В Гюзелбахче живеят хора, които могат да си позволят да стоят настрана от тежкия делник в централните части на големите турски градове, пише авторът Михаел Мартенс и пояснява, че Гюзелбахче е квартал в покрайнините на 3-милионния Измир. В превод името на квартала означава "красива градина". И наистина: там ще видите вили, палми, много зеленина. И морето е наблизо, с ръка да го докоснеш.

Да, Гюзелбахче не е рай. Но е чудесна земна спирка по пътя към рая. Особено за хора, които не обичат Ердоган. Ако зависеше от жителите на Гюзелбахче, на 24 юни Ердоган нямаше да спечели президентските избори. И никакви други избори нямаше да спечели, пише по-нататък авторът и припомня, че на последния вот за Ердоган гласуваха над 52 на сто от турските избиратели. В Гюзелбахче обаче за най-могъщия човек в страната не е гласувал дори всеки пети избирател. Затова пък почти 73 на сто са подкрепили кандидата на опозицията Мухарем Индже. В Гюзелбахче, както и в цял Измир, Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието винаги губят.

"Не е клише - тук наистина се живее по-свободно"

Измир е един вид обратен модел на Ердоганова Турция - поне така представят нещата жителите на града, които се самоопределят като много по-модерни и отворени към света, отколкото останалите турци. Сега вече могат да се позовават и на статистически данни: според една съвсем нова класация, публикувана във в. "Гардиан", Измир е на второ място след Берлин по растящ пазар на недвижимите имоти. Във въпросната класация Измир изпреварва градове като Ванкувър, Хонконг, Мюнхен и Франкфурт, а причината е следната: все повече турци решават да се преселят в Измир, защото смятат, че там се живее по-свободно. Само от Истанбул и само през последните две години в Измир са се преселили близо 35 000 души. Много от тях са заможни хора, които избират Измир именно по политически съображения, разказват пред ФАЦ местни брокери на недвижими имоти.

Сред преселниците от Истанбул е и журналистката Айча Шен. Тя и съпругът ѝ се заселили в квартала Гюзелбахче преди три години и половина. Те също били привлечени от свободния и пъстър живот в Измир.

"Не е клише - тук наистина се живее по-свободно. И най-вече жените се радват на много повече свободи", разказва журналистката и споделя колко силно я впечатлило поведението на жените в Измир - защото не се притесняват да пият бира на плажа, защото не следват никакви строги предписания, защото се обличат както намерят за добре, без да се страхуват, че някой ще ги смъмри или дори накаже.

Самата Айча Шен също е пример за модерна жена. Не носи забрадка, произхожда от семейството на убеден кемалист, говори чужди езици и е обиколила света. С други думи: Айча Шен се числи към т.нар. "бели турци". Така наричат в Турция хората от по-високите слоеве, представителите на старите кемалистки елити. Точно обратното са т.нар. "черни турци", какъвто е по произход и президентът Ердоган. Те са дълбоко религиозни и по правило многодетни, залагат на патриархалните порядки, не говорят чужди езици, постят по време на Рамазана и познават алкохола само от филми, които всъщност не би трябвало да гледат.

Немалко "бели турци" гледат отвисоко на "черните" си сънародници - както са го правили и преди възхода на Ердоган, когато в техни ръце са правосъдието, армията и администрацията. В Измир тази арогантност на старите елити се изразява в прекомерната гордост от прогресивността на града. Прогресивност, която някои свързват главно със свободата да можеш да се напиеш на улицата, без да те гледат накриво. Освен това немалко представители на старите кемалистки елити в Измир са заклети националисти, което обяснява и враждебното им отношение към кюрдите. И когато навремето Ердоган се застъпи веднъж за решаването на кюрдския въпрос, старите елити в Измир определено не бяха въодушевени.

"Никъде другаде в мюсюлманския свят няма да видиш такова нещо"

По-нататък авторът цитира думите на един от своите събеседници в Измир - евреина Бесим Амадо. Според него Измир е "най-модерният, най-западният град в Турция", което, по думите на Амадо, се дължало на османското минало на Измир, когато в града живеели повече гърци, евреи и арменци, отколкото турци.

"Тук е нормално да си поръчаш ракия, а мюсюлманските жени носят на плажа бикини. Никъде другаде в мюсюлманския свят няма да видиш такова нещо", казва Амадо. От което излиза, че бикини + ракия = напредък, коментира авторът на статията.

И в заключение обобщава:

"Днес в Турция има места като Гюзелбахче, където 78 на сто от хората са против Ердоган. Има и градове като Ризе на Черно море, където 78 на сто твърдо го подкрепят. И на двете места хората говорят турски, но нямат общ език. Живеят в една и съща страна, но в различни светове".

Дойче веле.