42 на сто от българите смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет. Все пак - над половината, 53%, са на мнение, че се успява преди всичко с повече работа. Делът от 42% не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост.

Това са част от данните от новото издание на традиционния сондаж на „Галъп интернешънъл“ по актуални теми, проведен сред 801 души чрез телефонно интервю по панелна методика. Сондажът е проведен между 19 и 22 април. 

На този фон 5% от запитаните твърдят, че редовно играят игри на тото, лотария, различни форми на хазарт и т. н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв месечно за такъв тип игри.

19% (или над 1 млн., близо всеки пети) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лв на месец.

Така, общо 57% от запитаните (или над 3 милиона) се оказват играещи, макар и с различна честота. 43 на сто са тези, които твърдят, че не играят такива игри. Средно, играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно харчат по около половин милиард на година. Това е приблизително колкото 5% от ежедневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита, например.

Същевременно огромното мнозинство - 86% - от играещите свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите преобладават хората с печалби до 99 лв. Само 1% от общо всички запитани в изследването казват, че са печелили суми над 5 хил. лв.

Мнозинство от 68% казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство – 81% - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. 9% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. 

Мнозинството от българите играят редовно или понякога, но рядко печелят. На този фон предложението на вицепремиера Валери Симеонов за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре. 55% се съгласяват със забрана на реклама, но не и на самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27% искат всичко да остане както досега. Останалите се колебаят.

Сагата с Иванчева поляризира общественото мнение

Мнозинство от 60% са чули за речта на президента, а мнозинство от 69% от тях одобряват критиката към правителството. 19% не я одобряват, а останалите се колебаят. Затова и 91% смятат, например, че скорошното бягство от затвора е атестат за слаба работа на властите, а само 7% приемат, че подобни неща могат да се случват, дори и при добре свършена от страна на властите работа, а обясненията от типа „Монте Кристо“ не се възприемат.

Друга идея от последните седмици – собствениците на по-замърсяващите автомобили да плащат повече, се възприема на принципно ниво. Мнозинство от 66% одобрява. Очевидно обаче тази идея би се натъкнала на обострената социална чувствителност.  Така предложението на Корнелия Нинова за намаляване на заплатите е одобрявано от 91% от запитаните, мнозинството от 84% казва, че в този момент не би могло да понесе увеличение на цената на тока или пък мнозинството от 63%, което се противопоставя на връщането на царските имоти.

Сагата с Иванчева обаче по-скоро поляризира общественото мнение. 44% намират, че случващото се с Иванчева изглежда по-скоро скалъпено, 34% са на обратното мнение, а 22% не могат да преценят.

Позицията на прокуратурата по казуса с Желяз Андреев и останалите българи, търсени в САЩ (заявена още в средата на месеца) получава 60% одобрение.  

Свързани новини: