Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Путин започва да си изгражда облик на истински консерватор – силова политика, оръжия, рок, мощни мотори, 4х4, постапокалиптични декори напомнящи за mad max movie. Това ми харесва. Ако бях руснак със сигурност бих гласувал за него. Technorati Tags: путин Share on Facebook

Хималайско цвете Алпинист си поставил за цел да изкачи висок връх преди края на месец юли. Закупил нужното оборудване, намерил спонсори за дългото пътуване, наел опитен шерп за подкрепа по време на изкачването. Маршрутът бил разделен от три базови лагера. Първият бил сборен пункт за експедиции и водачи. Вторият базов лагер бил на средата на пътя, на безопасно разстояние за [...]

Основни показатели

Според макрорамката на бюджет 2011 през следващата година ще имаме 3.6% икономически растеж, а след това – почти 5% през 2012 и 2013.

Прекрасно. Обаче, ако правителството наистина вярва, че ще има такъв растеж, защо през всичките тези години се залага бюджетен дефицит? 

Пет поредни години бюджетен дефицит – твърде много е за правителство, което в предизборната си програма обещава балансиран бюджет. Кога ще се балансира бюджетът – в следващия мандат ли? А кога ще има излишък, който да компенсира годините на бюджетни дефицити?

Блогът за икономика 2010

Дадоха ми вчера 9.99 на Фредерик Бегбеде и я изчетох за няколко часа. Изчетох е силно казано, защото имаше малко за четене и много за прескачане. Ставащото за четене в книгата можеше да се събере в кратък разказ, а останали локуми и полюции спокойно могат да се затрият.

Загледах се във Fringe и усещам как J.J.Abrams ще ми го начука както направи с тези дето гледаха Lost (и ги ебаха шест сезона), ама поради липса на сериали със sci-fi тематика - търпя.

Defying Gravity - става като няма друго и са ви здрави нервите.

Опитах да гледам True Blood и с разтреперани ръце и пяна на устата го изтрих в средата на втора серия. Няма такава гадост. Само като чуя как говорят реднеците и ме избива на насилие.

Филми в последно време съм гледал два - Repo men (тъп) и Ghost Writer. Вторият беше ОК и макар краят да не ме изненада бих го препоръчал за гледане.

Бахти и умрелия летен ентъртейнмент.

Дадоха ми вчера 9.99 на Фредерик Бегбеде и я изчетох за няколко часа. Изчетох е силно казано, защото имаше малко за четене и много за прескачане. Ставащото за четене в книгата можеше да се събере в кратък разказ, а останали локуми и полюции спокойно могат да се затрият.

Загледах се във Fringe и усещам как J.J.Abrams ще ми го начука както направи с тези дето гледаха Lost (и ги ебаха шест сезона), ама поради липса на сериали със sci-fi тематика - търпя.

Defying Gravity - става като няма друго и са ви здрави нервите.

Опитах да гледам True Blood и с разтреперани ръце и пяна на устата го изтрих в средата на втора серия. Няма такава гадост. Само като чуя как говорят реднеците и ме избива на насилие.

Филми в последно време съм гледал два - Repo men (тъп) и Ghost Writer. Вторият беше ОК и макар краят да не ме изненада бих го препоръчал за гледане.

Бахти и умрелия летен ентъртейнмент.

Британската Би Би Си, която по думите на президента Първанов беше направила филм “без любов към България” ( но пък от любов към истината за отношението на мащехата България към нейните изоставени деца в Могилино), отново разваля настроението на окопалите се във властта патриоти. Този път тя мъти водата на самата братска Русия, с което [...]

Този знаменателен сервиз се намира на пъпа на София, в уличката срещу Nero на Витошка. Място, където ако не си с AMG, може да не пожелаят да те обслужат, а силните на деня дефилират с новите си дългокраки играчки.

Тези колчета са като паметник на некадърността, безплатен при това. Може да ги видите всеки ден до спортната палата.

Смачкани колчета до спортната палата в София.

Друг ъгъл на смачканите колчета до спортната палата в София.

Това е една красива връзка за очила за малки госпожици, която лесно може да направите от цветни мъниста и връв, върху която да ги нанижете. Към тях може да добавите и една гривничка естествено:)

Вижте още други занимания, свързани с низане:

игри с мъниста

сандали за един ден

от навити хартийки

гривна от мъниста

гривна от копчета

цветни макарони

В най-горещите и неподходящи за снимане дни, наблизо все може да се намери подобна нива, прорязана с черни пътища. Водещите линии винаги предизвикват интерес, отвеждайки погледа в безкрайността.

Дзвер е започнал интересен списък от тъпотии, които Цецо Цветанов е изтърсил досега по повод побоя на полицаи над семейство в Кърджали.

Да прибавим и тази освен (по в-к "Дневник"): "Вътрешният министър Цветан Цветанов посочи, че днешните дебати в Народното събрание за инцидента в Кърджали, при който полицията нахлу в дома на семейство Мустафови, са провокирани от ДПС, защото Кадир Мустафов - синът в семейството, е лидер на младежката структура на ДПС в града."

Едно време колкото и да беше зле се успокоявах, че не е така, както Алеко го е описал (в "Бай Ганьо прави избори" например). Напоследък се хващам, че все повече България през 2010г. ми напомня за България, която Алеко е уловил и описал.

И за да сме достойни наследници на великия ни писател, предлагам да продължим списъка на Дзвер...

Дзвер е започнал интересен списък от тъпотии, които Цецо Цветанов е изтърсил досега по повод побоя на полицаи над семейство в Кърджали.

Да прибавим и тази освен (по в-к "Дневник"): "Вътрешният министър Цветан Цветанов посочи, че днешните дебати в Народното събрание за инцидента в Кърджали, при който полицията нахлу в дома на семейство Мустафови, са провокирани от ДПС, защото Кадир Мустафов - синът в семейството, е лидер на младежката структура на ДПС в града."

Едно време колкото и да беше зле се успокоявах, че не е така, както Алеко го е описал (в "Бай Ганьо прави избори" например). Напоследък се хващам, че все повече България през 2010г. ми напомня за България, която Алеко е уловил и описал.

И за да сме достойни наследници на великия ни писател, предлагам да продължим списъка на Дзвер...

- Аз служа на народа - заявил един.
- Ако това е така, защо живееш по-добре от господаря си? - попитал го друг.

Едни полицаи попребили няколко души у дома им и това било грешка, ама не чак такава грешка, защото:
- единият бит бил уволнен дисциплинарно през 91-а;
- двете жени приличали на проститутки (у дома си, в спалнята по среднощ);
- синът бил поръчвал проститутки (или такси, не става ясно);
- прокуратурата е била уведомена за акцията.

Цецо се извинил, но само защото майката не знаела какви ги прави синът (че поръчва такси). Ако е знаела, няма извинение.

Интересни оправдания от бъдещия президент.

Цветанов се обяснява кой и защо бит в Кърджали (в нюз.бг)

Кратък коментар по случай днешното изказване на министър Цветанов, че застава на страната на полицаите, пребили семейство в Кърджали по погрешка.

Латиноамериканският модел на полицейска държава явно е много заразен, защото България започва да се заразява. Първите симптоми вече са налице. Публични акции, грешки на полицията, останали ненаказани. Държавна закрила над тези грешки. Липсата на хапче за тази болест явно ще стане нещо нормално.

Значи положението е такова. Полицаи влизат в дома на семейство от Кърджали. Пребили ги по погрешка. Обаче!Министър Цветанов застана днес пред народните представители. Бе повикан за обяснение относно работата на полицаите в последната акция, при която объркаха апартамента на сводник със съседно семейство, при което дъщерята има пукнат череп. Застана министърът и започна да говори с навъсен поглед и обвинения към старата власт. Гордо заяви, че застава на страната на полицаите, докато не свърши разследването, което знаем как ще завърши.

Сега „стана ясно“, че семейството не било много чисто, че даже синът им помагал на сводника. Затова влизането на полицаите посред нощ в дома на семейство не било такава грешка. Току виж е било и замислено така.

Ние помним 14 януари, протестите и полицейския произвол. Тогава извинението бе, че хората по улиците са идиоти, незачитащи властта. Сега извинението е, че синът на семейство Мустафови бил сводник. Нищо чудно, че има незачитане на властта.

Проверете съседите си да не са сводници. Затворете добре вратата, отивайки да спите. Загасете лампите до една. Мирувайте и се молете да не нахълтат в дома ви специалните части, защото вие ще се окажете виновни.

Днес няма да има нов пътепис. Очаквайте ни отново утре.

“Има две лица – това е майката и това е един техен роднина, който идва от Турция на гости. Всъщност с тях няма проблем, защото те са видими и няма никакви съпротивителни действия, които да са предприели към органите. Но в момента, в който тръгват към детската стая, виждат отворена врата, виждат женски силует и смятат, че може би момичетата са вътре. Затова просто влизат в стаята по малко по-бърз начин, за да могат да предотвратят и подобни действия. Оттам се получава и удара на момичето от вратата.”

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов обяснява пред Народното събрание за инцидента в Кърджали. Влизаш малко по-бързо и момичето е с рана на главата. Влизаш много по-бързо…. не ми се мисли.

Спомних си за един стар виц: Полицаите влизат и откриват труп със 77 прободни рани, а до него стои мъж с кървав нож в ръка. Проверката установила, че мъртвият се спънал в кухнята, паднал върху ножа и така 77 пъти. А другият просто му помогнал, за да не продължи да пада върху ножа.

Тези дни имало и пътен инцидент с бронираните коли на Цветанов. Пострадала е жена, която е карала засегнатата кола. Заглавието в сайта на Бареков беше: Джип се вряза в кортежа на Цветанов

Май няма нужда от повече думи.

снимка: подходяща, от MTV

Сподели във Facebook

Продукти за 4 порции:
8 яйца
100г сирене
100г извара
2 домата
1/2ч.л. сол
100мл олио
1/2ч.л. червен пипер

Приготвяне:
В купа се чукват яйцата 1 по 1. Добавя се натрошено сирене и извара. Сместа за омлет се обърква добре. Доматите се почистват, измиват и режат на ладии. Взема се тиган. Слага се 1/4 от количеството мазнина. Поръсва се сол и съдът се поставя на загрят котлон. Когато загрее олио се добавя 1/4 от омлетената смес. Разпределя се равномерно по дъното. Отгоре се нареждат 3- 4 ладии домат. Когато стегне се обръща внимателно с дървена шпатула, да се опече като палачинка. По същия начин се пържат останалите омлетчета. Сервират в отделни чинии. Поръсват се с червен пипер. Гарнират се със стръкчета къдрав магданоз и кръгчета прясна краставичка.

“Децата са личности от момента на раждането си. Те не са обекти на възпитание, както ги третираме от XVIII век насам. Те са субекти. Единственото, от което имат нужда, за да развият потенциала си, са възрастни, които се отнасят към тях така, както се отнасят към другите хора – с взаимно зачитане на достойнството, уважение и приемане на собствената им стойност.”

Това е теорията на Йеспер Юл - датският психолог и терапевт, който направи революция в главите на милиони родители с книгата си “Your Competent Child” (сигурни сме, че книгата скоро ще излезе и на български). Списание Амика направиха интервю с него, а ние помолихме да го публикуваме във връзка с предстоящия ни форум “Родителство”.

Ето го:

Амика: Откъде започва пътят ни към щастието? От секундата на раждането?

Юл: Всъщност отпреди това. Когато разберете, че очаквате дете, все едно получавате писмо: “Казвам се така и така, след 9 месеца ще се нанеса във вашето семейство, ще остана двайсетина години и не знам нито дума на вашия език.” И вие трябва да приемете безрезервно този непознат, това ново човешко същество, и да се опитате да го опознаете. Мисля, че това е най-важното - да бъдеш отворен. Първичната връзка между майката и бебето, а в идеалния случай и между бащата и бебето, е решаваща за способността на човек да бъде щастлив и нека наричаме “щастие” качеството да се справяш с живота, да познаваш живота. Знаеш ли как да се преборваш с всичко, което те връхлетява? Има болка, има тъга, има радост, има добър секс, има лош секс, има всевъзможни обстоятелства. Ако умееш да се справяш с тях, това е максимумът, който можеш да предадеш на детето си. Между другото, наблюдвам една важна тенденция – едно ново поколение свръхпокровителствени родители, които смятат, че тяхното семейство може да бъде един малък рай, в който детето е предпазено от всякаква болка, разочарование и неуспех. Това е много, много лоша идея.

Кои са добрите идеи?

Първо – да насърчавате детето си да опознае собствените си чувства. Да му покажете, че приемате чувствата му такива, каквито са. Второ – да не се опитвате да играете перфектната майка или татко. Аз съм човек като всеки друг. Да, много важен човек в живота на детето ми, но преди всичко човек със своите емоции и своята ирационалност. Понякога съм чудесен. Понякога съм ужасен. Всички ние, без изключение, сме трудни характери и няма дете на света, което да премине през детството си без нито един белег или лош спомен.

Има ли непоправими травми, които можем да причиним, без дори да подозираме?

В моя речник “непоправима вреда” означава много ниска жизнена енергия, съществуване без капчица радост… Това може да се случи с дете, което е системно бито, насилвано физически, сексуално. Но ако изключим патологичните случаи, отговорът е не. Ежедневното общуване и отношение на родителя е просто важно за формирането на характера. Има един стар немски философ, който казва “Не отделяйте толкова много време да възпитавате децата си. Така или иначе, те ще станат като вас.” Хаха. Слава богу, това не е съвсем вярно. Но е вярно, че децата неизбежно приличат на родителите си. Вглеждам се в собствения си характер и го виждам в моя син, виждам го и в неговия син. Някои неща са абсоютно същите и някои от тях всъщност са доста добри. Други са малко дразнещи. Но единственото нещо, което със сигурност убива способността за щастие, е да превърнете децата си в проект. Тоест вие да решавате вместо тях кои и какви да бъдат.

След това на пътя на щастието застават възпитатели, лелки, учители…

Да, учителите се оказват наистина много важни, дори само защото прекарват с детето ви повече време от вас. Те имат някои специфични умения и задачи – да стимулират децата да играят, да стимулират двигателното им развитие, езиковите им умения, изобретателността им. Това поради ред причини е много по-лесно за учителите, отколкото за родителите. Истината обаче е, че детските градини не са били измислени, за да служат на децата, а на интересите на обществото. Но ако учителите имат добро отношение и наистина знаят нещо за хлапетата, а не само как да ги дисциплинират, не мисля, че могат да навредят. Подобно е и с училищата… Никой не учи учителите как да изграждат емоционална връзка с децата. Те са научени само как да предподават. Не знам дали си дават сметка колко сериозно накърняват личността на много млади хора, тяхната самоувереност и себеуважение. Училището е много ефективен политически инструмент. Държавaта решава какви деца й трябват. Деца, които ще бъдат функционални в индустрията или деца, които ще живеят добре. Искаме деца-войници, които се подчиняват? Или искаме техните индивидуални заложби, умения, въображение и изобретателност? Изненадвам се, че не виждам непрекъснато на улиците един милион родители, протестиращи срещу образователната система.

Да влезем и в пубертета. Първата менструация, първият сутиен, първата депилация, първият секс, първата диета, първите комплекси… Как малките ни дъщери да минат през всичко това и да излязат оттам уверни, независими и щастливи жени?

Майките могат да направят някои много важни неща през пубертета, като всъщност не правят нищо. Когато дойде първата менструация, например, е чудесно да имаш майка, която ти помага, но чисто практически – какви неща да си купиш, как да ги използваш и така нататък. Мисля, че повечето момичета са малко уплашени, малко нещастни, малко засрамени или всичко накуп. Просто им помогнете да се чувстват добре. И да се почувстват горди. Преди малко точно си говорих с една моя добра приятелка в Норвегия. Тя има три дъщери и на най-малката, 13-годишна, тъкмо й беше дошъл цикълът за първи път. Приятелката ми се опитала да поговори с нея и момичето казало “Мамо, спокойно, всичко е окей! Знам всичко. Моля те не го превръщай в бог знае какво.” Майката беше направила първите менструации на двете по-големи дъщери тържествено събитие. “Уау! Вече имате менструация! Да го отпразнуваме!” За малката, обаче, такова разтръбяване е смущаващо. Тя не иска никой да знае.

Първият секс?

Това вече е трудна работа. Ако имате добра връзка с дъщеря си, да, възможно е да имате и хубави разговори по темата. Ако нямате – не се опитвайте! Ако ще е нещо от рода на “опасно е, пази се”, просто няма смисъл. Но ако сте майка, която е горда да бъде жена, ако обичате и се наслаждвате на тялото си, ако обичате да правите секс – цялото ви същество излъчва посланието. Няма нужда от думи.

Първите комплекси?

В това отношение важните моменти са два. Първият е между втората и третата година, когато детето запoчва да развива своята самостоятелност и независимост. Вторият е пубертета. Това са двата периода, когато човек

наистина има възможността да намери себе си. И да бъде щастлив с това, което е. А пубертетът е като скоростно влакче в лунапарк - един час си щастлив, следващия – нещастен. Това е времето, когато започваш да търсиш кой си и да превръщаш себе си в това, което искаш да бъдеш. Много е важно родителите да подкрепят този процес, най-вече като не те критикуват за грешките ти. За този период е абсолютно задължително да правиш грешки, купища грешки. Много родители вярват, че децата им трябва да се учат от техния опит. Това не е възможно! Но, така или иначе, всичко, което можете да постигнете с детето си през пубертета, се решава в първите 7-8 години.

Ако помежду ви има доверие… всъщност нека по-добре вземем един пример. Тринайсетгодишният ви син се прибира вкъщи с два часа закъснение, пиян. Едва се държи на краката си. Какво правите? Най-доброто, което можете да предприемете, е да му помогнете да си легне да се наспи и на сутринта да се уверите, че се чувства добре. И чакате. Още на същия ден, или на следващия, повечето деца ще дойдат сами и ще ви кажат A) какво точно се е случило и Б) “Не искам никога повече да се чувствам така“. Разбира се, само при положение, че вече имате изградено доверие помежду си.

Зависи ли щастието от семейните ценности? От това колко патриархални, консервативни и строги (или съответно либерални) са родителите?

Аз например съм отгледан в много строго семейство и това положение е окей за около 50% от децата. Те ще “съдействат” на родителите си (както го наричам аз) и ще вярват искрено, че имат най-добрите мама и татко на света, че животът трябва да бъде живян по начина, по който го живее тяхното семейство. И един ден ще искат точно това и за собствените си семейства. Другите 50% обаче страдат много. А в строгите семейства не е позволено да страдаш. Трябва да бъдеш добър, мил, да се държиш възпитано… Aко си такъв, си възнаграден. Ако обаче си нещастен, объркан, труден – тогава ще бъдеш наказан.

Променили ли са се проблемите родители-деца в последните 20-30 години?

Ни най-малко. Темите са различни, но проблемите са си същите. Светът категорично е станал по-опасно място, включително и за тийнейджъри. Когато аз бях на тази възраст всичко беше секс, бира, рокендрол. Сега имаме всякакви наркотици, интернет, 24-часов достъп до хардкор порно и ужасно много избори, които младите хора имат да правят. Така че е добра идея да им помогнете да развият способността си да вземат независими решения още през първите 10-12 години от живота им. И да се доверявате на преценката им.

Благодарим на Елена Друмева и списани Амика за интервюто.

Очакваме ви на 25 септември, в 10ч в Модерен театър на форум “Родителство”.

Поредният абсурд минал и с медийна подкрепа. МВР нахлува в дома на невинни граждани и ги поступва, после се оказва, че са сбъркали адреса. (Да бе).

Абсурда е, че бяха накарали женицата дето са я поступали, да БЛАГОДАРИ личнo на ЦВЕТАНОВ, задето той бил, виждате ли , сформирал работна група да намерят виновния.

В нормалното общество Министъра подава оставка, тук карат жертвата да благодари по телевизията, че е била набита…

Чета тук статия коментираща обявената търсена бюджетна макро рамка за следващите няколко години от правителството на ГЕРБ.

Ключовите моменти от нея са:

• Бюджетен дефицит в продължение на 4 последователни години (целият мандат на правителството на Борисов) – 2010, 2011, 2012, 2013 година. Тоест отказване от еврозоната

• Преразпределяне от държавата на под 40% от БВП (това е намаление от текущите около 43%, което значи 7% намаляване на държавните разходи, ако БВП-то не порастне над 3%)

• Още по-голямо и още по-рекордно харчене, по-голям бюджетен разход, всички министерства, особено най-нереформираните получават увеличение на разходите. Това се връзва само ако очакваният икономически растеж за догодина е близък до 4% (3.6 калкулирани?). Това звучи на всички, не просто на розови очила, а на яко наблъскване с LSD

Аз определено не съм икономист. За това разсъждавам свободно тук, приемайки че разсъжденията ми може да са напълно грешни. За това напълно ще се зарадвам ако някой ми обясни как тази сметка ще излезе?

Най-ключовото предимство на еврозоната, включително и за кандидатите за нея, неприети но отговарящи на изискванията, е евтиният кредит, с който държавите могат да разполагат в случай на нужда. 4 последователни години с бюджетен дефицит означават, че най-рано държавата може да кандидатства за еврозоната отново през 2017-2018-та. Това е първият голям извод на новата бюджетна рамка. И рязко отлагане с поне още 7, направо 10 години на една от основните (макар и изказани гласно едва от това правителство за уж текущият мандат) цели на икономическата политика в държавата за последните 10 години - далеч дори след евентуален втори мандат на правителство Борисов, което уж целеше да кандидатства в края на тази година.

Същевременно поддържането на бюджет под 40% от БВП означава свиване на разходите с поне 6-7% при нулев растеж догодина, или наистина осъществяване на поне 3-4% икономически растеж, което някак си звучи невероятно за всички. При положение, че остатъка от фискалният резерв не е достатъчен за да поеме (дори при 100% използване) дори планираният за 2011 дефицит (пък камо ли за 3 години), и правителството заявява, че няма да вдига данъците, но и няма да намалява разходите (които на всичко отгоре се повишават за МВР и Армия), остава естествено ключовият въпрос от къде ще се вземат парите, които да платят дефицита?

Първият вариянт е ДЦК, но текущите лихви вървят над 8% и особено комбинирани с падежите по старите плащания, ще ни излязат невероятно солено (всеки лев взет назаем днес ще ни струва поне двойно, когато ще трябва да го връщаме след само няколко години) - Гърция предпочете да обяви едва ли не фалит пред това да вземе заем на тези лихви, а за нас лихвите са дори по-високи и ние вече ги плащаме по настоящите си заеми. Причината – не особено успешни емитирания (в лош период), гръцката криза и факта, че се отказваме от еврозоната (ето защо не трябва да се отказваме от там, след като сме тръгнали, връщане назад е самоубийство), както и по-нисък кредитен рейтинг (всъщност еднакъв с Гърция в момента). Втори вариант - пипане на другите фондове, като сребърният фонд. Това в и което казват експертите тук. Но те също не са в състояние да поддържат тригодишен дефицит. Отделно изсъхването на фискалният резерв и сребърният фонд значат и задължително падане на борда, и девалвация на лева (падане на заплатите и пенсиите). Следващият вариант е заем от МВФ, което значи ударно слизане на бюджетен излишък, но ще е супер неприятно, като за поне 10 години държавата няма да може да си позволи взимане на други заеми или кандидатстване за еврозоната, и след извършване на куп глупости ще ни създаде за 20-30 години непоправимо лошо фискално име (две спасявания от МВФ в рамките на 10 години, и фискален провал при първо неспазване на оригиналните изисквания) – тоест съгласно средната продължителност на живота на българският мъж, няма да доживея да видя оправяне. Това ще повиши още повече икономическата емиграция, която и в момента е най-големият реален проблем за бюджета, в средносрочен и дългосрочен план.

МВФ ще е полезно, защото за разлика от слабият ангел на правителството сега, тогава няма да имаме избор и ще направим остра и бърза здравна и пенсионна реформа, и драматично съкращение на МВР, вероятно и още по драматична реформа в армията, с единствена цел фискална ефективност, и всички други цели ще бъдат изоставени. Аз вярвам че това е полезно в дългосрочен план, но рязкото му изпълнение ще е вредно в краткосрочен а вероятно и средносрочен план за много хора. Отделно ще има и вдигане на данъците.

Въобще макро рамката не ми се връзва. Освен ако има нещо тайно и недоизказано там. Което вероятно е проста надежда на Дянков да стисне шепичките с раширени пръсти на колегите си, според следният алгоритъм 1) необявено съкращаване на разходите на първи етап противно на обявеното увеличаване, 2) вдигане на данъците ако 1 не може да стане, 3) споразумение с МВФ ако не се заформи коалиция за 2, което ще форсира и 1 и 2 след това.

Моят персонален извод на пръв поглед е, че така обявената макро рамка е всъщност макро рамката на:

• екстра държавни разходи в размер поне на 10 милиарда лева сумарно за периода (и то ако няма някой стачкуващ пенсионерски синдикат)

• тотално намаляване на всички държавни резерви до нулата, че и от долу

• застрашаване на борда и валутната стабилност, ако въобще не падне

• циклично намаляване на икономическият растеж и споразумение с МВФ

• нарастване на държавните заеми и пропорционалното намаляване на държавните резерви с над 10 милиарда лева

• след споразумението с МВФ остри и болезнени реформи, рязко увеличаване на данъците, рязки реформи в МВР, вероятно драматична (до изчезване) реформа в армията, остра пенсионна реформа, много груба здравна реформа

Аз предпочитам по консервативна, и драматично по малко оптимистична макро рамка – съкращаване на държавният бюджет с 5% догодина (предполагайки оптимистичен ръст на БВП с 1% тази година), запазване на нивото му в следващите 3 години, излизане на бюджетен излишък още догодина, бързи и смели реформи в МВР, армията, здравеопазване и пенсии, до края на тази година, за да се усети фискалният им ефект догодина, акумулирайки и постоянен икономически растеж но не Дянково оптимистичен, от около 2-2.5% годишно.

Оптимизмът на Дянков изразен в текущата макро рамка, е колосален. Но дори с него, тя не ми излиза. Но аз не вярвам Дянков да е наистина чак такъв идиот. По скоро си мисля, че той наглася в математиката си късмета спрямо нещата, които не може да промени – реформата в МВР, Армията, здравеопазването и пенсиите и острото противодействие на колегите си от кабинета към единствените възможни мерки – бързи реформи с фискален ефект, но все пак с шанс за оптимизации, отколкото чистите МВФ реформи, само с фискални цели, в които ще се сгромолясаме поради упорство. Дянков се видя, че не е сила в кабинета. Всяко негово правилно решение бе бламирано било от Борисов, било от Цветанов. От тук нататък той може само – 1) да си подаде оставката (или сега или при провал на оптимизма), 2) да се случи невероятно и не случвало се никога до сега чудо и нещата да се подобрят над удивително положителните му очаквания, с което да обере лаврите. Правилното решение 3 – фискални бюджетни реформи, очевидно няма да се случи, но не мога да обвиня Дянков за това в друго, освен че е очевидно прекалено мека мара за финансов министър и се е наредил сред широкопръсти други меки мари.