Свръх оптимистична макро рамка за следващите бюджети бе обявена

Чета тук статия коментираща обявената търсена бюджетна макро рамка за следващите няколко години от правителството на ГЕРБ.

Ключовите моменти от нея са:

• Бюджетен дефицит в продължение на 4 последователни години (целият мандат на правителството на Борисов) – 2010, 2011, 2012, 2013 година. Тоест отказване от еврозоната

• Преразпределяне от държавата на под 40% от БВП (това е намаление от текущите около 43%, което значи 7% намаляване на държавните разходи, ако БВП-то не порастне над 3%)

• Още по-голямо и още по-рекордно харчене, по-голям бюджетен разход, всички министерства, особено най-нереформираните получават увеличение на разходите. Това се връзва само ако очакваният икономически растеж за догодина е близък до 4% (3.6 калкулирани?). Това звучи на всички, не просто на розови очила, а на яко наблъскване с LSD

Аз определено не съм икономист. За това разсъждавам свободно тук, приемайки че разсъжденията ми може да са напълно грешни. За това напълно ще се зарадвам ако някой ми обясни как тази сметка ще излезе?

Най-ключовото предимство на еврозоната, включително и за кандидатите за нея, неприети но отговарящи на изискванията, е евтиният кредит, с който държавите могат да разполагат в случай на нужда. 4 последователни години с бюджетен дефицит означават, че най-рано държавата може да кандидатства за еврозоната отново през 2017-2018-та. Това е първият голям извод на новата бюджетна рамка. И рязко отлагане с поне още 7, направо 10 години на една от основните (макар и изказани гласно едва от това правителство за уж текущият мандат) цели на икономическата политика в държавата за последните 10 години - далеч дори след евентуален втори мандат на правителство Борисов, което уж целеше да кандидатства в края на тази година.

Същевременно поддържането на бюджет под 40% от БВП означава свиване на разходите с поне 6-7% при нулев растеж догодина, или наистина осъществяване на поне 3-4% икономически растеж, което някак си звучи невероятно за всички. При положение, че остатъка от фискалният резерв не е достатъчен за да поеме (дори при 100% използване) дори планираният за 2011 дефицит (пък камо ли за 3 години), и правителството заявява, че няма да вдига данъците, но и няма да намалява разходите (които на всичко отгоре се повишават за МВР и Армия), остава естествено ключовият въпрос от къде ще се вземат парите, които да платят дефицита?

Първият вариянт е ДЦК, но текущите лихви вървят над 8% и особено комбинирани с падежите по старите плащания, ще ни излязат невероятно солено (всеки лев взет назаем днес ще ни струва поне двойно, когато ще трябва да го връщаме след само няколко години) - Гърция предпочете да обяви едва ли не фалит пред това да вземе заем на тези лихви, а за нас лихвите са дори по-високи и ние вече ги плащаме по настоящите си заеми. Причината – не особено успешни емитирания (в лош период), гръцката криза и факта, че се отказваме от еврозоната (ето защо не трябва да се отказваме от там, след като сме тръгнали, връщане назад е самоубийство), както и по-нисък кредитен рейтинг (всъщност еднакъв с Гърция в момента). Втори вариант - пипане на другите фондове, като сребърният фонд. Това в и което казват експертите тук. Но те също не са в състояние да поддържат тригодишен дефицит. Отделно изсъхването на фискалният резерв и сребърният фонд значат и задължително падане на борда, и девалвация на лева (падане на заплатите и пенсиите). Следващият вариант е заем от МВФ, което значи ударно слизане на бюджетен излишък, но ще е супер неприятно, като за поне 10 години държавата няма да може да си позволи взимане на други заеми или кандидатстване за еврозоната, и след извършване на куп глупости ще ни създаде за 20-30 години непоправимо лошо фискално име (две спасявания от МВФ в рамките на 10 години, и фискален провал при първо неспазване на оригиналните изисквания) – тоест съгласно средната продължителност на живота на българският мъж, няма да доживея да видя оправяне. Това ще повиши още повече икономическата емиграция, която и в момента е най-големият реален проблем за бюджета, в средносрочен и дългосрочен план.

МВФ ще е полезно, защото за разлика от слабият ангел на правителството сега, тогава няма да имаме избор и ще направим остра и бърза здравна и пенсионна реформа, и драматично съкращение на МВР, вероятно и още по драматична реформа в армията, с единствена цел фискална ефективност, и всички други цели ще бъдат изоставени. Аз вярвам че това е полезно в дългосрочен план, но рязкото му изпълнение ще е вредно в краткосрочен а вероятно и средносрочен план за много хора. Отделно ще има и вдигане на данъците.

Въобще макро рамката не ми се връзва. Освен ако има нещо тайно и недоизказано там. Което вероятно е проста надежда на Дянков да стисне шепичките с раширени пръсти на колегите си, според следният алгоритъм 1) необявено съкращаване на разходите на първи етап противно на обявеното увеличаване, 2) вдигане на данъците ако 1 не може да стане, 3) споразумение с МВФ ако не се заформи коалиция за 2, което ще форсира и 1 и 2 след това.

Моят персонален извод на пръв поглед е, че така обявената макро рамка е всъщност макро рамката на:

• екстра държавни разходи в размер поне на 10 милиарда лева сумарно за периода (и то ако няма някой стачкуващ пенсионерски синдикат)

• тотално намаляване на всички държавни резерви до нулата, че и от долу

• застрашаване на борда и валутната стабилност, ако въобще не падне

• циклично намаляване на икономическият растеж и споразумение с МВФ

• нарастване на държавните заеми и пропорционалното намаляване на държавните резерви с над 10 милиарда лева

• след споразумението с МВФ остри и болезнени реформи, рязко увеличаване на данъците, рязки реформи в МВР, вероятно драматична (до изчезване) реформа в армията, остра пенсионна реформа, много груба здравна реформа

Аз предпочитам по консервативна, и драматично по малко оптимистична макро рамка – съкращаване на държавният бюджет с 5% догодина (предполагайки оптимистичен ръст на БВП с 1% тази година), запазване на нивото му в следващите 3 години, излизане на бюджетен излишък още догодина, бързи и смели реформи в МВР, армията, здравеопазване и пенсии, до края на тази година, за да се усети фискалният им ефект догодина, акумулирайки и постоянен икономически растеж но не Дянково оптимистичен, от около 2-2.5% годишно.

Оптимизмът на Дянков изразен в текущата макро рамка, е колосален. Но дори с него, тя не ми излиза. Но аз не вярвам Дянков да е наистина чак такъв идиот. По скоро си мисля, че той наглася в математиката си късмета спрямо нещата, които не може да промени – реформата в МВР, Армията, здравеопазването и пенсиите и острото противодействие на колегите си от кабинета към единствените възможни мерки – бързи реформи с фискален ефект, но все пак с шанс за оптимизации, отколкото чистите МВФ реформи, само с фискални цели, в които ще се сгромолясаме поради упорство. Дянков се видя, че не е сила в кабинета. Всяко негово правилно решение бе бламирано било от Борисов, било от Цветанов. От тук нататък той може само – 1) да си подаде оставката (или сега или при провал на оптимизма), 2) да се случи невероятно и не случвало се никога до сега чудо и нещата да се подобрят над удивително положителните му очаквания, с което да обере лаврите. Правилното решение 3 – фискални бюджетни реформи, очевидно няма да се случи, но не мога да обвиня Дянков за това в друго, освен че е очевидно прекалено мека мара за финансов министър и се е наредил сред широкопръсти други меки мари.

Прочети цялата новина

Свързани новини: