Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Комунистите и русолюбците в България непрекъснато лъжат, че демокрацията е разрушила икономиката и че сега държавата ни е много по-слаба отколкото преди 1990. Това не е вярно. Фактите и статистиката ни показват точно обратното. Но стига думи. Вижте сами как демокрацията построи две Българии след 1989 година. На долната графика се вижда фаталния резултат от 45 [...]

Всеки от отборите на световното изигра по два мача…

Ето я и равносметката.

Със сигурност се КЛАСИРАТ за осминафинали:

• Холандия
• Бразилия

Със сигурност ОТПАДАТ от груповата фаза:

• Камерун
• КНДР

Поне на теория съдбата на останалите 28 отбора още е неясна…

Повече информация – тук.

Чудесен календар за програмата на Световното – тук.

Подобни публикации

• 26.06.2010 — Коментаторски бисери от световното по футбол ’2010 – Групова фаза (2)
• 06.07.2010 — Кой ще стане шампион? Графики, октоподи и анкети… (4)
• 16.06.2010 — Фланелките на Сърбия (и не само) (11)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 26.06.2006 — Футболни коментари 2006 (4)
• 11.06.2010 — Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 07.02.2010 — Жребият на България за Европейското по футбол през 2012 г. (1)
• 01.07.2009 — Любэ са в София на 3 юли!!! (10)
• 24.03.2008 — Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
• 01.01.2010 — Официални празници 2010 (28)

Share and Enjoy:

Всеки от отборите на световното изигра по два мача…

Ето я и равносметката.

Със сигурност се КЛАСИРАТ за осминафинали:

• Холандия
• Бразилия

Със сигурност ОТПАДАТ от груповата фаза:

• Камерун
• КНДР

Поне на теория съдбата на останалите 28 отбора още е неясна…

Повече информация – тук.

Чудесен календар за програмата на Световното – тук.

Подобни публикации

• 16.06.2010 — Фланелките на Сърбия (и не само) (6)
• 26.06.2006 — Футболни коментари 2006 (4)
• 11.06.2010 — Technical Issues – GMail и БНТ (7)
• 07.02.2010 — Жребият на България за Европейското по футбол през 2012 г. (1)
• 01.07.2009 — Любэ са в София на 3 юли!!! (10)
• 24.03.2008 — Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
• 01.01.2010 — Официални празници 2010 (28)
• 31.12.2009 — Новогодишни поскъпвания… (0)
• 16.12.2009 — Група ФМИ – в медиите (2)
• 28.10.2009 — Броеници (19)

Share and Enjoy:

Околийската комисия по планиране и строителство в Йерусалим утвърди в понеделник, 21 юни 2010, проект на кмета на Йерусалим Нир Баркат за изграждане на „Царски археологически парк” върху развалините на къщите от квартал „Бустан” в предградието Селуан. Проектът включва също изграждане на ресторанти и обществен хотел, като се предвижда да бъдат разрушени 22 къщи, намиращи се в северозападната част на кв. „Бустан”, без да е преговаряно със собствениците им. Проектът предвижда да бъдат оставени част от къщите в споменатия квартал, които се намират в южната и източната му част, като в тази част бъде дадено разрешение за строежи на 4 вместо на 2 етажа. Това се казва в декларация на Йерусалимското кметство, като по всичко изглежда, че комисията ще утвърди проекта, без да обърне внимание на нуждите на населението от този квартал.

Адвокат Ахмад Руейди, завеждащ отдел „Ерусалим” в Палестинското президентство, заяви, че разрушаването на част от кв. „Бустан” е първа крачка към разрушаването на  целия квартал, в който живеят 1500 души в 88 къщи. Според Руейди, който заедно с Комитета за защита на кв. „Бустан” и с жителите на квартала следи всички подробности, свързани с него, правни и инженерни екипи са представили добри предложения, които съхраняват населението му и са съобразени със самото израелско законодателство, но кметството ги е отхвърлило и изглежда, че е твърдо решено да пристъпи към разрушаване.

• Как Израел конфискува Източен Йерусалим (Монд дипломатик)
• Толерантност по израелски (Монд дипломатик)
• План за щурмуване на Ал-Акса (Интидар)

Русия оценява, че България никога не е воювала срещу нея,както и по времето на Съветския съюз, каза акад. Евгений Примаков в своята лекция по повод представянето на новата си книга на български език “Светът без Русия?“ и подзаглавие “Докъде води политическото късогледство“\ БГНЕС\. Колко лъжи и колко горчиви смешки има в тези топли ( и [...]

Който иска да ми цензурира блога е тлъста, комунистическа свиня.

"Обществото е лишено от защита срещу заразителния пример на корупцията, чиито метастази тръгват от върха на държавата. А щом за главата е позволено да се вмирише, всеки индивид с престъпни наклонности се чувства направо поканен да ги развихри."

"Президент на РъБъ"
Иво Инджев

Не съм съгласна само в едно с Иво - че височайшата корупция заразява само индивидите с престъпни наклонности. Не, далеч по-опасно за обществото е, че тя деморализира обикновения човек. Което и Иво го разбира, защото с големи букви пише: "Хората гледат нагоре и си казват: Аз да не съм по-долу".

Книгата му за укрития президентски мезонет ми вторачи вниманието в безобразния факт, че няма механизъм за проверка и санкции за т.нар декларации за имуществено състояние на министри, депутати и прочие висши длъжности, вкл. и за президента. Не подали декларация - много важно, некфа парламентарна комисия морално ги укорява. Подали декларация, в която спестили това-онова - пак се разминават с нефелния морален укор. Отделно че, въпросната комисия няма никаква възможност да проверява верността на подадените декларации, както и да налага санкции за неверни данни в тях или за неподаването им.

Мисля, че има прост и ефикасен начин да бъдат проверявани, съответно санкционирани висшите ни държавници за укрити доходи и имущества - да бъде натоварена Сметната палата с това, чрез надлежно изменение на закона. Тя е независим орган извън изпълнителната, съдебната и законодателната власт, което дава максимални гаранции за безпристрастност и независимост от политическата конюнктура.

Обект на задължителните проверки трябва да са депутатите, министрите и зам.министрите, шефовете на агенции, висшите съдии и прокурори, президентът и вицепрезидентът. При проверката Сметната палата има право да изисква от всички органи, имащи отношение към имущественото състояние на гражданите (банки, данъчни служби, нотариуси, общини и т.н.) необходимата й информация, която те са длъжни да предоставят, със съответните санкции за тях при мълчалив отказ. За изисканата информация отпадат всякакви изисквания за банкова тайна, лични данни и подобни.

При проверката Сметната палата има право да се връща определен брой години назад, равни на началото на мандата на лицето, което проверява, вкл. и когато проверката е започнала след приключването на мандата. Също така при недеклариран имот има право да изисква всички данни от момента на възникването му (идеята е да установи всички препродажоби и прехвърляния с цел да се заличат следите).

За започването на проверка Сметната палата може да бъде сезирана по конкретни факти от съда, МВР, прокуратурата, министър-председателя, данъчните служби, парламентарно представените партии, както и да се самосезира.

При установяване на недекларирано имущество и неимуществена собственост, и на недекларирани доходи Сметната палата налага санкции, които с оглед на високата обществена опасност на деянието (с което и започнах - че вмирисването на главата заразява цялото общество) трябва да бъдат високи - примерно глоба в размер 50% от стойността на недекларираното имущество, неимуществена собственост, или доходи; която отива в полза на републиканския бюджет. При неподаване на декларация санкциите също трябва бъдат високи, колко точно е въпрос на допълнително прецизиране.

Налагането на глоба от Сметната палата не отменя плащането на дължимите данъци и други плащания, свързани с укрито имущество или неподаване на декларация, регламентирани в други закони; както и не отменя евентуални санкции по Наказателния кодекс. Също така Сметната палата задължително предоставя данните за укрито имущество на МВР, прокуратурата и данъчните служби, като им препоръчва да ги изследват за наличието на престъпление или данъчно нарушение.

Сметната палата е задължена да огласява публично (в Интернет, възможно е и в медии) и в доклади до парламента установените от нея данни за укрито имущество или неподадена декларация - от кого е сезирана, какви факти е установила, какви глоби е наложила.

Мисля, че такова изменение в Закона за Сметната палата би получило както широко обществено одобрение, така и одобрение от Евросъюза, за който ненаказуемата корупция във висшите етажи на властта ни е станала пословична. Също така не мисля, че която и да е политическа сила би имала морален ресурс да се противопостави на подобно изменение.

И, да се върна към книгата на Иво Инджев: един от първите, който трябва да бъде проверен по новия закон, е Георги Първанов.

Измененията не са сложни като юридическа техника и може да бъдат направени тази година, защото не са вероятни парламентарни обструкции - повтарям, трудно ще е на БСП или ДПС да обяснят защо са против, а съм сигурна, че Синята коалиция ще ги подкрепи. Не са вероятни и вътрешни проблеми в ГЕРБ, тъй като хората им освен че са нови във властта, са обект на железен контрол от страна на бате Бойко, сиреч не са повече застрашени - отколкото така и така са ;-)

Ако някой от четящите това го познава (бате Бойко да познава), нека му подхвърли идеята - ако има дори частичен резултат, за авторското право хич няма да ме е грижа.

Отборът на Португалия, с неразумната си боржуазна победа над КНДР, извърши футболно престъпление, по-лошо от автогола на онзи злощастен колумбийски футболист. При това за втори път. Преди 34 години португалците унищожават тогавашния севернокорейски футболен отбор по идентичен начин.

Ето малък цитат от “Империя на ужаса” – Канг Чхол Хуан.

В лагера се запознах с един прочут в Корея затворник. Дълго го бяха държали в карцера и той систематично се хранил с насекомите, които намирал. Вероятно това му позволило да оцелее. Във всеки случай си спечелил прякор, викаха му Хлебарката. Пак Сенг Джин е известен с това, че през 1966 г. участва в Световното първенство по футбол във Великобритания. Северна Корея не само печели квалификациите за влизане във финалите, но тя успя и да победи Италия с 1:0. За да отпразнуват събитието, играчите си устроили страхотен празник в един бар. Те пили много и ходили при момичета. След два дни не бяха успели напълно да се възстановят. След невероятното начало на мача с Португалия — водеха с 3:0q — безславно се предадоха. Португалия демонстрира изумителен подем и победи с 5:3.
………
Целият отбор, с изключение на Пак Ду Ик, който имал гастритни смущения и си останал в хотела, още след завръщането в страната беше изпратен в лагер.

Тъй като тогава КНДР се е управлявало от същте хора, трудно може да се очаква различна реакция от погрома на Португалия над тях. След 2 години ще гледаме други футболисти на световните квалификации.

Книгата може да се намери в Хеликон. 200 стр, 7.80 лв. Заслужава отделен пост, но читателите на този блог добре знаят, че комунистите, особено руските са престъпници, чието единствено умение е да превръщат живота на другите хора в ад. Едва ли разказът за 10-тка в концлагер на 9 годишно дете ще промени нещо в това убеждение. Не е нужно да го припомням прекалено често, нали?

"...Тъй като в комисията нямало ИТ-специалисти, депутатите изпратили питане до министерството на транспорта с искане за разяснение на понятията "интернет сайт", "собственик на интернет сайт" и "социални мрежи". "Питаме, за да не стане грешка и да знаем кой термин е най-подходящ, за да запишем него", поясни Фидосова..."

Само аз ли си мисля, че това е идиотско? Още от времето на ЗЕС им опявахме - намерете IT специалисти, да ви кажат кое как става! Сега Фидоската пише на транспортния министър да я консултира за IT терминологията!..

Господи...

Само преди половин година правителството реши, че било непосилно за моряците да плащат 10% плосък данък и 30% осигуровки. Затова беше въведен данък за моряците от 1% и им беше дадено право да си избират какъвто си искат осигурителен доход над минималния.

Сега управляващите решили, че 10% плосък данък и 30% осигуровки били твърде ниско облагане за българските граждани и мислели да вдигат облагането.

Значи, ако си моряк, заслужаваш 1% данък и почти нулеви осигуровки. Но ако не си моряк, 10% данъци и 30% осигуровки са ти малко и ще ти ги вдигат още. Толкова за данъчната справедливост.

Лобистите си издействат данъчни привилегии или повече разходи в бюджета, а мнозинството от гражданите ще трябва да плаща за тези "подаръци" от страна на правителството. После не се учудвайте, че никой не иска да плаща данъци и осигуровки.

Блогът за икономика 2010

 

     Ура, ура, най-после има резултат! Ето го:

"Решен е проблемът с лекарствата за деца с онкохематологични заболявания"

   Хайде честито, живи-здрави и да се виждаме само по приятни поводи!...

 

 **************

   Какво, още ли сте тук? Не сте свикнали да ви говоря така, прозвучах ви фалшиво? Прочели сте статията от линка? Не трябваше! Така най-вероятно сте разбрали, че:

 *Проблемът с Пуринетол е решен едва до края на годината и то чрез крехкото равновесие на  дарителството;

 *Проблемът с тоталната липса на интерес у производителя на Ел-аспарагиназа е решен чрез... алтернативно-незаконен начин на финансиране на закупуването на лекарството. Забележително!

   Тази така предложена опримистична новина е била забелязана случайно от един заинтересован родител във вестник "Здраве". После той си направил труда да я потърси онлайн и така стигна и до нашата група. Същата тази група, която месеци наред се моли за капка информация, апелира за повече хуманност в хуманната медицина и наистина й пука за болните деца. Тази многохилядна група, която е представителна извадка на цялото ни (гражданско) общество.

   Освен, че узнаваме "решението на проблема" случайно и между другото, въпреки множеството официални искания за информация, ние сме стреснати от крайно изкривената истина в така представената победа. Това, което статията не казва и което не особено запознатите хора няма как да знаят е, че:

 *Ако до края на годината не се вземат решителни мерки за процедурно регулиране доставките на Пуринетол и удовлетворяване на производителския интерес, на Глаксо така ще им писне от чудната БГ-МЗ-ВГЗ тайфа, че ще ни зареже да се оправяме без повече милостини. Тъй като Пуринетол няма аналог, за нас и нашите болни деца ще стане наистина интересно (да се чете "мракобесно"). 

   Хоратя няма как да знаят, че:

 *Ако все пак от МЗ убедят производителят на L-asparaginase да им играе по безумната свирка и им плати лиценз по схемата 'кон за кокошка'; ако все пак преместят търговете за лекарства от МЗ в НЗОК; ако все пак уеднаквят болничните и лекарствените протоколи и ако се стигне до заплащането на медикамента, от Център Фонд Лечение на деца ще кажат - "ха-ха-ха, мили деца, пари във фонда няма, спасявайте се като другите ни пациенти". Или - "предишното ръководство може и да го е гласувало, но сегашното разбира, че това противоречи на Устава на Фонда и отказва да нарушава закона от своя страна". Или нещо друго, също толкова основателно, което да покаже, че това също не е и не може да бъде постоянно решение.

   Изобщо цялата статия е манифест на безпомощността. Безпомощност на обществото и на институциите като Омбудсмана, а непригодност на институциите като Здравното министерство, Министерски Съвет, Президент, Държава... Те просто не стават. Но в никакъв случай не искат да си го признават. Така още по-жалки стават.

   Но ние не сме ли по-жалки? Като го осъзнаваме и се примиряваме? 

   Ето какво. Пределно ясно се видя, че така няма да се получи. Апелирам останалите да следят темата родители на засегнати деца да се намерят, обединят и заведат колективен иск срещу Държавата. Тук, че в Страсбург ще ни се смеят. Няколкото ключови дела на онкоболни, печелили безпркословно срещу Държавата (Теди Захариева, Ангелина Бонева) създадоха сериозен прецедент.То няма и как да има друго решение на съда, докато имаме тази Констутиция и приемаме тези европейски закони. И тогава вече ви гарантирам засилен медиен интерес по делото и още по-бърза и ефективна положителна развръзка. 

   Та така, ние - Спаси, дари на..., групата - бяхме дотук. Сега сте всички вие и ...пак ние. Ако искаме да ни има.  Ако искаме да не ни е срам от децата ни. Ако искаме да се усещаме нормални хора. Европейци.

   Просто трябва да сме заедно. Знаете къде да ме намерите. Целувки!

   Меми

 

Президентът Георги Първанов награди с почетния знак на държавния глава председателя на Търговско-промишлената палата на Русия и бивш руски премиер акад. Евгений Примаков, бивш ръководител на Първо главно управление на КГБ (външно разузнаване) „голям учен, политик и държавник, дипломат на световно ниво вече десетилетия наред“, по думите на домакина. През 1996 г. Примаков става министър [...]

Съгласно член 2 и член 4 на Конституцията на РБ, следва че едно престъпление съгласно Българското законодателство е престъпление, ако е извършено на територията на България, а съгласно член 5, и само след приемането на закон, който го определя като такова, но не и преди това. Така например въведеният със задна дата закон за задължителното три годишно здравно осигуряване може да изисква да плащате глоба и здравни осигуровки, но не може да ви определи като престъпник ако не го правите.

Интернет има обаче една ключова особеност. Не може да се определи лесно къде има извършено престъпление, тъй като не съществува понятие „територия на България“ и всяка държава има еднакво право там. В Интернет с изключение на много специфични случаи по-скоро действа международното право.

И нека разгледаме следният случай – България обявява нещо за престъпление, например да е написано някъде, че министър председателят е педал.

Кое всъщност обаче задължава престъплението, в кой съд трябва да бъде гледано то, и кого точно задължава?

Ако сайт публикуван на американска машина го казва, това нарушава ли Българското законодателство?

Нарушава ли законодателството, ако го гледа американец?

Нарушава ли законодателството, ако е публикувано на Българска машина, но го гледа американец?

Нарушава ли законодателството, ако е публикувано на американска машина, а го гледа Българин, но от чужбина?

Кой е виновен? Интернет доставчиците че позволяват трафика да се транспортира, без да знаят кой трафик какъв е? Този който чете, без да знае на какво е попаднал? Този, който е осигурил машина в чужбина, която да го поддържа, без да знае какво е качено? Или този, който е инициирал публикуването, но го е извършил от чужда територия – на чужда територия, където Българското законодателство не важи?

Ако България се оплаче, не може да свали съответната публикация, тъй като това е единствено доброволно решение на отсрещната страна. Не може да осъди инициатора, дори да успее да разбере кой е, тъй като той не е извършил престъпление на територията на държавата, не и според правилата на държавата където е извършил престъплението (екстрадиция вероятно няма да се случи), а ако е чужд гражданин, това изключително ще комплицира ситуацията.

При една такава ситуация, обаче мераците за някаква форма на цензуриране на Интернет пространството продължават.

И всичките са прикрити с добри намерения, но ефектът от тях е глобално лош. Определено не можем да кажем че сме в изключително лоша ситуация, която изисква непременно промяна в момента. Нито можем да докажем, че промяната с регулация ще има какъвто и да е положителен ефект, макар да гарантира отрицателни ефекти като разходи, полицейщина и отваряне на кутията на пандора за цензура.

Преди искахме да ограничим заради педофилията, после заради интелектуалната собственост, после заради мръсните коментари, после заради неплащания данък по отношение на хазарт. Сега новата идея е да се наложи цензура за да „не се нарушавало изискването за добро поведение в изборен период“.

Можете да прочетете мотивите тук в тази статия http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/06/21/920651_izborniiat_kodeks_da_sledi_i_kampaniiata_v_internet/

Идеята е блогъри да бъдат подсъдни ако злепоставят кандидат. Да се забранят анонимни коментари за да може коментаторите да бъдат подсъдни и те (а си казал нещо по Интернет, а в затвора). Ще се следят социални мрежи като Twitter и Facebook. Третират се по отношение на задълженията си като медии, макар да нямат права като медии (защита на източниците на информация, което може да защити анонимни коментатори например, приоритет на общественият интерес и т.н.).

Не всичко е решено още, но аз не мисля, че трябва да го оставя така. Мисля че едни граждани на кандидат изборни длъжности трябва да са готови на повишен медиен интерес и публично оплюване, особено ако то е меродавно. И тъй като не може да се оцени дали може или не може да е меродавно, това се преценява само от обществото, ако искаш да бъдеш публична личност, това означава, че се оставяш на мнението на публиката. Налагането на ограничения върху мнението на публиката нарушава общественият интерес и дефакто създава цензура. Аз смятам че е по-добре да се премахнат ограниченията върху текущите медии, отколкото да се създават нови ограничения с разширен обхват. Затова и мотивировката и ефекта на обсъжданите промени никак не ми харесва и аз съм против тях.

Ето и мнението на Боян Юруков по въпроса - http://yurukov.net/blog/2010/06/21/idat-li-izbori-vsichki-blogyri-v-aresta/

(използвам и снимка от неговият пост)

Мързи ме да си допиша поста за футболните клишета, ето един добър от колегите Трикорни:

Но истинският сблъсък, епичната битка, смразяващото кръвта сражение беше зад коментаторския пулт, където в люта битка премериха сили Петър Василев и колегата Демирев. Всичко започна супер напрегнато, когато преди Испания-Швейцария Петела обяви драматично, че тази сутрин е пристигнал супер специалният звезден гост, който ще коментира специално за милиардите зрители на БенетЕдно. Всичко застина, планетата Земя спря в очакване, световната икономическа криза изпадна в тежка криза.

И се появи… Колегата Демирев.

Василев влезе остро с един “защитен вал” и “преливане от фаза защита във фаза нападение”, продължи да нагнетява напрежението с “технически брак”, “коженото кълбо” и “селекцията, водена от Отмар Хитцфелд”.

Демирев постепенно се окопити и контраатакува, призовавайки “всички богове от земята, водата и небето”.

Петър Василев обаче излезе начело след “остро прострелно центриране” вследствие на впечатляващ “демараж”. Демирев успя да се окопити след вълна от статистика за Ла Фурия и се върна в мача.

Опитният Петел, обаче, закопа опонента си с едно “испанците обичат да флиртуват с топката”, но “поувлече се, поувлече се в индивидуални действия”.

Колегата Демирев безпомощно слушаше как “Фортуна обърна гръб на Испания”, и “това [Световните първенства] остава Рубикон за тях [испанците]“.

Демирев се прибра да плаче под душовете, а ние със затаен дъх очакваме мега-дербито между Петър Василев и Коуегата Пайташев!

Вече писах как земеделският министър манипулира правителството. Ето и нови опити за същото:

цитат от стенограмата от заседанието на правителството, 16 юни 2010 година

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Колеги, наистина ви призовавам, нека да не говорим малко и политически, а с цифрите. Тези схеми, които са нотифицирани, са част от това, което прилагаме и това, което прилагаме дава резултати. Поисках справка от Националния статистически институт и за първото тримесечие имаме четири пъти ръст на търговското салдо. В момента земеделието е единственият сектор с положително търговско салдо. За месец януари – месец март 2009 година е бил 20 милиона положително, а сега е плюс 85 милиона. Така че средствата, които в момента влизат в земеделието, виждате, че дават ефект.

Забележете следното:

1. Министърът на земеделието е дал 1 милиард лева земеделски субсидии (евро + български) – за да получи 85 милиона лева положително търговско салдо. Това е безумно голяма неефективност (ако въобще приемем, че положителното търговско салдо е цел само по себе си).

2. За периода, посочен от земеделския министър, дефицитът по текущата сметка се е подобрил с над 1.8 милиарда лева. Приносът на земеделието е 65 милиона лева – т.е. едва 3.5%. Следователно, почти 97% от подобрението на текущата сметка идва от отрасли, несвързани със земеделието и отрасли, които не се субсидират.

Дори да приемем търговското салдо като измерител на ефективността на земеделските субсидии (както настоява министърът на земеделието), то съвсем ясно се вижда, че тази политика е тотално неефективна и трябва да спре. Собствените индикатори на министъра на земеделието доказват, че политиката му е тотално погрешна.

Блогът за икономика 2010

Съпротивата на пустотата е сломена.

С ерата на систематизацията възможностите стигат отвъд хоризонта.

Желанието се подсмихва, перпендикулярно на възможностите.

Мога да подскоча около 50 сантиметра.

През уикенда с колеги пътувахме до Пловдив и след това Мъглиж, като по пътя спряхме до едно огромно лавандулово поле. Точно 3 минути след като нагазихме в полето, на сантиметри от нашата кола спря старо BMW, от което изскочи младеж с бинокъл и пистолет в гащите. Сравнително кисел ни обясни, че навлизаме в частна собственост, но “ако няма късане” може да снимаме.

Ето снимки под дулото на оръжие:

Както Ю каза, “тук мирише на спирт”

Да, тази снимка не е от лавандуловото поле, ами от една гора

Какъв й е проблемът на България, че дори всички да са наопаки, тя пак е на терсене? На пръв поглед нищо й няма. Демократична държава (since 1989, както пише по хубавите уискита, ама обикновено с поне 100 години отгоре), член на Европейския съюз, с дясноцентристко управление. Дефицитът малък, икономиката излиза от кризата, доверието в правителството- високо. С трън да завъртиш, няма какъв кусур да закачиш.

И в същото време има нещо сбъркано. Като почнеш от маниера на премиера, който е склонен да си покаже листчетата с английските думи по телевизията и е готов винаги да свали цената на нещо, щом хората са недоволни. Или правителството, в което едната ръка сякаш не знае какво прави другата, а министрите трябва да хвърлят боб, за да знаят с каква идея се е събудил днес началникът им. Минеш през паламента, където положението е като в пионерски лагер- дружинната като свири сбор и всички се строяват на плаца и вдигат ръка за поздрав. И стигнеш до редовите граждани, които все повече заприличват на селяни. Да не се обиждат хората, живеещи на село, но не става дума за тях. Става дума за обезсмислянето на понятието гражданин като носител на граждански права и субект на гражданска активност. Да сте срещали напоследък някого, на когото „да му дреме”? Пълна демотивация и отказ от общуване с държавата, а най-вече, отказ от опитите да се влияе върху политиката с възможностите на гражданското общество и медиите в услуга на гражданите.

Когато видиш, че на целия хал на държавата управляващите се чудят как все пак да узаконят следенето на Фейсбук и блоговете, щото там можело да се плюят кандидатите в предстоящите избори и почва да те сърби дясната ръка. Не защото ще взимаш пари, а защото с нея трябва да пуснеш бюлетината. А за закво, питаш се. Защото обикновено въпросът, който вълнува кандидатите е за кого, не за какво. Ама „каквото” е важното, защото то е, което остава, когато „който” бъде избран. И ако в последната година не сме го разбрали това, пътят е страшен, но никак не е славен, да ме прощава поетът. А натам отиват работите, щом при целия каламбур с имената на полицейските операции, те все пак успяват да вдигнат рейтинга на вътрешния министър. А той е важният сега, защото ще превзема Президенството. Затова може да се пожертва всичко- и два три пункта от рейтинга на самия премиер, и авторитета на финансовия министър, принуден да обясни защо само МВР не съкращава нищо отникъде, и да се загърбят наистина важните неща като реформите и икономическите проблеми на държавата. Сега е важно да се спечелят президентските избори, където икономиката не играе, сигурността е силният коз.

А през това време бюджетът се топи, фискалният резерв не е безкраен, а шушукането за предстоящо увеличаване на плоския данък само подсилва усещането за пълно безсилие. И пак се чудя, какъв й е случаят на България, след като седи с още 26 страни на масата в Брюксел и всички обсъждат сходни проблеми? Дори да не намираш сам решението, можеш да „откраднеш” някоя добра идея и да се възползваш от опита на другите. Но не. Въпрос на приоритети. Приоритетите на управлението.

Каква е целта на държавата? Да създава правила и да гарантира спазването им. Да мотивира гражданите си да произвеждат БВП и да го преразпределя умело, така че да ги мотивира да произвеждат повече. С една дума, да насърчава. Ако приложим това към България, усещането ми е, че целта е подменена. Държавата не иска да регулира, а да контролира. Не насърчава, а подчинява. Не преразпределя, а изземва. Това, обаче, не може да продължава до безкрай заради безмилостната логика на приказката за цървулите на босия. Не можеш да вземеш данъци от несъществуващи приходи. Не можеш да отнемеш свободата от несвободните.

А защо държавата, сиреч тези, които се олицетворяват с нея, се държи така? Дори да приемем, че облагодетелства определени лобистки кръгове, това не обяснява всичко. И по силата на друга максима- за народа, който си заслужава управляващите- може ли да очакваме от тях да изповядват ценности, абсолютно чужди на този народ? То да е круша, да го ашладисаш.

Хората трудно приемат новото, особено ако изисква усилие. А усилието у нас така и не се случи, напротив-последните 20 години бетонираха преклонението пред лесните неща-лесните пари, лесните жени, лесната политика, лесните медии, лесните песни...Затова народът не се обижда, като го третират като лесен избирател и си избира лесни победители. И така кръгът се затваря.

Няма как да завърша с хепи енд тези мисли. Не съм открила още хапчето за излизане от матрицата. Вярвам, че силата на индивидуалното усилие е способна да генерира обща полза. Но всеки трябва сам да реши дали да го направи. Познавам много хора, които са направили този избор. Но очевидно, все още твърде малко.

Вече от няколко седмици анонсирам началото на тази поредица и ето че моментът настъпи. Точно три седмици преди началото на гладната стачка. (Тя, стачката, логично ще бъде изместена с два дни и ще започне на 12 юни, понеделник.) В същото ...

Можете ли да поберете целия си живот в двайсетина кашона?

Стари снимки, нов телевизор, детски снимки, ученически тетрадки, важни лекции, закътани писма от почти забравени хора, фотоалбум със снимки от летен лагер през 93-та, първият брой на сп. Computer с моя статия вътре, няколко грамоти от различни състезания, лист А4 с прощални пожелания от колегите в бившата фирма, лентата за глава от концерта на Любэ, резервни струни за китара, няколко CD-та без обложка, стари книги по програмиране (включително любимата ми „Аз програмирам на 9 години“), наръчник по Judo, рекламни материали от автоизложението в Париж, две перфокарти и една 5,25″ дискета, пакетче ненадписани новогодишни картички, всички книги на Дан Браун, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на български и на английски, UTP кабел с накрайници и клещи за кримпване, външен хард-диск, шах, гирички, тарамбука, разглобен стар лаптоп, няколко мои отпечатани на хартия снимки в рамка, огромна чаша с надпис „Size DOES matter“, картичка от Дубай, стари визитки, ключодържател с плюшена кравичка, две извехтели и умалели тениски, програма от миналото световно първенство по футбол, два използвани билета за „Народното творчество“, тубичка с останал около литър двигателно масло (това пък какво търси тук?), кутия аудиокасети, китайски меч, храна за костенурки, чаени свещички, бутилка бяло вино, погрешно отпечатана покана за сватбата ни с Биляна, хвърчащо листче с телефонен номер и надпис „Иво“ (дори не се сещам за кой точно Иво става въпрос), паднала зад секцията сметка за ток от 2008 г., саксия с фикус Бенджамин-Наташа, табелка „Място за непушачи“ от „Митака“, стар сборник със задачи по математика за кандидат-студентски изпит, чертеж с различни варианти за разпределение на мебелите в новия апартамент, старата нощна лампа и книгата „Бебето – ръководство за употреба“, още миришеща на прясно мастило…

… целият ми живот, натъпкан в кашони с надпис „Чупливо!“…

Подобни публикации

• 28.10.2009 — Броеници (20)

Share and Enjoy:

Можете ли да поберете целия си живот в двайсетина кашона?

Стари снимки, нов телевизор, детски снимки, ученически тетрадки, важни лекции, закътани писма от почти забравени хора, фотоалбум със снимки от летен лагер през 93-та, първият брой на сп. Computer с моя статия вътре, няколко грамоти от различни състезания, лист А4 с прощални пожелания от колегите в бившата фирма, лентата за глава от концерта на Любэ, резервни струни за китара, няколко CD-та без обложка, стари книги по програмиране (включително любимата ми „Аз програмирам на 9 години“), наръчник по Judo, рекламни материали от автоизложението в Париж, две перфокарти и една 5,25″ дискета, пакетче ненадписани новогодишни картички, всички книги на Дан Браун, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на български и на английски, UTP кабел с накрайници и клещи за кримпване, външен хард-диск, шах, гирички, тарамбука, разглобен стар лаптоп, няколко мои отпечатани на хартия снимки в рамка, огромна чаша с надпис „Size DOES matter“, картичка от Дубай, стари визитки, ключодържател с плюшена кравичка, две извехтели и умалели тениски, програма от миналото световно първенство по футбол, два използвани билета за „Народното творчество“, тубичка с останал около литър двигателно масло (това пък какво търси тук?), кутия аудиокасети, китайски меч, храна за костенурки, чаени свещички, бутилка бяло вино, погрешно отпечатана покана за сватбата ни с Биляна, хвърчащо листче с телефонен номер и надпис „Иво“ (дори не се сещам за кой точно Иво става въпрос), паднала зад секцията сметка за ток от 2008 г., саксия с фикус Бенджамин-Наташа, табелка „Място за непушачи“ от „Митака“, стар сборник със задачи по математика за кандидат-студентски изпит, чертеж с различни варианти за разпределение на мебелите в новия апартамент, старата нощна лампа и книгата „Бебето – ръководство за употреба“, още миришеща на прясно мастило…

… целият ми живот, натъпкан в кашони с надпис „Чупливо!“…

Подобни публикации

• 28.10.2009 — Броеници (19)

Share and Enjoy:

Продукти:
1 охладено пиле
2 сварени яйца
150г олио
2- 3 кисели краставички
1ч.л. ябълков оцет
1ч.л. сол
1ч.л. мед
2с.л. горчица
1/2 глава лилав лук
щипка бял пипер
20г краве масло
щипка червен пипер

Приготвяне:
Пилето се измива много добре и се слага за  варене в подсолена вода. Вари се в продължение на 80 минути, като периодично се обира кървавата пяна, изплувала на повърхността. Когато е готово, пилето се изважда от бульона и се обезкостява. Месото се подрежда в плато, поръсва със сол, червен пиер и сгорещено краве масло. Оставя се да изстине. В дълбока купа се слагат сварените яйцата, лукът и киселите краставички нарязани на ситно. Добавя се 2с.л. горчица, 1ч.л. мед, 1/2ч.л. сол, щипка бял пипер, 1ч.л. оцет и 150г олио. Разбива се с пасатор. След това сосът се налива в купичка. Всеки си взема от месото и го овкусява със сос Винегрет.

Любимият писател на българската манекенка се оказа гнил човек - интерент пират, даже СИЙДЪР. Бате Лио разказа как е тръгналa кариерата на бразилеца. “Алхимикът” излязал в Щатите, ама слаба работа, 3000 бройки продажби, колкото на Богдан Русев за цял живот, направо провал.

Тогава Коелю хванал руския превод на книгата и я качил като файл в Пиратския залив. Много хора я изтеглили и я харесали, мълвата тръгнала и за кратко време в Русия се продали 100 000. Останалото, ‘дет се вика, е история.

В новия избирателен кодекс интернет страниците ще бъдат третирани като медия и ще се наказват блогъри, които публикуват клевети срещу участник във вота. Същото ще важи и за пуснатите в социалната мрежа „Фейсбук“,пише Монитор. Това стана ясно от думите на председателя на временната комисия за изработване на изборния закон Искра Фидосова. Причината за промяната е, [...]

Хубавото на тези домашно направени тебешири е, че са много големи, не се чупят лесно и може да се рисува много дълго време с тях.

Имате нужда от:  темперни боички, празни ролки от тоалетна хартия и гипс.

Първо се прави дъното на ролката от картон, за да може в нея да се изсипе гипс.

След това се приготвя самият гипс. В една пластмасова чашка се поставя гипс на прах ( малко повече от половината на чашата), 2 големи супени лъжици темперна боя.  След това се долива вода, като се бърка, докато се получи рядка каша.

Ако никога не сте работили с гипс, може да се усъмните за момент, че тази течност няма да може да се втвърди, но не е  така:)

Така приготвената смес се изсипва бързо в ролката от тоалетна хартия, на която вече е залепено дъното. Оставете сместа да се втвърди  на слънце и след около 1-2 часа махнете хартиената обвивка. Тебеширите са напъно  готови, когато са добре изсъхнали, което става след ден и половина препичане на слънце.

Лозунгите от романа на Оруел “1984″ в действие:

Поскъпването на тока с 2% е озаглавено: “Бойко свали тока с 3%”

Поредният опит за узаконяване на преследването на свободата в интернет е наречен “регулация на информацията”

И съвсем между другото - Първанов връчва почетния знак на държавния глава на бившия шеф на КГБ Евгений Примаков.

Сподели във Facebook

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Алтернатива на какво ще бъде планираният и обявен вече от президента Георги Първанов бъдещ негов граждански проект? 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Липсва ли ни това, което нямаме? е класически въпрос с още по-класически отговор – Зависи!

Трябва да признаем, че понякога ни липсват твърде  странни неща, които нямаме. В една поема отпреди няколко века, Вийон с болка попита “Къде е ланският сняг?”, а  преди около 50 години, в модерните времена, Хелър го пародира с “Къде са сноудените от миналата година?” Тия двамата обаче са писатели, следователно лудички по особен начин, следователно не правят чалга, следователно нямат силикон в циците и следователно за тях нищо добро не казваме, защото от тях съвсем нищо не четем, мерси.

В по-прагматичен план – твърде разпространено е мнението, че единственото свойство на парите е по марксистки да превръщат количеството си в единствено свое качество. Не е вярно, те имат също свойството да липсват на всички – както на тези, които нямат пари, така и на онези, които имат. За разлика от незримите чудовища като почтеност, морал, достойнство и прочие, които липсват само на онези, които наистина ги имат. Дори, кой знае защо и как, колкото повече ги имат, толкова повече им липсват. И обратно…..

Не знам как е в другите животи, обаче съм сигурен, че в този изненадите никога не свършват. Защото през последните дни в България се пръкна нещо още по-странно от жираф, нещо, което никой няма и никога не е имал, но и на никого не липсва и не е липсвало, с изключение на личния ни президент. Става дума за бъдещия граждански проект, който президентът Първанов обяви че иска да създаде /оглави, яхне, използва – всеки да избере по свой вкус/, след като приключи вторият му и, слава Богу, последен президентски мандат. За този проект се разбра толкова малко, че ситуация непременно изисква по-дълбок анализ, за да не остане електоратът с погрешното впечатление за нищо.

Твърдо се разбра например, че проектът няма да е политически, а граждански. Но Първанов обясни това си желание едностранно, само с факта, че вече се е наситил на политика – бил е депутат, партиен лидер, президент, та му дошло до гуша. Даже премиер замалко да стане по покана на Станишев, ама героично отказал. Е, самият Станишев после дипломатично заяви, че Първанов лъже за поканата, но кой е той, та да го слушаме.

Така или иначе мисля, че в това отношение можем напълно да се съгласим с Георги Първанов, писнало му е от политика. Защото той на практика мина през всичко политическо в България – като помощник на Виденов докара кризата през 96-та, като помощник на Добрев ни спаси от кризата през 97-ма; като партиен лидер беше антинатовец и поддържаше Милошевич и Саддам, като президент ги удари подло в гръб, като подписа договора за присъединяване на България към НАТО; като човек е републиканец, като политически плеймейкър играе добре с бившия цар във властта; и още, и още – като историк, като сътрудник на ДС, като приятел с несъмнено съмнителни бизнесмени, като ловец на архари…..

Ето защо не само на него му е писнало от политика, но и на българската политика и е писнало от него. Той очевидно съзнава този факт, затова казва – не политически, а граждански ще бъде проектът ми. И не лидерски, за да не съм аз отпред, а колективен, за да дърпам конците в сянка.

Първанов обаче забрави да каже и друго – че се е насочил натам, защото точно схемата с “гражданските” проекти напоследък очевидно работи в България. Например  появява се изотникъде гражданинът Сакскобургготски и гражданите масово го припознават за Месия. После изпод него като сянка се измъква пророкът му Борисов – и него припознават. То не че преди това нямаше Жорж Ганчев и Велко Вълканов, но те не се припознаваха чак дотолкоз, точно защото действаха в политическата, а не в гражданската сфера. В новия век месиите се припознават именно като граждани и сега е ред на Първанов, само гражданин не е бил все още.

Ама се надявам все пак до изборите останалите български граждани да научат елементарния урок, че в условията на демокрация гражданското общество не може да се разглежда и да действа отделно от политическата база, че няма “гражданско общество” по принцип, че то е коректив, който подтиква политиците да взимат решения в определена посока, а не изпълнителен орган, който взима самите решения.

Още древните гърци разбраха това веднага след като единодушно и по граждански отговорно решиха Сократ да изпие чашата с бучиниша. После викнаха “Къде си, Сократе, да ни спасяваш от глупостта?”, а някои дори си казаха – “големи сме идиоти”, нещо, което впрочем и мнозина българи не скриха от себе си, след като подкрепиха вече разни граждански проекти и се опариха. Та искам да кажа, че който говори за “гражданско” без “политическо” или е пълен невежа, или е измамник от най-долен вид, дори да се намира най-горе на властовия връх. Опитът показва, че обикновено е второто.

Другото, което със сигурност стана ясно за евентуалния бъдещ проект на Георги Първанов е, че той ще бъде алтернатива. Тъй като го слушах по телевизора, в този момент си казах, е, сега вече ще разберем най-важното – алтернатива на какво ще се яви той. Защото от там пък ще си направим изводите и за това върху какви морални принципи и политически ориентации ще се гради целият негов проект. И зачаках да науча. И още чакам.

А от чакане вече започвам да мисля, че Първанов ще се явява алтернатива на к`во да е – подход, познат в политиката като популизъм, в изкуството като чалга, а в живота…..абе да не казвам как в живота се наричат онези девойки и младежи, които не подбират. Другият вариант е сегашният ни президент в бъдеще да се превърне в алтернатива само на к`вото му е угодно. Но все пак не вярвам да падне чак дотам – нали сега постоянно го чуваме да твърди, че е твърд и неизменно бащински се грижи само за общите интереси на всички българи, не за интересите на част от тях, не и за някакви външни интереси. Как така изведнъж ще се промени.

Тогава алтернатива на какво ще бъде сегашният ни президент с гражданския си проект, продължавам да се питам. Например може да е алтернатива на лошото управление с предложения, идеи и експертен потенциал за добро управление. Но той пък откъде знае, че в бъдеще управлението ще бъде лошо. Защото очевидно всички управления през последните девет години, докато той е президент, бяха добри – ако съдим по факта, че Първанов нито ги критикуваше както трябва, нито поведе народа срещу тях, нито пък хвърли на амбразурата въпросния си таен експертен потенциал да им помогне с нещо.

Може, мисля си, да предложи Първанов някаква сериозна алтернатива на общата европейска енергийна политика като засили лобирането си и вдъхнови целия народ в полза на руските енергийни проекти. Ако съдим по отправената вече от него закана да свика референдум за или против изграждането на АЕЦ “Белене”, точно това смята да прави човекът. Но от една страна то нито ще е нещо ново, нито ще е нещо смислено. То на практика е антиалтернатива, защото в България точно европейските проекти са алтернатива на руските, не обратно. А от друга страна – едва ли е много дипломатично един божем европейски президент да се хвали публично с подривните си за Европа намерения докато все още, поне на хартия, се води европейски президент.

Някои думи на Първанов в същото изявление сякаш съдържат намек и за друга опция – гражданският му проект да бъде алтернатива на Костовото управление. Разбира се, тук е излишно да се подиграваме на държавния глава, че бърка епохата с повече от десет години, защото той го прави съзнателно, като смесва Костово с Борисово, както се правеше и в онзи предизборен брадварски клип. С други думи, не отдава кесаревото – Кесарю и божието – Богу, а ги гледа като едно. Още от библията е известно колко погрешен е този подход. Може би президентът не си дава сметка, но ако в момента не го пазеше плащът на институцията, за такива приказки той вероятно щеше да бъде бит на татамито лично от бат` Бойко, за когото е известно, че пали бързо и лесно вика – ела вънка да се разберем по мъжки. Когато го бъркат с Костов особено го вика това.

Та ето част от основанията ми да смятам, че президентът Първанов напоследък е изпаднал в капана да чувства липсата на нещо, което никога не е имал. Вероятно същото е изпитвала и Пам Андерсън, преди да посегне към силикона. Е, знае се, че двамата са изпадали и в доста по-лоши работи от някаква си липса, но докато нейният мерак за нов имидж се оказа успешен, с неговият няма да е така, защото не можеш да градиш политическо бъдеще върху липсата на здрав разум. Природните закони са неумолими – в човешкото тяло липсите на едни места има с какво да бъдат запълнени, а на други няма.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com