В почти всички родилни домове в България, продължава една отречена практика: разделянето на майка и дете веднага след раждането. Това е основна пречка пред успешното кърмене и ненужна емоционална травма за родилката и бебето. Затова, преди родителския форум, помолихме Кристина Маринова за този текст, с който искаме да привлечем още внимание върху проблема.

***

"Кърмене", Пабло Пикасо

Майка ми често ми е разказвала как след раждането на брат ми е трябвало да го дава вечер в помещението за новородени за наблюдение. Все още с мъка си спомня безсънните нощи, прекарани в коридора, слушайки как брат ми е плаче неутешимо, докато акушерките го „наблюдават” от сестринската стая. За щастие, когато аз съм се родила, болницата е била в ремонт и съм се радвала на безгрижни първи дни в непрекъснат контакт с майка ми. За огромно съжаление положението в много български болници не се е променило особено за тези трийсет и три години след раждането на брат ми.

Преди месец в медиите бяха публикувани резултатите от национално представително проучване за кърменето на децата, от което стана ясно, че 91% от децата са кърмени в родилния дом, но броят им рязко намалява след напускането му, а едва 4,5 % от новородените са закърмени до шестия час. Но и без проучване си знаем, че в по-голямата част от болниците бебетата се хранят под час с подобаваща нощна пауза, често ги носят при майките добре нахранени с адаптирано мляко, а съветите от медицинския персонал често приличат по-скоро на схема за плавно отбиване, отколкото за насърчаване на кърменето - детето суче на три часа за десет минути от едната гърда, а през нощта стомахчето му и гърдите на майката „почиват”.

Здрави новородени биват разделяни от майките си за часове, а дори често за дни в очакване на млякото, въпреки огромното количество информация, която има днес за неоценимите качества на коластрата.

Всъщност бебето е будно и готово за първото засукване веднага след раждането. Ранният контакт с майчиното тяло му помага да регулира дишането и сърдечният си ритъм. Но той има и още едно важно предназначение - помага тялото на бебето да се колонизира с познатите бактерии от тялото на майка си, а не с боличните, срещу които не е получило защита.

Дори след цезарово сечение ранното поставяне на гърда е възможно и желателно, ако майката има сили и се чувства добре. Това може да се случи още на операционната маса, стига упойката да не е пълна. Много лекари споделят, че това е чудесен начин майката да се разсее в оставащите до края на операцията минути.

И тъй като кърменето е функция от предлагане и търсене, ранното и често кърмене е от изключителна важност за установяването му. Изследванията показват, че колкото повече се отлага първото засукване, толкова повече проблеми има след това. Честото кърмене на всеки 2-3 часа в първия ден е много важно за подпомагане слизането на зрялото мляко.

Едно отлагане на кърменето може да причини критични различния в хормоналните нива и да повлияе негативно на слизането на зрялото мляко, да изложи бебето на риск от дехидратация или загуба на тегло, а това от своя страна да доведе до дохранване с адаптирано мляко. Всичко това подкопава увереността и решителността на майката да кърми рожбата си.

Когато децата се дават на майките за кърмене, почти задължително в кошчето може да намерите шише с адаптирано мляко „за всеки случай” и друго с вода и глюкоза.

Рутинното хранене с адаптирано мляко значително скъсява времето на успешно кърмене. Доказано е, че при бебета, които получават добавка от адаптирано мляко има четири пъти по-голям риск да бъдат отбити преди навършване на тримесечна възраст. Всяка трета родилка, чието бебе е хранено от шише в болницата, изпитва сериозни затруднения с кърменето, докато при жените, чиито бебета не са получавали адаптирано мляко, този процент е едва 14.

В много от родилните домове няма условия за настаняване на децата при техните майки, което пряко вляе върху възможността за кърмене на поискване.

Изследвания показват, че практиката на настаняване на бебетата заедно с майките им подобрява шансовете за успешно кърмене. Вероятната причина за това е, че бебето се храни по-често и получава по-малко добавка. В едно изследване се установява, че 68% от жените, които не са били разделяни от бебетата си, са кърмили изключително през първите месеци. За сравнение при жените, чиито бебета са били в детското отделение, този процент е 35.

В някои от болниците вземат децата нощем като акт на внимание към майката, за да може тя да се възстанови по-добре след раждането, но всъщност жените, които спят в една стая с бебетата си използват по-малко обезболяващи и спят точно толкова добре, колкото жените, чиито бебета са в детското отделение. Още по-важното е, че кръвното налягане на тези бебета е по-ниско, те плачат по-малко и виталните им показатели се стабилизират по-бързо.

В допълнение секрецията на пролактин - основният хормон, регулиращ производството на мляко - е десет пъти по-висока нощем, отколкото през деня. Ето защо може да се твърди, че нощното хранене е дори по-важно от дневното за установяването на добри количества кърма. От своя страна кърменето нощем е много по-вероятно, ако майката и бебето спят в една стая. Така че, дори когато се прави с добри намерения, рутинното разделяне на майката от бебето може да саботира успеха на кърменето.

Липсата на адекватни съвети по отношение на кърменето е оправдавана с недостиг на персонал. „Млякото ти не е хранително” все още е реплика, която често отеква в обърканата глава на младата майка.

Поради тези и множество други проблеми, както и поради неразбирането на основните потребности на майката и бебето, кърменето в настоящата болнична реалност е повече от предизвикателство за много родилки. За щастие нараства броят на обучените консултанти към Националния комитет по кърмене и Ла Лече Лига, благодарение на които много майки и бебета успяват да се справят с тежкото наследство на предизвиканите от болницата проблеми. В интернет пространството се появяват все повече преводни материали, както и авторски статии по въпросите на кърменето. Наскоро беше и премиерата на „Азбука на кърменето” на д-р Гру Нюландер, която безспоро е най-добрата книга за кърмене, излизала на бългаски език. Нараства и броят на болниците, които кандидатстват по програмата на СЗО и УНИЦЕФ „Болница приятел на бебето“. Така че, изстрадали български майки и кърмачета, надежда все пак има.

Автор: Кристина Маринова, Естествено

—

Форум “Родителство“

Ако се вгледате по-внимателно, със сигурност ще забележите, че блогът ми има нов дизайн. Подновяването е средство за освежаване. Затова и аз си въобразявам, че ще се освежа, ако променя дизайна на блога. И така, въобразявайки си и подновявайки, се разрових из недрата на сайта и открих архива с анкетите. Оказа се, че без тази, която е активна в момента, те са точно 10. Винаги съм мечтаел да бъда социолог, а ето че сега съм и нещо като социологическа агенция, защото не само анализирам отговорите, но и формулирам въпросите.

Да се поощрява ли раждаемостта?

От пръв поглед се вижда, че анкетата е манипулативна. Не би била такава, ако отговорите бяха просто „да” и „не”, но когато вкараш и обяснение на това защо си отговорил така или иначе, тогава отваряш вратата пред напиращите нюанси и двусмислици. Да се поощрява ли раждаемостта? Нека си представим отговор като „Да, но само на момичета”. Или пък „Да, но само на руси и глупави момичета”. Впрочем, както личи от анкетата по поставения въпрос хората са склонни да подкрепят варианта „да, но…”. Да се поощрява раждаемостта, НО контролирано. Какво значи „контролирано поощряване”? Все едно, няма значение, важното е че този отговор е на първо място. От друга страна само 9% от отговорилите са на мнение, че светът е пренаселен и да се пренаселва още, едва ли е най-доброто поведение от страна на „венеца на еволюцията”. Но тези 9%, както сочи и последното място, което заемат в класацията на анкетата, са на изчезване и следващата вълна на световно пренаселване ще ги заличи съвсем. Близо 1/3 от отговорилите са на мнение, че децата са богатство, следователно раждаемостта трябва да се поощрява. Наистина, това съждение би било абсолютно вярно, ако се отнасяше в права пропорция към съждението „петролът е богатство, следователно трябва да се поощрява добивът му”, но на мен „децата са богатство” ми звучи като „науката е слънце” и не мога да разбера какво точно „богатство” се явяват те: безплатна работна ръка в селското стопанство, стока за продан в Гърция, бъдещи съвестни възрастни, които ще ни гледат, когато остареем? Наследници на културата и традициите? Преносители на факлата на живота? Вместилища на Божествения Дух? Някой схоластичен счетоводител сигурно би се попитал дали едно дете (впоследствие възрастен), което допринася за обществото по-малко, отколкото обществото харчи за него, може да бъде наречено „богатство”, но схоластичните счетоводители са гадна пасмина и нас въобще не ни интересува какво биха се попитали и какво не биха! Не помня във връзка с каква статия съм пуснал тази анкета, но онзи ден чух как Кристалина Георгиева каза, че българите застаряват и надеждата ни е в раждаемостта на ромите. Както се вижда, източниците на „богатство” са неизчерпаеми.

Какви са рекламите?

Само 6% от отговорилите на този въпрос са на мнение, че рекламите са общо взето коректни, макар че според мен е именно така. Рекламите, дори не винаги талантливи, дори не винаги остроумни, са общо взето коректни и то не заради морала на създателите си, а защото по цял свят действат строги закони за осигуряването на това. Най-много хора пък са отговорили, че рекламите са обида към тяхната интелигентност. Това е така, защото (сега много внимавайте какво ще кажа!) хората, които четат този блог са много по-интелигентни от приетото за нормално. Но като интелигентни хора те не бива да се обиждат, защото трябва да знаят, че рекламите не са правени за тях. Колкото повече са хората, към които рекламата се обръща, толкова по-елементарно трябва да бъде идейното й равнище.

Малко повече от ¼ са тези, които смятат, че рекламите са безогледно манипулативни, а като към тях прибавим и 12-те процента на смятащите, че рекламите са понякога манипулативни, се оказва, че повече от една трета от хората са на мнение, че рекламите ни пързалят и ни карат да си въобразяваме неща, които не са съвсем така. Това е тъжна констатация, защото значи, че има много наплашени хора, чиято доверчивост се свива в черупката си при всеки шум, пък бил той и шумът от камбанките на шейната на Дядо Коледа.

Стамболов, Борисов и Станишев

Ето една шеговита и двусмислена анкета. Двусмислена, защото в по-разширен вариант въпросът би могъл да звучи по два абсолютно правдоподобни начина:

1. Кой е най-подходящ за премиер на България: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Стефан Стамболов?

и

2. Кой пише най-хубави блогове: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Иван Стамболов?

Всъщност има и трета възможност за разширен вариант на въпроса и тя е: „Кой е най-подходящ за премиер на България: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Иван Стамболов?”, но отговорът все още витае в сферите на недостижимите национални идеали :))))))

Защо се издъни Паси?

Помня, че тази анкета вървеше в комплект с една конкретна публикация по един конкретен случай. Истината е, че според мен човекът изобщо не се издъни. Е, поядоса се малко, но най-големият му грях беше думата „простотия” в контекста на мнението му, че не всички неща в блоговете заслужават и трябва да бъдат цитирани по телевизиите. Разбира се, тогава ние, блогърите, провидяхме атака срещу свободното слово и опит за налагане на мракобесна цензура (а също  и чудесен повод да пошумим около себе си) и скочихме като един в защита и аз не знам на какво. Така че тази анкета също е манипулативна, защото не съдържа отговора „не се издъни”. Това е все едно социологическите агенции да направят допитване „Защо харесвате Бойко Борисов?” и на база резултатите от него да направят изводи за рейтинга на кабинета.

Ще се коалират ли ГЕРБ и БСП?

Види се, тази анкета е била публикувана в блога непосредствено преди парламентарните избори, когато въпросът за коалиция между ГЕРБ и БСП беше особено актуален. Признавам, че тогава аз бях на мнение че ще се коалират и продължавам да мисля, че щяха да го направят, ако резултатът на ГЕРБ не беше толкова голям, но в историята няма такива неща като „ако беше, щеше…”. Нещата са това, което са (с изключение може би само на совите на Дейвид Линч) и хората, участвали в анкетата, съвсем точно са си познали какво ще се случи.

Коя е любимата ви кухня?

Интересен и честен въпрос с трогателен и обнадеждаващ отговор. А отговорът ме обнадеждава, защото говори за горд патриотизъм – 39% от отговорилите казват, че любимата им кухня е българската и това е много добре. Странно защо испанската се радва на толкова малко поклонници, при положение че много прилича на българската. Толкова прилича, че в Кастилия и Леон и Кастилия – Ла Манча е почти същата. Но това е съдбата и на испанското вино у нас – непопулярно, макар и добро и много по-близко до вкусовите ни предпочитания отколкото италианското или френското. Излиза, че испанската кухня е два пъти по-непопулярна от японската. А за мен японската кухня е сурова безсолна риба, увита в нещо, което мирише на рибено масло. Бр-р-р… Но ако разликата между испанската и японската кухня е два пъти, то цели десет пъти е разликата между българската и сръбската кухня и тук вече извън всякакво съмнение долавяме тътена на оръдията при Сливница. Иначе много по-предизвикателен би бил въпросът „Колко разлики между сръбската и българската кухня можете да посочите?”, с изключение на шопската салата, за която не се знае дали принадлежи към сръбската кухня или към българската, защото още не е решен спорът шопите сърби ли са или българи. Мисля, че ако скоро този спор не се реши, най-добре е да приемем, че са македонци като всички останали и с това препирнята да се свърши.

Какво да е уискито?

Един според мен глупав въпрос поради очевидността на своя отговор. Все едно да питаш какви да са часовниците, при положение че за всички е ясно, че трябва да са швейцарски! Въпреки това не се посвених да го задам на читателите и, ето на, получи се една не дотам категорична картина. Честно казано, очаквах диаграма като тази на анкетата за Стамболов, Станишев и Борисов, където всички да са отговорили „шотландско” с изключение на Джефри Кийтинг и Джеймс Уорлик и то по задължение и от куртоазия, защото съм сигурен, че и те се наливат със скоч. Но докато ирландското и шотландското уиски отбелязват почти равен резултат, има и цели 46 личности, според които уискито трябва да е американско! Никога няма да се оправим…

Какво мразя най-много?

Една от любимите ми анкети. Противно на много схващания, хората се разкриват много по-добре от това, което мразят, отколкото от това, което обичат. Например, ако ви кажа „обичам беззащитните” ще оставя у вас много по-блед и неопределен образ за себе си, отколкото ако ви кажа „мразя педерасти”. Какво показва анкетата. Например кучкарите са по-мразени от пушачите. Това е така, не защото кучкарите вредят на околните повече от пушачите, а защото определено излъчват повече наглост от тях, с което дразнят принудените да наблюдават зловредното им хоби. Едно е да видиш отруден водопроводчик, захапал цигара на публично място, съвсем друго е да видиш дърта реститутка с фризиран пудел в същата градинка, в която прясно размножила се мома бута в количка малко столичанче. Софиянците пък са мразени почти толкова колкото и реститутите, което навежда на подозрението, че може би има хора, за които това са двете лица на едно и също нещо. Но като цяло не ги мразят много, а и не бива – нито софиянците, нито реститутите са направили някому нещо лошо. Изглежда най-малко злини са причинили висшистите, защото тях ги мразят най-малко. Но от друга страна, мисля си, ако въпросът не беше „най мразя”, а беше „най обичам”, то висшистите пак нямаше да се класират в челните позиции, защото те зло не са сторили, но не са сторили и чак кой знае какво добро някому. Гейовете и ченгетата се движат горе-долу в пакет. Малко по-мразени са ченгетата, може би защото е по-вероятно да те пребие ченге, отколкото гей и ченге е по-вероятно да ти пречи на бизнеса, отколкото някой ведър и неангажиращ педал. Но повече от половината хора най мразят комунистите. Това мен поне ме удовлетворява напълно.

Откъде ще дойдат пари в България?

Скучен въпрос, особено при отсъствието на предложение за отговор като „от никъде”. Но попитали сме хората и те са отговорили. Отговорили са абсолютно вярно и проникновено: от данъци и глоби от населението и от пране на наркопари. Най-малки пък са очакванията парите да дойдат от чуждестранни инвеститори и от еврофондовете. Шампион обаче е отговорът „от производство и износ”, макар че според мен тук има някакво недоразумение. Това е отговор на въпроса „откъде БИ ТРЯБВАЛО да дойдат парите в България”, а не на въпроса „откъде ЩЕ дойдат парите в България”. Че какво толкова произвеждаме, камо ли пък да го изнасяме! Ние даже боба и картофите вече ги внасяме. Всъщност не съм прав. Имаме износ и то към европейските пазари. Изнасяме роми, обаче пък напоследък взеха да ни ги връщат. К’во толко’ не им харесват?…

Кой е политикът с най-голям IQ?

За мен продължава да е тайна защо наричат квотиентът на интелигентността „коефициент за интелигентност”. Коефициентът е постоянен множител на някакъв обект като вектор, функция или нещо такова. Каква е тази непромелива на IQ и каква променлива се умножава с нея, това никой не може да ми обясни. Пък и абревиатурата е именно IQ (Intelligence quotient), а не IC (Intelligence coefficient). Но както и да е…

Д-р Лъчезар Иванов, иже нарицаемый Лъчо Мозъка, събира цели 32 гласа или 4%, което за мен не е проява на нищо друго освен на чувството за хумор на анкетираните (или на коефициента им за хумор, ако някой предпочита така). Петър Димитров пък има цели 4 гласа или 1%, което вече е проява на черен хумор. Деветнайсет души смятат, че най-умният политик е Волен (или Болен, ако прочетем името му на испански) Сидеров. Не знам от колко души се състои висшият управленски орган на Атака, но няма да се учудя, ако са точно 19. Този резултат е малко по-добър от резултата на Цветан Цветанов, но пък аз мисля, че това е напълно справедливо, защото първият наистина е по-умен от втория, па макар и съвсем малко. Яне Янев е подценен. Макар и често комичен в публичните си изяви, този човек изобщо не е глупав. Напротив, намирам го за интелигентен и много добър оратор. Но, ето на, според анкетата излиза, че е по-глупав от Сергей Станишев, което не е вярно. Станишев пък се оказва малко по-глупав от Бойко Борисов, което вече може би е вярно. Милен Велчев също е подценен. Не мога да се съглася, че е с 5% по-глупав от Ахмед Доган. С почти равен резултат, макар и скромен, са Георги Първанов и Мартин Димитров. Изглежда правдоподобно. С почти еднакъв резултат са и Царят и Бойко Борисов. И това изглежда правдоподобно. Все пак интелигентността е само количествен показател, който не измерва произхода, възпитанието и културата.

И в тази анкета има безспорен шампион, който събира почти половината гласове. Това е Иван Костов. Дали наистина е най-интелигентен, дали наистина хората мислят, че е най-интелигентен или просто блогът ми се посещава от много негови привърженици – това са все въпроси, чийто окончателен отговор не ни е дадено да знаем. Сигурен съм обаче, че сред участниците в анкетата има такива, които възприемат въпроса като „Кой е най-популярният политик?” или „Кой политик заслужава да управлява?” и отговарят на тези въпроси, а не същинския въпрос „Кой е политикът с най-голям интелектуален квотиент?”. Това може да е най-порочният, продажният и некадърният политик. Стига просто да е умен. Следващия път ще пусна анкета „Кой е политикът с най-ясна дикция?” и ще видим дали привържениците на „Гергьовден” ще отговорят „Любо Дилов”.

Когато Бог създал Адам и Ева, казал:
-Деца мои, не трябва!
-Не трябва какво?
-Да ядете от забранения плод!
-Забранен плод?! Имаме забранен плод? Ева, имаме забранен плод.
-Не, нямаме плод!
-Не, имаме!
-Нямаме!
-Имаме!
-В никой случай не яжте от забранения плод - повторил Бог.
-Защо?
-Защото аз съм ваш Създател и не искам да ядете от забранения плод! - казал Бог и съжалил, че не е спрял след слона.
След няколко минути Бог видял Адам и Ева да ядат ябълка.
-Деца мои, нима не ви казах да не ядете от този плод?
-Аха, каза ни - отвърнал Адам.
-Тогава защо го изяде?
-Не знам. Тя първа започна.
-Не, той започна първи!
-Не, тя първа ...
... и Бог ги наказал да възпитават собствени деца!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

като че в Столична община са против детския спорт, поне с такова впечатление оставаме след като от там ни искат 1200 лева за провеждането на традиционния ни велокрос за деца в Южния парк, София писала съм и тук - с много ентусиазъм с екипа на Az-deteto.bg всяка година правим забавно събиране ...

Износът на стоки през юли достигна 2.94 милиарда лева за един месец – най-висок за цялата година и втори най-висок за месец юли откакто има статистика (само през 2008 износът е малко по-висок за юли). Увеличението на износа на годишна база е 46% през юли. Общият износ на стоки от началото на годината е 16.3 милиарда лева.

Износ, млн.лв на месец

Промяна в износа на годишна база, %

Интересно е сравнението с 2008 година, преди кризата. През юни и юли 2010 нивото на износа е практически същото каквото беше през 2008 година – а това бяха най-силните месеци за износа преди да започне кризата. Износът към ЕС дори вече е с над 7% по-висок отколкото преди кризата.

Промяна в износа 2010 спрямо 2008 година, %

Негативният търговски баланс намалява рязко и през юли 2010 година е едва 89 милиона лева. Това е намаление с 95% спрямо нивото от преди кризата – т.е. търговският дефицит почти е изчезнал. Нещо повече, през юли България отбелязва търговски излишък по отношение на търговията с Европейския съюз. Изнасяме повече за ЕС отколкото внасяме.

Не може да не отбележим, че българските износители са много гъвкави и щом започна възстановяването в другите страни те веднага заеха пазарни позиции.

Търговско салдо, млн.лв. на месец

Блогът за икономика 2010

Закон за политическите партии, чл. 27, ал.1:

Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер 5 на сто от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година.

За съжаление, този текст така и не беше променен. Все още субсидията за политическите партии зависи от минималната работна заплата – т.е. от административен акт на правителството. По-голям конфликт на интереси едва ли може да има. 

Много по-добър вариант е парите за партиите да не зависят от административен акт, а да са свързани със състоянието на икономиката. Например, парите за партиите да се променят според промяната в средната заплата и промяната в заетостта. Така партиите ще страдат (финансово) когато гражданите и фирмите страдат – и обратно.

Блогът за икономика 2010

Момчето не е лошо. Такъв му е кръгозорът.

Лондонският университет UCL (Юниверсити Колидж Лондон) е закупил книгата “Мълчанието е злото” и я предоставя на студентите си. Представена е така ( включително с транскрипция на заглавието с латински букви): Indzhev, Ivo. Mŭlchanieto e zloto : statii͡a na svobodata 1944-2000 / Ivo Indzev. Sofii͡a : T͡Sentŭr za sot͡sialni praktiki, 2009. SSEES B.XII IND Книгата е [...]

Можете да гугълнете отговора, но по-добре се напънете малко =)

8809 = 6
7111 = 0
2172 = 0
6666 = 4
1111 = 0
3213 = 0
7662 = 2
9312 = 1
0000 = 4
2222 = 0
3333 = 0
5555 = 0
8193 = 3
8096 = 5
7777 = 0
9999 = 4
7756 = 1
6855 = 3
9881 = 5
5531 = 0

2008 = ?

ps. като чекнах гугъл, това нещо е било реблогвано десетки пъти досега в България, в какви ли не форуми и блогове до степен, да се губи първоизточника. Ако сте го виждали вече, моля за извинение.

Image via Wikipedia

Наскоро „Горичка.бг“ започна да промотира една своя кампания. Нека уточним каква е тя е защо мен ме погнуси. Както Индимедия посочи, Горичка.бг организира „Корпоративно обучение за екологична устойчивост и тим билдинг с кауза“, финансирано от престъпници като една от най-големите нефтени корпорации Shell. На сайта си обясняват: “бизнесът ще спаси света”.

Toва е типичен пример за greenwash, но какво означава това по-точно:

Природозащитното движение в България вече се е установило като значим фактор, който държавата и бизнеса трябва да неутрализират. Единият начин това да стане е чрез заклеймяване и откровени лъжи. Единствената природозащита, която е приемлива за корпоративната медия е тази, която носи пари на бизнеса. Не случайно еко-секцията във вестник Дневник се нарича “екобизнес”. Когато природозащитниците стоят зад принципите си и защитават хората и природата, тогава корпоративната медия ги представя като назадничави, против развитието, хипари или екстремисти.

Проблемът за бизнеса е в това, че повечето хора не се ловят на тази пропаганда. Това е и причината капиталистите да се опитват да представят дейността си като социално-отговорна и екологично съобразна. Тази пропаганда се нарича greenwash (зелена измама, зелена пром ивка) и тя е феномен, който се наблюдава в цял свят, а през последните години все повече и в България. Иронично е че на същата страница като теми Горичка.бг са записали “greenwash бизнес”.

Защо Shell са престъпници?

Наказанието за съпротива срещу политиката на Shell е едно- смърт. Най-известният пример е убийството на Кен Саро-Вива, активист от Нигерия, който се противи на абсурдната спрямо околната среда политика на Shell.

Shell са известни с това, че хвърлят големи средства за „зелена“ пропаганда. Това е така, защото дейността на петролната корпорация е сред най-унищожителните за природата и хората. Подобно на Дънди, Shell не се колебаят да използват убийството като метод за налагане на бизнес интересите си. Дейността на Shell в Нигерия е довела до хиляди петролни разливи в делтата на река Нигер, а корпорацията не прави нищо, за да ги прекрати. Компанията организира жестоки репресии срещу всеки дисидент. Oпожаряват се десетки села, хиляди души биват прогонвани от домовете си, а неудобните убивани. През 1995 г. престъпленията на Shell добиват световна известност. Тогава компанията, заедно с военната диктатура в Нигерия, организира убийството на лидерите на огонското (местен народ) движение, което се бори за запазването на делтата на река Нигер. След скалъпен съдебен процес лидерите на движението са осъдени на обесване. Сред убитите бе и нигерийския писател, активист и режисьор Кен Саро Вива. Световната правозащитна организация Амнести определи действията на Shell и нигерийската армия като тероризъм.

Замислете се много, когато отивате да заредите колата си. Също да помислим дали е добре да подкрепяме каузи, като тази на „Горичка.бг“, която е спонсорирана от корпорация-убиец, като Shell?

По отношение на убийството на активиста Кен Саро-Вива, не мога да представя по-добър постинг, от този на Хипар:

Мислех за тази статия преди много време. Как ли да разкажа за всичко, което научих за този смел човек и борбата му за запазване на собствения му народ? От къде да започна?   Ще започна малко назад във времето. Скоро след основаването си през 1907 г. тази компания се насочва и към Африка. През 1938 г. получават разрешение за търсене на петрол в Нигерия … Read More

via Xunap’s Weblog

Полезни линкове:

• http://wiwavshell.org/
• http://royaldutchshellplc.com/
• Е-вестник: Компанията „Шел” финансирала убийства, бойкот я принуди да плати обезщетение
• Guardian: Shell in court over alleged role in Nigeria executions
• BBC: Oil giant in dock over Nigeria executions

Както показахме в Интидар, положението в Пакистан е повече от ужасяващо. Тази сутрин видях в Twitter, че МВнР са пратили съобщение за започнала кампания за събиране на помощи за Пакистан. Сайтът на министерството ми даде повече информация:

Българският Червен кръст и Министерството на външните работи започват съвместна национална благотворителна кампания за набиране на средства в помощ на пострадалите от тежките наводнения в Пакистан в отговор на Апела на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец.

Българският червен кръст предоставя своя кратък номер 1255 за трите мобилни оператора за изпращане на кратки съобщения и специална банкова сметка за набиране на помощите:

Уникредит Булбанк
BIC: BG 64 UNCR 7630 1078 6609 13
IBAN: UNCRBGSF
Български Червен кръст (за пострадалите в Пакистан)

Период на кампанията
Предложеният период от Българския Червен кръст е от 9 септември до 20 октомври 2010 г.

Цели на кампанията
Естествената цел на кампанията е да събере колкото е възможно повече дарения за Пакистан в сметките на Българския Червен кръст, като запознае обществото с огромните размери на бедствието.

Кампанията ще разчита за своя успех и на медийна подкрепа. За нея ще бъде пуснат специален информационен клип на БНТ.

Стартирала е и страница за кампанията във Facebook – България помага на Пакистан

Хиляди зрители станаха днес съпричастни чрез пряко включване на Би Ти Ви от село Калище, община Ковачевци, Пернишко, как се поддържа жив култът към 9 септември 1944 г. и неговите символи Георги Димитров и Тодор Живков ( “кълнехме се в тех”, казва баба Цецка). Събраните на мегдана жители, начело с кмета и дошлите за случая [...]

Продукти:
1кг овнешко месо
2 глави лук
150г ориз
500г домати
100мл червено вино
1 морков
1ч.л. червен пипер
1ч.л. сол
1с.л. сух девесил
2- 3 зърна бахар
50г ракия
150мл бира
1- 2с.л. олио
щипка захар

Приготвяне:
Месото се обезкостява. Слага се за варене в подсолена вода. Когато започне да ври се добавя 50мл ракия или някакъв друг алкохол. Вари се в продължение на 50 минути. След това се оттегля. Мръвката се изважда. Слага се в тавичка. Полива се със 150мл бира. Оставя се така да кисне 1 час. Овнешкият бульон се прецежда. Доматите се почистват, измиват и стържат на ренде. Морковът също. Главите лук се белят, измиват и режат на дребно. Оризът се накисва в купичка с вода. Маринованото овнешкото се реже на кубчета. В тенджера се се слага 1- 2с.л. олио. Поръсва се сол и съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее олиото се добавя лукът. Запържва се за 2- 3 минутки. Добавят се мръвките месо. Доливат 3ч.ч. овнешки бульон, похлупва се и се оставя да къкри на бавен огън 10- 15 минути. След това се отхлупва. Добавят се доматеният сок, настъргания морков, 1ч.л. червен пипер, 100мл червено вино, отцеденият ориз, 2- 3 зърна бахар, 1с.л. сух, стрит девесил и щипка захар. Отново се похлупва и оставя да се готви на тих огън 60 минути. Сервира се топло.

На днешния „празничен“ ден ми се струва подходящо да прочетем какво изгубихме преди 66 години на тази дата. А разказът, както и градът са прекрасни! До там ще отидем с Ваня.

Приятно четене:

Моето пътуване до Виена

Въпреки, че много неща са казани и показани от този град, искам да ви покажа Виена такава, каквато аз я видях.

Влюбих се в нея! Не знам дали защото я преживявах не само трите дни, в които бях там, а цели два месеца, докато подготвях екскурзията, или просто ме грабна със спокойствието си, красотата, усещането за подреденост и сигурност... Не знам. Факт е, обаче че с удоволствие бих се връщала отново и отново...

В началото много се двоумях дали да се обърна към туристическа агенция или сама да организирам екскурзията си. Нямам опит в пътуванията – досега съм ходила само до Турция и Румъния. Благодарение обаче на съветите на пътешественици и пътеписите, които прочетох, приех предизвикателството сама да подготвя пътуването и престоя във Виена. Оказа се, че това е адски лесно. Неприятни изненади нямаше никакви… освен факта, че в края на месец юли температурата беше 18 градуса. Виена ме посрещна доста намръщена... :)

[geo_mashup_map]

Самолетните билети и хотела резервирах близо два месеца преди пътуването, така имах достатъчно време на разположение да разбера какво точно искам да видя. Всъщност аз видях Виена на туристите – посетих най-известните места и със сигурност много забележителности съм пропуснала, но пък тях - следващия път :)

Пристигнахме около 5 ч. следобед местно време. Хотелът беше точно срещу Пратера, така че въпреки проливния дъжд, веднага след като се настанихме, отидохме при прословутото Виенско колело. Гледката от него наистина е впечатляваща, но пък кабинката така страховито скърцаше и се поклащаше, и то на фона на мрачна и дъждовна Виена, че развали цялото ми удоволствие…

На втория ден от престоя ни (когато вече беше слънчево) Пратерът беше пълен с хора и звуците от съоръженията и гълчавата ми се сториха досадни и отблъскващи… Определено не е по мой вкус…

Първи ден – Св. Стефан, Операта, Албертина, Хофбург

От хотела до центъра на Виена стигахме за около десетина минути. Тук е момента да спомена, че метрото е адски удобен транспорт - невероятно точен, навсякъде има табели и указания и е направо невъзможно човек да се обърка. Един от съветите на пътували до града беше при избор на хотел да гледам да е близо до спирка на метрото - мнооого добър съвет :)

Разходката из центъра започна от

катедралата „Св. Стефан”.

А тя наистина е величествена – и от вън, и от вътре. Катедралата е един от символите на града и въпреки, че е доста мрачна, е изумителна.

От „Св. Стефан” продължихме по Кертнерщрасе към друг символ на града – Операта. Беше около 8-9 ч. сутринта, кафенетата наоколо точно отваряха, а улицата беше празна, тиха и спокойна. Идилия! :)

Сградата на Виенската опера

излъчва абсолютно достолепие... за съжаление, не можах да я разгледам отвътре, но минавайки покрай нея почти чувах звуците на виенския валс... :)

Съвсем близо до Операта е

Албертина

Направи ми впечатление, че в галерията е предвиден достъп на трудноподвижни посетители - тъй като всеки етаж е на нива, има малки асансьорни площадки, които улесняват придвижването. Като усещане Албертина е прекрасно място човек да остане за момент сам със себе си и да се наслади на това, което вижда. Невероятна обстановка!

Хофбург - зимната резиденция на Хабсбургите.

Залите, отворени за посетители в двореца, са посветени изцяло на императрица Сиси. Покрай подготовката на пътуването попаднах на трилогията с Роми Шнайдер „Сиси” (www.imdb.com/title/tt0048624/) - ако не се лъжа точно с тази роля Роми става известна и любимка на австрийците. Дори в двореца, в един от коридорите се представят части от филма. Заслужава да се гледа, въпреки че представя само част от живота на императрицата.

Експонатите в Хофбург наистина са впечатляващи – сребърната колекция от прибори и съдове, роклите на императрица Елизабет, кабинетът на Франц-Йосиф… Изумителна е залата, която представя скръбта на Сиси след смъртта на единствения й син - мрачна и тъмна стая, а в средата е статуя на Сиси - облечена в черно, величествена осанка и сякаш съвсем леко сведена глава... да, тази зала отразява цялата мъка на една майка…

Заради туристите прекалено много се използва името и образа на Сиси - може да я видите както върху бонбонени топчета, така и върху ликьори. Същото е и с лика на Моцарт...

И в Хофбург, както и в Шонбрун, ме впечатли орнаментиката по таваните, вратите и стените – наистина нещо, което заслужава да се види.

[singlepic id=6219 w=320 h=240 float=center]

В Хофбург, Шьонбрун и Музея на Моцарт предлагат аудиогайд, когато обиколката не е организирана - доста удобно, но за съжаление няма на български език…

След обиколката на двореца направихме една

разходка около Ринга

(това е улицата, която опасва стария град) с т.нар. Ring Tram. В трамвая също има аудиогайд, който обяснява точно покрай коя сграда минавате. Аз обаче направих грешката да се опитам да снимам и в крайна сметка нито знам точно какво съм снимала, нито знам точно покрай какво съм минала… Голяма грешка! :)

Втори ден – Шонбрун

За да видите Шонбрун, си отделете цял ден. Необятен е! И величествен. За съжаление не бих могла да опиша и предам цялото му великолепие – и на залите вътре, и на гледките, които се разкриват отвън...

Тук повечето зали са свързани с живота на Мария-Терезия, разбира се, в някои от тях има мебели и предмети принадлежали на Сиси и Франц-Йосиф. Представена е залата за аудиенции, салони за танци и почивка , кабинети и т.н. От прозорците гледката към парка и Глориет е изумителна.

Градините са старателно поддържани и наистина радват окото. Задължително е да се види гледката от върха на Глориет. На фона на останалите сгради, дворецът изглежда като истинска перла. Удоволствие е също да се изпие едно кафе там – в залата звучи лека и много приятна музика, а отвън се виждат градините и Шонбрун. Оставам безмълвна…

Зоологическата градина в Шонбрун

задължително включете в списъка с нещата, които трябва да се видят. Тя е прекрасно място за съботна или неделна разходка, особено ако сте с дете. Изключително богата, простира се на огромна площ и не липсват места за отдих, детски площадки и заведения за бързо хранене, или просто за една бира.

[singlepic id=6232 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6233 w=320 h=240 float=center]

След Шонбрун тръгнахме да търсим Белведере. По пътя минахме покрай

величествената "Карлскирхе" и паметника на съветската армия

В Белведере направихме само разходка из парка, нямаше време да разгледаме галерията... нищо, нека остане нещо и за следващия път :)

Трети ден – Hundertwasserhaus, Hundertwasser Village, Kunsthaus Wien

Това беше „черешката” на моята екскурзия! Изумителна феерия, танц на цветове и форми. Тук наистина загубих ума и дума. Особено в музея на Хундертвасер (Kunst Haus Wien) – неговите картини ме впечатлиха много... много повече от експонатите, изложени в Албертина (ако изобщо може да се направи някакво сравнение)

[singlepic id=6211 w=320 h=240 float=center]

И трите сгради са по проект на Фриденсрайх Хундертвасер (1928-2000)–

Hundertwasserhaus (http://www.hundertwasserhaus.info/)

е жилищна сграда (достъп вътре не беше възможен, но доколкото прочетох два еднакви апартамента няма); Hundertwasser Village (http://www.kalke-village.at/index.html) се намира точно срещу Хундертвасер Хаус – място с магазини за сувенири, кафе и единствената платена обществена тоалетна, в която всеки, който влезе просто вади фотоапарата :);

Kunsthaus Wien (http://www.kunsthauswien.com/)

е музей на изкуството, в който са изложени картини на Хундертвасер и макети на част от неговите проекти - там подът е релефен, стълбището също е неравно, а в задния двор има приятно заведение - всичко е в синхрон с целия проект на сградата. Забележително, наистина.

[singlepic id=6215 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6216 w=320 h=240 float=right]

[singlepic id=6217 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=6218 w=320 h=240 float=right]

Преситена от гледки, емоции и впечатления си тръгнах от Виена. Разбира се, обещах и на града, и на себе си, че ще се върна някой ден :)

Сайтове, които ми бяха изключително полезни при подготовката на пътуването:

http://www.wienerlinien.at/ - сайтът на градския транспорт, има опция за указване на маршрут от точка до точка и предлагат различни варианти за придвижване

www.tripadvisor.com

http://www.wien.info

www.patepis.com

Ето и част от цените:

Виенското колело – 8,50 €

Албертина – 8 €

Ring Tram – 6 €

Хофбург – 9,90 €

Природо-научния музей – 8 €

Шьонбрун (обиколка на двореца, парка, лабиринта и Глориет) – 13,50 €

Зоологическата градина – 12 €

Музей на Моцарт – 7 €

Kunst Haus Wien – 8 €

Динозаврите са специални. За тях ме помоли едно прекрасно момченце  с много сини очи – синът на Юлка- Юлия Спиридонова:) Това беше първото нещо което искаше да ме попита, когато се запознахме.  А аз направих Зауропод…. колкото можах.  След което, децата го оцветиха с голямо удоволствие.

Добре обезопасени с престилки и найлони навсякъде и въоръжени с темперни боички:)

Отнема време за направата на самото тяло, преди да стане готово за оцветяване от децата.

Първо се изгражда “скелета”. За него имате нужда от пласмастови бутилки от литър или два литра с издължено гърло ( в зависимост от размера на динозавъра), 5 празни ролки от тоалетна хартия ( 4 за крака и една за шия), кофичка от плодов десерт (за глава), домакинско фолио ( за опашка). Трябва ви и много хартиено тиксо (повече от една ролка), за да може всичко да се сглоби, преди да започне облепянето с накъсани хартийки и разредено лепило Ц 200.

С ножица се разрязва ролката от тоалетна хартия, за да стане точна по размер с гърлото на бутилката, подготвено за основата на дългия врат на нашия Зауропод.

На кофичката от плодово млечице и се махат страничните части, за да стане по-удобна за закрепване. Ако се налага, може и малко да я срежете отгоре.

В зависимост от големината на бутилката (тялото), може да се наложи малко да се стеснят и скосят краката на динозавъра.

Опашката е много важна, тя крепи стабилно цялото тяло (точно както при истинските динозаври). Намачкайте домакинско фолио,за да получите опашка с конусовидна форма и закрепете отново с хартиено тиксо за останалата част .

След като всичко това е готово идва и най-бавната част:) Покриването на “скелета” с накъсани на дребно малки парченца от хартия и силно разредено лепило Ц200. Тази техника се нарича “папие маше” . По този начин се покрива два пъти динозавъра, като се изчаква всеки път добре да е изсъхнал, защото започва да се разпада. На места, където искате да стане по-изпъкнало, може да сложите намокрена с Ц200 салфетка и отново да покриете с накъсани и покрити с лепило парченца хартия.

Вижте още риби, направени с техника папие маше:

Картинки за оцветяване и занимавки за динозаврите

Когато заминах, умишлено не търсих българи навън. Причините ми бяха много, включително нежеланието да се капсулирам само сред хора от България и по този начин да зацикля, влизането в едно общество от този тип си има доста отговорности и невъзможността да се дистанцираш, без да изглеждаш груб и невъзпитан и още подобни причини.
Е, това и предполагам, някаква реакция на чутото хиляда пъти от хиляда места „избягвай българите, когато си навън“. Макар да не избирам и да отхвърлям хора на база държава, раса, възраст, пол или сексуалност, сега в ретроспекция си давам сметка, че не се постарах особено да се запозная с българи в Англия. Не че съм ги избягвала, но не съм ги и търсила специално.

От една страна, аз не заминах сама, бях с приятеля ми, с един много близък друг приятел, а на място се запознах по възможно най-странния начин с българка, в моя университет, с която много добре се разбрахме и сприятелихме, а и ми беше съседка по общежитие. Също така заради „Кутията“ получих множество имейли от българи, които за в чужбина, готвят се да заминат или още размишляват дали да заминат в чужбина, с най-разнообразни въпроси и коментари относно моите наблюдения.

И преди съм казвала, че най-неловкият момент е, докато се виси между две общества, между две страни, докато намериш нова среда, нов кръг, нови места, нови приятели, познати близки. Истината е, че това отнема време. За около 15 съзнателни години съм се запознала и сближила с шепа хора и това СЛЕД изключително социално активни прекарани години, в които съм контактувала с буквално стотици и хиляди хора. Просто е невъзможно да се повтори бързо този процес, съответно, отначало е доста самотно. Не заради липсата на хора, а заради липсата на среда, ако ме разбирате какво имам предвид.
Разбира се, различността на колегите, работодателите, принципите на взаимодействие, всички онези писани и неписани правила на комуникация, които не знаеш, също забавят нещата. И идва момент, в който ти писва и ти се иска да не те гледат като луд, когато сготвиш нещо различно или пък не ти се говори за Ким Кардашиан и сие или не ти пука за темата, която вълнува всички останали или пък ти се говори с човек, с който имате подобни знания, интереси, опит. Или пък се сблъскваш с проблем, за който никой друг не е чувал, администрацията и тя не знае какво прави (защото сме толкова специални и уникални, че промените засягащи нас са толкова чести, че често дори не са отбелязани на сайтовете на държавната администрация).
И тогава търсиш български мнения и коментари, опит и… криворазбрана носталгия, нея също я има понякога, което е причина много хора да се скупчват, да се капсулират и да не контактуват извън сапунения си мехур…

Ето този форум е доста полезен, интересен и пълен с информация. Всеки един факт трябва внимателно да се провери, но със сигурност би помогнал в правилната посока, ако не за отговорите, поне за локализиране на въпросите. BG Help се казва. Има най-разнообразна информация, от хора, които карат багаж между Англия и България, до хора, които си търсят някой, който да ги учи на език, минавайки през споделяне на личен опит, оплаквания, предупреждения, съвети, коментари и чисто изпростяване на макс.

Отношението ми по темата е смесено.
Най-расистките и агресивно злобни коментари съм чувала точно от българи, вдигали са ми кръвното от тесногръдие и нежелание да се поинтересуват от дадена тема, преди да дават акъл, да се заинтересуват от околни (от българка чух „няма смисъл да си любезен с хора, от които нямаш полза, просто не си губи времето“) но от друга страна, точно пък българи са правили невероятни жестове, помагали са ми, показвали са, че имат сърце и разум, в среда, в която всички са дружелюбни, но незаинтересовани за нещо друг отвъд собствената личност. ЕГН-то и националността рядко имат общо с личността на един човек, поне не и наистина и е хубаво да се припомни това.

Иначе казано, не се дистанцирайте умишлено от българската общност. Не е нужно да се сближавате, но завъртете се веднъж, хвърлете едно око и не тръгвайте с предразсъдъци, дайте шанс на хората да ви разочароват преди да вземете решение.
Или не, това е личен избор, но имайте наум форума и само защото не сте във възторг от земляците, не означава, че няма достатъчно полезна, важна или интересна информация, както и невероятни, интересни и прекрасни хора, които са където изобщо не ги очакваме.
Точно както във всичко друго.

Няма да повтарям написаното преди година. То си стои.

Ще разкажа една друга история. На 9 март (да, март) 1943г., един бележит българин прескача телените заграждания, зад които са затворени Пловдивските евреи, събрани за депортиране към лагерите на смъртта. Прескача с думите:

„Където отивате вие, там съм и аз!”

Този българин се казва Константин Марков Константинов.


Пловдивски митрополит, а по-късно - Кирил, Патриарх български. Неговото поведение не е светло изключение, а правило. Десетки, а може би стотици български свещеници се застъпват за живота и свободата на сънародниците си - иноверци. Българската православна църква - свещеници, миряни, общественици, близки до Църквата - е и остава едно от светлите изключения по време на Холокоста.

Година и половина, точно година и половина по-късно, стотици, а може би хиляди български свещеници са затворени, бити, подложени на гавра, мнозина от тях - убити, в рамките на разправата, която днешните български комунисти продължават да наричат "оправдано възмездие".

Важно е да се знае, че Българската православна църква, за краткия период на своята автономност след обявяването на Екзархията, никога не е давала повод за яростни антиклерикални настроения, никога не е обвързвала себе си с подкрепа на тирания и насилие, никога не е заемала позиции срещу обществения напредък, демократичното развитие, свободната инициатива. Никога не се е обявила срещу равенството на гражданите пред закона и не е поставила под съмнение човешките и граждански права на българите. Нещо повече - сама тя се е развивала строго в нормите на съборното начало и демократичния избор, в рамките на модерния си за тези времена устав.

67 години след деня, в който митрополитът на Пловдив прескача телената ограда, неговият наследник не направи нищо. Митрополит Николай Пловдивски един път "присъства" (да, не служи, а присъства) на служба в памет на тези събития, преди няколко години. Църквата почита тези събития, но отсъствието на владиката се набива на очи.


65 години след деня, на който хиляди невинни български свещеници понесоха "справедливия гняв" на престъпници, за които неведнъж са се застъпвали с християнска любов и надежда, наследникът на Кирил Пловдивски не каза нищо. Няма - това е само сутрешна прогноза - да каже нищо в тяхна памет и днес, 66 години по-късно.

Той пропусна най-славния и най-страшния момент в историята на Църквата, за която толкова милее. Но използва деня на Съединението (прочее - събитие, за което Църквата няма роля, а ролята на висшите клирици в последвалите събития е по-скоро спорна), за да се отдаде на възхвала на Глупостта. Да награди един човек, изразил сериозни емоционални и интелектуални смущения в прокурорско постановление. Аз поне не се сещам за друг случай, в който български митрополит да е заемал позиция в защита на подобна интелектуална и духовна нищета. В словото си по повод 6-ти септември, владиката повтаря тезата си, че модерното европейско законодателство и демократичните български закони често противоречат на християнските ценности, като дори го нарича "извратени", а хора, които се занимават с правозащитна дейност нарича "сили на мрака".

По този начин той прекъсва светлата традиция, за която писах по-горе. Или - дай Боже - само опитва.

Но всичко това е само пример. Само "друг поглед" към "светлата дата 9 септември".

Пример за промените, които политическото насилие, общественото безразличие към насилието и в крайна сметка - почти успешният опит за убийство на обществената етика, отговорността и солидарността между хората, доведоха след себе си.

Парадоксално или не, солидарност и отговорност към другия има само тогава, когато има свободно развитие на отделната човешка личност. Колективистичното насилие ражда безотговорност и безразличие.

На нас предстои първо да оценим пораженията от насилието и да ги признаем публично, включително чрез еднозначна обществена оценка на днешната дата. После да осъзнаем простия факт, че обществен морал се гради върху признание на достойнството на личността, на човешките права и възможности за развитие.

И най-сетне да се стремим към общество, в което свободният човек е готов да отдаде от средствата си, от усилията си, от свободата си за наистина страдащите.

Да прескочи телената ограда...
.

ПП. Щях да забравя. Да пожелаем на г-н Премиера хубаво мачле днес. Да не го ритат много, че му трябват коленете за преговорите по енергийните проекти. И ... на почивката да ни разкаже онази история за дядо си ...

Здравен инспектор видял в психиатрична клиника пациент, който бродел по кородира, все едно търсел нещо, и стенел:"Лулу, Лулу!"
-Какъв е неговият проблем? - попитал той лекаря.
-Всичко е заради Лулу, жена му, която го е напуснала.
Продължавайки нататък инспекторът видял стая с меко тапицирани стени, в която пациентът биел главата си в стената и също стенел:"Лулу, Лулу!"
-Какво, Лулу е проблем и за този човек ли?
-Да, - отвърнал лекарят - в крайна сметка тя се омъжила за него.

В живота има два вида мъка - да не получиш това, към което се стремиш, и ... да го получиш.

Антъни де Мело "Кога Бог се смее"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

След ремонта на МакДоналдс-а в Младост, към него добавиха и щанд и няколко маси на McCafe. След появата на McCafe в няколко мола, където са физически доста добре отделени от сандвичите и картофките, това е първото място, където ги виждам толкова заедно. Впечатленията са, че едва ли ще има успех.

Първо – цените. Кой ще даде 2.30 лв за студен чай в стъклена бутилка от 250 ml, когато на 2.3 m вляво има бутилка от 500 ml за 2.40 лв? Не, благодаря.
Второ – мястото. Масите на McCafe са на открито между масите на основния McDonalds. Естествено всички до една бяха заети с хора с бургери и картофки и нямаше място за мен, купувайки си кафе и донът. А бяха заети защото са с по-удобни столове от дървените пейки наоколо. Което значи, че и винаги ще се заемат първи и е много вероятно да дам 8 лева за кафе и нещо сладко и после да трябва да седя на дървена пейка без облегалка. Не, благодаря.
Трето – пак мястото. Вътрешните маси са точно до мястото за провеждане на детски рождени дни, което има навика да е много натоварено и много шумно. И не е физически разделено от голямата зала за сандвичи, тоест сядайки на кафе дишаш миризма на пържено. Не, благодаря.

Единствената им спасителна сламка е пълната липса на качествено кафе в Младост. Има такива в Бизнес Парка, но в самия квартал с има-няма стотина хиляди жители, трябва да разчита на квартални кафета със съмнителни стандарти. Едва ли обаче ще е много дълго така. А и качеството (и възрастта) на донъта, който получих малко ме спират да кажа, че McCafe има правилните стандарти.

| | Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Съединението може и да прави силата, но само ако е ясно кой с кого, около кого  и в името на каква точно цел се съединява 

Пламен Асенов 

В понеделник валя – помните ли? Не дъжд валя, а призиви за обединение от всички страни. И не за обединение на пролетариите от всички страни, защото ако през 21 век наречеш някого пролетарий, той ще се засегне на чест и ще те бие – от едното звучене на думата ще се засегне, да не говорим какво ще стане, ако му обясниш и смисъла. Ето защо онези, които сега призоваха към обединение, правилно избягнаха да разяснят – защото смисълът на техния лозунг е съвсем еднакъв с онзи, пролетарския. И неговата ефективност е същата – граничи с нула, но обещава доста кръв, пот и сълзи, докато се доберем до тази нула.

Оставям настрани въпроса как и защо стана така, че темата за Съединението пак се трансформира от нашенските политици в тема за някакво си обединение – дума, която на тях може и да им звучи сходно, но чиито смисъл е доста различен от първата. И го оставям, защото дори без да се ровим в дебрите на семантиката, нещата си изглеждат достатъчно зле.

Цялата работа, естествено, подкара президентът Георги Първанов. То откъде другаде, освен от държавната глава да ни дойде такава беля на главата? Насред Пловдив той заяви, че трябва да се обединим, защото едва ли бихме постигнали новите си стратегически цели, ако продължаваме безконечно да се делим – на наши и ваши, на добри и лоши, на победители и победени. На фона на историческите уроци, които президентът ни преподаде на бърза ръка, това прозвуча не просто схематично, а кухо, защото той не разясни редица важни детайли по темата.

Например кои са новите ни стратегически цели. Защото аз лично отдавна съм обединен около старата стратегическа цел ние, българите, да превърнем себе си в цивилизовано европейско общество. Не казвам държава, а общество, доколкото държавата всъщност е – или поне в цивилизования си вид би трябвало да бъде – сравнително малка част от целокупния обществен организъм. Независимо че тук и сега постоянно ни я тикат под носа като най-важната негова част. Ама не е – човекът е най-важната част.

Та сега от президента се научавам, че сме имали и нови стратегически цели. Кои са те, бе, г-н Първанов? Изграждането на руските енергийни проекти ли? Че то, както се разбра, тая материя като стратегическа цел вече не успя да обедини обществото. Успя да обедини само Бойко Борисов и то чак накрая, след дълги мъки. Не е ясно какво му се случи на човека и след колко препотяване стигна от правилното “не” до неправилното “да” – вие двамата си знаете. Само напомням, че обществото не е обединено.

И тъй като не се сещам за друга стратегическа цел, споменавана някога от президента, минавам към останалите неясноти в изказването му. Налице е важният въпрос кой да се обедини. Дали жертвите на комунистическия режим да се обединят с пророците на същия този режим, с техните наследници, които периодично ни управляват, както и с пастирите на цялото стадо от ДС?

Е, от гледна точка точно на този наш  президент мисията не изглежда чак толкова невъзможна, той вече успя да я реализира като съвместно управление на комунистите с бившия цар, когото те прогониха. И с турците, които насилваха, за да станат българи. В този смисъл президентът наистина успя да обедини добрите с лошите. Получи се такава амалгама, че в резултат за всички нас, останалите, вече е съвършено неясно кои точно бяха добрите, кои лошите и защо. Но подобно постижение си е абсолютен феномен, ще рече – никога никъде не е било и повече няма да бъде. Затова по света всички му се дивят, ама никой политолог не си губи времето да го изследва, безсмислено е с оглед на бъдещите уроци от миналото.

По подобен начин стоят нещата с въпроса дали честните трябва да се обединят с онези, които крадат и вършат престъпления, дали умните да се обединят с глупавите, че най-после да му дойде акълът на цялото общество, дали портиерът на министерството да се обедини с министъра си…..Така де, ако не друго, поне заплатите да си таковат…..А ако някой каже, че спекулирам и президентът съвсем ясно е намекнал за необходимостта от обединение на всички политици в името на България, ще го погледна иронично. Защото те политиците от различните партии в системата на многопартийната демокрация за това съществуват – за да изразяват различните, често твърде противоречиви интереси на отделни обществени слоеве. Не за да се обединяват. Който настоятелно призовава за такъв вид обединение на политици, всъщност иска да ни върне пак в кривия и трънлив път, от където още не сме се измъкнали.

Освен неяснотите по това кой и около какво да се обедини, в празничното изказване на президента неясно остана и около кого да настане обединението. Само ден по-късно в едно интервю обаче той сам отговори на това, като заяви: “Докато аз съм тук, ще трябва да се съобразяват с моето мнение”. Героично, а? И патетично, почти като – “Аз съм Левски, ей ме, на!” Нищо, че по този начин Първанов на практика се отрече от други свои думи, казани пак предния ден в Пловдив, според които “Съединението прави силата, но силата не прави съединението”. Колко красиво звучаха те, за цели 24 часа дори изглеждаше, че са пълни със смисъл и Първанов ги е казал искрено, но всуе. Ама не се учудвам, де, забелязал съм през годините, че те приказките на нашия президент често са халосни. В смисъл – някои са халосни, защото гърмят напразно, а други – защото те халосват по главата изневиделица.

За обединение в деня на Съединението заговори и премиерът Бойко Борисов. Неговата пресслужба разпространи приветствие до българските граждани, в което се заявява, че, независимо дали по-трудно или по-лесно, обединението винаги е възможно. Ако цялата работа беше останала дотук, аз лично нямаше да се съглася с тази формула, защото тя е практически същата като онази на президента. В текста има обаче и малко пояснение, което прави нещата да изглеждат по-приемливи. Там се казва: “Да бъдем на различни мнения по определени въпроси не означава, че успехът на страната ни и достойният живот на всеки отделен човек не могат да ни обединяват“.

Ученото си е учено. Той не че президентът Първанов е по-малко учен от бат` Бойко – и двамата са доктори, phd, както му викат в цивилизацията. Но в модерното българско общество по-гъвкав явно е човекът, изследвал издълбоко психо-физическата подготовка на оперативния състав на МВР, отколкото онзи, наблегнал върху дертовете на Димитър Благоев – Дядото от зората на българския социализъм.

Въпреки че демонстрира как в сравнение с президента е едни гърди голям размер напред в разбирането си за характера и целта на възможното българско обществено обединение, премиерът Борисов също не отговори пряко, пряко, казвам, на сакралния за българина въпрос – около кого точно да вземем да се обединим, че да ни оправи най-после. Ето защо по тази тема се налага пак да се оправяме с изводи от други негови изказвания. Например много подходящо за целта ми изглежда онова “Няма да се обяснявам на сини и червени!”, което той изстреля буквално на следващия ден, след като вече беше демонстрирал завидната толерантност спрямо съществуването на различни мнения.

Този изблик му дойде по повод критиките, които напоследък и отляво, и от дясно се сипят най-вече спрямо икономическата политика на правителството, както и спрямо настоящето и бъдещето на бленуваните, но нереализирани реформи в страната. До голяма степен е правилна реакцията на премиера Борисов – не бива да им се обяснява, защото на червените няма смисъл, технически ще им е трудно да го разберат какво има предвид, а на сините пак няма смисъл, технически ще му е трудно да им обясни какво има предвид.

Но в случая нас ни интересува не толкова дали той е прав или крив, а какво реално казват думите в тази негова реакция. А те казват, че, както преди това стана ясно за  президента, премиерът Борисов от своя страна също смята, че обединението със сигурност трябва да се състои около самия него. Е, може би има предвид около него, Цветанов и Цачева като троична квинтесенция на водещата политическа воля и водещата политическа мисъл в държавата, да речем, но при всички случаи – основно около неговите собствени идеи за развитието, които и другите двама споменати изповядват, къде ще ходят.

Аз лично около някои от премиерските идеи бих се обединил с удоволствие и с пълно гражданско съзнание. Например около заявката на Борисов до края на мандата на ГЕРБ България да започне да усвоява почти сто процента от европейските фондове. Само се чудя кога точно да взема да се обединя – дали сега, когато работата е в зародиш или чак накрая, когато започнем наистина да ги усвояваме. И двете опции крият определени опасности, но пък от друга гледна точка – хората пари направиха, докато аз се чудя дали сега е малко рано или после ще бъде малко късно. А може би трябва да се включа някъде по средата, като първо изчакам да видя дали наистина ще започнем, или само ще си приказваме, както се случи с много други добри идеи. Тогава опасността е само една – за мен да не остане местенце, за да се прилепя към и постепенно да се обединя с европейските фондове, поради силния наплив от други желаещи.

Към друга част от премиерските идеи обаче не бих се обединил по никакъв начин – например към възможността за ново, поредно и сериозно повишаване на косвените данъци през следващата година, която се лансира от експертите на ГЕРБ. Особено към още един скок в акциза на цигарите. Дилемата дали е по-добре да умирам от цигари или да умирам без цигари изобщо не ми е интересна. Пък и без цигари няма как да я реша, защото тя е сложна дилема и изисква здраво пушене.

И сега идва лошото. По-точно, стигаме до въпроса как при наличието на тези примери от последните дни – а те могат и някак сами се дописват безкрайно – за управленски идеи и мераци, които създават не обикновен смут, а силни напрежения в душата, човек да се обедини около Бойко Борисов? Или около Георги Първанов? Или около някой друг с претенции да ни направи обединение.

Понякога си викам – добре, че сме се родили българчета, та имаме защитни механизми срещу убийствените ефекти от шизофреничните решения, които сме принудени да взимаме в живота си. Защото я поставете някой американски професор, phd, да избира между претенциите на Първанов и претенциите на Борисов и проследете кога ще си затвори зяпналата от смайване уста. Ще я затвори чак след няколко години, прекарани в усилени индивидуални занимания с най-добрия психиатър, ето кога.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com