Джими Картър: Мир за Израел и съседите му след гласуването в ООН за Палестина

Джими Картър*

През септември 1978 г. Ануар Садат и Менахем Бегин подписаха споразуменията от Кемп Дейвид след четири арабско-израелски войни, в които Египет осигуряваше основната военна сила, която заплашваше съществуването на Израел.

Египетският парламент и израелският Кнесет одобриха споразумението, което призоваваше за спазване на всички аспекти на Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН. Една от ключовите й разпоредби бе “недопускане превземането на територия чрез война и необходимостта да се работи за справедлив и продължителен мир, при който всяка страна в региона живее в условията на сигурност.” Споразуменията призоваваха и за изтеглянето на израелските военни и политически сили от окупираните територии и предоставянето на пълна автономия на палестинците.

Шест месеца по-късно между двете страни беше подписан мирен договор, който осигури израелското изтегляне от египетски Синай, използването от Израел на Суецкия канал и пълни дипломатически отношения.

Оттогава водещи бяха условията на мирния договор между Египет и Израел, а ключовите разпоредби на споразуменията от Кемп Дейвид бяха пренебрегнати. След смъртта на Садат, президентът Хосни Мубарак не оказа натиск за палестинските права, въпреки че по-голямата част от египетския народ продължава да настоява, че Израел трябва да спазва тези ангажименти. Основното опасение е продължаващата израелска окупация на Западния бряг и Източен Ерусалим и строителството на израелски селища на палестинска земя.

Президентът Барак Обама призна централното значение на този въпрос в дълга реч в Кайро през март 2009 г., когато призова за замразяване на строителната дейност. По-късно през май 2009 г. той заяви, че границите преди арабско-израелската война от 1967 г., очертани така, че да се отчете съществуването на някои израелски селища близо до Ерусалим, трябва да бъдат в основата на мирно споразумение.

Премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли и двете предложения, продължи изграждането на селища и направи нови неприемливи искания за постоянно военно присъствие в долината на река Йордан и признаване на Израел като еврейска държава (около 25 процента от израелските граждани не са евреи).

САЩ всъщност се оттеглиха от активно участие в мирния процес. Палестинците и други араби смятат, че американците водят политика на мълчаливо съгласие с окупацията и са предубедени срещу тях.

Обявявайки че нямат друга алтернатива, палестинците планират да настояват за признаване на палестинската държава по-късно този месец в Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН. В Египет екстремисти нахлуха в израелското посолство и принудиха посланика да се евакуира.

Имайки предвид основателните предположения, че палестинската държава ще бъде призната въпреки ветото на САЩ в Съвета за сигурност, какви са възможностите в бъдеще?

С лидерската позиция на Европа, САЩ и други страни от Квартета за Близкия изток (Русия, Европейския съюз и ООН) ще могат да представят цялостно предложение за мир, базирано на напълно съвместимата официална политика на САЩ, предишни резолюции на ООН и предишни искания на Квартета. Почти няма съмнение, че арабското мирно предложение може да бъде променено, за да отговаря на условията.

Това може да бъде последвано от цялостното ангажиране на САЩ и или ООН в посредничеството за преки или непреки преговори, които са по-ефективни, между Израел и палестинците. Впоследствие, същият подход може да бъде предприет, за да се реши въпроса с Голанските възвишения в Сирия.

Палестинците ще трябва да се въздържат от насилие, да приемат израелското право на мирно съществуване според границите от 1967 г., (променени чрез преговори за размяна на територии), дългосрочно присъствие на мироопазващи сили на ООН или НАТО в Палестина и правото на завръщане на палестинския народ в собствените му земи (с може би символичен брой към Израел). Израелците ще трябва в процеса да приемат същите граници и присъствие на мироопазващи сили.

Резултатът може да бъде мир за Израел и съседите му. САЩ ...

Свързани новини: