Честит да е празникът на тружениците на нашата земя, които хранят народа
проф. Михо Семков
В българския календар официално е отбелязано, че 6 май — Гергьовден, е “Ден на храбростта и на българската армия“. Този празник се чества от всички българи с гордост , защото те знаят, че от онзи далечен период на 681 г., когато основателят на българската държава хан Аспарух слиза от коня и забива знамето с конската опашка и произнася светите думи: “Тук ще бъде България“, та чак до сега, териториалната цялост и независимост на нашата държава са запазени от храбростта в безбройните битки и кървави войни за отвоюване на нейната териториална цялост, свобода и независимост. Ето защо на този ден ние скланяме чела, сваляме шапки и коленичим, за да отдадем почит на загиналите за нашето отечество.
На този ден от незапомнени времена една друга армия от българи — без униформа, пагони и генералски лампази, без барабанен шум, духова музика, топовни салюти и фоерверки, тихо и скромно чества истински, с душата и сърцето си своя професионален празник — Гергьовден.
Още в древни времена овчарите и пастирите са възприемали храбрия светец Георги за общопризнат патрон и закрилник на труда на овчарите и пастирите от природните стихии и всички злини, които могат да сполетят техните стада. Безброй са песните от народното песенно творчество, които възпяват храбростта и силата на светеца в закрила на земеделците, овчарите и пастирите. Гергьовден се е превърнал в художествен съпровод на труда на българския селянин във времето на пълния разцвет на пролетта. В една от народните песни яхналият своя вран кон св. Георги се възхищава на пищната природна красота:
“Низ ливади сиви стада сиви стада, вакли овце, вакли овце със агънца… “
Народното песенно творчество вярно отразява, че овцевъдството е било основен поминък на населението през вековете. По време на Османската империя българските овцевъди са доставяли продукти за обличане и изхранване не само на нашето население, но и на цялата Османска армия. През лятото безброй стада са бродили по високопланинските пасища, огласявали са долините и горските поляни с медни звънци и хлопатари, а зимно време са се отправяли към безснежните поля и пасища на Беломорието. За овцете са се грижили умни, опитни и отговорни овчари, кратка характеристика за които дава писателят Йордан Йовков в разказа “Овчарова жалба“: “Той беше овчар — един от някогашните овчари с пискюлии чанти и дълги геги, на които стадата затъмняваха поляните, като че ли прииждаше тъмна мъгла. Рядко имаше някой да се мери по хубост и сила“.
По време на робството нашите овцевъди са били напълно изолирани от напредъка в храненето, технологията на отглеждането и развъждането, което в другите европейски страни са постигнали. След Освобождението нашето овцевъдство е примитивно и нископродуктивно. Родолюбиви българи, завършили висше образование по животновъдство в Германия, Дания, Австрия и други страни, се завръщат и започват апостолска дейност за обучение, внедряване постиженията в областта на храненето, технологията на отглеждането и развъждането.
В началото на ХХ век се внасят от чужбина мъжки разплодни животни за подобряване на нашето животновъдство. С цената на много труд и усилия през първите 3–4 десетилетия на века са създадени по-високопродуктивни млечни стада овце, станали известни като Плевенска черноглава, Старозагорска бяла, Карнобатска, Медночервена шуменска и други. А в говедовъдството постепенно се оформя Искърската порода, Софийското кафяво говедо, Червеното садовско говедо, Кулското говедо и някои други.
Трябва да се подчертае, че след Освобождението до 1944 г. в България около 80% от населението е било заето в селското стопанство, като дори в 1945 г. средният размер на едно земеделско стопанство е бил 50 декара с 13 ниви със средна площ 3,85 дка. Всяко домакинство е отглеждало овце, едър рогат добитък за обработка на земята, птици и по 1–2 прасета за угояване. Основна част от отглежданите многобройни животни са били местни, примитивни, нископродуктивни. Дори при сравнително благоприятни времена, преди Втората световна война общото производство на животински продукти е крайно ниско. През 1939 г. общото производство на мляко от всички видове достига едва 669 хил. тона, а на месо — 320 хил. тона, на вълна — 12 772 хил. тона и на яйца — 743 875 хил. броя.
След края на Втората световна война, в 1945 г. започнаха дълбоки, коренни революционни преоброзования. С предимство трябваше да се възстанови икономиката от военната разруха. Трябваше да започне гигантски по мащаби държавен план за индустриализация на страната, защото бяхме толкова изостанали, че внасяхме от чужбина всички промишлени стоки, дори клинци за подковаване на работния добитък. Още по-трагично е изоставането в нашето земеделие — земята е раздробена на 11 861 312 ниви, които се обработват със 759 240 двойки работен добитък. Основно оръдие на труда е дървеното рало. Само 31,6% от стопаните са притежавали железни плугове, а 25 % са без работен добитък. Съотношението между живата и механичната теглична сила е 94:6.
В глад, мизерия и крайна изостаналост във всички области на националната икономика след 1950 г. започна строителството на новото общество — социализма. Крайно остра, крещяща беше необходимостта от увеличаване производството на животинска продукция за храна — мляко, месо, яйца, както и за облекло — вълна и кожи.
За тази цел държавното ръководство реши, че трябва да се извърши гигантско преустройство на селското стопанство — на основата на обществена собственост върху средствата за производство, чрез създаване на едри кооперративни земеделски стопанства (ТКЗС), в които да се образуват едри животновъдни ферми. В огромния по мащабите творчески, съзидателен процес , при преодоляването на огромни трудности, за 4 десетилетия (1950–1990 г.) бяха постигнати смайващи човешкото въображение резултати: изградени съвременни едри, с пълна механизация на производствените процеси кравекомплекси, овцекомплекси, свинекомплекси и птицекомбинати.
Под ръководството на специалисти зооинженери бяха създадени високопроизводителни породи животни: в говедовъдството — 5 породи, в овцевъдството — 8 породи, в биволовъдството -. 1 порода, в козевъдството — 1 порода, в свиневъдството — 2 породи и 3 хибрида. Увеличени са значително производството на фураж за всички видове животни. В резултат на усилията общото производство на мляко нарасна от 660 хил. тона през 1939 г. на 2 385 хил. тона през 1990 г., на месо съответно — от 320 хил. тона на 1 272 хил. тона. През 80-те , до началото на 90-те години на ХХ век България е една от най-големите износителки в света на живи животни от дребен рогат добитък. За периода 1980–1984 г. се изнасят всяка година по над 1 млн шилета, а само през 1980 — 1,3 млн шилета.
Да не обременяваме повече читателя с цифри и факти. Важно е да се знае, че всяка единица — килограм мляко, бройка животно, е получено с цената на много усилия, труд и пот на животновъдите. През цялата година — и в делник, и в празник, а понякога и в нощите те бодърстват, за да опазят здравето и продуктивността на всяко животно. Ето защо на техния вековен традиционен празник — Гергьовден, да сведем чела и да се преклоним пред тихия скромен и напрегнат труд на животновъдите, за техните непрестанни усилия за увеличаване на животновъдното производство.
Честит празник!