До Дубровник през Босна и Херцеговина (2): Дубровник

Продължавам с изключително многословния си пътепис за Дубровник. В първа част ви разказах как стогнахме от София до Дубровник, а сега ще ви разкажа за двата дена в перлата на Адриатика. Приятно четене:

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част втора:

Дубровник

[geo_mashup_map]

На другия ден тръгнахме да превземаме

Дубровник

Първото нещо, естествено, беше да стигнем до там с колата. По пътя минахме по моста Франьо Туджман покрай новото пристанище. Там имаше местенце за спиране с гледка, където много внимавах да няма някой полицай в засада, но успяхме да поснимаме. Като цяло Дубровник е град, в който е много лесно да снимаш като за картичка :)

Вдясно е пристанището за пътническите кораби, а от водния канал (или залив) наляво тръгват фериботите за Италия

Първото ми впечатление от Дубровник беше ... миризмата.

Миришеше на ... марихуана, премесена с липа. Бях я усетил още предния ден (когато ме глобяваха), но тя се носеше из целия град през цялото време. Дълго време не можах да си обясня тази миризма, но беше силна, мазна и упойваща, а най-странното беше, че тази миризма се носеше и в близост до квартирата ни, а там нямаше никакви хора, за да бъде наистина от „трева“. Четете нататък сега, по късно ще ви кажа кое придаваше този аромат на града

Оставихме колата на големия подземен паркинг в града (т.н. Javna garaza) – само не е стряскайте, но цената му беше около 80 ст/час (не помня колко беше в куни, но 80ст/час си е жива евтинийка, още повече че е подземен, охраняем и не много далеч (5 мин) от стария град. При това положение ми се струва напълно неразумно да търсиш място по улиците, още повече, че ако изключим шосето над града, има само още едно място, където евентуално са паркираш безплатно, но както се сещате там и яйце не можеш да хвърлиш. И всичкото това – заради икономията от 80 ст/час? Паркирайте в явната гаража. Плаща се на автомат, подобен на автоматите в софийските молове, като имайте пред вид, че максималната банкнота, която приема е 50 куни (бях пробвал и със 100, но каза, че не взима толкова големи пари)

Всъщност едно евро беше 7,20 куни в чейджовете из Стария град – имам някакъв спомен за 8 куни преди няколко години, но може и да се бъркам.

Доминиканският манастир, сниман от отстрещния край на стената

Кратка историческа справка

Дубровник е основан като независима република през XIV век, на тотално неплодородно, според мен, място – в основата на огромен каменен хълм, в чийто район, освен да чукаш камъни, нищо друго не може да се прави. (Всъщност самият град под името Рагуса е съществувал някъде от V-VI век след Христа) От друга страна след като може само камъни да се чукат, остава да се заемем с търговия, иначе, какво ще ручаме? Та така правят и жителите на Дубровник – заемат се с морска търговия и по този начин застават в една редица с Венецианската република, от който факт, произлиза и вечното им съперничество. Това съперничество стига до там, че за да предотврати нападение по суша от страна на венецианците, Дубровник продава една ивица от около 20 км на турския султан, така че, за да стигнат до Дубровник, на венецианските сили да им се наложи да мината през наша територия (по това време и ние сме част от империята, не се дзедзайте). Това естествено показва пълната продажност на Дубровнишката република – самата република дълго време доброволно е част от Османската империя (поне така пише в историята на града за туристи, която имах в стаята) – срещу плащане на минимален данък от 2% Дубровник става част от един общ пазар, който на моменти се простира от Виена до Йемен и от Либия до Ирак. Не са прости дубровчани – просто са търговци и купуват/продават всичко, де що им падне.

Разбира се, най-забавното в противоборствата между народите е, че най-големите ни врагове оказват най-голямо културно влияние върху нас – само погледнете архитектурата на черквите ни, да не говорим за други неща, но веднага си личи, че през Средновековието именно Византия е най-големия ни противник. А да споменавам ли вечния ни враг Турция и културното ѝ влияние? А като видите колко много русизми имаме в езика, разбираме и кой е наистина един от истинските ни противници.

Същото се наблюдава и в Дубровник – вражеска Венеция буквално извира от архитектурата, езика и маниерите на Дубровник, докато приютилата ги Османска империя предизвиква у дубровчани презрителните реплики „турски“, казани по адрес на възрожденските къщи в Пловдив, Мостар, Велико Търново, Трявна и Вишеград (мда, националната архитектура на Босна и Херцеговина е тази, която ние в България наричаме „възрожденска“, а хърватите наричат „турска“)

За кораба Costa Dorada имаше филм по National Geographic. Всеки ден в Дубровник има 2-3 големи пътнбически кораба. „Малката“ спасителна лодка (жълтичката, вдясно от камбанарията, долу) превозваа пътниците от старото пристанище до застаналия на рейд кораб. Понеже изглежда мъничка, да ви кажа – побира 150 пътника :)

Опашката от пъници се управлява от този индиец с вид на фелдфебел. Членовете на екипажа говореха помежду си на „английски“ – това че те са разбираха помежду си е добре, но съвсем не значи, че някой друг ги разбира ;-) (видимията екипаж беше предимно от филипинци (изпълнители) и индийци (началници)

Като цяло човек може да другарува с всякакви хора, но много внимателно трябва да подбира враговете си, защото в крайна сметка започва да прилича на врага си. Затова за приятели си избирайте хора, които ви пасват, а за врагове си търсете богати, умни и благородни противници. Враговете задължително трябва да са богати, умни и благородни!

Градът е разположен на много тесния и стръмен адриатически бряг, като ширината му едва ли е повече от километър (даже бих казал 7-800 метра), но за сметка на това денивелацията е страховита. Даже нашата квартира, която не беше кой знае колко далеч от морето (видяхте ми гледката) се намираше на 68 метра надморска височина! Брегът е чудовищно стръмен и не мисля, че ако беше на Черно или на Бяло море някой щеше да се засели там. А и камънякът е сериозен.

Снимката е правена от крепостната стена на Дубровник. Горе се вижда хълмът, от чиито връх градът е обстрелван по време на войната в Югославия, а това бетонно съоръжение най-вероятно е правено тогава като наблюдателница. Добре се вижда къде свършва растителността и самият град. Тази снимка, както и предишната, с кораба, са правени практически на едно и също място, човек само трябва да са завърти на 180 градуса.

Ако се вгледате в снимката, ще ме обвините веднага във воайорство ;-) Виждате ли как баба храни внуче?

Хълмът над града открай време е използван като крепост, като остатъците от наполоеновата (мисля) крепост на върха е използвана и от сръбско-черногорските сили по време на Гражданската война на Югославия. Е, хърватите на тая война ѝ викат Войната за независимост на Хърватия, но да не изпадаме в подробности. Та укреплението над града е било укрепен пункт на леката сръбско-югославска артилерия, обстрелвала Дубровник по време на обсадата. Сърбите са използвали леки минохвъргачки, по-скоро с цел тормоз над обкръжените, отколкото с цел да унищожат града. Е, сега не пречи хърватите да ги обвиняват за всичко, но сърбите не са ползвали реално разрушаващата сгради тежка артилерия по време на обсадата. Причината не е толкова от хуманна, колкото от практична PR гледна точка.

Не забравяйте, че днес! в Дубровник има поне два– три круизни кораба със стари баби-туристки (по 2-3 хиляди заможни туристи на всеки от корабите! И това е освен другите туристи, а и корабите се сменят всеки ден!). А, както казва моята хърватска колега, Дубровник днес е празен в сравнение с преди войната, което ще рече, че тогава е имало още повече баби-туристки в града! И всичките тези туристи са ахкали и охкали пред красотите на града мноооого преди да започне войната!

А сега си представете, какво щеше още да се случи с имиджа на сърбите в очите на бабите-туристки, гледащи телевизия у дома си, ако про-югославските сили бяха използвали тежката си артилерия срещу Дубровник? И да разрушат Страдун (главната улица) и романтичните каменни сгради наоколо?!? Сърбите може да са всякакви, но такива идиоти не са. Е, хърватите обясняваха неизползването на тежка артилерия и с факта, че по време на обсадата в морето е била разположена хърватската флота, която във всеки един момент е можела да разруши сръбските позиции над града. (Сега прочетете последното изречение и ме заплюйте! Каква „хърватска“ флота е имало през 1991г??? Все ми се струва, че флагманът на тази флота е бил от клас Нимиц ;-)

Нещо да кажете за „плажа“? ;-) А да добавите нещо за камъняците на заден план?

Всъщност хърватите наистина твърдят, че в залива е била хърватската (без кавички) флота, ама някак на мен не ми се връзва.

(Не ме разбирайте погрешно – моя милост е един от най-върлите противници на бивша Югославия и мисля, че най-големите проблеми на XX век, както на България, така и на Балканите като цяло са предизвикани именно от съществуването на това вредно образувание, наречено Югославия и което за щастие замина в историята. Също така съм привърженик на независимостта на новите държави от района на бивша Югославия. Това, което не обичам, и то е именно югославско-комунистически маниер, е да ме правят на луд, когато ми разказват история, география и политика)

Факт е обаче, че обсадата е била жестока и е продължила почти година. Вътре в крепостта на няколко места има схеми с разрушенията и падналите бомби и гранати в Стария град на Дубровник, с които схеми обикновено започват и туристическите обиколки на града. След войната всичко е възстановено и то с камъни от същите кариери, от които е взиман и материалът при първоначалното строителство.

Забелязвате ли обаче какво огромно значение имат бабите-туристки за мира по света! И ако България не вземе крайно спешни мерки да покаже себе си и хората си в добра светлина именно пред бабите-туристки, то още дълго ще си патим от лош имидж и самочувствие. Баба-турист – най-добър турист!

Иначе Старият град на Дубровник е най-обикновен италиански ренесансово-средновековен град,

затворен зад неголяма, но доста солидна крепостна стена – с една голяма и красива главна улица, наречена Страдун (дали е от италианската или славянска дума „страда“ – не знам ;) и гъсто разположени една до друга 3 до 5 етажни каменни сгради, между които се намират улички с ширина две разперени ръце. Пълно Средновековие, но пък е красиво. И най-важното – живо.

Всъщност Дубровник е първият ми италиански град и признавам си – хареса ми (е,не ми хареса, че е мръсно сравнително, да не казвам, че по някои безистени и глухи улички си смърдеше, както и другаде по Балканите, но наистина е красив град)

В двата края на главната улица Страдун има два манастира – францискански и доминикански. Доминиканският е откъм старото пристанище, близо до портата, а францисканският е на срещуположния край, до отсрещната порта. Двете срещуположни порти на града имат свои имена, които вече забравих, и за ориентация сега ще използвам двата манастира. На Страдун, откъм пристанището (към доминиканския) се намира така да се каже централният площад, заедно с катедралата Свети Влах, който пък е покровителят на града. Точно срещу катедралата е митницата на средновековния Дубровник – в нея е разположен градския исторически музей. Между другото, в уличките зад Св.Влах има едно кафене (или бар?), в който всяка вечер собственикът организира джем-сешън с приятели музиканти. Много яко място и не само на любителите на джаза ще им хареса:)

На срещуположния край на Страдун, освен францисканският манастир, се намира и Големият Онуфриев фонтан. Правил го е някой си Онуфрий, но не помня с какво друго освен с големия си фонтан е известен. Трябва да има и Малък Онуфриев фонтан, но не го открих къде е. Точно срещу Големия е разположена средновековната льекарна (аптека, де ;), която продължава вече стотици години да работи като аптека.

А на стената на манастира, точно на самата улица, един (вероятно)дефект в стената е станал повод за местен фолклор – от гладката стена стърчи един тесен камък и се твърди, че ако успееш да се задържиш на него залепен за стената, ще те гони късмет и щастие. Камъкът от много употреба и стъпване е изтрит и полиран полегато, а и стената изглежда е наклонена навън, така че вероятно единственият начин да се залепиш за стената е да го направиш със засилка и в частта от секундата, в която си залепен за стената, някой бързо да те щракне с фотоапарата, защото в следващия миг ти вече ще си паднал. Всъщност щерка ми успя да намери една цепнатина, за която малките ѝ пръстчета я фиксираха за достатъчно време, за да мога да я снимам без да бъда такъв изключителен бързак във фотографирането :) Но аз самият нямах никакъв шанс в опитите за залепване за стената.

През целия ден се разхождахме из града, направихме обиколка по крепостната стена (достъпна е от към двете порти – цената беше или 75 куни за тримата или 25 евро, но убийте ме не помня). Плаща се само в брой, но приемат и евро. Всъщност еврото, доларите и кредитните карти вървят навсякъде в стария град – и по ресторантите и по магазините. Така де – това е град на търговци, нали не сте го забравили :) Цените вътре в Стария град са по-високи, отколкото извън стените на крепостта – като цяло е скъпо, но не е чак безбожно скъпо. Два пъти ядохме в едно рибно ресторантче на пристанището, а и в една от пицариите обядвахме единия ден – сметката за трима не надвишаваше 50-55 лева, като сме поръчвали както риби, така и октоподи, а и в пицарията не сме се стискали (За сравнение: едно ходене на тримата до пицария Виктория в София обикновено е към 50 кинта). Иначе една топка сладолед вътре в крепостта е 10 куни, извън крепостта – 7 куни – разстоянието между сладоледаджийниците е не повече от 100 метра, но по пътя има крепостна стена на известен с търговците си адриатически град ;-)

В крайна сметка разбрах кое даваше тази неповторима миризма на марихуана с липа, носеща се из целия град – портокалите бяха цъфнали и човек можеше да се дрогиа от миризмата им. А интересено жужащите край тях пчели какъв ли мед произвеждат? ;-)

Общо взето всички показани до тук снимки са правени по време на разходката ни по крепостните стени на Дубровник. Носете си шапка – доста напича горе.

От разходката по стената ме беше напекло темето и вечерта са поразходихме в района на квартирата, за да разгледаме брега, „плажовете“ и съседните къщи.

Вторият ни ден в Дубровник беше посветен на предимно природни забележителности.

В една от брошурите, които ми беше дал хазяина пишеше за ботаническата градина в Тръстено (Trsteno) и решихме, че може да я посетим. То до там с колата се стига – Тръстено се оказа обикновено морско селце, на 6-7 километра от квартирата, но пък някакъв богаташ е имал вила през средновековието там и след победата на народната революция във вилата са направили ботаническа градина.

Вече няколко пъти в този пътепис се налага да използвам думата „вълшебно“, но природата на Хърватия и Босна и Херцеговина определено заслужават това определение. А ботаническата градина още повече го заслужава. Леличката на входа ни се зарадва много, упъти ни къде да паркираме и след минимална такса за билет влязохме в градината. Добре, че жената ни даде схема на алеите, защото като нищо щяхме да се загубим. Каква ли не растителност: от палми до диви кестени (абе, вие знаехте ли, че кестените (конските, дивите) съвсем основателно са софийски? Така де – български? Пишеше го на табелката им) Имаше някакви чудати лилии, космати палми, цветя като пеперуди, лиани, бамбук и какво ли още не. Климатът на Адриатическо море определено помага за растежа на всякакви от умерени до напълно тропически растения.

Точно пред вилата на богаташа имаше и беседка с гледка към морето, а под нея (защото беседкатa е на един почти вертикален бряг) се виждаше и пристанището на селото.

Народе, ако искате да впечатлите някоя мадама с романтика – запомнете това място :)

След обед решихме да продължим природосъобразната разходка, като се върнахме в Дубровник и с корабче се разходихме до остров Локрум насреща. Корабчетата до това божествено място тръгват от старото пристанище на всеки час. Островът е точно срещу старото пристанище и корабчето стига до него за десетина минути, колкото да успеем да снимаме града от друг ъгъл.

Обезателно намерете време за остров Локрум! Самият остров е национален парк и е препасан от алеи сред райска растителност. В гората освен всякаквите средиземноморски птици обитават и пауни, които са доста шумни, когато става дума за женските им ;-)

В южната част на острова е разположено едно солено езеро сред отвесни скали, наречено Мъртво море – водата е морска, която се просмуква през скалите. А и скалите си ги бива. За голямо наше съжаление една част от острова беше недостъпна, заради опасността от пожари – не ми се мисли какво ще се случи в тая жега, ако пламне искра.

Идете до Локрум – няма да съжалявате!

Корабчето ни прибра в късния следобед, разходихме се за последно из вечерен Дубровник и се прибрахме в квартирата, за да можем на другия ден да тръгнем в посока Сараево.

Очаквайтре продължението

Още снимки от Дубровник: [nggallery id=57]

Прочети цялата новина

Свързани новини: