Сядам пред микрофона както винаги с приповдигнато настроение. Този път причините са три: последният албум на The Sound Stylistics Greasin' The Wheels, селекцията от 10 фънки парчета на Solomon Burke (да, този човек остави след себе си страшно добри фънк парцали), както и саундтракът към blaxploitation филма от 1973 Black Caesar, който е дело на James Brown и който ще оставя без коментар. От първото до последното парче (всъщност до предпредпоследното, защото последните две са бавни) подскачам на стола и се радвам на поредната съботна вечер, оцветена във фънки цветове.


45 оборота в минута #78 - плейлист:

Curtis Mayfield – (Don’t Worry) If There’s A Hell Below / Rhino
Charles Wright – One Lie (Leads To Another) / Dunhill
Jair Marcone & Nick Van Gelder – Enormous / unsigned
Sly Johnson feat. Ayo – I’m Calling You / Universal
Speedometer – Pucker Up / Freestyle
Sir Joe Quarterman and the Free Soul – (I Got) So Much Trouble In My Mind / GSF
Sharon Jones and the Dap-Kings – Pick It Up, Lay It In The Cut / Daptone
Archie Bell & The Drells – Tighten Up / Atlantic

The Sound Stylistics – “Greasin' The Wheels” (2009, Freestyle):
The Sound Stylistics – The Crisis Generator
The Sound Stylistics – Crack Away Jack
The Sound Stylistics – Eye of the Storm
The Sound Stylistics – Knucklehead
The Sound Stylistics – The Taking of Peckham 343
The Sound Stylistics – El Nino
The Sound Stylistics – Cornholin
The Sound Stylistics – Big Pieces

Angelique Kidjo, Bono & John Legend – Move On Up / Warner
Herbie Hancock – Cantaloupe Island / Blue Note

Solomon Burke – selection of his funky songs:
Solomon Burke – How Big A Fool (Can A Fool Be) / Bell
Solomon Burke – I Can’t Stop (No, No, No) / Bell
Solomon Burke – Stand / MGM
Solomon Burke – I Got To Tell It / MGM
Solomon Burke – The Things Love Will Make You Do / MGM
Solomon Burke – Everything’s Going To Be Alright, Very Soon / MGM
Solomon Burke – Cool Breeze Main Theme / MGM
Solomon Burke – Get Up and Do Something For Yourself / MGM
Solomon Burke – Social Change / Dunhill
Solomon Burke – Now Is The Time / Dunhill

James Brown – “Black Caesar” OST (1973, Polydor):
“Black Caesar” – The Spot
James Brown – Down And Out In New York City
James Brown – Dirty Harry
James Brown – Blind Man Can See It
James Brown – The Boss
James Brown – Sportin’ Life
James Brown – Make It Good To Yourself
Lyn Collins – Mama Feelgood
James Brown – Chase
James Brown – White Lightning (I Mean Moonshine)
James Brown – Like It Is, Like It Was
James Brown – Mama’s Dead


1 час:

2 час:


3 час:

В литературата и в сценариите за нейното доведено модерно дете н.в. разглезената Телевизия има похват за разпалване на апетита: “ историята е с продължение”. Позволявам си да обърна хастара на тази традиция: “ историята е с предисловие”! Държа да кажа, че не съм “човек” на в. “Галерия”. Не съм ничий “човек”. Отказах интервю на вестника [...]

стартирахме новелови награди при старта на Kafene.bg, с мерак и със Сиела утре вечер ще стане ясно кой ще новеловият лауреат за 2009-та. номинираните са трима - Денимир Велчев, Виктор Чулев и Преслав Ганев и новелите им, издадени в общ сборник вече са факт. модерни текстове. бъдещи литературни звезди. хубаво е, че ...

Така е нареречен каньона на река Вит. Каква е историята не знам, но определено си струва да посрещнеш изгрева тук.

Както уточнихме, средната възраст на пенсиониране в България е едва 56 години. От долната таблица става ясно защо – огромна част от хората (над 69%) се пенсионират на възраст под 60 години.  Над 20% се пенсионират дори преди 50-годишна възраст.

Блогът за икономика 2010

Избархме пет вдъхновяващи лекции от TED във връзка с предстоящия ни форум Храна. Завиждаме ви благородно, ако ги гледате за първи път.

___

Майкъл Полан: Гледната точка на растенията.

Марк Битман: Какъв е проблемът на това, което ядем?

Дан Барбър: Как се влюбих в една риба.

Дан Битнър: Как да доживеем до 100 години.

И отново Дан Барбър: Притчата за гъшия пастет

Автор: Владимир Дайнов 

Този път няма да започна нито с проценти, нито с бройки, нито с аргументи. А само с – надявам се проверени – факти. Пак за едни две Българии.

България през 2002

Не помня дали имаше големи концерти. Дано да е имало.
Театрите бяха полупразни. И билетът струваше 3 лева.
Може би е имало български филми. Не помня.
Със сигурност е имало много български музиканти, които са свирили на престижни места по света. Български сериали? Може би само „Хотел България”, ако улучвам годината.
Български поп? Имаше много. Факт. Каризма. Мария Илиева. Нина Николина. И много други.
Ъпсурт бяха познати на няколко десетки хиляди.

Не преписахте от мен, когато Ви предлагах, сега препишете поне от английския премиер Дейвид Камерън. В понеделник той изнесе реч пред британския бизнес и в нея очерта управленската си стратегия за развитие на кралството през следващите години. За разлика от моето предложение за преписване, което, признавам, си пада малко либертарианско, Камерън представя образец на консервативна философия и политика (иначе казано – дясна, г-н министър-председател). Той не поставя въпроса дали държавата трябва да се намесва в икономиката или не – в съвременния свят е ясно, че не може без държавна намеса. За Камерън е важен въпросът каква трябва да е тази намеса, така че в крайна сметка обществото да благоденства, което е и целта на политиката и заради която цел хората се съгласяват да плащат данъци на държавите, в които живеят. Ето защо той очертава стратегията си в три основни направления:

1. Създаване на подходяща рамка за предприемачите и бизнес инвестициите.

2. Подкрепа на производствата, в които страната има конкурентно предимство.

3. Подкрепа на иновациите, новите технологии и „компаниите на бъдещето”.

Най-важната роля на държавата според Камерън е да стимулира бизнеса, търговията и конкуренцията. Той казва: “Новите работни места, новите продукти, новите идеи, които ще ни въздигнат, ще се родят във вашите предприятия и офиси, а не в коридорите на министерския съвет.” Първостепенна задача на държавата е да създаде конкурентна среда за ръст на частния сектор. Това минава през създаване на условия на сигурност чрез поемане на гаранции за неувеличаване на данъчната тежест за фирмите, национален инфраструктурен план (за обновяване на пътищата и строеж на нови пътища и железопътни линии), бързи комуникации и гарантиране на енергийните доставки. За поощряване на конкуренцията английското правителство се преструктурира и преминава към по-строг и по-опрестен режим на конкурентност. Това значи, че ще бъде ограничени опитите за манипулиране на пазарите от частни монополи, както и за отстраняване на конкуренти от пазарите с непазарни средства. Тоест Камерън вижда намесата на държавата в създаване на инфраструктура, комуникация и енергетика, които да подпомагат функционирането на бизнеса и развитието на предприемаческите проекти, както и в гарантирането на честна конкурентна среда, за да не се застрашат ценностите на капитализма. Толкова.

Най-важната задача пред кабинета на Дейвид Камерън е в това чрез властта да направи по-лесно за компаниите и иновациите да процъфтяват. И това е една толкова естествена мисъл, че за нея не е нужна кой знае каква интелигентност или компетентност. Разбира се, че в едно общество трябва да процъфтява преди всичко онзи сектор, който произвежда материалните и духовни стойности, които другите сектори преразпределят. Но за да стигне човек да тази проста мисъл, трябва да има определена, също не много сложна, ценностна система. Да не издига в култ далаверата, да не възвеличава престъпниците си в национални герои, да не псува църквата, да не ругае родината и народа си, да уважава своя духовен, културен и интелектуален елит, да не бракониерства с гордост и на върха на тази ценностна система да не поставя епично-романтичния образ на митничаря! God save the Queen!

Tweet

Руснаците имат хубав лаф: „Как да ти го кажа, без да те обидя?” Та, как да им го кажа, без да ги обидя – дойде МВФ и обяви ГЕРБ-овата уж-пенсионна реформа за пълна глупост. И освен това им забрани да национализират частните пенсионни фондове.

Ами сега? Нали против всички критики Бойко и Сие отвръщат едно и също: „Западът ни подкрепя”.

Да, ама – не. Цитирам: „От МВФ предлагат без отлагане да се премине към радикални реформи”. А точно откъм решителност нашите ги няма никакви. Затова премиерът започва – внезапно, неочаквано, но закономерно – да ръси непремерени неща.

Така се нарича наскоро издадената на български на американския професор Джъстин Маккарти (УИ "Св.Климент Охридски", София, 2010). Тя емоционално ме разтърси и промени представите ми за балканската история от 19 и началото на 20 век. Историята на Кавказ от същия период, която също са обект на книгата, я познавах по-обективно и фактите и оценките им не изненадаха. Но балканската история явно съм я знаела едностранно, но по-важното е, че и светът като цяло я познава така - от гледната точка на победителите. По принцип това не е учудващо - историята от векове се пише от победителите, но през 20 век историците вече търсят и истината за победените.

В периода, за който пише Маккарти - 1821-1922, победена непрекъснато е Османската империя. И "над 5 милиона мюсюлмани са насилствено изведени от техните земи. 5,5 милиона мюсюлмани умират - мнозина избити във войни, други измрели от глад и боести като бежанци." (стр. 12 от "Смърт и изгнание", по-нататък ще я обозначавам като "СИ").

"Независимо от историческата значимост на мюсюлманските жертви, хрониките не ги отразяват. Историческите книги и разкази говорят за изтреблението на българи, арменци и гърци, но никога за съпътстващото ги унищожение на тюрци. Изгнанието и смъртта на мюсюлманите си остават сравнително непознати за поколенията. Това противоречи на съвременната практика в други сфери на историческата наука. Съвършено правилно днес се приема за недопустимо писането за американската експанзия, без да се отчита бруталността спрямо индианците. Масовите клането по време на 30-годишната война са задължителна част от историческия анализ на религиозните промени в Европа. Историците не могат да пишат за империализма, без да отбележат масовото избиване на африканци в Конго или на китайци по време на Войните за опиума. Към момента е сигурно обаче, че историята на страданието в Кавказ, на Балканите или Анадола не е написана или разбрана от Запада. Историята на Балканите, Кавказ и Анадола е написана без споменаване и почит към един от основните играчи - мюсюлманското население.

"Традиционната" гледна точка към към историята на Балканите, Кавказ и Анадола е далеч от пълнотата на събитията - тъй като историите на османските малцинствени групи са извадени от контекста, голяма част от който са страданията на мюсюлманите по същото време и на същите места, където се случват нещастията на християните, и най-често са по-страшни. Неколцина са авторите, осмелили се да променят традиционната историческа версия и те са били осмени като "ревизионисти", сякаш изразяването на алтернативна гледна точка е академичен грях, а фактологическата точност на контекста - неуместна подробност. Истината е, че именно историците са призвани да ревизират едностранчиво представяните исторически факти, да променят дефицитната традиционна мъдрост. Не са много историческите области, които толкова много се нуждаят от ревизия, колкото историята на османските народи. Историята, която може да бъде прочетена след такава ревизия, нарушава установените представи - тя е разказ за турския народ като жертва, а това не е обичайната роля, която се присъжда на турците. Тази история включва традиционния образ на турците като мъчители - и никога като жертви - както все още биват представяни в историята на Америка и Европа - дълго, след като би трябвало този образ да е изчистен заедно с останалите артефакти на расизма от 19 век." (стр. 13, "СИ")

Съзнавайки колко скандално ще звуча, смятам да публикувам отделни пасажи от книгата за някои от най-фрапиращите случаи с позоваване на конкретните исторически източници.

----------------
Now playing: VA - [The Goa Mix Compiled And Mixed By Paul Oakenfold CD2 #10] Sun (Oakenfold & Osborne Mix) // Virus [foobar2000 v1.1]
via FoxyTunes

За Мер суровоядството е начин на живот, удоволствие, хоби и здраве. Тя е основателка на сайта zemianazaem.com, в който споделя здравословни рецепти за жива храна, без присъствието на животински продукти и изкуствени добавки. Приложила е върху себе си много самолечебни методи и процедури и е успяла да премахне 90% от здравословните си проблеми.

Лекцията ще засегне въпроси като: какво е храна и какво не е, какво ни дава тя и какво ни взима, как може да ни промени или излекува, принципи и разнообразие в суровоядството…. всичко това подкрепено с много примери.

Какво е хубавата храна?
Хубавата храна ти дава наслада, лекува те, повишава жизнената ти енергия и едновременно с това те прави по-свързан с природата и вселената.

Кои са най-разпространените заблуди в България, свързани с храненето?
Много са, но ето някои от тези, които се втълпяват всеки ден: прясното и кисело мляко, продавани в търговската мрежа, са изключително полезни за нас и децата ни; когато се разболеем трябва да се храним с много „силна” храна; децата в детските градини се хранят балансирано и разнообразно; майките е нормално да кърмят най-много до 8мия-10тия месец и няма проблем кърмата да се замени с адаптирано мляко в който и да е месец; бебетата е нормално да бъдат захранвани с месни пюрета; човек, който спортува е добре да се храни с много месо и животински протеини; човек над 45 годишна възраст е нормално да страда от няколко заболявания или да е все по-ограничен в способностите си.

Какво е здравословно хранене за теб?
Здравословното хранене е най-вече баланс, разнообразие в менюто и умереност в порциите, придружени с прекрасни мисли. Силно вярвам, че човек е добре да се храни с минимум 80% сурови плодове, зеленчуци, семена и ядки и много рядко храната, която всъщност е дори неправилно да се нарече храна.

Трудно ли е да си суровоядец?
Ако се направи плавен преход не е трудно. Освен това, ако експериментираме с рецепти и разнообразяваме менюто си със суровоядски десерти, смутита, салати с неустоими дресинги…. тогава суровоядството се превръща в преоткриване на нови измерения в храненето.

Коя книга/блог за хранене би препоръчала?
Горещо препоръчвам „Съзнателно хранене” на доктор Гейбриел Казънс. А за блог препоръчвам, освен www.zemianazaem.com, още един на български с много интересни рецепти и съвети – www.recipemagician.com.

РЕГИСТРИРАЙ СЕ за форум Храна

Разполагаме с изчисления на НОИ за приходите и разходите по години на новия национализиран професионален фонд. Според изчисленията, пенсионният фонд ще бъде на дефицит всяка година (с изключение на първата).

Ето например данни за 2017 година:

• брой осигурени: 100 хиляди
  
• брой пенсионери: 67 хиляди
  
• приходи: 142 милиона лева
  
• разходи: 342 милиона лева 
  
• дефицит: 200 милиона лева (за една година)
  

При това, трябва да отбележа, че прогнозите за фонда са направени при изключително оптимистични допускания:

- фондът национализира 500 милиона лева края на 2010 година, но започва да плаща едва през 2013-2014

- през този междинен период се натрупват допълнително 175 милиона лева от вноски и 50 милиона от доходност

- осигурителният доход расте бързо всяка година, а растежът на пенсиите е значително по-нисък (което относително увеличава приходите и намалява разходите)

- вдигат се вноските за 1 и 2 категория труд с 1%

Въпреки всички тези оптимистични допускания, заради големите дефицити според НОИ пенсионният фонд ще свърши национализираните пари точно за 6 години. След това фондът практически фалира.

Обаче, знаем, че реално допусканията за фонда са различни:

- няма междинен период, фондът започва да плаща през 2011 (т.е. няма да ги има 225 милиона натрупвания)

- осигурителният доход вероятно няма да расте много бързо в следкризисния период, т.е. едва ли ще расте по-бързо от пенсиите

- броят на пенсионерите ще се увеличи драстично към 2013-2014, защото всички ще искат да се възползват от възможността за супер ранно пенсиониране, която правителството смята да остави валидна до 2014 година

- вноските няма да се вдигат

При тези по-реалистични допускания, национализираният професионален фонд ще фалира след около 3-4 години, някъде през 2013-2014 година. Накратко, парите ще стигнат до края на мандата на правителството. Което не е учудващо, защото фундаменталният проблем (малък срок на внасяне на вноски и голям срок на получаване на пенсия) не е адресиран по никакъв начин.

Блогът за икономика 2010

Винаги съм си мислел, че с нищо не могат вече да ме изненадат. И все пак успяха! Правителството предложи да се национализират професионалните пенсионни фондове. Само комунистите са правили такива работи. Дори Жан не може да се похвали с такива подвизи (може би не му стигна времето). Не се наемам да изброя всички проблеми, които [...]

Ранният борисов. Снимка: News.bg

Популизмът е говорене. Не е действие. Когато популисткото говорене се превърне в действие, настъпва хаос. Да си припомним осигуровките, чието намаляване с 2% и последвалото повишаване с 1.8% бе определено от Борисов, като последователност...

Същото стана и с големите енергийни проекти, които мнозина считат за инструмент на икономическа зависимост от Русия. За тях, Борисов, идвайки на власт, заяви, че се отказваме, в случая с петролопровода Бургас-Александруполис, а Белене пък замразяваме и търсим европейски инвеститори.

Това беше в началото. Думи...

Междувременно, Борисов смени тезата. Спря да се отказва и зачака екологична оценка, с което тотално отсвири референдума на бургазлии...

Същото, горе-долу, ще стане и с АЕЦ-а. Европейските инвеститори се сведоха до сръбски стратегически интереси, а от там, след няколко срещи с високопоставени руски политици и бизнесмени, Белене се върна отново под крилото на руския орел...

Борисов демонстративно не обърна внимание на деликатния френски намек за отделянето от руското влияние...

Във вътрешно-политически план подобни действия вероятно са много рейтингови, но те са нищо повече от селски тарикатлък — щедри, често абсурдни или неизпълними обещания на едро, демонстрация на силни емоции пред и към медиите, артистично-контролиран гняв и предизвикано любовно обяснение на повечето водещи медии — все рейтингови действия, прикриващи управленска немощ и стратегическа кокоша слепота.

Във външно-политически план, поведението на Борисов може успешно да бъде сравнено с това, на слон в стъкларски магазин. Спомнете си трактора, с който Цветанов копае трупове — фамозната лекция на премиера пред фондация "Конрад Аденауер"... Така стана и с всички енергийни проекти, конституиращи руското енергийно влияние у нас.

Всичките му словесни флик-флаци не му вещаят обаче нищо добро във външно-политически план. Да разгледаме примера на Първанов — ревностен защитник на руските енергийни проекти. Коя е последната западна демокрация, която той е посетил?..

Борисов напоследък. Снимка от Интернет

Именно в този контекст трябва да разглеждаме и категоричната, даже прекалено ангажирана за чужд дипломат в суверенна държава, позиция на американския посланик, Н.П. Дж. Уролик, който в пряв текст ни съветва:

...Има два въпроса, които България трябва да си зададе - дали АЕЦ "Белене" е икономически обоснован проект, като той трябва да се оцени по отношение на всички икономически параметри и на второ място дали осигурява енергийната сигурност за България и за целия регион... Кабинетът трябва ясно да се ангажира за "Набуко"...

Нали никой не си прави илюзията, че подкрепата или липсата на такава няма никакво значение за българското правителство. Моята скромна прогноза е, че без западната подкрепа, дните на този кабинет са преброени. Дано и Борисов го разбере. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Иначе, кризата може да свършва на Димитровден, но започва зимата. А, когато има недоволни през зимата, нещата имат тенденцията да излизат извън контрол.

Днес ще отскочим за един ден до столицата на Йордания. Радо се нуждае от нашата морална подкрепа, за да продължни с писането :) Хайде, Радо, чакаме и следващата част:

За ден в Аман (Йордания)

[singlepic id=6711 w=640 h=480 float=center]

В една септемврийска вечер тръгнахме от Централна автогара през Истанбул към Йордания, за да се разходим в пустините и да видим какво правят нашите арабски приятели. В автобуса от София слушахме телефонни разговори и хлипане заради любовна драма. Главната героиня седеше до мен и не можех да не чуя, че реката от сълзи тече към нашето летище в Истанбул и продължава към Дубай, Сингапур, Сидни и накрая Окланд, Нова Зеландия. На границата ме изненада мощно разработената турска част, с мраморните кабинки и големия нов безмитен търговски център.

Пристигнахме в Истанбул

в 8 ч и отново ме порази мащаба на босфорския град. Веднага се метнахме на метрото, за 15 минути бяхме на Аксарай и тръгнахме пеша на изток към Султанахмет. Идеално сливане с града. Странно никъде не намерихме бюро, което да ни продаде йордански динари. Обиколихме край класическите места като Синята джамия, Св. София и Топкапъ. Търговците и туристите са там, добре са. Излязохме на брега до моста Каракьой, полюбувахме се на Златния рог и Босфора и тръгнахме нагоре по тесните пазарни улички към Капълъ чарши. Избягвайки на косъм бусовете, стигнахме до покрития пазар, разгледахме за малко и излязохме да седнем на едно малко заведение с кьофте хамбургер. С метрото се стига много лесно, бързо и евтино до летище Ататюрк. То е огромна, нова и модерна аерогара с някои странни особености. Проверката за безопасност става още при влизане в сградата и ако излезеш за малко, на връщане пак минаваш през скенера. Общо три пъти го правихме. На опашката за нашия полет повечето хора бяха местни и дори един важно изглеждащ млад арабин, наречен веднага от нас “шейха”. Преди полета се качихме на ресторантския етаж, за да хапнем чудна порция дюнер с айрян. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Малкият самолет на Royal Jordanian се забърка в странно задръстване на пистата и чакахме 20 минути за възможност да излетим. След нас чакаха още поне пет аероплана. Полетът протече с леко небрежно обслужване, но топло ядене и безплатно уиски. Видимост общо взето имаше и можахме да се ориентираме отгоре над какви места минаваме, заради ключови езера и заливи. Западна Турция, Сирия, Ливан, Израел и кафяво-жълтата Йордания. Много бяхме впечатлени от специфичната пустинна земя, както и от

летището на Аман – Кралица Алия,

издържано в типичен местен стил. Под зорките погледи на армията и други хора на сигурността, си намерихме място за смяна на пари и закупуване на виза, без никакви проблеми. На изхода ни чакаше приятелски настроеният шофьор на таксито, наето от хотела.

[singlepic id=6712 w=640 h=480 float=center]

По магистралата към града слънцето светеше невероятно силно и бързо разбрах защо всички сгради са в блед жълто-кафяв цвят. Просто всичко друго би нагряло къщите непоносимо. Градът ни изуми с безкрайно разстилащите се хълмове с ниски квадратни къщи.

Хотелът Palace Hotel

е горе-долу добре като за най-евтин клас, с изключение на липсата на топла вода и състоянието пред разпадане на интериора. По тъмно излязохме да наобиколим квартала. Както разбрахме по-късно, ние сме до улицата на крадците, защото тук се продават лесно придобитите стоки. Разбира се,

трафикът в Аман е хаотичен,

бибкащите коли се разминават на сантиметри и пешеходецът трябва да използва находчивост и светкавични реакции, за да пресече. На един ъгъл вечеряхме вкусен и далаверски дюнер. Много добре се сливаме с тълпата, арабите не ни обръщат внимание. Само окиченият с чайник и билки Хюсеин (от Египет) ни почерпи обилно с хубав чай срещу някой друг динар. До римския театър “случайно” ни дръпна служителят на музея. От дума на дума, прекарахме остатъка от вечерта в невероятна панорамна обиколка на града с подробни разкази за забележителностите. Видяхме всичко от центъра на Аман: кралския дворец, полицията, министерствата на образованието и правосъдието, йорданското ЦРУ, храмът на Херкулес, Синята джамия… Всичко това в рамките на 4 часа от кацането в страната.

[singlepic id=6713 w=640 h=480 float=center]

Край (засега)

Надяваме се всички да има продължение:

Още снимки от това пътуване:

http://www.flickr.com/photos/radogado/4017855614/

Автор: Радослав Шарапанов

Снимки: авторът

Снимки от Йордания:[nggallery id=69]

Други разкази от Близкия Изток – на картата:

• Ако знаех, че толкова лесно е издигането в българската политика, щях да се запиша симпатизант при Янето. Пък и всички щяха да се запишат, доколкото в България всички сме мераклии – ако не в сексуалния, то поне в политическия смисъл на мерака 

Пламен Асенов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

Жените са странни същества, цял живот се опитвам да ги разбера и все не успявам. С изненада забелязвам например, че когато жена поиска любовта ви да трае вечно, според нея това имплицитно включва и ангажимент от твоя страна вечно да и купуваш нови обувки. Истински си загазил обаче, ако я разбереш неправилно, когато в момент на откровение тя, без връзка с другите обсъждани теми, подхвърли, че не иска палто от норки, защото към него пак ще трябва да се купуват нови обувки, които пък вече няма къде да се държат в тази малка къща…..

“Неправилно разбиране” тук означава да кажеш – ОК, мила, няма да те затруднявам с палто от норки. А правилното е веднага да отърчиш, да купиш нова къща със специална стая за обувките, и много нови обувки, за да се запълни специалната стая. Тогава ще видиш как тя няма да се мръщи изобщо, когато и поднесеш палтото от норки и семейният живот ще ти се стори песен.

Напоследък забелязвам обаче, че страстта към иносказание сериозно е овладяла не само жените, но и други субекти в цялостния български живот.

Според думите на Алексей Петров например се оказва, че една от главните причини за правителствения заговор срещу него е не създаването на престъпна група, а мнението му, споделяно в свободни разговори, включително с Бойко Борисов, за необходимостта да се свалят банковите лихви и да се преместят парите на големите държавни фирми в банката за развитие, за да се финансират с тях малки и средни предприятия.

Що за своеволие, граждани – да казваш ти на държавата в кой джоб да си държи парите. Явно, че управляващите са го разбрали точно по този начин, напълно погрешно, и не са доловили загрижеността за общата полза, заложена в думите му. А може и да са били погрешно информирани от ДАНС, че Петров има пряко или косвено влияние във въпросната банка за развитие и да са помислили, че е решил да се справи с управлението на държавните парички, както се справи с управлението на частните в НЗОК. Не знам, но вероятно някъде сред тези причини ще да е истинската, която доведе до там Цветанов да го тикне в кауша, вместо да го зарадва с палто от норки като подарък.

Самият ни премиер Борисов не остана по-назад в произнасянето на загадъчни фрази. “В ГЕРБ мъжете обичат жени, жените обичат мъже, а финансирането е публично” – заяви онзи ден той, думи, които предизвикаха силен смут в душата ми. Защото първом помислих, че Борисов говори за финансиране на различните видове обич. И правилно, кой не би се смутил, ако схване изявлението на премиера еднозначно – в смисъл, че чрез публичните финанси на държавата, тоест, с нашите данъци, партия ГЕРБ плаща за апетитите на своите членове и симпатизанти към хетеросексуалната любов.

И трябваше доста да помисля, за да се сетя, че с приказките за това кой кого и като какъв го предпочита в ГЕРБ, премиерът просто хвърля поредния хетеро фишек по посока на РЗС и нейния лидер Яне Янев, притиснат напоследък по хомосексуална линия. Докато всъщност темата за финансирането, макар поставена от премиера в същото изречение, е съвсем отделна от темата за вътрепартийните сексуални наклонности и визира обвиненията, че Тракторът бил финансирал ГЕРБ при създаването на партията, пък сега така да му се отплащат те на него…..

И докато сме на вълната ГЕРБ – РЗС – АП, да отбележим и непреходния принос на самото Яне за попълване на каталога с нови български иносказания. По повод писмото, изпратено от Алексей Петров до политическия съвет и парламентарната група на РЗС, Янето първо го похвали много за мъдростите, написани вътре, като например онази, че е необходимо свикване на Велико народно събрание и изработване на нова Конституция. Но после заяви категорично, че Алексей Петров “все още е само симпатизант на РЗС и предстои да мине през демократичната процедура за членство”. След което веднага допълни обаче: “Все още не е решено дали и каква ще бъде кандидатурата, с която РЗС ще издигне Петров като алтернатива на сегашното управление”.

Абе, граждани, аз ли нещо съм спрял да разбирам смисъла на изреченията напоследък или момчето грешно е подредило думите? Какъвто и да е случаят обаче, така и не ми станаха ясни поне две неща. Първо – как става така, че партията “ще издигне Петров като алтернатива” /гарантирано ще го издигне/, а в същото изречение преди това е казано, че “все още не е решено дали…..” /дали ще го издигне, нали и вие така го схващате?/. И второ – каква е тази демократична политическа сила, чиито бъдещ кандидат за нещо си, за президент примерно, сега тепърва ще се запише в партията, ще поработи достойно няколко месеца, за да се видят и преценят в работна атмосфера истинските му политически качества и способности, а после изведнъж ще се засили като моторетка по стълбата на властта и ще кацне на самия връх.

Къде дават така – от симпатизант, почти направо президент, а? Или може би  председател на бъдещото Народно събрание – защото нали с реформата в политическата система, замисляна от Трактора, страната щяла да се спаси от гнета на премиерското управление през последните 20 години и да се върне към истинската, широко разгърната форма на парламентарна демокрация. `Ми то ако знаех, че толкова лесно става издигането в българската политика, граждани, и аз щях да се запиша симпатизант при Янето и другите редосеялки. Още повече, по принцип харесвам доста политическия консерватизъм, пък Алексей Петров обяви, че с помощта на РЗС иска да прави чисто нов консервативен проект.

Пък, дето се вика, по тази логика и целият български народ можеше да се запише симпатизант при Янето, `щото нали в България всички сме мераклии…..Така де, като казвам мераклии, не забравяйте, че за политиката и за политическите постове говорим все още, не сме се върнали на разюзданите сексуални страсти в отделните партии и техния хетеро или хомо характер.

Както съобщиха колегите от Холандия, режисьорът Антон Корбин е произвел най-краткия филм в историята на киното. Филмът представя сюжета за това как самият Корбин си гризе ноктите и е с продължителност около една секунда. Та по аналогия се сетих, че нищо чудно и консервативният проект на Трактора да се окаже най-краткият консервативен проект в историята на света. Колко точно ще изкара той, засега е трудно да се прогнозира, но ако се съди по свързаните с него идеи, които се лансират, и по хората, които ги лансират – доста кратък ще да е. Само не е ясно дали, след като го изгледаме целия, ще видим също как някой си гризе ноктите и кой точно ще бъде въпросният  гризач – режисьорът или потърпевшите в политическия киносалон.

Ето че от дума на дума, та се сетих за един приятел, който винаги нарича жена си “потърпевшата”, като има предвид “потърпевша от мен”. Прави го с ясното съзнание хем че самият той е нетърпим като човек, хем че тя наистина си заслужава да е потърпевша, щом не роптае, когато я наричат така. Затова ми се стори малко чудно, че лидерът на БСП Сергей Станишев също реши да стане иносказателен и определи като потърпевш целия българския народ.

Според Станишев народът ни станал такъв вследствие лошия имидж, създаден му от Цветан Цветанов насред Брюксел с думите, че Европа ни е приела през 2007-ма, без да бъдем готови за това. Ама, граждани, писна ми от опити да си прикриваме голото дупе с празни приказки. То тази политика никога никого не е извела на добро, няма и нас да изведе, казвам ви. Защото всички ние си знаем прекрасно, че така си беше, приеха ни само поради геополитически съображения, иначе ако трябваше докрай да държат на критериите, щяха да вземат Хърватска, която е далеч по-напреднала – и икономически, и всякак…..

Но тук номерът е друг. Всъщност народът ни наистина е потърпевш, но не поради казаната от Цветанов истина, а до голяма степен поради некадърността на самия Станишев – некадърност като премиер да подготви страната възможно най-добре за еврочленството. И е потърпевш още заради собствената си склонност да мълчи, когато вижда, че някакъв нетърпим човек го е яхнал и го води към пропастта. Или просто се клати с неприлични движения откъм гърба му.

Не само политиците ни са гении на иносказанието обаче. Забелязвам че и ние, обикновените граждани, ставаме все по-изпраксани в тази посока. Да вземем онова момче на морето, дето данъчните съобщиха за него, че притежавал не знам си колко имота, плюс една от най-известните дискотеки, пък за периода 2005-2009 е подал данъчна декларация само през една година. И от нея се вижда, че горкият е получил  незавидния доход от 42 лева месечно.

На мнозина това изглежда като данъчна измама, като пример за характера на честния частен български бизнес, който като народ ни докара до там, че да започнем да губим доверие в устоите на капитализма, преди още тези устои да са се състояли в България както трябва. Но не е това, граждани.

Всичко опира до там, че сме малка страна и всеки е ако не брат`чед, то поне съученик, състудент или съказарменик на някой друг. Или най-малкото е баджанак с половината село. Та като ти дойде такъв един приятел в дискотеката, ти не можеш да му вземеш пари за пиенето, нали, сърце не ти дава. Затова черпиш. И така си върви денонощно, черпиш този, черпиш онзи, а накрая като туриш хесапа – доход от 42 лева на месец през 12 от общо 60 месеца. В останалите месеци пък – изобщо без доход.

И сега като го изпитат данъчните, той какво да им каже, човекът, да им даде пълен списък на почерпените през годините ли? Затова само вдига ръце и вика – невинен съм. И е прав, невинен е, но не обяснява правилно, а иносказателно, затова данъчните го гледат подозрително изпод вежди и смятат, че крие истината. Или ако не истината, то поне че  укрива някакви пари, които непременно трябва да подели с тях. Разбирам ги, ако аз бях на тяхно място, щях да поискам и на жената да купи някои и друг чифт обувки, че ми е дошло до гуша от тази нейна ненаситна вечна любов.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Продукти за 4 порции:
1 щука -1.5кг- 2кг
2 моркова
1 червено цвекло
200г грах
100мл бяло вино
1с.л. краве масло
2с.л. мазнина
100мл готвяраска сметана
1 лимон

Приготвяне:
Щуката се почиства от вътрешностите и люспите. Отрязва се главата и перките. Морковите и цвеклото се почистват и измиват. Режат се на дребно. Щуката се измива. Осолява се леко отвън и отвътре. Слага се в тава за печене. Полива се със 100мл бяло вино. Около нея се подреждат зеленчуците. Полива се 2ч.ч. вода. Парчето риба се маже с разтопено краве масло. Зеленчуците се поливат с 2с.л. олио или зехтин. Тавичката се покрива с алуминиево фолио за печене. Рибата се пече на умерена фурна 70 минути. После се маха фолиото и се връща за допичане още 10- 15 минути. При необходимост може да се долее вода. Печено- задушената риба се реже напречно на парчета. В порция се сервират по 2 рибни филета, гарнирани със задушени зеленчуци. Лимонът се реже на кръгчета. По желание всеки си слага лимон и полива леко рибката със сметанка.

Една от най-интересните и креативни кампании, които скоро са ми попадали, е дело на Philips и Tribal DDB Amsterdam. Wake up the Town е мащабна инициатива, която цели да разсее мрака в най-северния град на планетата. В рамките на 5 месеца целият свят ще може да наблюдава експеримента и да се убеди в качествата на Wake Up Light, докато повече от 1000 норвежки жители се борят с мрака на полярния кръг.

Wake Up Light сама по себе си е много интересен продукт. Тя симулира слънчевия изгрев като бавно увеличава яркостта си – точно като при естествена светлина. Медицински лица свидетелстват, че лампата спомага за регулиране на енергийните нива и помага за по-естествено и пълноценно събуждане.

За да покажат на практика качествата на изобретението си, Philips избират най-северния град на света като място за интересен експеримент. Longyearbyen може би е прекрасно място, но от края на октомври до края на март е обвит в постоянен мрак. Нощ, която продължава цели 5 месеца – и ако това не е предизвикателство! Philips решават да заредят всяко домакинство от селото, което пожелае да се включи в кампанията, с Wake Up Light. По време на проекта целият свят може да следи реакциите на норвежките жители от специален подсайт, Facebook, Flickr и YouTube. По време на кампанията ще бъде заснет и кратък филм за ефекта на експеримента върху екипа.

Кампанията е заредена с много оригинална идея, социално измерение и начин да се увериш от първа ръка (или първо гледане на компютърния екран) в качествата на продукта и начина, по който той подобрява живота ти. Тя е илюстрация на едно от основните правила в маркетинговите комуникации: “Не се фокусирай върху продукта си, а върху неговите ползи за потребителя!”

Още по темата:

1. Приказки по телефона
2. Опознай родината…

 

Тадаа, третата ми книга вече е факт!

33 любовни разказа, а не романа има вътре, не очаквайте друго.

И, все пак, една свързана история е всичко.

За по-наблюдателния читател…

Предимството е, че може да четеш фрагменти, без да ти трябва цялото.

Другото предимство – може да четеш веднага, без да ти трябва кеш.

Третото предимство – в един роман не може да има толкова различни стилове.

Жанров експеримент или чиста шизофрения?

Предпочитам първото.

Всеки читател ще открие себе си вътре.

Просто трябва да намериш твоя разказ.

За директен достъп до цялото съдържание на книгата цъкни тук.

Bon Voyage!

Тихомир Димитров

http://www.pravoslavieto.com/life/10.26_sv_Dimitar_Solunski.htm#2 Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун. Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел откр...