ЕК сваля тройно тавана на фермерските субсидии след 2020 г.

Три пъти по-нисък от сегашния таван на европейската субсидия на фермер след 2020 г., най-малко 2 на сто от директните плащания да отиват за млади фермери, възможност за прехвърляне до 15% от средствата между двата стълба в общата селскостопанска политика, до 40 на сто от средствата от Общата селскостопанска политика (ОСП) да бъдат насочени към мерки за опазване на околната среда и климата. Това са част от предложенията на Европейската комисия по новата ОСП, която ще се прилага в периода 2021 – 2027 г. Те бяха представени от еврокомисаря по земеделие Фил Хоган в Брюксел. Средствата за земеделските фондове, за които до момента отиваха около две трети от бюджета на ЕС заедно с тези по политиките за сближаване, се предлага да бъдат орязани с около 5 на сто спрямо настоящия програмен период – до 365 млрд. евро. От тях 286 млрд. евро са предвидени за директните плащания (първи стълб) и 78.8 млрд. евро за развитие на селските райони (втори стълб). За България орязването на директните плащания е минимално - с 0.79 на сто. Предложението е страната ни да получи общо над 5.6 млрд. евро за директни плащания на фермерите. Това е  средно около 800 млн. евро годишно, колкото получаваме и в момента. По-значително е намалението на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), където предвидените за България средства са 1.97 млрд. евро при 2.3 млрд. евро за настоящия програмен период. Това показват публикуваните документи на ЕК. Едно стопанство с право на помощ до 100 хил. евро Преките плащания ще останат сърцевината на земеделската политика, но таваните на плащанията се орязват три пъти. Целта е приоритетно да се подпомагат малките и средни земеделски стопанства, защото сега 80 на сто от европарите отиват в 20% от фермерите. За това се предлага един фермер да може да получава максимално 60 000 евро (сега е 150 000 евро) от директните плащания. Иска се още таванът да бъде намален три пъти – от 300 000 евро сега на 100 000 евро за едно земеделско стопанство след 2020 г. В сумата от 100 000 евро ще се включват всички директни плащания – единното за площ, зелени, обвързана подкрепа за животни, плодове и зеленчуци и т.н. През настоящия програмен период влиза единствено единното плащане на площ (СЕПП). Разходите за труд – заплати и осигуровки не влизат в сумата от 100 000 евро. В предложението на ЕК обаче не е заложена дата, от която едно стопанство не може да се раздроби на по-малки. Именно по този начин през настоящия програмен период редица едри земеделци в България успяха да избегнат ограничението. В началото на тази година пък земеделското министерство публикува проектонаредба, която трябваше да помогне за установяването на изкуствено разделени земеделски стопанства, но до приемането на документа така и не се стигна. Рискът е след комасацията на земята през първия планов период (2007-2013) сега да се стигне до раздробяване на стопанствата в България, за да могат едрите фермери, при които отиват над 90 на сто от европарите, отново да получават субсидиите, коментира експерт пред Mediapool. Според проучване на БАН само 4 на сто от земеделските стопанства у нас обработват 80% от земята. Заради евросубсидиите всяка година обработваемите площи се увеличават, като за 2017 г. те са над 38.5 млн. декара. Средните български земеделски стопанства достигат 24 300 декара, докато в ЕС е 2500 дка, според доклада на БАН. "Най-големият собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа", заяви преди време доц. Огнян Буюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. По-малко средства за земеделците от Западна Европа Най-голямото орязване на директните плащания е за фермерите от Западна Европа, които години наред получаваха повече средства спрямо източните си колеги. Целта е по този начин да се постигне по-голяма равнопоставеност на директните плащанията за хектар между държавите членки, което е по-нататъшна стъпка към т. нар. външна конвергенция. Така намалението на парите по директните плащания за богатите държави членки е средно около 3.9 на сто. Единствено прибалтийските държави има увеличение с около 4 на сто, тъй като те са с критично ниски нива под средните за ЕС директни плащания. Най-малко 2% от парите за младите фермери С цел привличането на млади хора в селата и задържането им ЕК предлага държавите да заделят най-малко 2 % от определените им средства за директни плащания за подпомагане на младите фермери в създаването на стопанства (млад фермер е до 40 години). За България това са над 111 млн. евро за периода или средно по около 16 млн. евро годишно, става ясно от публикуваните документи. Младите фермери ще получат финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земя и на прехвърлянето й. До 15% прехвърляне на парите между двата стълба С цел по-голяма гъвкавост ЕК дава възможност държавите членки да могат да прехвърлят до 15 на сто от средствата между двата стълба – директни плащания и развитие на селските райони. За целта страните трябва да разработят специални програми, които да са съобразени с проблемите, пред които са изправени фермерите и селските общности. В тях трябва да бъде посочено как чрез преките плащания и програмата за развитие на селските райони възнамеряват да постигнат целите на ЕС свързани със социално-икономическото развитие и  опазването на околната среда. Всеки един план на страните членки подлежи на одобрение от ЕК, която ще следи дали се изпълнява и дали се достигат поставените цели. Освен възможността да прехвърлят 15% между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от директните плащания към програмата за селските райони още 15 % за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата (без национално съфинансиране). Повече пари за опазване на природата В новата ОСП се залагат повече средства за опазването на околната среда и климата, като това се обвързва и с преките плащания на фермерите. ЕК иска всяка всяка държава да задели част от отреденото ѝ финансиране за преки плащания за предлагането на екосхеми, с които земеделските стопани да бъдат подпомогнати да прилагат по-стриктни изисквания от задължителните. Най-малко 30 % от всяко национално финансиране за развитие на селските райони трябва да бъдат заделени за мерки за опазване на околната среда иска още Брюксел. Предложението е 40 % от общия бюджет на ОСП да има принос за мерките във връзка с климата. Намаляват проверките на място за сметка на тези от спътник Модернизираната ОСП ще се възползва от новите технологии за да помогне на фермерите и администрацията. ЕК ще насърчава държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни и новите технологии и по този начин значително да намалят проверките на място. Например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с исканията за преки плащания. Засилване на цифровизацията в селските райони чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации. Навлизането на интернет в селата ще повиши качеството на живота и ще се допринесе за конкурентоспособността на произведената продукция. По програмата за научни изследвания на ЕС "Хоризонт Европа" са предвидени средства за научно-изследователски проекти в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката. Порожанов – оптимист за новата ОСП Сега предстои следващата Многогодишна финансова рамка да бъде обсъдена между страните членки, ЕП и Европейския съвет. Няма съществени различия за структурата, приоритетите, опростяването и всички най-важни параметри за новата ОСП между страните членки, коментира земеделският министър Румен Порожанов в четвъртък пред депутатите в парламента.  "Затова сме оптимисти, че предлаганото законодателство ще бъде одобрено от всички страни членки. Част от високотехнологичните страни като скандинавските и Холандия например са с малко по-различна визия, но от гледна точка на европейската солидарност според нас няма да има съществени проблеми", каза Порожанов, цитиран от БТА. На 4 и 5 юни еврокомисарят по земеделието Фил Хоган ще бъде на посещение в България, за да участва в неформална среща на министрите на земеделието на ЕС. В понеделник той министрите на земеделието от ЕС ще посетят българска биоферма за зеленчуци в село Звъничево, Пазарджишко, а на следващия ден в НДК ще бъде неформалната среща на министрите на земеделието. Основна тема на разговорите е Общата селскостопанска политика след 2020 г. и обновяването на поколенията в земеделския сектор.

Прочети цялата новина https://www.mediapool.bg/ek-svalya-troino-tavana-na-fermerskite-subsidii-sled-2020-g-news279764.html

Свързани новини: