'Малко КТБ-ейско' става или как кабинетът видя Белене като 'пазарен проект'

Намеренията на правителството да даде зелена светлина за развитието на проекта за АЕЦ "Белене" са обсъдени на последното заседание на кабинета в сряда. 

Тогава енергийният министър Теменужка Петкова е представила доклад с възможните варианти за развитие на проекта. Най-негативният от тях бил този, при който държавата не предприеме нищо. По определението на премиера Борисов това означавало да се "изхвърлят на боклука" вложените до момента близо 3 млрд. лв., което не било държавнически подход. Вицепремиерът Валери Симеонов пък определя този вариант като "малко КТБ-ейбско", с което Борисов се съгласява.

Вторият вариант, който бил невъзможен, защото се изисквало разрешение от руска страна, е оборудването да се продаде. При този вариант държавата щяла да си върне "жълти стотинки".  

Единстеният работещ вариант е да падне мораториумът и да се търси стратегически инвеститор.

Стенограма от заседанието на Министерския съвет на 16 май 2017 г.:

Точка 38
Доклад за одобряване на конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в т. ч. и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице

БОЙКО БОРИСОВ: Петкова!

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, на 2 март тази година Българският парламент със свое решение възложи на министъра на енергетиката в срок до 30 юни 2018 година да разработи и внесе в Народното събрание конкретни предложения, свързани с възможността за рационално използване на активите за изграждане на Атомната електроцентрала „Белене“, както и да предприеме действия за отделяне на активите и пасивите в отделно дружество.
В изпълнение на решението на Народното събрание в Министерството на енергетиката беше създадена работна група и тя включва експерти както от министерството, така и от Българския енергиен холдинг, Националната електрическа компания, АЕЦ „Козлодуй“ и Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Задачата на работната група беше да направи анализ и да направи конкретни предложния, свързани с изпълнението на решението на Народното събрание.

Към настоящия момент работната група приключи своята работа и представи доклад. В рамките на този доклад е направен един много обстоен анализ на проекта, в това число кратка история, състоянието на проекта към настоящия момент, състоянието на оборудването, което, както знаете беше платено през 2016 година по силата на решението на Международния търговски арбитраж, платено, доставено и вече изцяло на 100% оборудването на площадката на АЕЦ „Белене“.

Вариантите, които колегите сме разработили и вариантите, които предлагам днес на Вашето внимание са няколко.
Първият вариант е свързан с опцията, която хипотетично съществува и тя е да не се предприема нищо във връзка с този проект, а просто да зачеркнем, така да се каже, тези три милиарда, които са платени до настоящия момент, но все пак това са парите на българските данъкоплатци и да не предприемаме никакви действия…

Ако има някакъв позитив в този вариант, той е единствено и само в това, че просто прекратяваме всякакви действия по този проект, но негативите, за съжаление, са много повече. На първо място, те са свързани с това, че всичките разходи, които са извършени до момента, на практика трябва да бъдат отписани и отразени в загуба. Това, от своя страна, ще доведе до сериозни финансово икономически проблеми в Националната електрическа компания и възможност за нейната декапитализация. Това ще повлияе абсолютно негативно и на Българския енергиен холдинг в рамките на консолидирания отчет и финансово-икономическите ефекти биха били много сериозни за целия енергиен сектор в държавната енергетика.

На второ място, такава опция би криела рискове и от гледна точка на енергийната сигурност, тъй като анализите, които са направени и от Електроенергийния системен оператор, анализите, които са направени от Българската академия на науките, свързани с необходимостта от нови мощности не само в България, но и в целия регион, показват, че в бъдеще ще има такава потребност. Това, разбира се, е продиктувано и до голяма степен свързано и с политиката на Европейския съюз по отношение на големите горивни инсталации. Така че, всички тези фактори трябва да бъдат отчетени и да не се предприеме нищо във връзка с оборудването – това би бил наистина най-негативният сценарий.

Смятаме, че недостатъците по отношение на този вариант са много и поради тази причина не препоръчваме такъв вариант и в доклада ясно е заявено това.

Вторият вариант, който е разгледан, е свързан с възможността оборудването с дълъг цикъл на производство да бъде продадено на трето лице. Този вариант на анализа показва, че е много трудно осъществим или ако се осъществи, той би приключил с доста сериозни загуби, тъй като по никакъв начин не бихме могли да възстановим размера на разходите, които са извършени до момента във връзка с този проект. Така че, по отношение на този вариант също смятаме, че не би бил удачен.

Третият вариант, който разглеждаме е…

БОЙКО БОРИСОВ: А да не говорим, че да се препродадат трябва решение и на руската страна, на производителя.

---

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Всеки един вариант, свързан с реализация на проекта, с продажба на оборудването, е свързан изцяло с волята и съгласието на конструктора по проекта, които са нашите партньори от „Росатом“. Просто без тяхното съгласие не бихме могли нито да продадем оборудването, нито да предприемем каквито и да било действия по отношение на реализацията на проекта.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, да обобщим за какво става въпрос.

Имаме за над 3 милиарда стока във вид на площадка и оборудване, което стои в найлони под навеси на площадката на Белене. Обосновката казва, че след десет години ще има недостиг на електроенергия. Пети и шести реактор са на последно удължаване на живота в момента. Излязат ли тези 2 хиляди мегавата, остават ТЕЦ-овете, в същото време и вредните емисии... Проблемът с ТЕЦ-овете и вредните емисии Нено Димов, ако искате, може да ви каже, че ни трябват поне 1 милиард и 300 милиона евро, за да ги приведем на един етап да отговарят на критериите. Но политиката към въглищата в Европа е крайно рестриктивна и ние оставаме все по-сами, защото една по една, много от държавите се отказват от тях. Говори се за зелени енергии и за всичко останало.

И сега, дори да водим разговор с някого, при наличния мораториум в Парламента ние нямаме мандат да го водим този разговор. Какви са вариантите? Продажба – практически това не може да стане или ако стане… това упражнение е правено веднъж и за 90 милиона е продадено първото оборудване. Да дадеш над 3 милиарда и половина, а да получиш някакви жълти стотинки...

Второ, появиха се определени големи инвеститори и ние фактически сега искаме да внесем предложение в Парламента да ни се даде възможност да разговаряме с тях. Ако с тези инвеститори могат да се постигнат основните параметри… Взели сме си поуки от задължителното изкупуване на електроенергията, което е в други централи или ВЕИ-та, категорично с това ние няма да се съгласяваме, такива са указанията, които съм дал на Томислав, на Теменужка. Да участваме в проекта в размера на това, което сме инвестирали като държава, да не се вадят други пари.

На първо място, да не се дава държавна гаранция, да се задължава държавата с този проект или, казано простичко, ако този проект може да се развива като пазарен, без държавна гаранция или дългосрочни договори за изкупуване на произведената енергия. Държавата би могла да участва като акционер в проекта с активите, с които вече разполага, каквото, например, е платеното и доставено оборудване. Ако това не се постигне, този проект няма да се случва. Но, с голямо уважение към нашите бивши партньори, които основно говорят по тази тема, считам, че е крайно безстопанствено, крайно недържавнически да стои оборудване за 3 милиарда и половина, което, ако продължи да стои така, ще стане негодно, в същото време да говорим, че няма пари за две болници и ето така да щракнем и да кажем: „Хвърляме на боклука 3 милиарда и половина“.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Малко КТБ-ейско става.

БОЙКО БОРИСОВ: Става малко КТБ-ейско, казва Валери. Затова искаме да имаме мандат, ако намерим или постигнем такива условия при тези параметри, да вървим към проекта.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква ще е печалбата, ще спечели ли нещо държавата?

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само да изясним. Първо, държавата е съдружник. Ако дружеството формира печалба, а дружество не се прави с друга цел, тя ще си получава част от печалбата – първо. Второ, не са без значение и косвените ползи, свързани с данъци, наемане на високо квалифициран персонал и т. н.

И присъединяването. Присъединяването не бива да бъде гледано само като разход, защото за изграждането на нова мрежа се харчат пари, само че за ползването на тази мрежа после се плаща такса и разходът, който е направен, както всяка друга инвестиция, би могъл да бъде изцяло компенсиран, дори в последствие да се формира и печалба от таксите, които се заплащат. Така е с всяка тръба, с всяка електропреносна и каквато и да е било друга мрежа.

Въпросното решение е само под формата на обща рамка. Това са най-малките детайли, между другото. Далеч по-важни детайли са застраховки, ядрен риск, ядрено гориво и т. н. Те се уреждат с конкретни условия в процедурата, която трябва да бъде обявена.

Големият въпрос е, че е несериозно по отношение на всички появили се компании, които проявяват интерес, да се водят каквито и да е било разговори при условие, че има, образно казано, мораториум в Народното събрание и всички биха ни обвинили, че сме неискрени, водейки подобни разговори.

Иначе няколко аргумента - проектът не предполага допълнителни разходи, които ще бъдат направени от държавата (това е по повод на всички коментари колко милиарда, кой щял да ги плаща – деца, баби, внуци и т. н.). И най-важното – проектът е пазарен и той не е ориентиран против който и да е било отрасъл в енергетиката, нито против ВЕИ-та, най-малко против въглищни централи, ВЕЦ-ове или каквито и да било други съоръжения.

И още един много важен нюанс. Един пазарен проект няма как да бъде мислен само в рамките на българския пазар. Подобна мощност при добра свързаност предполага при всички случаи експорт или в посока юг или в посока запад, където са големите дефицити на електрическа енергия.

ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин премиер, ако разрешите едно допълнение. Най-вече става въпрос за нашия национален интерес, както от гледна точка на енергийната ни сигурност, така и от гледна точка на това тези милиарди, които са вложени, да бъдат оползотворени по най-добрия начин и в интерес на българските граждани. Никой не иска да обслужва ничии интереси, единствено и само нашите.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//politika/malko-ktb-ejsko-stava-ili-kak-kabinetat-vidia-belene-kato-pazaren-p-681049.html

Свързани новини: