отговори:
Първо, социалните, здравните, образователните, научните, културните, екологичните, демографските, инфраструктурните, съдебните, отбранителните, охранителните и други подобни функции се упражняват от държавата. Това са присъщи и неотменими нейни функции, за чието упражняване са й нужни финансови ресурси. Частният сектор не е способен да ги изпълнява отговорно. Световната практика през последните 100-150 години не ни предлага нищо по-различно.
Второ, Частният сектор влага ресурси само там, където получава задоволителна печалба и се стреми към максимална печалба. Печалбата, а не задоволяването на обществени потребности, е смисълът на неговото участие в стопанския оборот. Той задоволява такива потребности само там и до толкова, където и доколкото това му носи печалба. И колкото по-висока е печалбата, толкова по-доволен е той. Това е идеалът на частния предприемач. Той не може да функционира на загуба продължително време. И аз не го упреквам за това. Потребностите на българското и на всяко друго общество, обаче са много по-широки от обхвата на печелившите дейности в която и да е държава. Означава ли това, че нерентабилните дейности могат да бъдат напълно пренебрегнати, макар че са необходими на хората. Разбира се, че не! Държавата е единственият субект, който може и трябва да упражнява тези дейности в полза на обществото. А за да го прави са й нужни ресурси.
Трето, Не е вярно, че частният предприемач е винаги по-рационален от държавата в насочването на ресурсите по конкретни обекти и сфери на дейност. Има хиляди и хиляди примери у нас и в чужбина на чудовищно, неоправдано с нищо, прахосничество на ресурси в частния сектор. Известно е разходването на стотици милиони лева за задоволяване на свръх екстравагантно потребление; за покупка на ултра луксозни лимузини, хеликоптери, самолети, яхти, дори екзотични острови; за изграждане на ултрамодерни офиси и резиденции у нас и в екзотични далечни курорти; за покупка на футболни и други спортни клубове с фантастично, с нищо неоправдано от здравия разум, заплащане на спортистите, за което и най-големите световни учени не могат да мечтаят; авантюристично управление на банки и небанкови финансови институции, водещо до техния фалит с многомилиардни загуби за отделните граждани, за компании и за цялото общество (последният пример с КТБ у нас и многобройни далеч по-фрапантни примери в САЩ, Европа, Япония и на други места); за рискови депозити у нас и в чуждестранни банки и в задгранични ценни книжа; за участие в скъпи хазартни игри и т.н. Нима това са примери за най-рационално използване на ресурси от обществена гледна точка!
Четвърто, частният сектор се въздържа да инвестира в рискови и опасни дейности, от които обаче обществото се нуждае. Това, естествено се поема от държавата, но са й нужни ресурси, за да го финансира.
Пето, крупният частен сектор много често инвестира в офшорни или други подобни зони в Европа, Азия и малки екзотични островни държавици в Карибския и други региони, за да избегне данъчно облагане в страните, където е създаден. Широко разпространена е практиката да се инвестира в специални депозити за избегване плащането на данъци, възползвайки се от традиционната стриктна банкова тайна на някои европейски и други страни. Въпреки полаганите усилия през последните десетилетия, откриването и ограничаването на тези незаконни практики се оказва много трудно, поради вплитането в тези дейности на високопоставени личности от големи влиятелни държави. Не ми е известно възползването на държавни компании от такива противозаконни практики.
Шесто, широко разпространено е влагането на ресурси от дребния, средния и част от едрия капитал в сенчести дейности, за да се избегне плащането на данъци. Не ми е известно държавни фирми да практикуват такива дейности.
Седмо, частният сектор не инвестира в нискодоходни и бавно откупуващи се проекти, като инфраструктурните, особено в планински и изолирани райони, или в силно социално ориентирани дейности от които обществото се нуждае. Държавата се намесва и тук, за да запълни тази празнина, но са й нужни ресурси, за да ги финансира.
Осмо, когато конюнктурата е неблагоприятна или силно рискована, частният сектор не влага във физически инвестиции за производство на продукти и услуги, а насочва парите си в по-сигурни банкови депозити или в ценни книжа у нас и в чужбина. В отчета на БНБ за депозити на домакинства и НТООД може да се прочете, че в края на септември 2015 г. депозитите над 500 хил. до 1 млн. лева всеки са били1078 на обща стойност 757,7 млн. лева, а депозитите над 1 млн. лева всеки са били 611 на обща стойност 1515,9 млн. лева. По оценка на специалисти голямата част от тях са били депозити на собственици на фалирали или заплашени от фалит малки и средни фирми, вложили парите си на по-сигурно място. През това време животът си тече и трябва да се задоволяват неотложни обществени потребности, а частният сектор не го прави. Държавата се намесва и тук, за което са ѝ нужни финансови ресурси.
Девето, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се насочват само в страни и сектори, където получават най-висока печалба, а не там, където са нужни на страната. Преди 2009 г. около 75% от ПЧИ у нас се насочваха в търговия с имоти и наемодателска дейност, търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, в хотели и ресторанти и във финансово посредничество. Никоя страна не е постигнала благоденствие с такава структура на инвестициите. Почти нищо не се насочи към здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, високотехнологични производства и т.н. Това трябваше да се прави от държавата и й бяха нужни големи ресурси
Десето, важни и необходими на обществото дейности се осъществяват в условията на естествен монопол. Това открива възможности за злоупотреба с монополно положение. Всеки монопол е вреден, но най-опасен е частният монопол. И тук държавните инвестиции са по-рационалното решение, съчетано със силен обществен контрол, какъвто частните монополисти често пъти не допускат, позовавайки се на неприкосновеността на частната собственост, закрепена в конституцията. Държавата се намесва и в тези случаи, но за това се нуждае от ресурси.
Казаното до тук цели да предпази от наивно идеализиране на частния предприемач и на частната инициатива. И на свързаното с това предоверяване в проявяваната от тях по-голяма стопанска рационалност, оставяйки им на разположение по-голяма част от новата стойност, чрез свръх ниското данъчно облагане. Пазарните фундаменталисти твърдят, че оставените по този начин по-големи ресурси на частните предприемачи, ще се използват по-рационално и ще се инвестират за разширение и модернизация на производството. Това обаче не се потвърждава от нашата и от чуждестранната практика. В предкризисната 2008 г., т.е. преди да започне да се чувства ефектът от ниските „плоски” данъци, физическите инвестиции у нас бяха 29,4 млрд. лв.,а през 2013 г., т.е. с ниските „плоски” данъци, спадат на 18,1 млрд. лева. Тук, разбира се, влияят и други фактори.
Казаното по-горе за дефектите на частния сектор не означава, че държавният сектор е кристално чист и ефективен и че трябва да се уповаваме само на него, както беше в недалечното минало. И в него стават хиляди безобразия. Свидетели сме на тях от собствен опит. Въпросът е кой е по-малко лош?
Какво може да бъде решението в тази сложна обстановка? Решението е в лоялната конкуренция. Най-добре ще се развива общество със смесени форми на собственост: частна, държавна, общинска и кооперативна. Те трябва да са равнопоставени пред закона и да се конкурират свободно под икономическото слънце. Който е по-рационален ще оцелява и ще се развива. Който не е – ще вегетира и ще загива. Изборът за рационалността на една или друга форма на собственост и стопанисване трябва да се прави на конкурентния пазар, а не да се предрешава в най-високите държавни или партийни кабинети. При тези условия държавните предприятия ще са изложени на същия риск от фалит, както частните, кооперативните и общинските. Никоя от тях не трябва да може да разчита на подавана спасителна ръка от държавата при изпадане в тежко финансово положение по своя вина.
Изключения може да има само за дейности от стратегическо значение за сигурността на държавата. Те трябва да се определят предварително от Народното събрание, да работят прозрачно в същата пазарна среда и да са обект на непрекъснат държавен и обществен контрол.
Политиката на българските правителства на трайни икономически реверанси пред капитала, особено пред най-крупния капитал, е много опасна. С поддържането на свръх ниски преки данъци и изкуствено занижени бюджетни ресурси се налага убийствена рестриктивна политика над голямото мнозинство от народа, над малкия и средния бизнес, над интелигенцията и над пенсионерите. Това вкарва страната в поредица от години с бюджетни дефицити, които водят до натрупване на все по-голям публичен дълг, чието обслужване става все по-трудно. От държава с нисък публичен дълг (17-18% от БВП) до преди две години, България сега е със средна публична задлъжнялост (почти 30% от БВП). Нараства опасността от навлизане в дълговаСПИРАЛА
, от която трудно се излиза. Едновременно с това расте и корпоративната задлъжнялост. Брутният ни външен дълг вече е около 90% от БВП, а заедно с вътрешния – около 100%.И всичко това българските правителства правят с твърдото си упорство да угаждат на крупния български и чуждестранен капитал чрез рекордно ниските данъци. Тази политика, както вече подчертах, създава сериозни текущи проблеми на голямото мнозинство от домакинствата, на дребния и средния бизнес, на интелигенцията. В средна и по-далечна перспектива от това ще започне да страда и крупният капитал. Нима това не се разбира от настоящите български управници!
Прекаленото повишение на данъчните ставки обаче не е желателно, понеже действа демотивиращо на предприемчивостта при упражняване на стопанска дейност и не насърчава към научно-техническо творчество. Прекалено високите данъци засилват и изкушенията за неплащането им. С повишаването на процента на облагане размерът на постъпленията расте до някъде пропорционално на нарастващата данъчна ставка, след това престава да расте, въпреки повишението на данъчния процент, а след достигане на много високо облагане, примерно 60-70 и повече процента – размерът на постъпленията намалява поради все по-масово неплащане на данъците.
Това се проявява по различен начин в различните страни. То зависи от националната психология, от манталитета на данъкоплатците, от наличието или липсата на утвърдени отговорни данъчни традиции, от убеждението че в съвременното демократично общество гражданите имат едновременно права и отговорности, от наличието или липсата на доверие към държавните институции и политиците, от ефикасността на данъчната администрация и т.н. В Белгия плащат до 70% данък за етажа на най-високите доходи, във Финландия до 62%, в Дания и Швеция до 56%, в Холандия и Норвегия до 52-54% и събираемостта на данъците е добра, мнозинството от хората имат самочувствието и удовлетвореността, че са редовни данъкоплатци на своята държава, а държавата доказва, че използва рационално събраните парични ресурси, че не допуска прекомерна корупция. В България, Гърция, Италия и в други южноевропейски страни, обаче много хора се гордеят с неплащането на данъците и иронизират тези, които го правят. У нас даже има остроумни анекдоти в този смисъл, упрекващи редовните данъкоплатци и героизиращи нарушителите
Решението на проблема при настоящите български условия е в избора на умерено високо и обществено приемливо данъчно облагане, примерно между 20 и 30%, при които ще се събира по-голям ресурс и ще се постига по-добра събираемост. И още по-важно, такова равнище на облагане ще е израз на балансирано съчетаване на обществените интереси с интересите на отделния данъкоплатец. Прекомерно ниските данъчни ставки дават превес на индивидуалния интерес на данъкоплатците и вредят на обществените интереси. Прекомерно високото облагане прави обратното. И двата подхода са погрешни.
Давам си сметка, че прилагането на моите предложения няма да е лесно. Засегнатите най-богати слоеве у нас, привикнали с подарения им данъчен уют, ще се съпротивляват на всяко повишение на тяхното данъчно бреме и ще плашат с „предстоящи масови фалити на компании”, „масови уволнения на персонал” и т.н. Много съм любопитен опонентите дами докажат защо нашите фирми ще банкрутират масово при умерено прогресивен корпоративен данък с максимална ставка 20%, а австрийските, белгийските, хърватските, датските, естонските, финландските, френските, германските, гръцките, италианските, малтийските, холандските, норвежките, португалските, словашките, испанските, шведските, швейцарските, турските и други фирми не фалират при по-стръмно прогресивен корпоративен данък с основни ставки 20% и максимални до 35-36%! Още по-високи са данъчните ставки в страните от ЕС при прогресивния подоходен данък (виж таблица 2.).
Пазарните фундаменталисти ще възразят на предлаганото умерено равнище на данъчно облагане, оправдавайки се с неплащането им. По този начин те признават своята и на българските власти неспособност или нежелание да създадат и ръководят ефикасна данъчна администрация, която да обслужва фундаменталните национални интереси, като прилага твърдо закона. Така постъпват правителствата на всички цивилизовани страни в Европа и извън нея. Ако нашите политици възразяват срещу това, те не заслужават политическо доверие и трябва да бъдат държани далече от лостовете на властта.
Ако за момент допуснем, че данъците са премахнати, държавата и обществото ще бъдат парализирани тотално. Няма такава държава по света. Ако данъците бъдат сведени до 2-3-5% парите няма да стигат за нищо. И такива държави няма в цивилизования свят. С политиката на свръх ниски данъци се залагат предварително основите на жестоки бюджетни рестрикции, които биха
-
Живеем в държава - барутен погреб, която се държи като овца клета - от 06.12.2016г.
Ще се сбъдне ли мрачната прогноза, че битката с ордата бежанци, която ни залива, е загубена? Дали в развратния разум на някои властници не се е прокраднала идеята, че българинът е претръпнал да го притискат и унижават и е готов да изтърпи и ордите? Защо европейските бюрократи постоянно се гаврят с нас и ще направят ли от България търбух и гигантски концлагер за нашествениците? На тези и други парливи въпроси от всекидневието ни отговаря известният журналист Кеворк Кеворкян в интервю за вестника на народа "ШОУ" пред управителя на ИА "БЛИЦ" Ивайло Крачунов.
- Направи ми впечатление, че когато гостувахте в „Комбина“, прогнозите ви бяха много мрачни – казахте, че битката с „ордите“ е загубена?
- И на други им е направило впечатление това. Лошото е, че не само тази битка е загубена. Вижте какво се случи след изстъпленията в Харманли – все едно, че нищо не е станало и трябва час по-скоро да забравим това „недоразумение“. Така е устроено съзнанието на българските управници – то не задържа вниманието си върху драматични събития, съзнателно и от страх, че не са в състояние да предложат свестни решения. Пак добре, че Румяна Бъчварова не нарече диващината в Харманли „битов инцидент“ – както се подигра с бунта в Гърмен. Тия хора нямат решения за съдбовни конфликти, но нямат и куража да го признаят – макар че от това никак няма да пострада усещането им за величие. Понеже всеки галфон, който се намърда в българската политика, незабавно полудява и започва да се схваща като един миниатюрен Наполеон.
Обаче Народът е нещо съвършено различно. Докато ние чакаме унгарският премиер Орбан да хареса оградата ни и да оцени усилията ни, Народът е съвсем наясно с Бурята, която вече се задава. Всяка баба и от най-западналото селце го знае. По телевизията непрекъснато излъчват свидетелства, които би трябвало да скършат сърцата ни – клетите ни хорица се изповядват, че са изоставени и безпомощни пред нашествениците, които са, всъщност, авангардът на Ордите. Но няма кой да ги чуе. Тук-там някой престарял мъж ще се закани: „Ще ги колям!“ – рече един, но това също прозвуча жалостиво, като хленченето на изоставено дете.
А всичко това е само едно по-мрачно повторение на онова, което от две десетилетия наблюдаваме при циганските изстъпления. Дали в развратния разум на някои властници не се е прокраднала идеята, че българинът е претръпнал да го притискат и унижават – и е готов да изтърпи и Ордите? Като нищо и това може да го има.
- В една от последните си публикации във фейсбук страницата си призовахте „Спирайте нашествениците, връщайте ги безмилостно, до крак“…
- И без всякаква фалшива милост – нея да я оставим на хитреца-българофоб Кънев от Българския хелзинкски комитет, наричан от Народа Антибългарски. Какво златно време за тия тарикати - нашият Господ сякаш винаги е бил по-милостив към тях, отколкото към истински страдащите българи.
Оскърбително-наивно се държат и телевизиите. Репортерките им мрат да показват някакви млади афганистанци и влюбено да ги състрадават. В състояние са да изслушват всякакви глупости – и само да мигат жалостиво.
Вместо да се питат какво търси някакъв афганистански пръч тук – и защо трябва да ни е грижа за него, след като огромна част от Народа ни живее скотски…
България ще поглъща Ордите, които накрая ще я пръснат, категоричен е Кеворкян
- Скотски?
- Да, скотски. Нищо от живота му, нищичко, не съответства дори на най-скромните европейски стандарти. И може би тъкмо заради това европейските бюрократи преди време презрително ни отдадоха под наем поста на „Комисар по потреблението“ – като пример за малките гаври, на които ни подлагат европейците. Жестове, повече присъщи на уличниците.
Преди време, когато пороите удавиха село Бисер, натам веднага тръгнаха Плевнелиев и Кристалина Георгиева – сакън, да не изпуснат пропагандната далавера. С бронетранспортьори – досущ като Елцин, който качен на танк, бранеше Белия дом в Москва. Нашите хубостници поне да се бяха напили като него. Отидоха в Бисер, проляха по една фалшива сълза и се прибраха в дупките. Дори мимоходом не отчетоха свинщината, в която са потънали обикновените хора, адската несъвместимост с нормалността, която излъчва животът им.
България е в Бисер, България е в Аспарухово, в Мизия и пр. – другото е лъжа. Властниците ни обаче все се хвалят, като провинциални парвенюта, и с най-дребното си „постижение“ – и се правят, че не забелязват другото. Всъщност, те отдавна не забелязват Народа, те дори не смеят да изрекат тази дума – и не от срам, а от незачитане.
- Вие казвате, че България няма да е буфер, а Търбух, който ще поглъща бежанците?
- Ще поглъща Ордите, които накрая ще я пръснат. От две и повече години пиша за тях – отначало ги наричах „пришълци“, сетне „нашественици“, дума, която е далеч по-точна. Нашественици, организирани в промислени Орди. Гледам, че едва сега някои взеха да се чудят как да ги наричат. Две години ни трябваха, за да се излекуваме от вечната си в подобни случаи „състрадателност“. Ние веднага се разплакваме за провокаторите от „Шарли Ебдо“ – едва по-късно се сещаме, че и ние самите имаме нужда от състрадание. А толкова сме страдали, че би трябвало да разпознаваме фалшивостта в насилените акции на европейската псевдо-солидарност. Накрая ще я докараме до там, че да извъртят – може би пак в Париж, и пак с фалшивите лидери на Европейския съюз – един Марш на солидарността, този път в чест на Търбуха. България имам предвид.
Сещам се пак за онзи афганистанец, любимеца на телевизиите, който 11 пъти беше нарушил българската граница – а те го изкараха страдалец. Няколко пъти съм цитирал една фраза на Киплинг: Когато си изоставен в Афганистан и дойдат жестоките афганистанки, за да изрежат всичко от теб, пръсни си мозъка и иди при своя Бог.
Никой не е печелил досега война с афганистанците - смятате ли, че те ще станат по-милозливи тук, в Европа?
- Защо сърбите започнаха да строят ограда на границата си?
- Защото нямат доверие в нашата ограда. И, за разлика от нас, те ще бъдат безмилостни към нарушителите. Намерението на ЕС е ясно – да превърне България в гигантски концлагер. И Орбан го каза - нищо, че накичи Бойко с унгарски орден. Много се стараете – рече той, – обаче мястото ви не е в Шенген. Останете си пазвантите на Европа и се оправяйте по някакъв начин с Ордите. Пък за компенсация – ето ви едно орденче.
Сърбите играят почтено – наблюдаваха доста месеци потока от нашественици, стигнали до Сърбия, които нашите власти дори не бяха забелязали, и започнаха да строят оградата си. Те няма да проявяват никаква излишна състрадателност. Защото мислят за собственото си оцеляване. Само нашите кухи евроатлантици дърдореха за солидарност – но гледам, че и те млъкнаха напоследък.
Ордите не са подвластни на досегашните правила. С тези правила окончателно е свършено.
Хиларитата си свършиха работата.
След като загуби изборите, Хилари рече: „Искам да се завия с едно одеяло, да се гушна с кучетата си и да забравя всичко“. Да забрави Тръмп – това ни казва тя. А изобщо не се сеща за кашата в Либия, която забърка. И за цялата останала бъркоч, която американците сервираха на Европа. А са и нахално-предизвикателни. Обама рече: „Да отворим сърцата си за бежанците“ – арогантно е да говори така, след като „бежанците“ се вихрят тук, а не в неговия дом.
- Защо ние станахме най-уязвими?
- Защото сме смешно „последователни“ в една загубена кауза. Но Емерсън беше казал, че глупавата последователност е кумирът на малките умове.
Нашите управници така и не схванаха, че от първия ден на Кризата трябваше да казват само едно: слаби сме, уязвими сме, помогнете ни. И да се пазарят за цената на тази помощ. Но ние и в тези пазарлъци сме немощни. Гледаме само да се изкараме герои – солидарните герои, солидарни с типове и общества, които отдавна са ни обърнали гръб, а и винаги са ни гледали с щипка презрение.
Ако навремето се казваше, че Балканите са барутният погреб на Европа, сега спокойно може да се казва същото – само че единствено за България.
Държавата – Барутен Погреб, която се държи като овца клета, за да угоди на игрите или немощността на Вълците.
- Как преценявате позицията на Турция?
- Ердоган всеки момент може да ни уреди с един преврат – и това ще бъде преврат срещу Българската Съдба. Достатъчно е да пусне само двайсетина хиляди диваци насам – и ще видите какво представляват нашите управници, а, впрочем, и нашите генерали. Тях пък как не ги е срам – превърнали са се в някакви ходещи иконостаси, накичени със значки и орденчета, дадени им от поредния български президент. Как не събраха малко кураж – и да кажат на властите, че войната е пред вратите ни, да се опълчат, макар и с думи, на вятърничавите ни политикани-съглашатели. Сякаш не са генерали, а камериери на властта. Готови са да слушат всяка цивилна гарга – и да се ослушват.
Ако един ден Ердоган бъде окончателно победен от еуфорията си, България с лекота ще бъде ликвидирана или поне скопена. Това не е преувеличено – той си позволи да арестува турски офицери, скрили се в бази на НАТО. И всички преглътнаха и този горчив хап. Ами руският самолет, който бе свален на инат? Той просто се подиграва с импотентна Европа. И отдавна знае, че България е слабото място в колабиращия ЕС. Образно казано, Ердоган ни е приготвил фесовете – въпросът е кога ще ни ги връчи.
Нямаме полезен ход срещу него – всеки опит да бъде омилостивен, ще предизвика порой от претенции към нас. Барабана ще го бие Местан.
- НАТО няма ли да ни защити?
- НАТО дори не разполага с идеи за подобен конфликт. Там сънуват само как Русия напада една или друга страна, членка на Организацията. Конфликт между две страни членки не се предвижда – или просто няма да бъде забелязан. Кипър е добра мостра за България.
- По телевизията казахте, че не е уместно точно в деня на бунта в Харманли да съдят Низамов, известен като Перата?
- Неуместно е, дори е предизвикателно. Тъй или иначе, Низамов се опитва да олицетвори спотаения народен гняв. Афганистанският нашественик, за когото стана дума, обаче е обгрижван, а Низамов – съден. Две хиляди диваци рушат лагера в Харманли и нападат полицията – ние обаче съдим Низамов. И защо – защото е завързал ръцете на един дивак със „свински опашки“. Варварите научават и за тия неща – и още повече се убеждават, че сме една кекава държава.
Всъщност, с нашата нерешителност ние овързваме със „свински опашки“ самата държава.
Много сме смешни понякога – помниш какви разправии станаха около тия „свински опашки“, как някои реваха, че сме накърнявали религиозните чувства на нашествениците, понеже те не ядели свинско и пр. очевидни глупости. Как да не отвърне Господ поглед от нас, щом сме толкова гламави.
- Защо казахте, че българската политика е игра на дявола?
- А какво друго е? Колхозникът-военен министър Ненчев принуди генерал Радев да напусне военновъздушните сили – а той взе, че стана президент. Само този пример е напълно достатъчен, за да разберем каква дяволиада е нашенската политика. Преди малко стана дума колко послушни и безгласни са нашите генерали – при такъв министър би трябвало да си направят колективно сепуко. На Гергьовден, вместо военен парад - колективно самоубийство на генералитета.
- Вече е сигурно, че Слави няма да прави партия, той сам го обяви?
- Правенето на партия е нещо далеч по-сложно и от най-сложния концерт. Преди доста време казах, точно в твое интервю, че Слави едва ли ще приеме да влезе в ролята на своя добродушен камериер Ванката – и да се съобразява с една сюрия ненормалници. А той дори със себе си не се съобразява. Така че всичко е наред с него. Но, ако си направи равносметката някой ден, ще разбере, че ловко беше използван с референдума си.
- Наистина ли смятате, че Бойко играе роля? Казахте, че заслужава званието „народен артист“?
- О, да, дори е два пъти „народен артист“. Сега се прави на покрусен и приема парада…
- Какъв парад?
- Парада на мушичките, които искат власт, които се канят да стават премиери. Само дето това не може да се случи без Бойко. Те му се репчат и набиват крак пред публиката, която, впрочем, също не им вярва. А той си подръпва от пурата и си прави сметките. Почти като Сталин, който тайно седи в една таванска стаичка в Дома на Съветите, където съдят болшевишките вождове Каменев и Зиновиев – и само лулата му просветва през прозорчето. А ония се кълнат, колко го обичат – така се кълнат и когато ги отвеждат за разстрел. Идиотите дори са мислели, че той не знае за това.
Само Дяволът може да е наясно какво се върти сега в главата на Бойко. Обаче все си мисля, че трябва да отдели време и да пресметне и собствените си грешки – слагачът Ненчев няма да му ги каже. Между другото, не е лошо да го викне и да го пита защо направи Радев президент.
Време му е на Бойко за една пространна изповед пред самия себе си – преди да състави третия си кабинет.
- Вие критикувахте Радев, че е бил на пленума на БСП?
- Да, и някои читатели не бяха съгласни с мен – Радев само присъствал на пленума, това било знак на уважение и пр. Може и така да се каже. Все пак, иска ми се в тия мътни времена, които ще стават все по-буреносни, Радев да стои напълно автономно на Голямата сцена. Да не дава никакви поводи на политическата мърша да го използва за спекулациите си. В БСП не могат да се нарадват на внезапния си успех, те се държат като момиченце, което тика в очите на всеки новата си кукла. Само че Радев никак не ми изглежда като нечия кукла. Трябва да внимават да не го злепоставят с възторжените си подскачания – защото тогава ще берат много ядове с него. Радев е истински военен и сигурно сън не го хваща заради Ордите. Първият му указ трябва да е срещу политическото нищоговорене, толкова активно продуцирано от петлето Плевнелиев. И самият той трябва да е максимално въздържан и дистанциран. Гвардейската рота е прекалено карнавална и няма да успее да го опази от навлеци и смахнати идеи – ще му трябва някоя елитна военна част. Сега всички ще се опитат да му навират в очите собствените си библии – а той трябва да чете и разчете най-напред себе си, собствената си мисия. Плевнелиев превърна президентството в безкраен празник от нелепи или несмислени изпълнения. Няма да е лесно отново да се придаде сериозност на тази институция.
- Как ще коментирате скандала между генерал Решетников, доскорошен шеф на Института за стратегически изследвания на Кремъл, и Корнелия Нинова?
- Ако човек е глупак като нашите русофоби и късни антикомунисти, може да реши, че това е някаква игра на руснаците. Нещо от този род: Радев е техен човек, но за да скрият това, те казват точно това – че е техен човек. Но подобна интрига е направо инфантилна и никой няма да й повярва. А в колежа „Максуел“ направо ще се изсмеят. Корнелия трябва да се опита да не обръща внимание на всяка задявка – сериозният политик има нерви като корабни въжета.
Време е да се научим да гледаме право във фактите, дори те да ни избодат очите: Радев е натовски генерал и стана президент с подкрепата И на БСП – И на БСП. Толкова. Сега остава да стане и истински български президент, български. Няма да му е лесно – след позорните коварства и дупедавства на Плевнелиев.
Ивайло КРАЧУНОВ -
Тъпанари тъпан бият - Корнелия Нинова с изтъркана плоча от времето на БКП - от 29.01.2017г.
БСП удари предизборния тъпан. Така го удари, че аха да го спука още на старта на предизборната кампания. Главният тъпанджия Корнелия Нинова изпълни с патос декларацията й и придаде смисъл на единствена спасителна и възможна за България. Както навремето ни учеше БКП.
Толкова са си повярвали, че вече говорят какво ще направят в следващия парламент. А мажоритарната тояга, която дебне в ъгъла? Почти три милиона българи искат такава изборна система, за да задраскат от играта такива като Нинова. Да не виждат повече тези вечни депутати и политически йезуити, които са там за едната сладка заплата, за доходните столчета в бордовете, за служебните коли с бензин без мярка и какви ли още не облаги.
Ще направим това, ще направим онова... Ала-бала, никой вече не вярва на тези в Народното събрание. В целия памфлет на БСП имаше едно единствено вярно нещо - 7-те процента доверие към депутатите. И социалистите са в кюпа, да не се правят на луди. С Тройната коалиция, с Орешарски, със Станишев и изчезналите документи, да не си спомняме какво беше по времето на Жан Виденов.
Сега ни убеждават, че нямаме ток. Нищо че всички прозорци светят като се стъмни. Е, който повярва, че няма ток, да гласува за тъпанджиите. За тези, които отсега обещават, че ще ни спрат еврофондовете. Застраховка "Каско", както се казва. Тарикати са, не може да им се отрече. Играят го този филм не за първи път и са на всеки километър.
Посякоха ги от Брюксел и за еврофондовете и за селското изпълнение на Корнелия Нинова със "спрените" 1,1 млрд. евро за земеделие. Ама нищо, те си бият пропагандния тъпан. Като се затопли времето, ще го ударят и от Бузлуджа. Такива ми ти работи, партийни, важни за България. И от Луната да им кажат, че не стават, пак ще се напъват по стар комунистически обичай и ще се качат на предизборния трамвай.
А истината е толкова проста и ясна. Яли, пили и се веселили - това трябва да пише на Народното събрание. Защото това остава след пустите ни депутати.
-
Пре(дсе)дателството с четвърта власт от третия пол - от 07.01.2018г.
Факт е, че задаващото се българско председателство на Съвета на министрите на ЕС е голям залог и залък за нашите управляващи и за т.н. политическа класа изобщо ( макар нейната класа да е доста съмнителна, ако говорим за нивото й). Но някак приехме за (единствена) даденост вероятността нашите управници да се смирят по този повод, за да не се излагат с репресии спрямо своите критици пред чужденците. Може да има истина в тази хипотеза, но фактите показват още нещо. Нещо обратно на това очакване!
През измималата 2017 г. в периферията на общественото внимание остана приплъзването на Борисов и производните му по властова линия “величини” към позицията на някои чернеещи в отделни аспекти централно и източноврепейски овце от европейското стадо. Самия Борисов многократно се изказа по дух и стил като “поляк”, “унгарец” или “словак” по адрес на “лицемерието на ЕС” най-вече ( и дори солово) във връзка с политиката на Брюксел спрямо Турция на Ердоган, но и все повече в хор с антимигрантските настрения и действия на Вишеградската четворка, ключваща и рязко противопоставящата се на приема на бежанци Чехия.
Но това е само най-видимата част на нашия титан(ик), който се надява да финтира за пореден път айсберга на недоволството от властването му в самата България и отлага сблъсъка с европейските ценности, подкрепяни от него от приличие пред богатите чужденците на борда.
Истината е, че Борисов започна да се изявява като полуевроскептик ( чак като Орбан и Качински не смее да се изкаже, твърде зависима е властта му от европейските пари), окуражен от факта, че в лицето на управляващите в Полша и Унгария вижда себеподобни: хем ( представящи се за) десни, хем си правят, каквото си искат, въпреки ръмженето на някакъв си Брюксел.
В едно (невидимо) отношение обаче Борисов тихомълком е надминал колегите си по евробунтарство в рамките на евросъюза: без да го признава, отричайки фактите дори, Борисов си е подсигурил медийен комфорт както никой друг евродругар. През изминалата 2017 г. той се възцари окончателно на върха на една все по-беззъба, послушна и фрустрирана медийна среда, чиято опърничавост започна да бъде укротявана от обезоражаващата политическа транссексуалност на монархо-социалистическото управление. Едновременно с това тя беше форсирана от Първановщината и получи окончателния си задушаващ целофан в наши дни.
Борисов гледа как вишеградските му колеги се разпореждат с медиите без да се съобразяват с брюкселските забележки и не само си прави изводите, че “може и така” без да пострадаш от гумения брюкселски думеранг. Не само им подражава, но и се подсмихва под байборисовия си мустак колко са изостанали някои еврокамаради в откритието си, че разединението на журналистите прави силата (му).
Защо да не си укрепи още повече властта в най-всепроникващата до села и паланки държавна телевизия с доказано все по-предан обслужващ персонал в навечерието на Председателството? И нов програмен директор с опит от атакистката телевизия “Алфа” ще си уреди ( че и като водещ на публицистично предаване ще го курдиса след това), и новинарска началничка от опитната в пропагандата към силните на деня от ТВ 7 ще наложи…
“Дреболии” ? Да, за еврпоейците евентуално. Но за българите е важно да бъдат облъчвани правилно и на Борисов никак не му е все едно кой ще го обгрижва- човек по човек се грижи човекът за това.
Какво ще му направят европейците за тези дребни прегрешения ( чрез които от години надгражда като с тухлички фараонската си пирамида на медиен властелин на положението)? Ще му се скарат ли или ще го детронират? Няма такава опасност. А който е недоволен от това, да се оплаче на арменския поп – Армения и без това е руска военна база, да видим какво ще постигнат жалбоподателите пред арменския поп ( или тв водещ). Ай, сиктир ( с извинение, защото на арменски това е мръсна псувня, но ние сме я “омекотили” за всекидневна употреба, побългарили сме я)!
Христо Ботев, любимецът на неговите днешни антиподи във властта и опозицията, употребяван за измиване на гузната им съвест, е казал в далечната 1874 г. във в. “Независимост” (В. “Независимост”, г. IV, брой 52 от 12 октомври 1874 г.) за зависимостта на журналистите във фейлетона си “ДЛЪЖНОСТИТЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ И НА ЖУРНАЛИСТИТЕ” горчиви думи. Обръща се към “колегите” си с “братя врабци и цацунгери”, които следват съветите на поповете да си мълчат ( “…мълчанието е една от ония добродетели, които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щастливо миропомазание”.
И ето че днес сме осъмнали пак там – като при онова чуждо владичество, което обичаме да наричаме робство за оправдаване на робския си манталитет и необходимостта Русия, страната на робите, да ни освобождава.
Системното изнасилване на четвъртата власт я превърна днес в същество от някакъв трети пол – с избити зъби, за може да обслужва властта без опасност да я ухапе. А опитва ли се някой да се зъби, за тази цел се задействат чуковете на прокуратурата или на другарите по коалиция от “Атака” по съдебен път ( самите те имат опит от съдебната зала, нали Сидеров го осъдиха за хулиганство)- и те да свършат някоя ( мръсна) работа, няма само чорбаджийски постове да получават на чисто ( ни бой яли от баш путинофил на столичната ул. “Раковски”, ни в НАТФИЗ нахлували) за заслуги в атакуването на нормалността в българския обществен живот.
Тези нерадостни наблюдения не са “прозрение” на някаква си личност.
Американската журналистка от български произход Татяна Кристи твърди следното за намесата на българската власт в платформи за публично изразяване на мнение като Фейсбук:
“Фейсбук е компания, която не желае или е много несклонна да комуникира с потребителите си (когато не им иска пари или лична информация). Каналите за обратна връзка във Фейсбук са формални и не съществуват ясни механизми за протекция на личности, атакувани на политическа основа. Фейсбук се превърна в удобна бухалка на властта в държави с недемократично управление, погазващи правата на личността и свободата на словото. Единственото досега свободно поле на Фейсбук за обмяна на идеи, неконтролирано от зависимите медии в България, се оказа податливо на правителствен шантаж и на нечистоплътни бизнес практики. Относно блокиранията, ето резултатите от моето разследване
.
Много преди Фейсбук да ми изтрие профила в края на миналия месец на база на пост от преди една година, в който споменавам думата „гей” в хомофобски цитат на Магда Ташева – тогава народен представител от Атака, аз започнах самостоятелно разследване на това как оперира Фейсбук и причините, по които блокира. Успях да изчета много от безбройните им „стандарти” и да се уверя, че в прилагането им няма абсолютно никаква обективност и яснота. Повече яснота ще се намери в мъглявината Андромеда, отколкото в критериите за блокиране на Фейсбук, което е добре дошло за всяка нечистоплътна измет с власт. Единственото ясно нещо в тези така наречени стандарти е, че те често се използват като бухалка срещу свободата на словото в недемократични държави. България не е единствената, но е единствената страна в Европейския съюз, където подобно блокиране съществува на такава скала.
Наши източници твърдят, че в България функционират два тролски центъра – свързани с властта – един афилииран с ПП ГЕРБ и втори – с Патриотичния фронт, които са активирани, за да заглушат гласа на критиците на властта, особено по време Европредседателството. Профили на личности като адв. Николай Хаджигенов, главният редактор на сайта Биволъ за разследваща журналистика Атанас Чобанов, на карикатуриста Христо Комарницки, на Манол Глишев, на Самуил Петканов и други критици на властта биват редовно атакувани и блокирани”.
А ето и статия в Блумбърг за начина, по който Фейсбук се използва за целите на потискането на критиката от страна на правителства и режими, които, за разлика от индвидите, имат силата и влиянието да въздействат възпиращо върху критиките срещу себе си в мрежата. Мислите ли, че абонираните за властта нашенци и техните сателити се “гнусят” от подобна възможност? https://www.bloomberg.com/news/features/2018-01-02/inside-the-eccentric-unstoppable-deal-making-of-masayoshi-son
Share on Facebook -
Хамед Абдел-Самад пред Die Welt: Мохамед е бил масов убиец и болен тиранин - от 06.10.2015г.
Мюсюлманите бягат и идват в Европа, в страните на "неверниците", а не в Мека, в самия център на исляма, казва авторът на "Ислямския фашизъм"
Египетският писател и публицист Хамед Абдел-Самад призовава мюсюлманите критично да оценят своята религия и да анализират възприеманите като свещени структури и да ги преосмислят. Неговата позиция му създаде многобройни врагове. След излизането на книгата му "Ислямският фашизъм" беше издадена фетва, тоест религиозна смъртна присъда, според която всеки мюсюлманин, където и да се намира е длъжен да го убие. Сега 43-годишният писател живее под постоянна полицейска охрана.
В неговата нова книга, обект на критика е самият пророк Мохамед - за гордостта, параноята, религиозното безумие и гигантското влияние на човека, умрял преди 1400 години.
- Вие пишете, че с огромно удоволствие бихте погребали ислямския пророк Мохамед. Какво искате да кажете с това?
- Макар че Мохамед е умрял преди 1 400 години, той всъщност, така и не е погребан. И досега той е сред най-могъщите хора на 21 век. Той все още продължава да управлява и е авторитет за 1,4 милиарда мюсюлмани-както миролюбивите, така и тези, които използват насилие. И всички те получават легитимност от неговите текстове и достигналите до нас описания на деянията му. Дори немюсюлмани следват неговите правила-той не трябва да бъде изобразяван и не трябва да бъде критикуван. И всички ние участваме в това. Аз не мога да го разбера. Самият Мохамед и неговите постъпки не могат да бъдат подлагани на критично осмисляне. Никой не се осмелява да го разглежда като човек от своето време с всичките му слабости, болести, съмнения и съмнения дори спрямо себе си.
Дошло е времето да се разчистят сметките с него и той да бъде погребан в своето време. Той не заслужава съществуващото почитание и не заслужава властта, която притежава в 21 век.
- Вие сурово критикувате Пророка, наричате го "болен тиранин", "нарцис", "параноик" и дори "масов убиец". Това няма да се хареса на умерените мюсюлмани...
- Аз изхождам от многобройните болести, от неговата лична история , която мюсюлманите са попили в себе си. Причината за нарцисизма и параноята често е комплекс за малоценност, неприемане от околните, отхвърляне. Той не е познавал баща си, майка му починала, когато той бил на шест години. Той не е имал примери за подражание, не е получавал любов и нежност, нито признание. В такива условия се формира личност, страдаща от потребност за контрол, страдаща от страх от загуба и параноя. Това обяснява защо Мохамед е имал толкова жени и ги е колекционирал като кукли. Неговото честолюбие първоначално се е проявявало до това да получи божествено откровение. Може определено да се каже, че първоначално той не е лъгал и не е заимствал от никого. Той действително е изпитвал озарение, но не е бил в състояние и да го възприеме, тъй като е бил неуравновесен. Той превърнал необходимостта в добродетел.
- Но първоначално, когато започнал да разказва на хората за полученото от него откровение, Мохамед не е имал особен успех.
- Точно така, отначало успехът не го е съпътствал, макар че първите глави на Корана са кротки и миролюбиви. Съвместно живеене, търпимост, уважение, но това не правело впечатление на никого. След това променил стратегията си, и речта му също започнала да се променя. Мохамед започва да сключва военни съюзи и под сянката на меча при него дошъл и успехът.
Едва когато се появява перспективата за получаване на военна плячка, ислямът се превръща и в икономически проект, и започват да се появяват все повече привърженици. Много местни военни управници, с които преди това Мохамед е воювал, започнали да преминават на негова страна, защото искали да заложат на печелившия кон.
- Това е Вашата лична представа за Пророка. Вие използвате и интерпретирате същите източници, които, по същество, критикувате. Това не е ли противоречие?
- Всичко се съдържа в източниците-някои неща са поприкрити, други се мистифицират, а трети са добавени. Аз само се опитвам да отделя зърното от плявата. Това са такива истории, които не могат да бъдат измислени или измислянето им няма никакъв смисъл. И от тях правя изводи за това, с което, вероятно, се е занимавал Мохамед, какво го е тревожило, какво го е плашело. А като краен резултат се появява един много човечен образ на Пророка.
- Мнозина ще Ви обвинят в светотатство...
-Това е нормално. Фундаменталистите и консерваторите призовават именно към това... Но аз го наричам разумен подход, историко-критично тълкувание. На останалите не им достигна смелост и те предпочитат да го оправдават и украсяват. Те казват: "Да, Мохамед може и да е убил за един ден 900 евреи, но тогава това е било нормално". Така ли е било наистина? Кое племе в онези времена е убивало 900 души за един ден? Нито едно, тъй като тогава е бела разпространена практиката да се освобождават пленниците след плащане на откуп. Женил ли се е пророкът за дъщеря си, когато тя е била на шест години? Едва ли? На много неща от тези, които се разказват за него, не вярвам? Аз се опитвам от многобройните късчета да съставя цялостна картина.
- Но в момента ситуацията е такава, че всеки по своему си представя Пророка и взема само това, което му е изгодно. Непрекъснато се твърди, че терористичната организация "Ислямска държава" няма нищо общо с истинския ислям-така ли е наистина?
- Подобни твърдения не само въвеждат в заблуда, но са и опасни. Това би означавало, че ние можем да оставим исляма такъв, какъвто е. "Ислямска държава" не прави нищо, което преди не е правил Мохамед. Привържениците на "Ислямска държава" намират в историческите текстове религиозно оправдание за всяко свое действие-независимо дали са отрязани глави, робство, изнасилване, брак с непълнолетни, прогонване на евреите и християните-за всичко това спокойно може да бъде намерено оправдание в Корана или хадисите (предания за действията и възгледите на Мохамед).
- А какво можем да кажем за масовите убийства на братя по вяра? Къде в традиционните текстове може да се срещнат такива примери?
- Никъде, но "Ислямска държава" разглежда своите мюсюлмански жертви не като братя по вяра, а като отстъпници от истинското учение на пророка.
- В такъв случай те могат да интерпретират всичко в своя полза, като се позовават на Пророка и така да оправдаят всичко, което извършват?
- Аз бих могъл да кажа, че терористите от ИД неправилно са разбрали Мохамед и го интерпретират неправилно, ако от автентичните източници става ясно, че Мохамед е бил монах, който е провъзгласил своето послание под палмата, а след това мирно си е починал, а хората, след смъртта му основали религия, от която някой се възползва. Но не е било така. Мохамед е бил местният военен управител и той е вършил същото, което сега вършат терористите от "Ислямска държава".
Мохамед е бил човек, който не се е доверявал на хората, той е страдал от нарцистична мания за величие, сам е определял кръга на последователите си, а всички, които са извън него са били разглеждани като врагове и трябва да бъдат унищожени.
"Ислямска държава" е законно дете на Мохамед и на думи, и на дела.
Никой не разбира така добре Мохамед, както членовете на "Ислямска държава". Същото може да се каже и за регионалната полиция на Саудитска Арабия, за фанатиците от Индонезия, за "Боко Харам" в Нигерия, за "Ал Шабаб" в Сомалия и за ХАМАС в Сектора Газа.
Те са възникнали в различен културен контекст, но все още се позовават на едни и същи многобройни болести на Пророка и по този начин-и на неговата религия.
- Вие искате да предизвикате хората към откровен разговор и успявате - чрез Вашите книги. Но сега директно критикувате Пророка. Не се ли опасявате, че по този начин ще отблъснете от себе си всички тези хора, които биха се отнесли с разбиране към Вашата концепция?
- Аз имам съвсем друго впечатление. Основните тези на книгата са записани и публикувани в YouTube лекции. Само за последните три месеца те са гледани от 1,1 милиона души в арабския свят. Аз вече свикнах с обидите и заплахите. Но, признавам, че бях изненадан от броя на хората, които са гледали лекциите. Съществува определен дискурс, който свидетелства за това, че мюсюлманите в арабския свят са готови за открито обсъждане на своята религия и своя Пророк. В диаспората, привикнала към разкоша, свързан с романизирания образ на исляма, потребността от подобна дискусия не е толкова голяма. На Запад все още смятат, че ислямът трябва да бъде защитаван.
- Тоест, Вие се опитвате да постигнете пробуждане и реформация, които трябва да се случат заедно с разрушаването на табутата?
- Съществува феномен - просвещение чрез разрушаване на реда.
Аз искам критиката на исляма и Пророка да стане нормално действие. Никой не би задавал на християнин подобни въпроси, ако той напише книга със заглавие "Исус - разчистване на сметките". На никого не би хрумнало да пита автора не се ли страхува да не оскърби 2 милиарда християни. Самият факт, че на мен ми задават такива въпроси е най-добрата легитимация на моята книга.
Искам да постигна това, че нито един автор или художник да не се страхува за живота си само защото критикува човек, умрял преди 1400 години.
- Но съществува масов страх от насилие от страна на ислямистите, заради масовото преселение на хора в Германия.
- Германия е заплашена да повтори същата грешка, която направи по отношение на гастарбайтерите и техните деца. Тогава никой не се осмеляваше да се намеси и да "опекунства" преселниците, проявявайки по този начин културна деликатност. Но днес трябва да си зададем въпрос - от какво бягат тези хора?
Те бягат именно от ислямското мислене, от ненавистта към другомислещите и неверниците, от идеология, която е укрепвана в продължение на векове. И ето, те идват в Европа, а ние не сме в състояние да им кажем, че не могат да възраждат това, от което са избягали. Защото това е една от причините, заради която тези хора бягат и идват в Европа, в страните на "неверниците", а не в Мека, в самия център на исляма. Причината е в това, че Германия е свободно и отворено общество, в което хората могат свободно да се занимават с изследвания и свободно да мислят. Именно затова Германия е безопасна и благоденстваща страна.
- Къде е грешката на европейската политика?
- Тя разчита на ислямските организации, които с пари от държавата строят ислямски детски градини, училища и джамии, а също така индоктринират децата на бежанците. В някакъв момент тези вече възрастни мюсюлмани ще решат, че не могат пълноценно да изповядват религията си в страните на греха, където хората пият алкохол. И тогава те ще се окажат във властта на идеолозите от "Ислямска държава".
- Вие искате имигрантите безусловно да приемат европейския начин на живот?
- Да, бежанците имат нужда от помощ, но от самото начало трябва да им бъдат зададени и ясни правила. "Скъпи бежанецо, участвай активно в живота на обществото, в противен случай за теб нещата ще бъдат трудни. Следи децата ти да ходят на училище и да учат немски език. Ако ти не искаш да учиш или спортуваш, разреши това на дъщеря си, тъй като тази страна е поела отговорност и иска да помогне за развитието на личността на твоето дете.
Ако не искаш всичко това, то качвай се на влака и се връщай в Унгария.
Всичко е много просто, ако те не го разберат сега, никога няма да го разберат. Ето какво трябва да бъде посланието: тази страна у хубава, защото е свободна, гражданите и иимат възможност да се развиват, а религията си е лична работа. Затова в тази страна се живее добре и затова тя трябва да бъде обичана. Сега ти се възползваш от всичко това, затова престани да се оплакваш и започвай да се приспособяваш.
А ислямът има нужда от честност. Това означава, че Мохамед трябва да бъде лишен от своята святост. Божественото послание е неговият имунитет, неговият трик. Аз не мисля, че ислямът е реформиран. Мюсюлманите трябва да реформират своето мислене, да осъвременят отношението си към религията и в резултат да стигнат до извода, че религията е лична работа.
Трябва да се започне най-напред с демистифицирането на Мохамед и създадената от него религия. Ще се наложи да се откажат от част от автентичния ислям, от принудата, от легитимирането на насилие.
Контрпродуктивно е постоянно да се представят арабите като жертва на Запада. По този начин се циментира тяхното самовъзприятие като жертви. Това е почти расистки подход. Някой трябва да разбие натрупания лед и аз искам да стана един вид ледоразбивач.
"Mohammed war ein Massenmörder und ein kranker Tyrann
Превод: Faktor.bg
-
Хамед Абдел-Самад пред Die Welt: Мохамед е бил масов убиец и болен тиранин - от 12.10.2015г.
Египетският писател и публицист Хамед Абдел-Самад призовава мюсюлманите критично да оценят своята религия и да анализират възприеманите като свещени структури и да ги преосмислят. Неговата позиция му създаде многобройни врагове. След излизането на книгата му "Ислямският фашизъм" беше издадена фетва, тоест религиозна смъртна присъда, според която всеки мюсюлманин, където и да се намира е длъжен да го убие. Сега 43-годишният писател живее под постоянна полицейска охрана.
В неговата нова книга, обект на критика е самият пророк Мохамед - за гордостта, параноята, религиозното безумие и гигантското влияние на човека, умрял преди 1400 години.
- Вие пишете, че с огромно удоволствие бихте погребали ислямския пророк Мохамед. Какво искате да кажете с това?
- Макар че Мохамед е умрял преди 1 400 години, той всъщност, така и не е погребан. И досега той е сред най-могъщите хора на 21 век. Той все още продължава да управлява и е авторитет за 1,4 милиарда мюсюлмани-както миролюбивите, така и тези, които използват насилие. И всички те получават легитимност от неговите текстове и достигналите до нас описания на деянията му. Дори немюсюлмани следват неговите правила-той не трябва да бъде изобразяван и не трябва да бъде критикуван. И всички ние участваме в това. Аз не мога да го разбера. Самият Мохамед и неговите постъпки не могат да бъдат подлагани на критично осмисляне. Никой не се осмелява да го разглежда като човек от своето време с всичките му слабости, болести, съмнения и съмнения дори спрямо себе си.
Дошло е времето да се разчистят сметките с него и той да бъде погребан в своето време. Той не заслужава съществуващото почитание и не заслужава властта, която притежава в 21 век.
- Вие сурово критикувате Пророка, наричате го "болен тиранин", "нарцис", "параноик" и дори "масов убиец". Това няма да се хареса на умерените мюсюлмани...
- Аз изхождам от многобройните болести, от неговата лична история , която мюсюлманите са попили в себе си. Причината за нарцисизма и параноята често е комплекс за малоценност, неприемане от околните, отхвърляне. Той не е познавал баща си, майка му починала, когато той бил на шест години. Той не е имал примери за подражание, не е получавал любов и нежност, нито признание. В такива условия се формира личност, страдаща от потребност за контрол, страдаща от страх от загуба и параноя. Това обяснява защо Мохамед е имал толкова жени и ги е колекционирал като кукли. Неговото честолюбие първоначално се е проявявало до това да получи божествено откровение. Може определено да се каже, че първоначално той не е лъгал и не е заимствал от никого. Той действително е изпитвал озарение, но не е бил в състояние и да го възприеме, тъй като е бил неуравновесен. Той превърнал необходимостта в добродетел.
- Но първоначално, когато започнал да разказва на хората за полученото от него откровение, Мохамед не е имал особен успех.
- Точно така, отначало успехът не го е съпътствал, макар че първите глави на Корана са кротки и миролюбиви. Съвместно живеене, търпимост, уважение, но това не правело впечатление на никого. След това променил стратегията си, и речта му също започнала да се променя. Мохамед започва да сключва военни съюзи и под сянката на меча при него дошъл и успехът.
Едва когато се появява перспективата за получаване на военна плячка, ислямът се превръща и в икономически проект, и започват да се появяват все повече привърженици. Много местни военни управници, с които преди това Мохамед е воювал, започнали да преминават на негова страна, защото искали да заложат на печелившия кон.
- Това е Вашата лична представа за Пророка. Вие използвате и интерпретирате същите източници, които, по същество, критикувате. Това не е ли противоречие?
- Всичко се съдържа в източниците-някои неща са поприкрити, други се мистифицират, а трети са добавени. Аз само се опитвам да отделя зърното от плявата. Това са такива истории, които не могат да бъдат измислени или измислянето им няма никакъв смисъл. И от тях правя изводи за това, с което, вероятно, се е занимавал Мохамед, какво го е тревожило, какво го е плашело. А като краен резултат се появява един много човечен образ на Пророка.
- Мнозина ще Ви обвинят в светотатство...
-Това е нормално. Фундаменталистите и консерваторите призовават именно към това... Но аз го наричам разумен подход, историко-критично тълкувание. На останалите не им достигна смелост и те предпочитат да го оправдават и украсяват. Те казват: "Да, Мохамед може и да е убил за един ден 900 евреи, но тогава това е било нормално". Така ли е било наистина? Кое племе в онези времена е убивало 900 души за един ден? Нито едно, тъй като тогава е бела разпространена практиката да се освобождават пленниците след плащане на откуп. Женил ли се е пророкът за дъщеря си, когато тя е била на шест години? Едва ли? На много неща от тези, които се разказват за него, не вярвам? Аз се опитвам от многобройните късчета да съставя цялостна картина.
- Но в момента ситуацията е такава, че всеки по своему си представя Пророка и взема само това, което му е изгодно. Непрекъснато се твърди, че терористичната организация "Ислямска държава" няма нищо общо с истинския ислям-така ли е наистина?
- Подобни твърдения не само въвеждат в заблуда, но са и опасни. Това би означавало, че ние можем да оставим исляма такъв, какъвто е. "Ислямска държава" не прави нищо, което преди не е правил Мохамед. Привържениците на "Ислямска държава" намират в историческите текстове религиозно оправдание за всяко свое действие-независимо дали са отрязани глави, робство, изнасилване, брак с непълнолетни, прогонване на евреите и християните-за всичко това спокойно може да бъде намерено оправдание в Корана или хадисите (предания за действията и възгледите на Мохамед).
- А какво можем да кажем за масовите убийства на братя по вяра? Къде в традиционните текстове може да се срещнат такива примери?
- Никъде, но "Ислямска държава" разглежда своите мюсюлмански жертви не като братя по вяра, а като отстъпници от истинското учение на пророка.
- В такъв случай те могат да интерпретират всичко в своя полза, като се позовават на Пророка и така да оправдаят всичко, което извършват?
- Аз бих могъл да кажа, че терористите от ИД неправилно са разбрали Мохамед и го интерпретират неправилно, ако от автентичните източници става ясно, че Мохамед е бил монах, който е провъзгласил своето послание под палмата, а след това мирно си е починал, а хората, след смъртта му основали религия, от която някой се възползва. Но не е било така. Мохамед е бил местният военен управител и той е вършил същото, което сега вършат терористите от "Ислямска държава".
Мохамед е бил човек, който не се е доверявал на хората, той е страдал от нарцистична мания за величие, сам е определял кръга на последователите си, а всички, които са извън него са били разглеждани като врагове и трябва да бъдат унищожени.
"Ислямска държава" е законно дете на Мохамед и на думи, и на дела.
Никой не разбира така добре Мохамед, както членовете на "Ислямска държава". Същото може да се каже и за регионалната полиция на Саудитска Арабия, за фанатиците от Индонезия, за "Боко Харам" в Нигерия, за "Ал Шабаб" в Сомалия и за ХАМАС в Сектора Газа.
Те са възникнали в различен културен контекст, но все още се позовават на едни и същи многобройни болести на Пророка и по този начин-и на неговата религия.
- Вие искате да предизвикате хората към откровен разговор и успявате - чрез Вашите книги. Но сега директно критикувате Пророка. Не се ли опасявате, че по този начин ще отблъснете от себе си всички тези хора, които биха се отнесли с разбиране към Вашата концепция?
- Аз имам съвсем друго впечатление. Основните тези на книгата са записани и публикувани в YouTube лекции. Само за последните три месеца те са гледани от 1,1 милиона души в арабския свят. Аз вече свикнах с обидите и заплахите. Но, признавам, че бях изненадан от броя на хората, които са гледали лекциите. Съществува определен дискурс, който свидетелства за това, че мюсюлманите в арабския свят са готови за открито обсъждане на своята религия и своя Пророк. В диаспората, привикнала към разкоша, свързан с романизирания образ на исляма, потребността от подобна дискусия не е толкова голяма. На Запад все още смятат, че ислямът трябва да бъде защитаван.
- Тоест, Вие се опитвате да постигнете пробуждане и реформация, които трябва да се случат заедно с разрушаването на табутата?
- Съществува феномен - просвещение чрез разрушаване на реда.
Аз искам критиката на исляма и Пророка да стане нормално действие. Никой не би задавал на християнин подобни въпроси, ако той напише книга със заглавие "Исус - разчистване на сметките". На никого не би хрумнало да пита автора не се ли страхува да не оскърби 2 милиарда християни. Самият факт, че на мен ми задават такива въпроси е най-добрата легитимация на моята книга.
Искам да постигна това, че нито един автор или художник да не се страхува за живота си само защото критикува човек, умрял преди 1400 години.
- Но съществува масов страх от насилие от страна на ислямистите, заради масовото преселение на хора в Германия.
- Германия е заплашена да повтори същата грешка, която направи по отношение на гастарбайтерите и техните деца. Тогава никой не се осмеляваше да се намеси и да "опекунства" преселниците, проявявайки по този начин културна деликатност. Но днес трябва да си зададем въпрос - от какво бягат тези хора?
Те бягат именно от ислямското мислене, от ненавистта към другомислещите и неверниците, от идеология, която е укрепвана в продължение на векове. И ето, те идват в Европа, а ние не сме в състояние да им кажем, че не могат да възраждат това, от което са избягали. Защото това е една от причините, заради която тези хора бягат и идват в Европа, в страните на "неверниците", а не в Мека, в самия център на исляма. Причината е в това, че Германия е свободно и отворено общество, в което хората могат свободно да се занимават с изследвания и свободно да мислят. Именно затова Германия е безопасна и благоденстваща страна.
- Къде е грешката на европейската политика?
- Тя разчита на ислямските организации, които с пари от държавата строят ислямски детски градини, училища и джамии, а също така индоктринират децата на бежанците. В някакъв момент тези вече възрастни мюсюлмани ще решат, че не могат пълноценно да изповядват религията си в страните на греха, където хората пият алкохол. И тогава те ще се окажат във властта на идеолозите от "Ислямска държава".
- Вие искате имигрантите безусловно да приемат европейския начин на живот?
- Да, бежанците имат нужда от помощ, но от самото начало трябва да им бъдат зададени и ясни правила. "Скъпи бежанецо, участвай активно в живота на обществото, в противен случай за теб нещата ще бъдат трудни. Следи децата ти да ходят на училище и да учат немски език. Ако ти не искаш да учиш или спортуваш, разреши това на дъщеря си, тъй като тази страна е поела отговорност и иска да помогне за развитието на личността на твоето дете.
Ако не искаш всичко това, то качвай се на влака и се връщай в Унгария.
Всичко е много просто, ако те не го разберат сега, никога няма да го разберат. Ето какво трябва да бъде посланието: тази страна у хубава, защото е свободна, гражданите и иимат възможност да се развиват, а религията си е лична работа. Затова в тази страна се живее добре и затова тя трябва да бъде обичана. Сега ти се възползваш от всичко това, затова престани да се оплакваш и започвай да се приспособяваш.
А ислямът има нужда от честност. Това означава, че Мохамед трябва да бъде лишен от своята святост. Божественото послание е неговият имунитет, неговият трик. Аз не мисля, че ислямът е реформиран. Мюсюлманите трябва да реформират своето мислене, да осъвременят отношението си към религията и в резултат да стигнат до извода, че религията е лична работа.
Трябва да се започне най-напред с демистифицирането на Мохамед и създадената от него религия. Ще се наложи да се откажат от част от автентичния ислям, от принудата, от легитимирането на насилие.
Контрпродуктивно е постоянно да се представят арабите като жертва на Запада. По този начин се циментира тяхното самовъзприятие като жертви. Това е почти расистки подход. Някой трябва да разбие натрупания лед и аз искам да стана един вид ледоразбивач.
"Mohammed war ein Massenmörder und ein kranker Tyrann
Превод: Faktor.bg
-
Борисов и Камерън – пред камерите и зад тях - от 03.12.2015г.
Пиша този текст в момента на текущото посещение на британския премиер Дейвид Камерън в София, която ще продължи и утре, без притеснения, че не знам какви ще са резултатите. Истината за тях и без това ще научим толкова, колкото и за истинската причина това посещение да ни зарадва така неочаквано.
Вече направих обосновано предложение и аналогии с миналото в статията си от преди два дни.
Преди да се взрем в детайлите, за да се опитаме да отгатнем както точно се случва, е полезно да си припомним още нещо от близкото минало. Става дума за също така неочакваното посещение на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън в София на 5 март 2012 г.
Главната интрига при обявяването на посещението на Хилари Клинтън само 4 дни по-рано от неговото осъществяване, освен самия предмет на срещите й тук, беше причината за тяхната неочакваност. Тогава ни беше казано, че не сме прави да сме изненадани ( като че ли публиката е длъжна да познава задкулисието на дипломацията). Било не само очаквано, но и едва ли не рутинно посещение, макар да сатана известно, че г-жа Клинтън отклонява правителствения боинг от прекия му маршрут за завръщане у дома след участието й на форум по сигурността в Мюнхен.
Дойче веле цитира на 1 февруари 2012 г. посланик Елена Поптодорова да казва от Вашингтон, че визитата на държавния секретар е готвена от половин година. В това нямам никакво съмнение. Само че фактът, че е отправена покана и е работено дълго, за да се осъществи тя, няма нищо общо с елемента на изненадата, който също беше факт. Защото Клинтън избра да осъществи намерението си именно тогава, а не по-рано или по-късно. Защо се наложи това отклонение от маршрута й и престоят й от няколко часа в България, това е тайна и до днес.
Не е тайна обаче, че на 28 март в 12.20 минути ( регистрирал съм факта в ivo.bg и в книгата „Премеър на РъБъ”) ми се обади лично премиерът Борисов да ми съобщи, че току-що правителството е решило да бъде спрян проектът АЕЦ „Белене”. Искал чрез мен светът да научи новината , за да не му „ям кокалите” повече като негов критик по темата. Това ми заяви той в отговор на въпроса, защо е избрал точно моя милост.
Запазих си обаче критичния поглед и правото на критика. Поради което продължавам да мисля, че както тогава в случая с Хилари Клинтън, така и сега в случая с Дейвид Камерън си имаме работа с някакви извънредни обстоятелства. Насложеното напрежението в руско-турските отношения и проруските нагласи в България, където премиерът Борисов публично затваря на устата на прозападния президент Плевнелиев с препоръка да си мери думите за Русия, имаме пълното основание да предполагаме приоритет на този сюжет.
Едва в навечерието на посещението правителствената информационна служба потвърди информацията на британския в. Сън от 2 ноември и на българския в. „Дневник” ( цитиращ български източници) за посещението на Камерън. В него лаконично се оспорва елемента на неочакваност с твърдението, че Борисов поканил Камерън преди 6 месеца, а съобщаването на новината в последния миг било свързано със съображения за сигурност.
И аз имам 2 съображения по този повод.
Първо, поканата на Борисов най-вероятно е факт, но ние няма как да знаем за нея. И не е толкова важно дали я има или я измислят, за да обезвредят ефекта от елемента на неочакваност и загадъчност. Камерън, както Хилари Клинтън, е решил да консумира поканата сега и причината за това е по-важна, но едва ли ще ни я съобщят.
Второ и доста по-важно е: що за „съображения за сигурност” може да има по отношение на България от страна на Камерън, които да налагат такава супер секретност в предварителното оповестяване? Тук да не е Афганистан, където западните лидери първо кацат и после съобщават, че това се е случило ( както беше и в случая с посещението на българския президент Плевнелиев там)? Та нали проглушихме ушите на света със самохвалства, как тук по-добре е всяка друга държава в Европа сме отиграли ситуацията с мигрантите- би трябвало да сме най-сигурното място на континента, където и пиле не може да прехвръкне, какво остава за жив джихадист!
Мразя да ме лъжат, а нашите управници правят точно това в момента. Разбирам, че в междудържавните отношение се случват неща, които не винаги могат да бъдат разгласени, но не е хубаво да ни правят на идиоти ( за какъвто, както съм споменавал, ме има лично Борисов, въпреки онова обаждане за АЕЦ „Белене”).
Единствената сигурна прогноза за резултата от това посещение в краткосрочен план е, че Борисов ще направи всичко възможно да си го припиши като голям плюс щом толкова виден съюзник от могъща държава му идва на крака. В извличането на подобни изгоди Борисов го бива. Дейвид едва ли ще му развали шоуто. Ще има усмивки, крепки ръкостискания и много „конгречулейшънс”.
Един познат ми каза веднъж, че Борисов нарича на малко име политиците, от които не очаква пари. Останалите, от които му зависи живота на политик, крепящ се на харчовете, отпуснати от Европа, са „госпожа Меркел” и „господин Юнкер”. Абсолютно вярно наблюдение!
В крайна сметка Дейвид и Бойко ще си постигнат целите по свой начин. Щом си е направил труда да долети тук извънредно, Дейвид си е опекъл работата, каквато и да е тя. А за Бойко най-важното е да се снима пред камерите с Камерън. Всекиму своето.
А за нас какво остава? Ами надеждата. Нали уж тя умира последна. По липса на алтернатива на Бойко, за което той и всички негови помагачи от опозицията и властта работят неуморно вече толкова години, надеждата ни е ограбена откъм най-важната й страна: няма яснота на какво да се надяваме. Тази мъгла е най-силното оръжие на унинието, царуващо тук. В мъглата сме се наредили по новопостроената магистрала зад един тир, който определя скоростта и маршрута ни. Няма изпреварване, освен с риск от катастрофа.
На въпроса за светлината в тунела нямам отговор. Питайте Камерън. Той и другите наши приятели на Запад легитимират един все по-откровено проруски водач на България, който кара на намигващи към Русия светлини, но обещава да се движи все пак по европейския коловоз. Явно това лицемерие, гарнирано с предсказуемост, устройва външния свят, на който май се надяваме да ни реши вътрешните проблеми.
„Предсказуем лицемер” е понятие, което може да ви се вижда дървено желязо, но то е факт у нас. С него удобно се съобразяват съюзниците на България, за които т.н. стабилност на страната (закотвена стабилно на европейското дъно по какви ли не негативни показатели), е допустим компромис в името на собствения им интерес да нямат още едно главоболие в задния европейски двор на границата с региона, където главоболието на века, наречено тероризъм, се предизвиква чрез рязане на глави.
Share on Facebook - КС „България-Русия” апелира за прекратяване на санкциите и нормализиране на отношенията с Русия - от 04.12.2015г. /КРОСС/ Членовете на Координационния съвет „България-Русия", обединяващ организации на приятелите на народите на Руската федерация у нас, решително осъждат санкциите срещу Русия и призовават Президента, Правителството и Парламента на Република България да прекратят провежданата конфронтационна политика срещу братския православен славянски народ. Икономическите и политическите санкции срещу Русия не стреснаха Кремъл и не поставиха Москва на колене, а мобилизираха руския народ и държавност. Санкциите срещу Русия нанесоха и нанасят тежък удар и на българската икономика. Почувстваха го вече осезателно селскостопанските ни производители, търговците, туристическият сектор. България загуби възможността да построи втора атомна електроцентрала и да изгради „Южен поток" заради безпринципността на нашите управници и послушанието им пред САЩ и Брюксел. България трябва ясно да заяви, че населението на Крим самó избра да се присъедини към Руската федерация. Това е негово суверенно право и не е нужно от чужбина да учат народа на Крим как да живее! Раната в Европа - Украйна, беше отворена от режисьорите, любители на т. нар. цветни революции с нежни имена и катастрофални последици. С думи и действия висши български политици конфронтират България с Русия, а в последните дни президентът Плевнелиев прекали с агресивната си антируска риторика
-
Срамнителен анализ за руското проникване от Балтика до България - от 10.12.2015г.
Балтийските държави, за разлика от България, водят истинска освободителна битка срещу руската пропагандна война.
НА СХЕМАТА: КОИ ОРГАНИЗАЦИИ В БАЛТИЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ КАКВИ ПАРИ ПОЛУЧАВАТ ОТ РУСИЯ
В някои отношения руските методи за дестабилизиране и влияние в трите републики напомнят на познатата ни тук картина : щедро финансиране на медии, неправителствени организации и протестни прояви, най-вече под антифашистки етикети. Има обаче една голяма разлика: Петата колона на Русия в трите страни, чиято окупация от СССР никога не беше призната от САЩ и това съхрани надеждата на балтийците за освобождение, се гради предимно на руските малцинства. У нас- в страната с прекършена воля за съпротива срещу съветската окупация и нейните днешни последици- мръсната работа на Кремъл вършат не просто българи, но такива, които претендират това е да е върховна проява на българския патриотизъм.
Специалните служби и други институции в балтийските държави следят, разобличават подривната роля на Кремъл и информират обществото за това. У нас аналогичните си затварят очите, указание за което публично дава лично премиерът Борисов с призива си към президента Плевнелиев да си „мери приказките” за Русия, те. да си затваря устата.
Докато в Русия е в сила новият закон срещу чуждите неправителствени организации, посочени лично от Путин в една негова реч като …пета колона на запада ( в резултат на което поне 10 големи фондации се оттеглиха от Русия , а подлежащите на прогонване са общо 70), то в същото време в трите малки балтийски държави функционират 40 руски подобия на неправителствени организации, занимаващи се с проруска пропаганда. Властите в Талин, Рига и Вилнюс обаче затягат „гайките” им – някои от най-кресливите кремълски емисари имат забрана да влизат в трите страни, а други биват екстрадирани.
Какво (не) се случва междувременно в България?
Фактът, че дори няма институция, която поне веднъж да засегне темата, а още по-малко да благоволи да информира обществото с някакви статистически данни ( както редовно се прави в Балтика), говори сам за себе си. България е превърната в нещо като офшорна зона за руската пропаганда, данъчен рай за препиране на вековни лъжи и митове срещу щедро заплращане, ескпериментално поле и развъдник на паразитиращи върху рублите безчет ( доколкото за тях няма отчет) „творчески” и други подобни структури, които налагат в съзнанието на българите онова, което Кремъл иска да се знае за историята, политиката, културата , двустранните връзки и най-вече за „лошия Запад” и добрия Дядо Иван.
На руската пропагандна инвазия в България не само не размахват пръст институциите, призвани да бранят националния суверенитет от евразийските ледени ветрове като в страна, член на НАТО и ЕС, а се случва обратното. Ето един пресен пример от миналата седмица- един от многото през изминалите години на възход на тази тенденция, рязко засилена със самото идване на власт на Путин в Русия, малко след което Петата колона в България започна да дефилира предизвикателно по най-различни сборища и други платени с руски безотчетни пари публични прояви, свързани с исторически дати.
/КРОСС/ Членовете на Координационния съвет „България-Русия”, обединяващ организации на приятелите на народите на Руската федерация у нас, решително осъждат санкциите срещу Русия и призовават Президента, Правителството и Парламента на Република България да прекратят провежданата конфронтационна политика срещу братския православен славянски народ.
Икономическите и политическите санкции срещу Русия не стреснаха Кремъл и не поставиха Москва на колене, а мобилизираха руския народ и държавност. Санкциите срещу Русия нанесоха и нанасят тежък удар и на българската икономика. Почувстваха го вече осезателно селскостопанските ни производители, търговците, туристическият сектор. България загуби възможността да построи втора атомна електроцентрала и да изгради „Южен поток” заради безпринципността на нашите управници и послушанието им пред САЩ и Брюксел.
България трябва ясно да заяви, че населението на Крим самó избра да се присъедини към Руската федерация. Това е негово суверенно право и не е нужно от чужбина да учат народа на Крим как да живее! Раната в Европа – Украйна, беше отворена от режисьорите, любители на т. нар. цветни революции с нежни имена и катастрофални последици.
С думи и действия висши български политици конфронтират България с Русия, а в последните дни президентът Плевнелиев прекали с агресивната си антируска риторика. С Русия и руския народ ни свързва не само общият славянски и православен корен, но и общата ни история, решаващата роля на Русия за Освобождението от османско иго, огромните жертви, които народите на Съветския съюз дадоха в битката срещу фашизма, помощта в икономически план в годините между 1944 и 1989 г., тесните културни, образователни и човешки връзки.
Апелираме към управляващите в България – в името на историческата дружба и уважение към Русия, в името на бъдещето на нашите два братски народа, прекратете санкциите и нормализирайте отношенията ни с братска Русия.
Членове на Координационен съвет „България – Русия”:
Проф. д-р Валентина Аврамова – Председател на Дружеството на русистите в България
Доц. д-р Желю Добрев – Председател на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата
Проф. д-р Захари Захариев – Председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД
Любомир Коларов – Председател на Софийското сдружение на приятелите на Русия „Александър Невски”
Николай Малинов – Председател на Национално движение „Русофили”
Д-р Светлана Шаренкова – Председател на Форум „България-Русия”
Снежана Тодорова – Председател на Дружеството на възпитаниците на съветски и руски университети „Найден Геров”
Станка Шопова – Председател на Фондация „Устойчиво развитие за България”Заявлението е подписано и от присъединяващите се към Координационния съвет „България – Русия”:
Симеон Игнатов – Председател на Сдружение „Български антифашистки съюз”
Стоил Фердов – Председател на Славянско дружество в България
Ген. Стоян Топалов – Председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва
Боян Ангелов – Председател на Съюза на българските писатели
Симеон Симеонов – Председател на Отечествения съюз
Минчо Минчев – Председател на Политическа партия „Нова зора”
Александър Паунов – Председател на Комунистическата партия на България
Васил Коларов и Минчо Минчев – съпредседатели на Партията на българските комунисти
Евгений Унанов – Председател на Българската работническа партия (комунисти)
Петър Велчев – Председател на военноинвалидите и военнопострадалите
Спас Панчев – Председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски”
Чавдар Стоименов – Председател на Международна фондация „Георги Димитров”
Елка Няголова – Председател на Славянска литературна и артистична академия – Варна
: http://www.cross.bg/predsedatel-rysiya-bulgariya-1490627.html#ixzz3tYcApM2GКакто се вижда по-горе, дейността на въпросните организации никак не е спонтанна. Тя си има „Координационен съвет” (председателстван в момента от Любомир Коларов, под чието вещо просителство в София никнат нови и нови паметни плочи, бюстове и прочее пропагандни жалони на руското влияние тук).
В координационния съвет, по данни от 16.11.2010 г. , влизат гордо следните афиширани структури ( за мимикриращите като „творчески съюзи”, редовно мобилизирани от руския посланик Исаков за подкрепа в избрани от него моменти, да не говорим).
КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ “БЪЛГАРИЯ – РУСИЯ”:
Българо-Руска Търговско-Промишлена Палата
Председател: доц. Желю ДобревДружество на русистите в България
Председател: проф. Валентина АврамоваДружество на училите и специализиралите в
Русия и ОНД “Найден Геров”
Председател: Снежана ТодороваНационално Движение “Русофили”
Председател: Николай МалиновСдружение на приятелите на Русия “Александър Невски”
Председател: Любомир КоларовФедерация за приятелство с народите на Русия и ОНД
Председател: проф. Захари ЗахариевФондация “Устойчиво развитие за България”
Председател: Станка ШоповаФорум “България – Русия”
Председател: д-р Светлана ШаренковаИ още нещо: в България има утвърдена от съветско време традиция най-изявените руски протежета официално да бъдат награждавани или в руското посолство, или да бъдат командировани направо в Москва за получаването на всевъзможни дрънкулки , с които да се гордеят за дейността си в полза на чуждата държава ( такива имат от кмета Софиянски, до Бойко Борисов също).
Няма подобен аналог западна държава да награждава българи по подобен начин за пропагандиране на нейното влияние. А и няма защо – милион и половина българи сами са избрали да живеят учат и работят в ЕС, САЩ и Канада. В същото време Русия подкупва масово българи, за да я обичат, но и най-продажните бенефициенти на тази корупционна практика български граждани не горят от желание да се запътят към топлите сибирски прегръдки на живота в Русия.
Най-скандалният случай за тази година беше подплатен с един милион рубли, връчени за особени заслуги към руската пропаганда у нас на Светлана Шаренкова и Димитър Иванов в Москва на червения килим в Кремъл лично от премиера на Русия Дмитрий Медведев.
Най-новото награждаване тази година се състоя през юни. Между останалите беше отличена журналистката Елена Йончева, която междувременно получи черен печат от Киев да се посещава повече Украйна и много се възмути от този факт.
В. „Дума” 15 юни 2015 г. :
„София
Призът за журналистика отиде при Елена Йончева за нейните репортажи и филми за събитията в Украйна.
“Остана ми голяма тъга, че колкото и да сме обективни, нямаме механизъм, с който да променим онова, което се случва в Киев, в Одеса, в Мариупол… Но нашият екип се опита да приобщи хората към случващото се там и да ги направи съпричастни и по-критични”, сподели Елена Йончева при получаването на наградата, връчена й от председателката на СБЖ Снежана Тодорова и Николай Малинов.
“Благодаря на Елена, че не смени позицията с поза”, подчерта Малинов.
XXI церемония на “Золотая муза”
Ето с такава безцеремонност текат тук прономеровани и прошнуровани руски демонстрации на безнаказано прокарване на примери за подражание на руското послушание.
А как се прави обратното, можете да видите в преведената на английски статия за руските милиони, вложени в пропагандата в балтийските държави и за съпротивата на балтийците срещу тях: http://m.en.delfi.lt/article.php?id=68908408
Share on Facebook -
Бо(й)ковата “новина” - от 13.09.2016г.
Производството на новини, в които няма нищо ново, е коронен номер от времето на корованото управление в годините на монархосоциализма, когато наследникът на българската корона се оказа ортак в управлението на наследниците на онези, които са го прогонили от България като малък. От техния монархосоциалистически брак се роди малкият Бойко, който прохождаше в медийните си изяви като новоизлюпен генерал от МВР с твърдението, че е е твърде малък да коментира ( например думи на Иван Костов, макар същия да беше безопасен за него, защото вече беше превърнат в мишена на отмъщението на петата колона и руската агентура, както заяви лично пред автора на тези редове в интервю за книгата “Течна дружба” ).
Очакванията за някаква новина около кандидатурата на Бокова не бяха свързани просто с медийни публикации, които не би трябвало да са повод за специално изявление на правителстовото. Подгря ги вчера Цветан Цветганов, партийният технолог в произвоството на новини, в които няма нищо ново, със “загадъчно подхвърляне” , че днес щяло да има новини около българската кандидатура за ООН.
“Мъдростта” на това умозаключение е на нивото на Мечо Пух, който заключил, че в дупката на Зайо има някой, щом от там някой казва че няма никой.
Иначе казано, нашите управници са се оплели в лъжи и опити да угодят на всички, но най-вече на Путин. И стават все по-смешни с претенцията да изпълняват под купола на цирка опасен номер, докато на практика представят клоунада, в която се надпреварват кой да направи по-голяма глупост пред публиката.Обаче не е смешно.
Share on Facebook
След тази подгряваща “новина”, зачената в Москва, трябва да се готвим за следващата. Тя ще бъде свързана с “изненадата”, че Борисов ще номинира президентска двойка, угодна (също) на Путин.
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 27.03.2018