По принцип не смятах да пиша по темата за Израел и ситуацията с т.нар. "Флотилия на свободата", но преобладаващите коментари (и то най-вече в българските блогове) ме накараха да го направя.

Не обичам да заемам крайни позиции и винаги съм странял от подобно поведение, особено по отношение на въпроси, които не ме засягат пряко – въпросът за конфликта в Близкия изток е точно такъв. Напълно наясно съм, че и двете страни са еднакво невинни и виновни.

Но от друга страна не мога да се примиря с възгледи, които напълно оневиняват "демократичния Израел", който водел някаква кръстоносна битка в името на "цивилизацията" срещу "ислямската заплаха". И някак си не мога да пренебрегна факта, че хората в Газа живеят от 50 години в един огромен и пренаселен концентрационен лагер, под 50-годишен полицейски час, наложен им не от друг, а от "демократичния Израел". И че подобна среда е благодатна за израстването и утвърждаването на млади мъже, които са готови да се самовзривят.

Само наивниците на осъзнават, че и от двете страни на този конфликт има хора, чийто интереси стоят в това той да не приключва. Хора, които черпят пари, власт и слава от този конфликт. И от двете страни.

И все по-отвратен се чувствам, че основното съображение по всеки един въпрос в България, се оказва от коя страна на оста София-Москва седят участниците му. Не че има нещо лошо в това, но когато геополитическите интереси са взели надмощие в съзнанието ти над етичните норми, не можеш да обвиняваш държавите, когато прилагат същите стандарти, нали?

Комитата има една ключова реплика в неговия постинг по темата – "[К]акъв е проблемът тези товари, с чисто хуманитарен характер, да преминат през нормален гранично-контролнопропускателен пункт?" Ами какъв е проблемът стоките за Грузия да преминават през руско ГКПП тогава? Всичко е въпрос на принцип.