Intidar Digest 13.09.2010

Колко обичам нови постинги в блоговете, включени в Intidar Digest!

Така, например, Жюстин Томс ме зарадва с публикацията си за интимните местенца в София. Ух!

обожавам онези уютни дворчета на култови кафененца из София. където се виждаме на по кафе. а всъщност това е само нашето си време, в което опитваме да напъхаме всички случки и мисли прелетели през главите ни от предната среща до сега. място за раждане на идеи. работни и лични. за кураж. за споделено мълчание. за нахвърляни върху салфетката велики планове. за вдъхновение.

И ние от Интидар ги харесва тези местенца, Жюстин! Имам някои идеи за такива places в София, ако имате и вие, споделете ги в блога й под публикацията „Интимните местенца на София“.

Кои са най-яките подаръци? Жюстин има предложения, вдъхновени от собствения й опит:

голяма съм късметлийка – имам уникални хора наоколо си и все се случва без повод и с повод да получавам невероятни подаръци. а знам колко е трудно да се намисли як подарък. ето някои от най-незабравимите и годни за споделяне подаръци…

Ламот предостави резултатите от гласуването в блога му за „Филми на десетилетието“.

Всички мнения са субективни, но съвкупността от много субективни мнения дава едно обективно.

Преди малко повече от седмица стартира едно начинание – блогърите пишещи заКиноцентъра, трябваше да дадат своите мнения и да подредят най-добрите филми за изминалото десетилетие. Искам да благодаря на всички, които участваха

(Иво, Дринов, Бънги, Ангел, Ерин, Силенциум, Бънги, Елфи, Явр, Антон,Скротума, Ностромо,

Бънги, Кастелов, бащата на фреймспотингa и киноцентъра – папа Никс и разбира се Бънги, която бе най-прилежна от всички:) , тъй като това е трудоемка задача и изисква бая ровене по интернет кофите за информация.Хубавото е, че участие взеха хора с различни възгледи за кино и това направи класацията по-интересна. Някои бяха ориентирани по към арт, ъндърграунд, етно и фестивалното кино, други се придържаха към комерсиалното и развлекателно кино.  Но да не ви занимавам с глупости, нека обобщим какви са резултатите.

А тях може да видите в блога му.

Люси ни прави съпричастни с „Голямото откриване“ на новия сезон на Club Twins, където тя…

За пръв път с ръка на сърце мога да кажа, че усетих ФИЗИЧЕСКИ възбраната на новото ГЕРБ-ерско правителство над миналогодишното решение на старото правителство, което касаеше ограничаването на пушенето на обществени места. Няма начин да не ми стане зле при положение, че на всеки 10 човека, поне 8 пушеха вътре. И не само цигари, а и средства, които, ако паметта не ме лъже са забранени /поне засега/ от българските закони.

Е, бива ли така!?

В блога й ще видите и видеото, свързано с рекламата на сайта „Аз чета“. Хареса ми как е направено, още повече, че финалният надпис е на кирилица, все пак трябва да държим на азбуката си.

За къде без Настя, питам аз!? Разбира се, че не можем без нея и романтиката, лъхаща от тайната градина. Интересно нещо е да ти звънни майка ти, как мисли Настя?

След продължително висене на студената гара в София, най-после консервата (маршрутка) номер 7 потегли към така желаният и така омразният Студетски град. Не минаха и 5 минути звънна първият телефон – „Да, мамо, добре съм, да…,да, пътувам, да, да, дааааа..аре чао”. След малко звънна вторият, третият…и така поне 7 (сигурно и моята майка щеше да се обади, ако не бях я изпреварила придвидливо още на гарата, такива са майките – притесняват се, обаждат се, дразнят ни…). Не това ми направи впечатление, а по-скоро последното обаждане.

Което обаждане може да прочетете в публикацията й.

Ако имате предложения за още блогове, които да бъдат включени, ще се радвам да споделите:)

Прочети цялата новина

Свързани новини: