Защо чета книги?

Когато бях малък, беше време на страшна тъпотия, в което скуката беше основен проблем. Чатът беше на живо, на игрището. По двата канала на телевизията даваха само 3-4 часа програма с невероятни тъпотии. Вероятно има няколко гениални филма с Парцалев и други родни класици, но киното в България в моите очи се свеждаше до руска колониална пропаганда, Луи дьо Финес и 2 екшъна в новогодишната нощ. Смъртта на Луи дьо Финес беше моя лична трагедия.

Та, книгите бяха Интернета на моето детство.

Чаках да излезе Дъга с месеци, пестях за Пиф. Карл Май го четях бавно, с лимит от 60 страници на ден, за да свърши за повече дни. Препрочитах десетки пъти най-хубавите книги и можех да ги декламирам. Запълвах дупките между тези забавления с каквото-има-в-библиотеката, от където майка ми носеше тежки торби с книги.

Колкото и да е немислимо за по-младите от вас, нямаше никаква връзка между търсенето и предлагането. В книжарниците имаше т.нар. “сив поток” – книги на подставени фалшиви български писатели и разни вносни пролетарии, издавани за да бъдат после претопени като вторични суровини. Дъга свършваше за няколко дни и нямаше допечатки. Откриването на новия Карл Май беше истинско предизвикателство, а и не е като да разполагах с голям бюджет.

Вече не чета толкова, но навикът си стои. Книгите искат свободно време и сърце. Компютрите също. Двете неща са почти несъвместими. При мен едва се получава, но се получава. Goodreads и блоговете донякъде ме върнаха в четенето, защото започнах да си купувам разни странни книги с препоръки и почти винаги съм доволен от прочетеното.

Прочети цялата новина

Свързани новини: