Министърът на образованието търси начини за контрол на ректорите

Министерството на образованието търси варианти за по-голям контрол върху ректорите на висшите училища, но без да се отнема академичната автономия. Това стана ясно от изказване на министър Красимир Вълчев по време на изслушване в ресорната парламентарна комисия. Като повод за засилване на контрола Вълчев посочи нарушенията при разпределянето на парите, които държавата отпуска за нарочно финансиране на определени от нея приоритетни направления. Проверка в Техническия университет в София показала, че 7 млн. лева, дадени за "Компютърни системи и технологии", са изхарчени не по предназначение. Този случай не бил единичен, но от министерството не дават повече подробности за нарушителите. Един от възможните начини за засилване на контрола е ректорите да имат договори за управление с Министерството на образованието и науката. В тях щели да се записват основни изисквания към ръководителите на висши училища като например назначаване на повече млади преподаватели или увеличаване на приема по приоритетни направления, обясни Вълчев. Държавата и сега може да влияе на броя на студентите по приоритетни направления. Броят на новоприетите бъдещи висшисти се определя от Министерския съвет по предложение на образователния министър. Практиката е предложението да е съобразено с исканията на висшите училища, но няма писано правило, че желанията им трябва бъдат изпълнявани. От обясненията на Вълчев се разбра, че нарушаването на тези евентуални договори за управление между ректорите и образователното министерство няма да е основание за отстраняване на ректорите. Техен работодател остава общото събрание на съответния университет, което ги избира. Не е ясно каква ще е санкцията при нарушаване на уговорките с образователното министерство. По-скоро така ректорите щели да бъдат отговорни към интересите на преподавателите, които ги избират, но и към развитието на висшето училище. "Това не означава, че ще има намеса в административното управление", обясни Вълчев, цитиран от БТА. Другите варианти за по-голям контрол били разделяне на академичното управление от финансовото. Подобен бил моделът в Германия, където се назначавал канцлер. Вълчев коментира, че по този начин университетите стават по-отговорни, отчетни и може би по-малко автономни по отношение на финансовото управление, но се запазва академичното самоуправление и ректорите могат да се съсредоточат върху учебните планове и учебното съдържание, а не да се занимават с "парно и с обществени поръчки". Друг модел е ректорите да бъдат отговорни към публична институция, най-често правителство или провинция, по модел на няколко скандинавски страни. Възможност за засилване на контрола била и ефективната работа на съветите на настоятелите, в които да влизат представители на съответната община, на различни институции и на работодателски организации. Възможните варианти щели да се обсъждат със Съвета на ректорите и след това евентуално да се предложи законова промяна. На заседанието на комисията министър Вълчев каза, че само в три бивши социалистически страни съществува краен модел на затворено академично самоуправление в университетите, както в България.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ministarat-na-obrazovanieto-tarsi-nachini-za-kontrol-na-rektorite-news278124.html

Свързани новини: