ДА ЗЯПНЕШ ПРЕД ПСИХИАТЪРА

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Съединението може и да прави силата, но само ако е ясно кой с кого, около кого  и в името на каква точно цел се съединява 

Пламен Асенов 

В понеделник валя – помните ли? Не дъжд валя, а призиви за обединение от всички страни. И не за обединение на пролетариите от всички страни, защото ако през 21 век наречеш някого пролетарий, той ще се засегне на чест и ще те бие – от едното звучене на думата ще се засегне, да не говорим какво ще стане, ако му обясниш и смисъла. Ето защо онези, които сега призоваха към обединение, правилно избягнаха да разяснят – защото смисълът на техния лозунг е съвсем еднакъв с онзи, пролетарския. И неговата ефективност е същата – граничи с нула, но обещава доста кръв, пот и сълзи, докато се доберем до тази нула.

Оставям настрани въпроса как и защо стана така, че темата за Съединението пак се трансформира от нашенските политици в тема за някакво си обединение – дума, която на тях може и да им звучи сходно, но чиито смисъл е доста различен от първата. И го оставям, защото дори без да се ровим в дебрите на семантиката, нещата си изглеждат достатъчно зле.

Цялата работа, естествено, подкара президентът Георги Първанов. То откъде другаде, освен от държавната глава да ни дойде такава беля на главата? Насред Пловдив той заяви, че трябва да се обединим, защото едва ли бихме постигнали новите си стратегически цели, ако продължаваме безконечно да се делим – на наши и ваши, на добри и лоши, на победители и победени. На фона на историческите уроци, които президентът ни преподаде на бърза ръка, това прозвуча не просто схематично, а кухо, защото той не разясни редица важни детайли по темата.

Например кои са новите ни стратегически цели. Защото аз лично отдавна съм обединен около старата стратегическа цел ние, българите, да превърнем себе си в цивилизовано европейско общество. Не казвам държава, а общество, доколкото държавата всъщност е – или поне в цивилизования си вид би трябвало да бъде – сравнително малка част от целокупния обществен организъм. Независимо че тук и сега постоянно ни я тикат под носа като най-важната негова част. Ама не е – човекът е най-важната част.

Та сега от президента се научавам, че сме имали и нови стратегически цели. Кои са те, бе, г-н Първанов? Изграждането на руските енергийни проекти ли? Че то, както се разбра, тая материя като стратегическа цел вече не успя да обедини обществото. Успя да обедини само Бойко Борисов и то чак накрая, след дълги мъки. Не е ясно какво му се случи на човека и след колко препотяване стигна от правилното “не” до неправилното “да” – вие двамата си знаете. Само напомням, че обществото не е обединено.

И тъй като не се сещам за друга стратегическа цел, споменавана някога от президента, минавам към останалите неясноти в изказването му. Налице е важният въпрос кой да се обедини. Дали жертвите на комунистическия режим да се обединят с пророците на същия този режим, с техните наследници, които периодично ни управляват, както и с пастирите на цялото стадо от ДС?

Е, от гледна точка точно на този наш  президент мисията не изглежда чак толкова невъзможна, той вече успя да я реализира като съвместно управление на комунистите с бившия цар, когото те прогониха. И с турците, които насилваха, за да станат българи. В този смисъл президентът наистина успя да обедини добрите с лошите. Получи се такава амалгама, че в резултат за всички нас, останалите, вече е съвършено неясно кои точно бяха добрите, кои лошите и защо. Но подобно постижение си е абсолютен феномен, ще рече – никога никъде не е било и повече няма да бъде. Затова по света всички му се дивят, ама никой политолог не си губи времето да го изследва, безсмислено е с оглед на бъдещите уроци от миналото.

По подобен начин стоят нещата с въпроса дали честните трябва да се обединят с онези, които крадат и вършат престъпления, дали умните да се обединят с глупавите, че най-после да му дойде акълът на цялото общество, дали портиерът на министерството да се обедини с министъра си…..Така де, ако не друго, поне заплатите да си таковат…..А ако някой каже, че спекулирам и президентът съвсем ясно е намекнал за необходимостта от обединение на всички политици в името на България, ще го погледна иронично. Защото те политиците от различните партии в системата на многопартийната демокрация за това съществуват – за да изразяват различните, често твърде противоречиви интереси на отделни обществени слоеве. Не за да се обединяват. Който настоятелно призовава за такъв вид обединение на политици, всъщност иска да ни върне пак в кривия и трънлив път, от където още не сме се измъкнали.

Освен неяснотите по това кой и около какво да се обедини, в празничното изказване на президента неясно остана и около кого да настане обединението. Само ден по-късно в едно интервю обаче той сам отговори на това, като заяви: “Докато аз съм тук, ще трябва да се съобразяват с моето мнение”. Героично, а? И патетично, почти като – “Аз съм Левски, ей ме, на!” Нищо, че по този начин Първанов на практика се отрече от други свои думи, казани пак предния ден в Пловдив, според които “Съединението прави силата, но силата не прави съединението”. Колко красиво звучаха те, за цели 24 часа дори изглеждаше, че са пълни със смисъл и Първанов ги е казал искрено, но всуе. Ама не се учудвам, де, забелязал съм през годините, че те приказките на нашия президент често са халосни. В смисъл – някои са халосни, защото гърмят напразно, а други – защото те халосват по главата изневиделица.

За обединение в деня на Съединението заговори и премиерът Бойко Борисов. Неговата пресслужба разпространи приветствие до българските граждани, в което се заявява, че, независимо дали по-трудно или по-лесно, обединението винаги е възможно. Ако цялата работа беше останала дотук, аз лично нямаше да се съглася с тази формула, защото тя е практически същата като онази на президента. В текста има обаче и малко пояснение, което прави нещата да изглеждат по-приемливи. Там се казва: “Да бъдем на различни мнения по определени въпроси не означава, че успехът на страната ни и достойният живот на всеки отделен човек не могат да ни обединяват“.

Ученото си е учено. Той не че президентът Първанов е по-малко учен от бат` Бойко – и двамата са доктори, phd, както му викат в цивилизацията. Но в модерното българско общество по-гъвкав явно е човекът, изследвал издълбоко психо-физическата подготовка на оперативния състав на МВР, отколкото онзи, наблегнал върху дертовете на Димитър Благоев – Дядото от зората на българския социализъм.

Въпреки че демонстрира как в сравнение с президента е едни гърди голям размер напред в разбирането си за характера и целта на възможното българско обществено обединение, премиерът Борисов също не отговори пряко, пряко, казвам, на сакралния за българина въпрос – около кого точно да вземем да се обединим, че да ни оправи най-после. Ето защо по тази тема се налага пак да се оправяме с изводи от други негови изказвания. Например много подходящо за целта ми изглежда онова “Няма да се обяснявам на сини и червени!”, което той изстреля буквално на следващия ден, след като вече беше демонстрирал завидната толерантност спрямо съществуването на различни мнения.

Този изблик му дойде по повод критиките, които напоследък и отляво, и от дясно се сипят най-вече спрямо икономическата политика на правителството, както и спрямо настоящето и бъдещето на бленуваните, но нереализирани реформи в страната. До голяма степен е правилна реакцията на премиера Борисов – не бива да им се обяснява, защото на червените няма смисъл, технически ще им е трудно да го разберат какво има предвид, а на сините пак няма смисъл, технически ще му е трудно да им обясни какво има предвид.

Но в случая нас ни интересува не толкова дали той е прав или крив, а какво реално казват думите в тази негова реакция. А те казват, че, както преди това стана ясно за  президента, премиерът Борисов от своя страна също смята, че обединението със сигурност трябва да се състои около самия него. Е, може би има предвид около него, Цветанов и Цачева като троична квинтесенция на водещата политическа воля и водещата политическа мисъл в държавата, да речем, но при всички случаи – основно около неговите собствени идеи за развитието, които и другите двама споменати изповядват, къде ще ходят.

Аз лично около някои от премиерските идеи бих се обединил с удоволствие и с пълно гражданско съзнание. Например около заявката на Борисов до края на мандата на ГЕРБ България да започне да усвоява почти сто процента от европейските фондове. Само се чудя кога точно да взема да се обединя – дали сега, когато работата е в зародиш или чак накрая, когато започнем наистина да ги усвояваме. И двете опции крият определени опасности, но пък от друга гледна точка – хората пари направиха, докато аз се чудя дали сега е малко рано или после ще бъде малко късно. А може би трябва да се включа някъде по средата, като първо изчакам да видя дали наистина ще започнем, или само ще си приказваме, както се случи с много други добри идеи. Тогава опасността е само една – за мен да не остане местенце, за да се прилепя към и постепенно да се обединя с европейските фондове, поради силния наплив от други желаещи.

Към друга част от премиерските идеи обаче не бих се обединил по никакъв начин – например към възможността за ново, поредно и сериозно повишаване на косвените данъци през следващата година, която се лансира от експертите на ГЕРБ. Особено към още един скок в акциза на цигарите. Дилемата дали е по-добре да умирам от цигари или да умирам без цигари изобщо не ми е интересна. Пък и без цигари няма как да я реша, защото тя е сложна дилема и изисква здраво пушене.

И сега идва лошото. По-точно, стигаме до въпроса как при наличието на тези примери от последните дни – а те могат и някак сами се дописват безкрайно – за управленски идеи и мераци, които създават не обикновен смут, а силни напрежения в душата, човек да се обедини около Бойко Борисов? Или около Георги Първанов? Или около някой друг с претенции да ни направи обединение.

Понякога си викам – добре, че сме се родили българчета, та имаме защитни механизми срещу убийствените ефекти от шизофреничните решения, които сме принудени да взимаме в живота си. Защото я поставете някой американски професор, phd, да избира между претенциите на Първанов и претенциите на Борисов и проследете кога ще си затвори зяпналата от смайване уста. Ще я затвори чак след няколко години, прекарани в усилени индивидуални занимания с най-добрия психиатър, ето кога.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: