Целият свят се развълнува от новината за откриването на изчезналите преди десет дни 12 деца футболисти и треньора им в Тайланд. Те бяха открити в наводнената пещера "Там Луанг Нанг Нон" край границата с Мианмар.

Сега вниманието на всички е приковано към тежката задача, пред която са изправени "тюлените" от тайландския флот и международният спасителен екип, пише в. "Гардиън". Те трябва да измъкнат групата.

"Колко от вас са там? Тринадесет? Прекрасно" (ВИДЕО+СНИМКИ)

Какви са вариантите

Наистина няма нито един добър вариант и много неща зависят от дъждовете през следващите седмици, изтъква Анмар Мирза - координатор на американската Национална комисия по пещерно спасяване. Най-опасно, но и най-бързо ще бъде изваждането на децата чрез гмуркане.

"Главният въпрос е дали те са на безопасно място в пещерата, ако нивото на водата продължава да се покачва", каза Мирза.

Ако децата са на сигурно място, най-добрият начин би бил те да бъдат снабдявани с храна и вода, докато не бъдат разработени други варианти.

Ветеранът водолаз Бъч Хендрикс от САЩ смята за най-важен факта, че нито едно от момчетата не умее да плува. Ако те не се страхуват от водата, могат да бъдат облечени в екипи, в които да дишат, и маска, покриваща изцяло лицето. Може да им потрябват водолазни костюми, за да не измръзнат. Тъй като проходът е много тесен, през него може да бъде прекарвано само по едно дете.

"Ако проблемът възникне в прохода, ще се стигне до засядане, което може да завърши със спасяване или гибел", заяви Хендрикс.

Според него най-безопасно за децата е спасителите да се подредят и да си предават всяко от тях като щафета.

Питър Улф - директор на австралийската Асоциация на пещерните гмуркачи, е убеден, че най-добре е младите спортисти да бъдат оставени там, където са сега, и да им бъде осигурено всичко, от което имат нужда. Там е влажно, така че те трябва да бъдат сухи и да им е топло, да им се даде чиста питейна вода, храна и да им се осигури свеж въздух. Последното е нещо особено важно и зависи от размера на "камерата", в която се намират пленниците.

Колко време ще трае спасителната операция

Зависи от избрания начин. Може да трае няколко дни, няколко седмици или дори 2-3 месеца, каза Анмар Мирза.

Според Бъч Хендрикс могат да минат от 5 до 7 дни, докато първото дете излезе навън. Ако всичко върви по план, спасяването мое да продължи от две седмици до месец или малко повече.

Питър Улф не вярва, че изваждането им през придошлата вода е осъществимо. Ключовият фактор е дали нивото на водата може да се понижи - било по естествен, било по механичен път.

Главните рискове

Ако бъде избран вариантът с гмуркането, то може да се окаже смъртоносно и за водолаза, и за необученото на гмуркане дете, изтъква Анмар Мирза. Самите водолази могат да имат проблеми с докарването на костюмите.

Бъч Хендрикс предупреждава, че изключително тесните проходи означават, че на места на водолазите може да се наложи да свалят костюмите си, да ги тласкат напред, след което пак да ги облекат.

За Питър Улф най-големият риск е видимостта. Много вероятно е тя да бъде почти нулева. Водолазите ще трябва да се движат пипнешком. Ще им се наложи да поставят жалони, по които да се ориентират по пътя си назад.

Клуб Z припомня

Как спасиха 33-ма миньори в Чили

33-ма миньори прекараха 69 дни затрупани на дълбочина 622 метра в мината "Сан Хосе" в Чили. Инцидентът стана на 5 август 2010 г. и завърши на 13 октомври. Не бе дадена нито една жертва.

Миньорите се бяха укрили в едно от специално предназначените ца целта убежище, където имаше запаси от храна и вода. Те бяха открити на 17-ия ден. Спасителите пробиха тесен тунел, по който спускаха на затрупаните хидратиращ гел, супи и лекарства. По-късно им бе спусната техника, чрез която те общуваха с близките си на повърхността.

В продължение на 33 дни (каква ирония на съдбата!) спасителите пробиваха тунел. Специално произведена капсула, наречена "Феникс-1",  измъкна 33-мата миньори един по един. Операцията продължи 22 часа и 38 минути.

Спасените поставиха рекорд по продължителен престой на такава дълбочина.